Р Е Ш Е Н И Е № 90
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 22.10.2019г.
Видинският
окръжен съд, граждански състав, в публично заседание на първи октомври,
през две хиляди и деветнадесета година в, състав:
Председател : В. В.
А.П.
В. М.
при секретаря В.К , като разгледа докладваното
от съдия В.М. в. гр. дело № 275 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от Е.П.Г., ЕГН : **********
***, против Решение № 106/14.03.2019 по
гр.д № 3182 / 2018 г по описа на ВРС, с което е осъден да заплати на Г…, гр.С…, ул. „Г….” № .,
БУЛСТАТ …., сумата от 914.27 лева, представляваща изплатено от Г… на Й. Т. К.
обезщетение обезщетение за имуществени вреди по щета № 11 0677/2013 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-… г. до
окончателното изплащане на сумата,направени разноски в производството в общ
размер от 150.00 /50 лв.-държавна такси и 100.00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение /.
Подържа във въззивната жалба, че постановеното решение
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.
Посочва,
че претенцията на ищеца е погасена по давност, тъй като събитието е станало на
23.10.2013 г и е изтекъл три годишния давностен срок за вземания за обезщетения
по чл.111 ЗЗД.
Моли
Съда да постанови решение, с което отмени акта на първоинстанционния съд и
отхвърли предявения иск.
В
писмения отговор ответната по жалба страна оспорва същата и подържа становище
да се потвърди решението на ВРС.
Видинският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по
делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
Предявен
иск е с правно основание чл. 558 ал. 7 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.
С
решение № 106/14.03.2019
по гр.д № 3182 / 2018 г по описа на ВРС,
Е.П.Г.,*** е осъден да заплати на Г…, гр.С….,
ул. „Г…” № …, БУЛСТАТ …, сумата от 914.27 лева, представляваща изплатено от Г….
на Й… Т… К… обезщетение за имуществени вреди по щета № 11 0677/2013
г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба-18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,направени разноски в
производството в общ размер от 150.00 /50 лв.-държавна такси и 100.00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение /.
По
делото се установи от представен
протокол за ПТП № 1315037/23.10.2013 г., съставен от служител при сектор ПП при
ОД МВР-В…, коя е датата на деянието/ 23.10.2013 г./, часа, мястото на
осъществяване, вредите, данни за участниците в произшествието и наличието на
задължителна застраховка гражданска отговорност ,както и други обстоятелства,
свързани с нарушението.
От
писмо на П….-В…е видно,че за осъщественото ПТП на ответника са съставени
наказателни постановления № 1441/2013 г. и № 1442/2013 г.,които са влезли
в сила и са издадени, въз основа на АУАН № 282109, за нарушения по чл. 5
ал. 3 т.2 и чл. 100 ал. 1 т. 3, чл. 100 ал. 3, чл. 147 ал. 1 и чл. 6 т. 1 от ЗДвП и и АУАН № … за нарушение по чл. 264 във вр. с чл. 315 пр.ІІ-ро КЗ.
С уведомление за
имуществени вреди от 23.10.2013 г. Й. Т. К.,собственик на л.а“Р….“,Д…,
известява Г… за реализираното на 23.10.2013 г. ПТП, съгласно протокол за
ПТП № … г,от който е видно,че виновен за произшествието е ответника,което
е управлявал л.а “В….,собственост на К.В.
К .
По делото е приета като
доказателство и заключителна техническа експертиза по щета № 110677/30.10.2013
г., която не е оспорена от ответника. Според нея оценката на констатираните
щети по лек автомобил марка „Р…“, модел „С…“, с Д…., е на стойност - 914.27 лв.
Съгласно изготвеният
доклад по щета № …. г. на Й. Т. К. следва да се изплати обезщетение в размер на
914.27 лв. за ПТП, настъпило на 23.10.2013 г.
Видно
от представеното по делото и неоспорено от ответника преводно нареждане за
кредитен превод от …. г. Г….е изплатил на Й. Т..К. сумата в размер на 914.27
лв., представляваща обезщетение по щета № … г.
Не се спори и се установява от справката от базата данни на Информационен
център към ГФ /л.6/, че за управлявания от ответника автомобил с Д….,
няма данни за застраховка „Гражданска отговорност” към дата 30.10.2013 г.
С
регресна покана изх. № ГФ-11-0677/30.10.2013 г. ищцовото дружество е поканило
ответника да възстанови изплатеното обезщетение за виновно причинени
имуществени вреди в размер на 927.27 лева, за причинено ПТП на 23.10.2013 г..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за правилен и обснован
постановения първоинстанционен акт. прави следните изводи:
Съгласно
чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./ фондът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Г…" на автомобилистите за имуществени вреди, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Р…Б…, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Г…". След изплащането на
обезщетението, съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ/отм/,сега чл.558
ал.7 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г./, Гаранционен фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите.
Ищецът
след като е изпълнил чуждо задължение във връзка с разпоредбата на чл.288,
ал.12 от КЗ /отм/, сега чл.558 ал.7 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г./, разполага
с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да встъпи в
правата на увреденото лице.
Фактическият състав, представляващ основание за възстановяване на изплатеното
от ищеца обезщетение, е осъществен.
По
делото не е спорно, че ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение по щета
№ 110677/2013 г., в размер на 914.27 лв.
Възражението на процесуалния
представител на ответника, че претенцията е погасена по давност е неоснователно
по следните съображения: в предходно действалия до 01.01.2016г. Кодекс за
застраховането единствената уредба на погасителната давност е в разпоредбата на
чл.197, съгласно който правата по застрахователния договор се погасяват с
тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "живот" и "злополука" и при
застраховки "гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II,
буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено до правата на
застрахования, без да са уредени правата на суброгиращият се застраховател и на
Гаранционния фонд. Съгласно чл.378 ал.6 КЗ , регресните и суброгационни искове
на застрахователя по застраховки "гражданска отговорност ." по т. …,
раздел II, буква "…" от приложение №… срещу причинителя на вредата се
погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице.
Правилно
първоинстанционния съд е приел, че именно тази уредба е приложима и по
отношение на регресните и суброгационни искове на Г…. /решение № 178/21.10.2009
г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 449/18.03.2002 г. по гр. д. №
1785/2001 г. на ВКС, решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС,
решение № 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС и др./.
В тази връзка и с оглед обстоятелството,че от датата на плащането на
обезщетението- 14.02.2014г. до датата на завеждане на делото- 18.12.2018г., са
изтекли по- малко от пет години, се налага извод,че възражението е
несъстоятелно и правото на иск не е погасено.
Водим
от горното, Видински окръжен съд :
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 106/14.03.2019 по гр.д № 3182 / 2018 г по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.