№ 3034
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100505280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А.-****” ООД, действащо чрез
адв. С. Ц., срещу решение №20018431 от 04.03.2022 г., постановено по гр. д. №
19250/2021 г. но описа на Софийски районен съд, 32 с-в. С цитираното решение е
отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ от „А.-
****” ООД срещу Е. М. С. да заплати на ищеца сума в размер на 19 401 лева,
представляваща липса на парични средства по банкова сметка на работодателя,
причинена от ответницата при извършване на отчетническа дейност за периода от
25.05.2017 г. до 10.10.2017 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
нищожно, неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства и при съществени процесуални
нарушения. Поддържат се също така възражение за неправилно дадена от районния съд
правна квалификация на предявения иск и извършени нарушения при изготвянето на
доклада по чл. 146 ГПК. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да
бъде уважен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемата Е. М. С., действаща чрез адв. Е. Б., е
депозирала отговор на въззивната жалба. С него последната се оспорва като напълно
неоснователна и необоснована. Излагат се съображения за законосъобразност и
1
правилност на процесното съдебно решение на районен съд.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество – неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Предмет на настоящето дело са искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от
КТ. С този иск работодателят цели да ангажира имуществената
отчетническа отговорност на работника или служителя, позовавайки се на причинени
щети, имащи характер на липси при дейността на последния в качеството му на
материално-отговорно лице.
За да бъде уважен така предявения иск в съдебното производство следва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки : 1)страните да са се
намирали в трудово правоотношение; 2)ответникът да е заемал длъжност, по силата на
която е притежавал качеството на "материално-отговорно лице"; 3)да е налице липса
на парични и/или материални ценности; 4) липсата да е причинена от ответника и 5)
причиняването да е резултат от виновното поведение на отчетника.
Тежестта на доказване, че не е причинил липсата е на отчетника, както и, че ако
има такава, тя не е резултат от виновно поведение и т.н. Върху работодателят е
възложена единствено тежестта да докаже наличието на липси, а отчетникът, за да се
освободи от пълната имуществена отговорност следва да ангажира всякакви допустими
доказателствени средства, с цел да докаже, че не са налице описаните предпоставки.
От събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява
наличието на липси, което да ангажира имуществена отговорност на ответника.
По делото пред СРС е приета ССЕ, изготвена от вещо лице В.П., от която се
установява, че всички предадени от ответника, както приходни, така и разходни
документи, са осчетоводени.
От приетата по делото ССЕ, изготвена от вещи лица М.В. и В.С., се установява,
че не може да се отговори на въпроса какъв е размерът на сумите, които не са отчетени
2
от ответницата за периода на работата й в дружеството. Установява се от
представените документи, че от събраните пари от ответника от клиенти за екскурзии и
за други услуги, въззиваемата е внасяла същите по сметката на дружеството. За всички
суми, посочени от ищеца в исковата молба има съставени документи, издадени
кредитни известия, за върнатите пари има издадени сторно бележки. В съдебно
заседание вещите лица разясняват, че разходите за процесния период, които са
извършени в брой от ответницата, са осчетоводени, което означава, че те са предадени
в дружеството, стигнали са до счетоводството и са осчетоводени. Не може да се
установи касовата наличност към 01.06.2017г., тъй като не се води аналитичност, не се
води отделно сметка за офиса, в който е работила ответницата.
Видно от представените от третите неучастващи по делото лица молби, се
установява, че С. е заплатила в брой, от името на „Аполо”, заявените услуги.
С оглед на така представените доказателства се налага извод, че не е налице
липса. Отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях.
Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за
управление и пазене, макар че е имал досег до тях. По делото не е установено каква
точно сума е била предоставена на ответницата.
Нещо повече, липсата представлява вреда с неустановен произход. В този
смисъл правилни са изводите на СРС, че още с исковата молба е посочено, че вредата е
с установен произход, като се твърди вредата да е настъпила следствие тегленето на
суми от ответника от банковата сметка на ищцовото дружество, посредством
предоставената й карта. Отчетническата отговорност е създадена за обезщетяване на
работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде установен – така
решение № 152/01.06.2015г. по гр. д. № 6083/2014г. на ВКС, IV ГО. Липсата се
характеризира именно с това, че липсват парични и материални ценности, като е
налице невъзможност да се установят причините за това. Ако се установят причините
за състоянието на неотчетност, то увреждането за работодателя не може да се
квалифицира като липса, а като вреда. Не се установява и ответницата да не е отчитала
паричните суми. Напротив, от приетите по делото ССЕ се установява точно обратното.
Не се установи по делото, какви точно суми са били поверени на ищцата и дали
същата се е разпоредила с тях неправомерно. Не се доказа конкретната липсваща
сума, нито че е била извършена ревизия на касата на дружеството, от която да се
установи конкретна липса, неотчетност на парични средства, и че същите са
били поверени на ответницата.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания за нищожност
на обжалваното решение. Съдията докладчик не се е отвел от разглеждане на делото, а
е прекратил същото и го е изпратил на СГС, приемайки, че с оглед увеличението и
цената на предявения иск, която е възлизала над 25 000 лв., компетентен да се
3
произнесе по спора е СГС. След дадени указания на ищеца за отстраняване на
нередовности в исковата молба, същият е уточнил, че искът е предявен срещу
ответника за липси в качеството му на материално отговорно лице, поради което и
СРС е определен като компетентен да се произнесе по спора като първа инстанция.
След връщане на делото на СРС, същото е разпределено на същия съдия докладчик,
съобразно Правилата за разпределение на дела в СРС, приети на ОС на 01.11.2016г. –
т. 13, б.”б”.
Прекратяването на делото, поради цената на иска и изпращането му по
подсъдност на по – горен съд, по никакъв начин не може да обоснове извод за
предубеденост на решаващия състав. Несъгласието на ищеца с постановените от съда
актове – разпореждания и определения, в хода на делото, също не може да внесе
съмнение за предубеденост.
Не са допуснати и нарушения при изготвяне на доклада на делото и
разпределената между страните доказателствена тежест. Действително първоначално
искът е бил квалифициран като такъв по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, но последствие, след
дадените указания и връщане на делото на СРС, с определение от 26.05.2021г. съдът е
изменил правната квалификация на исковете, като е приел, че е сезиран с иск по чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ и е разпределил правилно доказателствената тежест в тази връзка.
Дори да са допуснати твърдяните от жалбоподателя „грешки при администриране на
исковата молба”, същите са били отстранени, като на ищеца са били дадени
съответните указания, макар и на по – късен етап. Изготвен е нов доклад, поради което
и правата на страните не са били нарушени.
Оплакванията във въззивната жалба относно изводите на СРС в определението
от 26.05.2021г., че за сумата от 19401 лв. до допуснатото увеличение от 25100 лв. е
предявен нов иск, поради което и за разликата между двете суми е върната исковата
молба, не следва да се обсъждат, тъй като ищецът не е обжалвал определението за
връщане в законоустановения срок и същото е влязло в сила.
Неоснователни са възраженията, че СРС не е следвало да кредитира приетите по
делото експертизи. Същите са назначени именно, защото съдът не разполага със
специални знания, за да отговори на поставените към експертите въпроси.
Експертизите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите специални знания
из областта на съответните науки, изпълнили са обективно и пълно поставените
задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва
за разрешаване на правния спор, предмет на делото.
Оспорените от жалбоподателя пред СРС документи представляват частни
такива, поради което и доколкото не се оспорва истинността на подписа не е било
необходимо откриване на производството по чл. 193 ГПК, а истинността на същите
следва да се преценява наред с останалите събрани по делото доказателства. Отделно
4
от това следва да се вземе предвид, че вещите лица не са работили единствено по
представените от страните документи, а са извършени справки в счетоводството на
ищеца, поради което неоснователни са възраженията на ищеца в тази връзка.
Неоснователни са и оплакванията на въззивника, че СРС не му е дал възможност
да зададе въпроси към ССЕ. Видно от протокола от последното съдебно заседание,
адв. Ц. е задавала въпроси към експертите. Следва да се има предвид, че съдът
преценява кои въпроси са относими и кои не към предмета на доказване, както и дали
са във връзка с изготвената експертиза или се поставят допълнителни такива извън
нейния предмет, поради което това, че част от въпросите й са били определени като
неотносими, не води до извод, че е ограничено правото й на защита. Нещо повече, на
адв. Ц. е била дадена възможност да вземе писмено становище по заключението и
евентуално да постави въпроси, от която същата не се е възползвала.
Не са приети нови доказателства извън преклузивните срокове. Приетите в
последното съдебно заседание са такива, по които е работила ССЕ. При изготвяне на
заключението вещите лица, освен с наличните по делото документи, следва да
извършат съответните справки и да се запознаят и с други релевантни документи, дори
да не се намират в кориците на делото. В настоящия случай са представени документи,
въз основа на които вещите лица са изготвили заключението, поради което не е налице
процесуално нарушение. Нещо повече, ответникът би имал задължение за
представянето им само при изрично направено искане от насрещната страна. Не на
последно място, следва да се вземе предвид, че в същото съдебно заседание, на
ищцовата страна също са били приети документи, във връзка с изготвената по делото
ССЕ.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва
изцяло да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемия изрично заявява, че не претендира разноски, поради което такива
не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20018431 от 04.03.2022г., постановено по гр. д. №
19250/2021 г. на Софийски районен съд, 32 състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
5
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл.
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6