Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 28.08.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното заседание на първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА

 

при секретаря С. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3447 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на С.Н.Г., с която е предявен иск против С.Г.Т. с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 40 000 лв., получена без основание на 26.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2012г. до окончателното ѝ заплащане.

Ищцата твърди, че на 26.04.2012г. е предоставила на ответника сумата от 40 000 лв. без основание, чрез банков превод. Твърди, че отношенията им е трябвало да бъдат уредени с договор, какъвто не е бил сключен.

Ответникът оспорва иска. Излага съображения, че не е водил преговори с ищцата в нито един момент, като самата нея е срещал веднъж. Твърди, че сумата му е предоставена за погасяване на задължения по девет броя договори, сключени с „Т.“ ЕООД – с едноличен собственик на капитала Н.М.В.– дъщеря на ищцата и управител Д.Н.В. – съпруг на последната и зет на ищцата. Посочва, че е бил в близки приятелски отношения с тези лица, като те са му възложили да извърши внос на коли от чужбина и да организира транспортирането на всеки един от тях до България, сервизното им обслужване след пристигането им в България, плащането на застраховaтелни премии за тях, регистрацията им в КАТ, закупуването на винетки и осигуряването на паркинг, където автомобилите да бъдат стопанисвани до предаването им на Д.В.. Поддържа, че цената на всеки един от автомобилите не е трябвало да надхвърля сумата от 3500 лв., така че след заплащането на допълнителните разходи общата сума да не е повече от 4500 лв. за всеки автомобил. Твърди, че се е уговорил с Н.и Д. В.посочените дейности, вкл. финансовото им обезпечаване до предаването на автомобилите да бъде осигурено от него, като те е следвало да му възстановят сумите, които е изразходвал. Посочва, че във връзка с уговорките между страните той е организирал вноса на 8 броя автомобили, като относно деветия автомобил страните са се разбрали той да бъде закупен в България. Твърди, че общата дължима сума за внесените автомобили и допълнителните разходи във връзка с тях се е равнявала на 40 000 лв., като е предоставил на лицето Д.В. банковата си сметка. Поддържа, че с изненада е установил, че по сметката му е постъпила сумата от 40 000 лв. с наредител ищцата и с основание захранване на сметка. Излага съображения, че е уверен от Д.В., че ищцата е искала да помогне на него и съпругата му и че отношенията между тях са уредени. Поддържа, че след като е получил сумата се е разплатил с италианските си партньори. Излага, че закупените автомобили са били отдавани от „Т.“ ЕООД на туристи в курорта „Слънчев бряг“.

С депозирана в о.с.з. на 01.12.2016 г. молба от ищцата, последната излага твърденията, че ответникът е поискал пари на заем и на място е било уговорено да му бъде преведена сумата от 40 000 лв., като ответникът е обещал да подготви и подпише договор за заем за сумата, но такъв не е ѝ е бил предоставен и подписан между страните по делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Досежно оспорването на ответника, във връзка с изложеното от ищцата в молба, депозирана в о.с.з. от 01.12.2016г., съдът намира следното. Тези доводи на ищцата не влизат в противоречие с първоначално изложеното с исковата молба, нито навеждат към различна правна квалификация от дадената от съда такава в доклада по делото - чл. 55, ал. 1, пред. второ ЗЗД. Ищцата твърди, че е платила процесната сума с оглед бъдещото сключване на договор за заем, което по същество представлява иск по чл. 55, ал. 1, пред. второ ЗЗД – за връщане на дадено при неосъществено основание. Фактическият състав на договора за заем се състои от насрещни волеизявления за сключването му, съчетани с реален елемент – предоставяне на заемните средства. Самият факт на предаването на сумите обаче не е равнозначен с наличието на волеизявление за сключване на договора. Заемодателят по бъдещия договор може да има интерес да договори допълнителни условия като лихва, обезпечения и прочие. С оглед на това, предаването на процесната сума не води автоматично до извода за наличие на договор за заем и в този смисъл на основание за процесния превод. В този смисъл, посочвайки едно неосъществено основание, ищцата не е предявила иск за заплащане на даденото по договор за заем, като по този начин не е навела факти, които да представляват изменение на иска, нито налагат изменение на дадената от съда квалификация.

При иск по чл. 55, ал. 1, пред. второ ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже единствено предоставено от него имуществено благо, а на ответника – основанието, на което то е направено. Следва да се посочи, че ищцата е посочила конкретно неосъществено основание, което не обвързва ответника, като той може да докаже, че в действителност основанието за плащане е друго, както и че то се е осъществило – така Решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 2656/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

По делото не се спори, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 40 000 лв. на 26.04.2012г. По този начин е установен фактът на имущественото разместване между страните.

Както бе посочено, в тежест на ответника да докаже основанието за процесното плащане. Той навежда твърдения, че тази сума е заплатена в изпълнение на задължение по възникнали между ответника и „Т.“ ЕООД мандатни правоотношения за извършването на внос и допълнителни дейности относно 9 бр. автомобили, чието предназначение е било да бъдат отдавани под наем.

Като основание на платежното нареждане е посочено единствено „захранване на сметка“ и от него не може да се извлече основанието за извършения превод.

По делото е представено удостоверение рег. № 514546 от 30.11.2016г., видно от което на името на дружеството „Т.“ ЕООД са регистрирани 9 бр. МПС, върху които последното е бил или е настоящ носител на правото на собственост. Тези автомобили, с оглед техните марка, модел и регистрационни номера съвпадат напълно с изброените в исковата молба. По делото са представени и известен брой договори за наем, с които процесните автомобили са били отдавани за ползване. От тези обстоятелства се установява информираност на ответникът за автомобилите, които са били придобити от „Т.“ ЕООД, в това число и за целта на придобиването им, а именно да бъдат отдавани под наем. От справката се установява, че собствеността върху тези автомобили е придобита в периода 26-27.04.2012г. Не става ясно дали отбелязването в съответната графа на справка отразява моментът на реалното придобиване на собствеността върху автомобилите или на регистрацията им в КАТ. Така или иначе този момент е непосредствено следващ процесния превод от 26.04.2012г. Това обстоятелство е индиция за вероятността заплащането на сумата от 40 000 лв. да е направило фактически възможно придобиването на собствеността, респ. регистрирането в КАТ на процесните автомобили.

Свидетелят Д.В. дава показания, че той и съпругата му - едноличен собственик на капитала на „Т.“ ЕООД са поръчали на ответника да внесе 9 или 10 броя автомобили, като той е внесъл 9, като ги е предал на търговското дружество. Дава сведения, че към процесния период с ответника са били в приятелски отношения. Свидетелства, че за покриване на разходите по въпросната поръчка, парите са дадени от ищцата, като това обстоятелство е разбрал от дъщерята на ищцата – негова съпруга. Излага, че сумата от 40 000 лв. е следвало да покрие стойността на автомобилите, регистрацията им и обслужването. Посочва, че той също е внасял коли от Италия, но доста преди процесния период – към 2007г. Дава показания, че с дъщерята на ищцата водят дела.

Свидетелят П.Г. твърди, че с ответника са в близки приятелски отношения. Свидетелства, че Д.В. е възложил на ответника да внесе автомобили от чужбина. Дава сведения, че в началото на 2012г. ответникът постепенно е започнал да внася автомобилите. Посочва, че е виждал как дава пари за закупуването им. Излага, че ответникът му е давала пари да заплаща сервизното обслужване на автомобилите. Дава показания, че е чул как ответникът и управителят на „Т.“ ЕООД Д.В. са се карали, поради това, че парите за автомобилите са били преведени от непознато за ответника лице и това е щяло да навлече на ответника проблеми.

Свидетелят Ц.Т. свидетелства, че с ответника са приятели от повече от 8 години. Дава показания, че ответникът и лицата Д.В. и Н.Г. са били близки приятели със С.Т.. Посочва, че отношенията им са се развалили след 2012г., във връзка с превод на парични средства за коли за „рент-а-кар“, като парите е следвало да бъдат заплатени от Д.В., но това е било направено от трето лице.

Така депозираните показания водят към извода за наличието на отношения между ответника и „Т.“ ЕООД по договор за поръчка. Съдът намира същите за обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Последният извод не се разколебава от показанията на свидетелката – И.Н., която твърди, че Д.В. се е занимавал с внос на коли от чужбина, което обстоятелство не изключва поначало възможността процесните автомобили да са внесени от ответника.

Дори да се приеме, обаче, че е налице правоотношение по договор за поръчка между ответника и трето за делото лице - „Т.“ ЕООД това обстоятелство не е достатъчно, за да се счете за доказано основанието на процесния превод. Следва да бъде установено, че с плащането на процесните 40 000 лв., ищцата е имала намерение да погаси задължения на „Т.“ ЕООД към ответника за погасяване на разходите, извършени от доверителя във връзка с изпълнение на поръчката. Действително, намерението за изпълнение не е необходим елемент от самото изпълнение. В конкретния случай, обаче, предвид обстоятелството, че са наведени твърдения, че ищцата е изпълнявала чуждо задължение и изричното оспорване от нейна страна, че парите са преведени по едно несъществуващо основание, такова намерение следва да се установи. Предвид това, установяването на намерението за погасяване на задължения на „Т.“ ЕООД е необходимо условие, за да се приеме за налично твърдяното от ответника основание, като последният следва да проведе пълно и главно доказване за това обстоятелство.

В тази насока ответникът сочи роднинските връзки между едноличния собственик на капитала и управителя на „Т.“ ЕООД към процесния период – Н.и Д. В.и ищцата – съответно майка и тъща на тези лица, както и ангажира свидетелските показания на самия управител на дружеството - Д.В..

От представеното по делото Удостоверение изх. № 20160530162803/30.05.2016г. на Агенция по вписванията, че към процесния период едноличен собственик на капитала на „Т.“ ЕООД е било лицето Н.М.Г., а негов управител Д. Н.В.. Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № РТР16-ГР94-3854 Н.М.Г. е дъщеря на ищцата. От Удостоверение за сключен граждански брак от 23.10.2013г. на В.П., длъжностно лице по гражданско съС.ие при Столична община, район Красно село и Решение № III-85-5 от 30.01.2014 г. по гр. д. № 17271 от 2013г. на СРС, 85 състав, към процесния период лицата Н.М.Г. и Д. Н.В. са били в граждански брак.

Що се отнася до показанията на свидетеля Д.В. съдът намира следното. Това лице дава сведения, че задълженията към ответника във връзка с вноса на изброените автомобили са погасени от ищцата. Той свидетелства, че е узнал за това обстоятелство от съпругата му към процесния период, дъщеря на ищцата и едноличен собственик на капитала на „Т.“ ЕООД – Н.В.. Т.е. за установяване на обстоятелството, че ищцата е платила процесната сума на ответника за погасяване на задължения на „Т.“ ЕООД ответникът е ангажирал единствено свидетелските показания на В., които в тази част не почиват на преки впечатления, а пресъздават споделеното от трето за делото лице – дъщерята на ищцата Н.Г.. Ангажираните от ответника доказателства са косвени и недостатъчни, за да се приеме с достатъчна степен на сигурност, че с процесния превод ищцата е погасила задълженията на „Т.“ ЕООД. Показанията на свидетеля Д.В. в тази насока са производни и не се основават на преки впечатления, като за това обстоятелството той е узнал от своята съпругата – дъщеря на ищцата. Тя не е призована като свидетел и разпитана по делото. От нейните показания най-ясно би се установило дали ищцата действително е имала намерение да изпълни задълженията на дружеството на дъщеря си. Следва да се има предвид, че макар и да се твърди, че е настъпил разрив в отношенията между ответника и свидетеля Д.В., установените в процеса приятелски отношения между тях, пък било то и за минал период, внасят съмнение в обективността и достоверността на показанията на този свидетел. Достоверността на показанията на свидетел В. се разколебават и от влошените семейни отношения между последния и дъщерята на ищцата, които след процесния период са преустановени с развод, прекратяващ брака помежду им. В същото време, макар и погасяването от страна на ищцата на задължения на търговско дружество, чиито капитал е собственост на нейната дъщеря да е в известна степен житейски обосновано, от това, само по себе си, не може да се приеме, че е налице твърдяното от ответника основание за процесното плащане.

Следва да се вземе предвид и проведеното от ищцата насрещно доказване във връзка с основанието за извършване на процесния превод. Свидетелката С.К.посочва, че поддържа с ищцата приятелски отношения. Свидетелства, че е присъствала, когато ищцата, Д.В. и съпругът на ищцата са говорили за даване на пари на заем. Дава сведения, че Д.В. е молил парите да бъдат дадени на друг човек, негов близък приятел. Посочва, че е ставало дума за сумата от 40 000 лв. Дава показания, че човекът на когото е следвало да бъдат дадени парите е присъствал на разговора. Свидетелства, че след разговор със съпруга на ищцата, който е взел решение за отпускане на средствата, е разбрала, че името на лицето, което е следвало да получи средствата е бил С., което съвпада с първото име на ответника. Свидетелства, че той е бил млад човек, с прошарена коса и бяло петно. Действително, съвпадението на първото име на ответника с това на лицето поискало парите, както и установените близки отношения между ответника и лицето Д.В. към процесния период, не могат да установят със сигурност твърдяното от ищцата неосъществено основание, но това не е и нужно, доколкото не е в нейна тежест доказването на това обстоятелство. Тези показания обаче внасят несигурност в твърденията на ответника, че ищцата е извършила процесния превод с оглед погасяване на задължения на „Т.“ ЕООД към ответника.

С оглед на това, не може да се счете, че ответникът е провел главно и пълно доказване за наличието на основание, на което е получил процесните парични средства.

Предвид изложеното по делото се установява плащане от страна на ищцата на процесната парична сума, като не се установява основанието, на което това е направено. По този начин е установен фактическият състав на нормата на чл. 55, ал. 1, пред. второ ЗЗД, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв.

С оглед изхода на спора ищцата има право на разноски. Тя претендира адвокатски хонорар в размер на 2100 лв. В представения от нея договор за правна защита и съдействие обаче е посочено, че при подписване на договора е заплатена единствено сумата от 600 лв., като остатъкът следва да бъде заплатен до 15.04.2016г. По делото не са представени доказателства за такова плащане и претенцията за разноски за заплатен адвокатски хонорар следва да бъде уважена единствено до сумата от 600 лв. С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2 200 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН ********** да заплати на С.Н.Г., ЕГН ********** следните суми:

- на основание чл. 55, ал. 1, пред. второ ЗЗД сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ - получена на 26.04.2012г., чрез банков превод сума от ответника без основание, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2016г. до окончателното заплащане на сумата;

- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/ - сторени разноски по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                      СЪДИЯ: