№ 19338
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110108386 по описа за 2023 година
Ищецът Д. п. „Р. о.“, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
.............., твърди, че въз основа на писмо с изх. № ..../10.06.2021 г., ответникът „Т.“ ЕООД,
ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. София, ............ поискал да му се
предостави механизация – 100-тонен автокран, оборудване и човешки ресурс за извършване
на товаро-разтоварни и монтажни дейности, предвидени за 15.06.2021 г. относно обект
„Изграждане на нов Център за управление на аварии на територията на гр. Козлодуй“.
Ищецът посочва, че на 16.06.2021 г. изпратил автокран „Л.“ .......... – 5.1 на посочения обект
за изпълнение на описаните в писмото дейности, като били съставени пътен лист и работна
карта, които били заверени от Х. С. – представител на ответника. На 18.06.2021 г. за
извършената услуга ищецът издал фактура № ........../18.06.2021 г. за сумата от 2237.76 лв.
възнаграждение за извършената услуга, с падеж същата дата, но плащане не постъпило,
поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК. Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 57834/2022 г., съдът уважил заявлението на ищеца за заплащане на сумата, но
ответникът възразил срещу заповедта, което обуславя интереса от търсената с иска защита.
Ето защо ищецът моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2
237.76 лв. неплатено възнаграждение за предоставена услуга с автокран по фактура №
........../18.06.21 г., ведно със законна лихва за период от 26.10.2022 г. до изплащането й, и
сумата от 298.99 лв. мораторна лихва за период от 03.07.2021 г. до 26.10.2022 г. Претендира
разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Оспорва за него да е възникнало претендираното задължение за плащане. Оспорва между
1
страните да съществуват търговски отношения, както и ищецът да е доставял стоки,
материали, услуги. Оспорва процесната фактура да му е била предявявана, поради което
липсва забава. Въвежда възражение за некачествена стока и услуга. Моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Уважаването им предпоставя наличието на валидно
облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключен договор за
изработка, извършване от ищеца на възложените му дейности и приемането им от ответника
в качеството му на възложител, с което да възникне задължението на последния за
заплащане на уговореното възнаграждение за извършената работа.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което същият се счита
сключен с постигане на съгласие между страните относно съществените му елементи –
предмет и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Поради
това и доказването на възникването на облигационна връзка с източник такъв договор
поначало може да се извърши с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
По делото е приложено писмо с изх. № ..../10.06.2021 г. от ответника до ищеца за съдействие
относно осигуряване на механизация, оборудване и човешки ресурси за извършване на
товаро-разтоварни и монтажни дейности, предвидени за 15.06.2021 г., със 100-тонен
автокран.
Видно от пътен лист, издаден на 16.06.2021 г., автокран „Л.“ с рег. № ..........., с водач Е. В.
З., е технически изправен и е насочен по маршрут към ЦУА /Център за управление на
аварии/ Козлодуй, като е изминал 22 км. и е престоял 12 ч. Листът е заверен от Х. С..
Представена е работна карта относно автокран „Л.“ за месец юни 2021 г., видно от която,
на 16.06.2021 г. „Т.“ ЕООД е ползвал същия за обект ЦУА-АЕЦ-Козлодуй, с водач на
автокрана – Е. З., като е подписана за заявителя Т. ЕООД от Х. С.
Приложен е ценоразпис на механизация на ДП “РАО“ от 1.7.2020 г.
Съгласно справка за извършена услуга с кран „Л.“, /услуга, предоставена на „Т...“ ЕООД
във връзка с писмо с изх. № .../10.06.2021 г./, сумата за услугата е в размер на 1 864.80 лв.
без ДДС, за която сума е издадена фактура № ........../18.06.2021 г., като с вкл. ДДС, сумата
възлиза на 2237.76 лв. Падежът е 18.6.21 г. с начин на плащане – по банков път. Фактурата
е приета за ответника от управителя Иглика Крумова.
От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че фактура №
........../18.06.2021 г. на стойност 2237.76 лв. с ДДС е осчетоводена при ищеца и ответника,
като ответникът е ползвал данъчен кредит по нея. Вещото лице не е установило наличие на
плащане от страна на ответника, а съгласно предоставена счетоводна справка, по партидата
на ищеца се води салдо/задължение на ответника към ищеца в размер на 2237.76 лв. по
фактурата.
По делото са изслушани показания на свидетеля Е. В. З. /служител при ищеца/, съгласно
2
които, същият работи като кранист в ДП „РАО“. Твърди, че на 16.06.2021 г. работил на АЕЦ
„Козлодуй“ на сграда ЦУА /Център за управление на авариите/, където изпълнявал дейности
с автокран. Свидетелят заявява, че бил там по искане от страна на „Т.“, като след
приключване на работата, били оформени и документите за това - работна карта и пътен
лист, подписани от представител на ответника.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение по повод договор за услуга с автокран във
връзка с дейности по обект „Изграждане на нов Център за управление на аварии на
територията на гр. Козлодуй“.
Това е така, защото в представената по делото фактура са обективирани всички съществени
уговорки, пораждащи правоотношение по договор за изработка – страни, предмет и цена. С
осчетоводяването й ответникът е признал съществуването на обективирания в нея договор и
изпълнението му от ищеца. Относно значението на фактурата като доказателство за
сключения между страните договор и наличието на основание за заплащане на уговорената
в договора цена е налице трайна практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав,
съгласно която фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им, включването им в дневника за покупко – продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване – в този смисъл Решение №
103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО.
По така възникналото материално правоотношение основните задължения за ищеца като
изпълнител са да извърши точно в качествено, количествено и времево отношение
възложената работа и да я предаде на възложителя, а за възложителя са да приеме
изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Съобразно гореизложеното и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
ищецът е изпълнил възложената услуга с автокран.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Законът задължава поръчващия да приеме изработеното - чл. 264, ал. 1 ЗЗД,
т. е. то не е само негово право, но и негово задължение. Приемането като правно действие
представлява фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на
поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното
се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита
работата за извършена съобразно договора. Затова законът предписва на поръчващия да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение - чл.
264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за
одобрена, съгласно предвидената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция.
Събраните по делото писмени доказателства, подписани от представители и на двете страни,
установяват, че ответникът е приел извършената работа без възражения. Като във връзка с
лицето, действало като негов представител, следва да се има предвид, че по силата на
уредената в чл. 301 ТЗ презумпция следва да се счита, че след като търговецът е узнал за
3
получаването на стоките/услугите установено по безсъмнен начин от отразяването на
фактурата в счетоводството му, и като не се е противопоставил, е потвърдил извършените от
негово име действие.
Доколкото изискуемостта на престацията за плащане е обусловена от изпълнение на
възложеното и приемането му от възложителя, следва че възнаграждението на ищеца се
дължи в цялост. Искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на
предявяването му.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
По делото се установи, че в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на
главницата, което не е изпълнено и което обуславя възникването на задължението за
заплащане на обезщетение за забава. Съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ между търговци лихви се
дължат, освен ако е уговорено друго. Доколкото не се установиха други уговорки,
претенцията за заплащане на лихва върху главницата до подаване на исковата молба се
явява доказана по основание. С получаване на фактурата /18.06.2021 г./, е настъпила
изискуемостта на обективираното в нея вземане. Считано от следващия ден ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Доколкото
мораторната лихва е претендирана за периода 03.07.2021 г. – 26.10.2022 г., за който възлиза
на 298.99 лв., искът подлежи изцяло на уважаване.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
сторените разноски в цялост: в заповедното производство размер на 50 лв. държавна такса и
в исковото производство - в размер на 51.50 лв. държавна такса, 350 лв. депозит вещо лице
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. п. „Р. о.“, ЕИК ..........., седалище и
адрес на управление гр. София, .............., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че „Т.“ ЕООД, ЕИК .........., седалище и адрес на
управление гр. София, ............, дължи сумата от 2237.76 лв., представляваща
възнаграждение за предоставена услуга с автокран по фактура № ........../18.06.21 г., ведно със
законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащането й, и сумата от 298.99 лв. лихва за забава за
периода от 03.07.2021 г. до 26.10.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57834/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София, ............, ДА
ЗАПЛАТИ НА Д. п. „Р. о.“, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София,
.............., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 50 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 501.50 лв. разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5