№ 2484
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110157939 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и четвърти март 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
57939/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
Ищецът ,, твърди, че на 22.10.2018 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка
„фолкскваген транспортер” с рег. № СВ 2072 АА, управлявано от съответния водач и МПС
марка „МАН” с рег. № РК 2534 ВМ, управлявано от съответния водач. Твърди, че
причинител на ПТП е водачът на МПС марка „МАН” с рег. № РК 2534 ВМ. Твърди, че МПС
марка „фолкскваген транспортер” с рег. № СВ 2072 АА е бил застрахован имуществено при
ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е
образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП,
чрез плащане на сумата от 2 350,22 лв. на увреденото лице. Твърди, че за причинителя на
ПТП имало договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответника „,,, валиден
към момента на ПТП. Твърди, че е поканил ответника с покана от 15.04.2019 г. , и на
основание чл. 411 от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в размер на 2 350,22 лв. ,
увеличена с 25 лв. ликвидационни разноски – общо 2 375,22 лв. , но ответника заплатил
само 1 243,39 лв. , като останал задължен за още 1 131,83 лв. Ето защо, моли присъждането
на сумата от 600 лв. , ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Моли присъждане и на мораторна лихва в размер на 113
лв. – обезщетение за забавено плащане на претендираната сума от 600 лв. , за периода
29.11.2019 г. - 06.10.2021 г. Моли присъждане и на деловодни разноски.
Ответникът, оспорва предявения иск по размер. Твърди, че е погасил суброгационната
претенция на ищеца с плащането на сумата от 1 243,39 лв. , която сума е еквивалентна на
причинените от ПТП вреди. Счита че размера на изплатеното от ищеца обезщетение е
завишен. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Моли присъждане и на деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Видно от неоспорения от страните доклад по чл. 146 от ГПК, между страните не се спори
относно фактите по посоченото по-горе ПТП, по застрахователните правоотношения на
ищеца и ответника с участниците в ПТП, както и като цяло по материално – правните
предпоставки за възникване на суброгационното право на ищеца, поради което съдът не
обсъжда доказателства за тези факти. Със същите мотиви, и без да обсъжда доказателства,
съдът приема за установени и фактите, че ищеца е заплатил сумата от 2 350,22 лв. за
извършения ремонт на МПС, с което е изпълнил задължението си на застраховател за
репариране на вредите от ПТП, че е отправил покана до ответника от 15.04.2019 г. да му
заплати посочената сума, увеличена с 25 лв. ликвидационни разноски, както и че след
поканата ответника е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 1 243,39 лв.
Между страните се спори за размера на вредите от ПТП, както и по основанието и размера
на обезщетението за забавено изпълнение. Доказателства във връзка с тези факти ще се
обсъждат от съда по това дело.
2
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 57-62/, която съдът кредитира, като
неопровергана от насрещни доказателства, размера на вредите от ПТП на застрахованото от
ищеца МПС , възлиза на сумата от 1 373,72 лв. , изчислен по средни пазарни цени.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Поради липсата на спор относно съществуването на предпоставките за възникването на
процесното суброгационно право на ищеца срещу ответника, съдът не прави правни изводи
в тази посока. В тази част на мотивите на решението следва единствено да се посочи, че
искът за присъждане на сумата от 600 лв. следва да се уважи до размзера от 155,33 лв. , тъй
като тази сума е сбор на сумата от 25 лв. ликвидационни разноски, за които ищецът също
има право да се суброгира по правилата на чл. 411 от КЗ, и сумата от 130,33 лв. Сумата от
130,33 лв. е разликата между платените от ответника извънсъдебно суми от 1 375,22 лв. и
установения по делото размер на вредите по средни пазарни цени – 1 373,72 лв. , който
определя границатана суброгацията на ищеца предвид това, че той е заплатил по-високо
обезщетение. Или, ищецът може да се суброгира до установеното обезщетение и 25 лв. -
ликвидационни разноски. Неоснователен е доводът на ищеца, че обезщетението следва да е
в по-висок размер, доколкото увреденото МПС било в гаранция към датата на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ във вр. чл. 400 от КЗ, платилият обезщетението
застраховател се суброгира срещу делинквента/застрахователя по договор ГО до размера на
платеното обезщетение, но и в рамките на действителната стойност на вредите. Тази правна
фигура отразява принципа на застрахователното право – тежестта по поправка на
причинените вреди да се понесе от причинителя им или от застрахователя по договор ГО,
който срещу възнаграждение /застрахователна премия/ поема риска от деликта. Именно
възстановяването на действителната стойност на увреденото имущество, в случая – на МПС,
стои в основата на тези правоотношения, подчинени на целта да се възстанови
имущественото положение отпреди деликта. Чл. 400, ал. 1 от КЗ дава легално определение
на застрахователното понятие „действителна стойност” – тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Или, когато предмет
на делото е възстановяване на вреди на МПС, за определяне на действителната стойност
следва да се вземе предвид стойността за възстановяването му в състоянието отпреди
увреждането. Съдът приема, че тази стойност е стойността на средните пазарни цени на
ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от икономически фактори, дава именно
действителната стойност на увреждането, която в крайна сметка следва да се възстанови от
делинквента или застрахователя му в рамките на правоотношенията във връзка със
суброгацията по чл. 411 от КЗ. Ето защо, съдът приема, че предложението на САЕ /л.л. №№
57-62/ за стойност на процесните вреди по средни пазарни цени, е действителната стойност
на вредите и във връзка с нея прилага разпоредбата на чл. 411 от КЗ. Без значение е
уговореното между застрахователя по имущественото застраховане на увреденото МПС и
3
застрахования относно начина на обезщетяване на вредите.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при безсрочни задължения, каквото е
процесното, забавата е от поканата. В конкретния случай се установи, че ответника е
поканен на 15.04.2019 г. – преди процесната дата. Следователно, искът е установен по
своето основание. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът е
основателен до размера от 30 лв. За да приеме това, съдът взема предвид, както
установената по делото главница, така и периода за който се начиславя лихвата.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, и с оглед направеното искане, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 144,26 лв. – деловодни разноски. Прилагайки чл. 78, ал. 1 от
ГПК съдът уважава възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца от 720 лв. , като го намалява до 300 лв. За да
процедира така, съдът взема предвид минимума по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения – 300 лв. , определен съгласно заявената претенция, както и обема и
спорността на делото. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, и с оглед направеното искане, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 185,02 лв. – деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „,, да заплати на ищеца ,,, на осн. чл. 411 КЗ, сумата от 155,33 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2021 год.
, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 600 лв.
ОСЪЖДА ответника „,, да заплати на ищеца ,,, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 30 лв. –
лихва за забава на присъжданата главница от 155,33 лв. , за периода 29.11.2019 г. -
06.10.2021 г. , като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 113 лв.
4
ОСЪЖДА ответника „,, да заплати на ищеца ,,, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 144,26
лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ищеца ,, да заплати на ответника „,,, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 185,02
лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5