Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1462 Година 2022, 27.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 08.07.2022
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 1944 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа
инстанция.
Постъпила е жалба от М.С.Н. ***
срещу Решение №2153-15-212/29.06.2021г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив в
ЧАСТТА, с която е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане №**********
по Протокол №2140-15-103 от 11.02.2021г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ –
Пловдив и е потвърдено същото по отношение на отказ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б ал.2 КСО по заявление
вх.№Ц2113-15-1570 от 23.06. 2020г.
Недоволен от така постановения
административен акт, жалбоподателят чрез пълномощник адв.Б. го счита за
незаконосъобразен и настоява за отмяната му. Твърди, че неправилно не е зачетен
стажът, положен при осигурител КЗС с.Стрелци за периода от 28.10.1980г. до
31.12.1981г. и от 01.10. 1987г. до 10.11.1987г. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.П. намира
същата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирано становище.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със Заявление вх.№Ц2113-15-1570
от 23.06.2020г. Н. *** отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст във връзка с новелата на чл.69б ал.2 КСО, според която лице, което е
работило 15 години при условията на втора категория труд, може да се
пенсионира, ако е навършило/в случая за 2020г./ 58 години и 06 месеца, има сбор
от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 100, не е
придобило пенсия по чл.168 или когато е променило осигуряването си по чл.4в КСО/л.5 и сл./. Към заявлението са представени документи по чл.2 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както следва: копие от Трудова книжка
№6984/28.11.1975г., издадена от Карловски тракторен завод /л.42-53/; Удостоверение
обр.УП-2 изх.№27 от 17.10.2016г. от „МЗ Брезово“АД /л.12-13/; копие от Военна
книжка №139213/07.03.1977г./л.39-41/ и Удостоверение обр. УП-3
№003853/12.08.2010г./л.57/.
Във връзка с така подаденото заявление за отпускане на
ЛПОСВ, с писмо изх.№Ц2113-15-1570#2 от 28.09.2020г. жалбоподателят е уведомен, че следва да отстрани
констатирани нередовности и да представи допълнителни доказателства/л.67/, а с
писмо изх.№Ц2113-15-1570#3 от 28.09.2020г. е изискано от Началник на сектор „ИДОСД“ ТП на НОИ –
Пловдив извършването на проверка в представените в Осигурителния архив на НОИ
документи на осигурители с прекратена дейност и издаването на: УП-13 за периода
26.02.1994г. – 25.03.1994г. от осигурител КЗС с.Стрелци, за което е приложена
трудова книжка №6984/28.11.1975г. – стр.16-19 в случай, че на лицето е
изплатено обезщетение по чл.222 ал.1 КТ; УП 13 за периода 28.10.1982г. –
10.11.1987г. от осигурител КЗС с.Стрелци, за което е приложена трудова книжка
№6984/ 28.11.1975г. – стр.14-15, тъй като не е редовно оформен стажът/л.64/.
В отговор са постъпили Уведомително писмо
изх.№Ц5531-15-403#2 от 12.10.2020г. от Началник на Сектор
ИДОСД, от което се установява, че по заявление №5506-15-181/10.07.2015г. на М.С.Н.
за издаване на обр. УП-13 за периода м.10.1980г. – м.12.1983г. от осигурителя
КЗС с.Стрелци/в ликвидация/, има издаден обр. УП-13 №5506-15-181#1/07.08.2015г., изпратен по пощата на посочения в
заявлението адрес/л.56/; по заявление №5506-15-182/10.07.2015г. на М.С.Н. за
издаване на обр. УП-13 за периода м.01.1984г. – м.11.1987г. от осигурителя КЗС
с.Стрелци/в ликвидация/, има издаден обр. УП-13 №Ц5506-15-182#1/06.08.2015г. от осигурителя КЗС с.Стрелци/в
ликвидация/, изпратен по пощата на посочения в заявлението адрес/л.54/; за периода
26.02.1994г. – 25.03.1994г. се изпраща обр. УП-13 с данни от ведомостите за
заплати на осигурителя КЗС с.Стрелци/в ликвидация/ изх.№Ц5531-15-403#1/12.10.2020г./л.55/. Указано е, че с протокол
№348-15/19.03.2007г. е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните
към този момент ведомости за заплати и трудовоправни документи на осигурителя
КЗС с.Стрелци/в ликвидация/, като осигурителният архив на НОИ не може да
удостовери дали приетата за съхранение документация е в пълния си обем за периода
на упражняваната от осигурителя дейност и не носи отговорност за деклариране на
неверни данни от задължените лица. А като приложения са изпратени цитираните
по-горе удостоверения/л.65-66/.
Постъпили са също така и Удостоверение обр.УП-2
изх.№13/23.10.2020г. от „МЗ Брезово“АД, с което се анулира Удостоверение
обр.УП-2 изх.№27 от 17.10.2016г./л.10-11/; Удостоверение обр. УП-3
изх.№20-06-11-553/09.10.2020г. на Дирекция „Бюро по труда“ Пловдив/л.58/;
Удостоверение обр. УП-3 изх.№12 от „МЗ Брезово“АД/л.59/; Удостоверение
вх.№Ц2113-15-1570#5/12.10.2020г. на „ВМЗ“ЕАД
гр.Сопот/л.68/.
Допълнително с писмо изх.№Ц2113-15-1570#8/15.12.2020г. от ТП на НОИ – Кюстендил,
Отдел „Обединен осигурителен архив“ са изискани данни за осигурителен стаж на
длъжност „тракторист“ за времето от 19.03.1988г. до 19.03. 1990г. в
ДСО“Дърводобив и строителство“ – коми АССР, в отговор на което е постъпило
Удостоверение обр. УП-13 изх.№Ц5531-09-1996#1/26.01.2021г./л.69-72/.
С оглед представените със заявлението документи и
допълнително събраните такива в хода на административното производство,
пенсионният орган с разпореждането си от 11.02.2021г./л.78/ е приел, че право
на пенсия за ОСВ по условията на чл.69б ал.2 КСО през 2020г. мъжете придобиват
при осигурителен стаж 15 години, положен при условията на втора категория труд
и навършена възраст 58 години 06 месеца, при условие, че сборът от
осигурителния стаж и навършената възраст е не по-малък от 100, а М.С.Н. е
установено, че има зачетен осигурителен стаж от първа категория труд в размер
на 02 години 00 месеца и 00 дни и от втора категория труд в размер на 11 години
04 месеца и 22 дни, или общ стаж за преценка на право по чл.69б ал.2 КСО – 13
години 04 месеца и 22 дни, т.е не е налице изискуемият стаж от 15 години,
поради което и е отказано отпускане на претендираната ЛПОСВ по този ред.
Осигурителният стаж за времето от 28.10.1980г. до
31.12.1981г., положен в КЗС с.Стрелци не е зачетен, тъй като е прието, че не е
оформен съгласно изискванията на чл.6 ал.1 НТКТС/1987г. и по отношение на него
няма данни за положен труд и получен осигурителен доход от Н. ***. По идентичен
начин и осигурителният стаж за времето от 01.10. 1987г. до 10.11.1987г.,
положен в КЗС с.Стрелци, не е зачетен, тъй като е прието, че не е оформен
съгласно изискванията на чл.6 ал.1 НТКТС/1987г. и по отношение на него
осигурителят не е предал разчетно-платежни документи.
При това положение, осигурителният стаж на жалбоподателя,
зачетен по представените редовно оформени документи, е приет за установен,
както следва :
- осигурителен стаж от I категория труд – 02 години 00 месеца и 00 дни за периода
от 19.03.1988г. до 19.03.1990г., положен при осигурител СО „Дърводобив и
строителство Коми АССР“ на длъжност „тракторист“;
- осигурителен стаж от II категория труд – 11 години 04 месеца и 22 дни, от които: 01 година 00
месеца и 00 дни за периода от 01.03.1979г. до 01.03. 1980г. при осигурител
„ВМЗ“АД гр.Сопот на длъжност „пресовчик в горещо ковашко-пресово производство“;
05 години 07 месеца и 26 дни за периода от 01.01.1982г. до 01.10.1987г. при
осигурител КЗС с.Стрелци на длъжност
„тракторист, механизатор“; 03 години 11 месеца и 05 дни за периода 20.03.1990г.
до 25.02.1994г. при осигурител КЗС с.Стрелци на длъжност „тракторист“; 00
години 06 месеца и 21 дни за периода от 01.04.1994г. до 26.10.1994г. при
осигурител КЗС с.Стрелци на длъжност „механизатор“; 00 години 03 месеца и 00
дни за периода от 26.05.1995г. до 26.08.1995г. при осигурител ЗК „Възраждане“
с.Стрелци на длъжност „тракторист“;
- осигурителен стаж от III категория труд – 19 години 00 месеца и 04 дни;
- превърнат към III категория труд на основание чл.104 КСО – 36 години 07
месеца и 02 дни.
Недоволен от така постановеното разпореждане, Н. го е
оспорил пред горестоящия административен орган с твърдения, че за да придобие правоспособност за
тракторист, е завършил ПУЦ при АПК Брезово, където не е била извършена
проверка. Отделно от това се твърди, че проверка не е извършена и в архивите на
включените в ТКЗС Стрелци бригади трактористи на селата Пъдарско и Сърнегор, а
така също и в трудовите договори, ако такива има предадени за съхранение.
Проверка се твърди, че не е била извършена и в ЗКПУ с.Стрелци. По отношение на
останалия установен осигурителен стаж, възражения не са изложени. Към жалбата
не са представени нови доказателства/л.80/.
При осъщественото задължително административно обжалване
и с оглед наведените възражения, ответникът е извършил нови проверки, като в
тази връзка са постъпили: Опис №1/08.06.2007г. на ТКЗС „Христо Ботев“
с.Сърнегор, Опис №1/14.03.2007г. на КЗС „Христо Ботев“ с.Стрелци, ведно с
Историческа справка на ТКЗС „Васил Коларов“ с.Пъдарско, от които се установява,
че от 17.01.1978г. в с.Стрелци е създадено „Клоново стопанство“, в което влиза
и бригадата в с.Пъдарско, а от 01.01.1984г. е ликвидирано Клоново стопанство в
с.Стрелци и АПК „Средногорски партизани“ гр.Брезово преминава към бригадна
организация: във всички селища, влизащи в състава на АПК – гр.Брезово са
изградени селскостопански бригади, в т.ч. и в с.Пъдарско/л.85-90/; писмо изх.
№1029-15-30257/17.06.2021г. на Началник на сектор ИДОСД, в което се посочва, че
са издадени УП 13 и откази за издаване на удостоверения, приложени към писмото,
както следва: Отказ за издаване на удостоверение №5512-15-1013/17.06.2021г.,
тъй като в предадените съгласно чл.5 ал.10 КСО от осигурителя КЗС с.Стрелци
ведомости за заплати и трудовправни документи, съхранявани по реда на
Инструкция №5 от 30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати
и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в
осигурителния архив на НОИ, липсва информация за лицето М.С.Н. за периода
м.10.1980г. – м.11.1980г., м.01.1981г. – м.12.1981г. и от 01.01.1987г. до
30.10.1987г.; Отказ за издаване на удостоверение №5512-15-1014/17.06.2021г.,
тъй като в предадените съгласно чл.5 ал.10 КСО от осигурителя Държавно горско
стопанство с.Розовец, бригада с.Сърнегор ведомости за заплати и трудовправни
документи, съхранявани по реда на Инструкция №5 от 30.06.2005г. за приемане и
съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ, липсва информация
за лицето М.С.Н. за периодите 01.10.1980г. – 31.12.1981г. и от 01.01. 1987г. до
30.10.1987г.; Отказ за издаване на удостоверение №5512-15-1015/ 17.06.2021г., тъй като в предадените съгласно чл.5 ал.10 КСО от
осигурителя ТКЗС „Искра“ с.Пъдърско ведомости за заплати и трудовправни
документи, съхранявани по реда на Инструкция №5 от 30.06.2005г. за приемане и
съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ, липсва информация
за лицето М.С.Н. за периодите от 01.10.1980г. до 31.12.1981г. и от 01.01.1987г.
до 30.10.1987г.; Обр. УП-13 №5526-15-496/17.06. 2021г., съгласно което в
осигурител КЗС с.Стрелци за периода м.10.1980г. – м.11.1980г. няма данни за
отработени дни и получен осигурителен доход; за периода м.12.1980г. има данни
за 01 ден осигурителен стаж без длъжност; за периода м.01.1981г. – м.12.1981г.
няма данни за отработени дни и получен осигурителен доход/л.91-96/.
При така установените данни, от ответния ръководител на
ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен
орган, с изключение на установения осигурителен стаж от един ден, във връзка с
което е изменено оспореното разпореждане, която част обаче не е предмет на
разглеждане в настоящото производство. Допълнително е посочено, че в
представената трудова книжка №6984/28.11.1975г., издадена от Карловски
тракторен завод за удостоверяване на положения от лицето осигурителен стаж, на
страница 15 е вписана дата на постъпване 28.10.1980г. в Клоново стопанство
с.Стрелци с поправки без заверка, дата на напускане 10.11.1987г. с поправки без
заверка, на същата страница е положен правоъгълен печат, който е зачертан, а на
страница 14 в графа длъжност е вписано „тракторист“ и т.52б ПКТП, на страница
14 е поставен друг правоъгълен печат, в който е посочена начална дата
28.10.1980г. и крайна дата – 10.11.1987г., продължителност 7 години и 12 дни,
поставени са подписи на касиер и председател, като правоъгълният печат е
скрепен с кръгъл печат на друг осигурител ЗКПУ „Съгласие“ с.Стрелци. В тази
връзка е прието, че осигурителният стаж за периода от 28.10.1980г. до
10.11.1987г. не е оформен съгласно изискванията на чл.6 ал.1 НТКТС/1987г., тъй
като има поправки без допълнително удостоверяване кой е направил корекциите,
поставен е кръгъл скрепващ печат върху правоъгълния на друг осигурител. Във
връзка с възраженията на Н. е посочено, че ЗКПУ „Съгласие“ с.Стрелци е
самостоятелно юридическо лице – кооперативна организация, създадена по Закона
за кооперациите и вписана в Търговския регистър на 12.04.2000г., т.е. различен
правен субект от Клоново стопанство с.Стрелци, поради което и поставеният
кръгъл печат на ЗКПУ „Съгласие“ с.Стрелци върху правоъгълния печат на Клоново
стопанство с.Стрелци, е прието за неправомерно. В крайна сметка е констатирано,
че независимо от събраните нови доказателства, към датата на подаване на
заявлението, Н. няма установен 15 години осигурителен стаж от втора категория
труд, а има 13 години 04 месеца и 22 дни/сумирано от първа и втора категория/ и
положеният от него труд след датата на заявлението е от трета категория.
В хода на съдебното производство като свидетели по делото
са разпитани Х.П.Н. и А.Ф.Ф..
Свидетелят Н. заявява, че познава жалбоподателя от малък,
откакто е дошъл да работи при него. Свидетелят от 1959г. е тракторист – след
като е завършил машинно тракторното училище в Пловдив, е влязъл в казармата,
върнал се е и започнал работа и жалбоподателят е дошъл в ТКЗС в с.Стрелци, било
е някъде две три години преди 1980г. – като млад начинаещ тракторист е дошъл.
Имало е в ТКЗС-то стара канцелария, която са бутнали и са направили нова, като
жалбоподателят е помагал. Карали са с тракторите тухли, киреч, вар, камъни – всичко, свързано със селскостопанската
дейност на ТКЗС, обща работа са вършили, по полето също са работили – оране,
копане, култивиране, всякаква селскостопанска работа. След време жалбоподателят
е започнал да си работи сам, но до закриване на ТКЗС-то жалбоподателят е
работил там. Заедно в една бригада са били, дори една година свидетелят е учил
жалбоподателя да работи и на комбайн, така че и там е работил – жънал е.
Свидетелят се е пенсионирал през 1997г., като до тогава е работил там.
Жалбоподателят си е карал едно ЮМЗ – колесен трактор на четири гуми. Общо са
работили, но не всеки ден, тъй като всеки си работи по нивите, само по жътва са
работили заедно. Не си спомня жалбоподателят да е напускал АПК. До
пенсионирането на свидетеля през 1997г. жалбоподателят е останал да работи там.
Свидетелят Ф. заявява, че се познават с жалбоподателя от
деца, заедно са израснали, учили са заедно до 8 клас. Свидетелят живее в
с.Стрелци, където жалбоподателят също живее. През 1980г. след казармата,
свидетелят се е завърнал на село, като жалбоподателят вече е работел в АПК
Брезово, свидетелят също е постъпил там през м.май 1980г. Жалбоподателят е
работил на един трактор в комплексна бригада, тракторът е бил ЮМЗ – возел е
зърно, ходел и по полето, работил е абсолютно всичко в съответното стопанство,
не само с реколта, но каквото е било необходимо, се е ползвала тази машина, в
селото все си е бил тракторист. Свидетелят е бил в същото АПК, махнал се е през
1983г., защото се е разболял, а свидетелят е останал до закриването на АПК-то.
Доколкото свидетелят си спомня, жалбоподателят е останал там до 1987-1988г.,
след това е заминал за Коми.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите
ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Приобщени към доказателствения материал по делото са
административната преписка/л.5-102/, както и представените от жалбоподателя
копия на Удостоверение изх.№УР-12-189/11.03.2022г. и Удостоверение
изх.№УР-12-190/ 11.03.2022г., издадени от
Професионална гимназия по селско стопанство с.Белозем, видно от които
през 1981г. жалбоподателят е завършил курс на обучение „Тракторист-машинист“ –
трети клас квалификация с протокол от изпит №57 от 24.04.1981г. и свидетелство
№023132, като в книгата лицето е записано под името М.С. М., а през 1988г. е
завършил курс на обучение „Тракторист-машинист“ – втори клас квалификация с
протокол от изпит №50 от 06.01.1988г. и свидетелство №023132, като в книгата
лицето е записано под името М.С.Н., както и декларация за идентичност на лице с
различни имена, а именно М.С. М. и М.С.Н./л.124-126/; писмо
изх.№1029-15-11690/25.03.2022г. на Началник на отдел ООА, представено от
ответника, видно от което след направена повторна проверка в документите на
осигурителя ТКЗС с.Стрелци е установено, че жалбоподателят М.С.Н. фигурира с
името М.С. М., като е установен осигурителен стаж, както следва: за м.07.1980г.
– 9 дни; за м.10.1980г. – 1 ден; за периода м.01.1981г. – м.03.1981г. – няма
данни за отработени дни и получен доход; за м.04.1981г. – 4 дни; за м.05.1981г.
– 24 дни; за м.06.1981г. – 21 дни; за м.07.1981г. – 20 дни; за м.08.1981г. – 25
дни; за м.09.1981г. – 27 дни; за м.10.1981г. – 24 дни; за м.11.1981г. – 27 дни;
за м.12. 1981г. – фигурира без отработени дни, начислена сума „други допл.“ –
257,70 лв.; за периода м.01.1988г. – м.12.1988г. липсва информация за
отработени дни и получен осигурителен доход за лице М.С.Н./М.С. М. в
документите на осигурителя ТКЗС с.Стрелци и ТКЗС с.Пъдарско, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ/л.136/.
Други доказателства в хода на
настоящото съдебно производство не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Оспореният административен акт – Решението на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл.98 ал.1, т.1 КСО административен акт от компетентен орган. В конкретния
казус съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се
приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са точни, а направените
въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е
спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на
процесния такъв.
Спорът по делото е свързан с наличието или липсата на
осигурителен стаж, положен от жалбоподателя за периодите от 28.10.1980г. до
31.12.1981г. и от 01.10.1987г. до 10.11.1987г. при осигурител Клоново
стопанство с.Стрелци.
Както вече се посочи,
подавайки заявлението си за отпускане на ЛПОСВ, жалбоподателят претендира
пенсиониране по реда на чл.69б ал.2 КСО, която разпоредба дава право на лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, да
придобиват право на пенсия при следните условия: 1.навършили са възраст до 31
декември 2015г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете
и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2.от
31 декември 2015г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст. Или, за да бъде отпусната ЛПОСВ на
жалбоподателя по този ред, е необходимо към датата на подаване на заявлението,
а именно 23.06.2020г. да има придобит осигурителен стаж 15 години, положен при
условията на втора категория труд и навършена възраст 58 години и 06 месеца и
сбор от осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 100.
Спор, че за лицето са
налице изискуемите навършена възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, не
се формира. Спорът е относно наличието на 15 години стаж при условията на втора
категория труд, като в тази връзка следва да се има предвид, че основанията за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 КСО,
са дадени кумулативно и при липсата на което и да било от посочените условия на
заявителя, не следва да се отпуска пенсия.
От административния
орган, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства и след извършени
административни проверки, са зачетени 02 години 00 месеца и 00 дни осигурителен стаж при
условията на първа категория труд и 11 години 04 месеца и 22 дни осигурителен
стаж при условията на втора категория труд, или, общ стаж за преценка на право
по чл.69б ал.2 КСО – 13 години 04 месеца и 22 дни.
Следва в тази връзка
да бъде съобразено, че съгласно чл.40 ал.1 НПОС осигурителният стаж се
установява с данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст,
документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При
несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а
от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и
същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не
обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл.40 ал.1 и
ал.3 НПОС.
В конкретния случай
не се спори между страните, че спорният осигурителен стаж, а именно от 28.10.1980г. до 31.12.1981г. и от
01.10.1987г. до 10.11.1987г. при осигурител Клоново стопанство с.Стрелци, е
вписан в трудовата книжка на лицето, която обаче не е оформена по надлежния
ред, тъй като в нея са направени поправки без заверка, положеният от
осигурителя правоъгълен печат е зачертан, поставен е друг правоъгълен печат,
както и подписи на касиер и председател, които обаче са на друг осигурител, а
именно ЗКПУ „Съгласие“ с.Стрелци. При това положение, за да се приеме, че този
стаж е действително положен от жалбоподателя, следва да се представят
доказателства, от които да се установи, че същият фигурира в изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Така, от приложените по делото доказателства се установява, че по искане на
жалбоподателя са издадени Удостоверение обр.УП-13 изх.№5506-15-181#1/
07.08.2015г./л.56/ и Удостоверение обр.УП-13 изх.№5506-15-182#1/06.08.2015г.
/л.54/, в които е отразено, че за периода м.10.1980г. – м.12.1981г. няма данни
за положен труд и получен осигурителен доход от М.С.Н., съответно за периода
м.10.1987г. – м.11.1987г. осигурителят не е предал разчетно-платежни документи.
Тези удостоверения се
установи, че не са представени от Н. със заявлението за отпускане на ЛПОСВ.
Независимо от гореизложеното, след извършени допълнителни проверки в хода на
административното обжалване, това обстоятелство, а именно липсата на информация
за лицето М.С.Н. за спорните периоди, е установено с представени откази за
издаване на удостоверение от Началник на Сектор ИДОСД в ТП на НОИ – Пловдив, с
оглед на това, че за спорните периоди липсва информация за лицето М.С.Н./л.93-94/.
След установено обаче
наличие на отразяването на жалбоподателя освен с името М.С.Н. и с името М.С.
М., при извършена повторна проверка в хода на съдебното производство е
установен осигурителен стаж при спорния осигурител, както следва: за
м.07.1980г. – 9 дни; за м.10.1980г. – 1 ден; за периода м.01.1981г. –
м.03.1981г. – няма данни за отработени дни и получен доход; за м.04.1981г. – 4
дни; за м.05.1981г. – 24 дни; за м.06.1981г. – 21 дни; за м.07.1981г. – 20 дни;
за м.08.1981г. – 25 дни; за м.09.1981г. – 27 дни; за м.10.1981г. – 24 дни; за
м.11.1981г. – 27 дни; за м.12. 1981г. – лицето фигурира без отработени дни с
начислена сума „други допл.“ – 257,70 лв./л.136/. Или, установява се, че за
част от процесния период са налице данни за положен осигурителен стаж от
жалбоподателя в Клоново стопанство с.Стрелци.
Независимо от
гореизложеното обаче, новоустановеният осигурителен стаж/около 6 месеца/ отново
не е достатъчен, за да изпълни условието на чл.69б ал.2 КСО за наличие на 15
години стаж от втора категория труд. Ето защо съдът намира за правилен крайния
извод на ответника.
До извод в обратната
насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото
нито един от двамата не посочва конкретни периоди, в които са работили заедно с
жалбоподателя. Така, свидетелят Н. твърди, че жалбоподателят е започнал работа
преди 1980г., но от събраните по делото доказателства се установява, че до
21.10.1980г. Н. е работил във „ВМЗ“ Сопот, т.е. няма как да е започнал в КС
с.Стрелци преди този период. По идентичен начин стои въпросът и с показанията
на свидетеля Ф., доколкото същият твърди, че е дошъл в КС с.Стрелци през месец
май 1980г. и жалбоподателят вече е работил там, което обстоятелство вече се
установи, че не е вярно. Все в тази насока следва да се посочи още и че от
представените от жалбоподателя удостоверения за завършен курс на обучение
„тракторист-машинист“, се установява, че през 1981г. е завършил курс на
обучение с протокол от изпит №57 от 24.04.1981г./л.124/ и доколкото по делото
няма данни с каква продължителност е бил този курс, би могло да се приеме, че
през останалия период, за който няма данни за осигурителен доход и стаж по
отношение на Н., а именно м.11.1980г. – м.03.1981г., лицето е посещавало този
курс, който е приключил на 24.04.1981г., поради което и за м.04.1981г. са
установени само 4 дни осигурителен стаж.
Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение
№2153-15-212/29.06.2021г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-103 от 11.02.2021г. на
Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която на основание чл.69б
ал.2 КСО е отказано отпускането на Н. на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по негово заявление вх.№Ц2113-15-1570 от 23.06.2020г.,
поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
При посочения изход на спора, на
ответника се дължат извършените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който
размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Н. *** срещу
Решение №2153-15-212/29.06.2021г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив в ЧАСТТА,
с която е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане №********** по
Протокол №2140-15-103 от 11.02.2021г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ –
Пловдив и е потвърдено същото по отношение на отказ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б ал.2 КСО по заявление
вх.№Ц2113-15-1570 от 23.06. 2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М.С.Н. ***, да заплати на
Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр. София,
бул.“Александър Стамболийски“№62-64 сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :