Р Е Ш Е Н И Е №70
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 25.03.2019 г.
Шуменски
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. Ненка Цветанкова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр.
д. № 32 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 366/21.11.2018 г., постановено по гр. д.
790/2017 г. по описа на РС Нови Пазар, са уважени предявените от Х.И.О., Х.Х.Е. и Х.Х.Я. срещу Х.Е.М., Н.М.М., М.Н.Ш., М.А.Ц., М.М.О., М.А.К.,
Я.Н.М. и Т.Н.М. обективно съединени искове с правно основание чл. 34 ЗС за
прекратяване на съществуващата съсобственост и допускане на делба на следните
недвижими имоти: земеделски земи, находящи се в
землището на с. З., които към момента, съгласно одобрената кадастрална карта
представляват следните поземлени имоти: Поземлен
имот- нива с площ от 28391 кв.м. в местността „К.А.“, трета категория,
представляваща поземлен имот с идентификатор 30137.17.1 по кадастралната карта
на селото, с начин на трайно ползване- земеделска, при граници 30137.17.15,
30137.17.16, 30137.17.53, 30137.17.2 и 30137.19.54 и Поземлен имот- нива с площ от 5608 кв.м. в местността „П.“, трета
категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 30137.205.77 по
кадастралната карта на селото, с начин на трайно ползване – земеделска, при
граници 30137.18.3, 30137.205.76, 30137.501.342, 30137.501.317, 30137.501.341 и
30137.18.2 между Х.И.О.; Х.Х.Е., Х.Х.Я.; Х.Е.М.; Н.М.М.; М.Н.Ш.; М.А.Ц.;
М.М.О.; М.А.К.; Я.Н.М. и Т.Н.М., при квоти 2/54 /две
петдесет и четвърти/ идеални части за Х.Е.М.; 2/54 /две петдесет и четвърти/
идеални части за Х.Х.Я.; 2/54 /две петдесет и
четвърти/ идеални части Х.Х.Е.; 3/54 /три петдесет и
четвърти/ идеални части за Н.М.М.; 3/54 /три петдесет
и четвърти/ идеални части за М.Н.Ш.; 6/54 /шест петдесет и четвърти/ идеални
части за Х.И.О.; 6/54 /шест петдесет и четвърти/ идеални части за М.А.Ц., 6/54
/шест петдесет и четвърти/ идеални части за М.М.О.;
6/54 /шест петдесет и четвърти/ идеални части за М.А.К.; 9/54 /девет петдесет и
четвърти/ идеални части за Я.Н.М. и 9/54 /девет петдесет и четвърти/ идеални
части за Т.Н.М., както и Поземлен имот
с адрес с. З., ул. ..., с идентификационен номер №30137.501.341, с площ 1543
кв.м., с предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване-
ниско застрояване, при граници №30137.501.342, №30137.501.343, №30137.501.317 и
№30137.501.77;
с построените в имота сграда с идентификационен номер 30137.501.341.1, с
площ от 14 кв.м. на един етаж, с предназначение жилищна, еднофамилна; сграда с
идентификационен номер 30137.501.341.2, с площ от 24 кв.м. на един етаж, с
предназначение жилищна, еднофамилна; сграда с идентификационен номер
30137.501.341.3, с площ от 52 кв.м. на един етаж, с предназначение жилищна,
еднофамилна и сграда с идентификационен номер 30137.501.341.4, с площ от 69
кв.м. на един етаж, с предназначение жилищна, еднофамилна между Х.И.О.; Х.Х.Е.; Х.Х.Я.; Х.Е.М.; Н.М.М. и М.Н.Ш., при квоти 2/18 /две осемнадесети/ идеални
части за Х.Е.М.; 2/18 /две осемнадесети/ идеални части за Х.Х.Я.;
2/18 /две осемнадесети/ идеални части за Х.Х.Е.; 3/18
/три осемнадесети/ идеални части за Н.М.М.; 3/18 /три
осемнадесети/ идеални части за М.Н.Ш. и 6/18 /шест осемнадесети/ идеални части
за Х.И.О..
С атакуваното решение на основание чл.537, ал.2 от ГПК са
отменени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№37, том , рег. №, дело №/2006 г. на нотариус с район на действие РС Нови пазар
и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №33, том
, рег. №, дело №*/2017 г. на нотариус с район на действие РС Нови пазар, до
размера от 1/6 идеална част от описания в актовете имот, или за размера от 5/6
идеални части от описания в нотариалните актове имот.
Решението е обжалвано от ответника Н.М.М.
в частта, в която е допусната делба на поземлен имот с адрес с. З., обл. Ш, ул. ..., с идентификационен номер №30137.501.341, с
площ 1543 кв.м., с построените в имота сгради с идентификационни номера
30137.501.341.1, 30137.501.341.2, 30137.501.341.3, 30137.501.341.4, както и в
частта, с която са отменени нотариалните актове, като се изразява становище, че
в тази част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага
съображения, поради които счита, че съдът неправилно е възприел фактическата
обстановка, въз основа на което е формирал незаконосъобразни правни изводи.
Сочи, че от 1990г. след завръщането му от Т.ответникът Н.М.М.
живее в имота със съпругата си като до нейната смърт през 2013г. те са
единствените, които са живели, владели и са се грижили за имота, а след 2013г.
ответникът Н. продължава да живее в имота. Ищецът Х. през 1989г. заминал за Т.и
се установил там да живее като в България се връщал няколко пъти, а адресната
му регистрация не е на адреса на процесния имот. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че те не са посещавали
имота след 1994г. Навежда доводи, че ищците не са се противопоставили нито на
ползването, нито на владението на имота и не са полагали грижи за него след
1989г., поради което в полза на жалбоподателя и съпругата му е изтекъл срок
повече от 10 години и те са придобили имота по давност. Те са владели, както
собствените си идеални части, така и тези на ищците. Моли първоинстанционното
решение в обжалваната част да бъде отменено като вместо него се постанови
друго, с което искът за делба на поземлен имот с адрес с. З., ул. ..., с
идентификационен номер №30137.501.341, с площ 1543 кв.м. с построените в него
сгради да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
М. не се явява, не изпраща процесуален представител. Депозирано е заявление с
вх.№1178/27.02.2019г., в което изразява становище, че поддържа въззивната жалба, не прави доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни-
ищци по първоинстанционното производство Х.И.О. и Х.Х.Е. чрез процесуалния им представител. Изложени са
съображения, че районният съд е формирал фактическа обстановка, основана на
събраните по делото доказателства и направените въз основа на нея правни изводи
са правилни. Обстоятелството за адресната регистрация на ищеца Х.И.О. е неотносимо към правния спор, ответникът не е доказал в своя
полза наличието на непрекъснато, явно и несмущавано владение, както в периода
от 1994 г. до 2004г., така и след 2013г. В тази насока се позовава на
обясненията на жалбоподателя по реда на чл.176 от ГПК. Сочи се, че твърдението
на ответника, че той и съпругата му са изплатили имота е недоказано. Недоказано
е останало възражението на ответника за изтекла придобивна
давност. Моли първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание пред въззивния
съд въззвиаемият Х.И.О. се явява лично и с
процесуален представител. Оспорва въззивната жалба и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не
прави доказателствени искания, представя списък за
разноски.
Останалите въззиваеми не са депозирали отговори на въззивната
жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да
се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Решението не е обжалвано в частта, в която са допуснати до
делба поземлен имот- нива с площ от 28391 кв.м. в местността „К.А.“, трета
категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 30137.17.1 по
кадастралната карта на селото, с начин на трайно ползване- земеделска, при граници
30137.17.15, 30137.17.16, 30137.17.53, 30137.17.2 и 30137.19.54, както и
поземлен имот- нива с площ от 5608 кв.м. в местността „П.“, трета категория,
представляваща поземлен имот с идентификатор 30137.205.77 по кадастралната
карта на селото, с начин на трайно ползване- земеделска, при граници
30137.18.3, 30137.205.76, 30137.501.342, 30137.501.317, 30137.501.341 и
30137.18.2, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният
съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в
първата съдебна инстанция доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
В исковата молба се твърди, че ищците Х.И.О., Х.Х.Е. и Х.Х.Я. и ответниците Х.Е.М., Н.М.М., М.Н.Ш.,
М.А.Ц., М.М.О., М.А.К., Я.Н.М. и Т.Н.М. са наследници
на общия наследодател О. Х.Т., починал на 05.04.1975г., а ищците и първите
трима ответници- Х.Е.М., Н.М.М.,
М.Н.Ш. са наследници на сина на общия наследодател О. Х.Т.- И.О.Ч., починал на
28.01.1994г. Обосновават претенцията си с факта, че по наследство от И.О.Ч., починал
на 28.01.1994г., ищците и тримата ответници Х.Е.М., Н.М.М. и М.Н.Ш. са придобили в съсобственост имот- дворно място
с площ от 1920 кв.м., находящо се в с. З.,
представляващо УПИ ІІІ-77 в кв.45 по плана на селото, застроена с жилище, лятна
кухня и сайвант, при граници: улица, УПИ ІV-45, УПИ VІ-46 и ПИ 44 при квоти по
2/18 ид.ч. за ищците Х.Х.Е.
и Х.Х.Я. и за ответника Х.Е.М., по 3/18 ид.ч. за ответниците Н.М.М. и М.Н.Ш. и 6/18 ид.ч. за ищеца
Х.И.О.. Този имот бил придобит от И.О.Ч. по давност, за което обстоятелство
представят съставен по обстоятелствена проверка нотариалнен
акт №194, том, дело №*/1986г. на РС Нови Пазар. На 03.06.2006 г. дъщерята на
наследодателя Н.И.М., починала на 18.12.2013г., се снабдила с нотариален акт за
собственост на процесния имот с постройките в него. Ответниците Н.М.М. и М.Н.Ш.,
наследници на Н.И.М., не могат да се легитимират като собственици на целия
имот, тъй като по силата на наследяване от И.О.Ч., баща на Н.И.М., респ. тъст
на Н.М.М. и дядо на М.Н.Ш. се легитимират като
собственици по наследство само на по 3/18 ид.ч. от
имота. Твърди се, че след смъртта на И.О.Ч., фактическата власт върху имота се
упражнявала от ищеца Х.И.О. и неговата майка А.О.Ч., починала на 29.07.2007 г.,
около една година след като дъщеря й Н.И.М. се е снабдила с нотариален акт за
собственост на целия имот. Сочи, че Н.И.М., респ. нейните наследници, не могат
да се легитимират като собственици на имота, тъй като тяхното семейство било
допуснато само да обитава имота от ищеца Х.И.О. и неговата майка, които са
плащали данъци и такси за имота, завръщали са се в него и са го поддържали като
негови собственици. Ищецът Х.И.О. при всяко свое идване в България до 2013г. се
завръщал в имота като при последното си идване разбрал, че сестра му Н.И.М. се
е снабдила с нотариален акт за собственост на целия недвижими имот. Позовавайки
се на изложеното, са поискали от съда да се допусне до делба имота при посочените
по-горе идеални части, както и да се отмени Нотариален акт №37, том , рег. №,
дело №/2006 г. на нотариус , на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ответниците не са депозирали отговор на
исковата молба.
В първото съдебно заседание пред първоинстанционния
съд ответникът Н.М.М. е възразил срещу включването на
процесния имот в делбената
маса като е заявил, че той е придобит по давност от него и съпругата му, за
което разполага с констативен нотариален акт.
От удостоверение за наследници с изх. № ГР-30-05 от
29.01.2018 г., се установява, че общият наследодател на всички съделители е О. Х.Т., починал на 05.04.1975 г., който е
оставил за наследници Ф.А.Т.- съпруга, починала на 09.03.1977г. и низходящите- А.О.С.,
починала на 13.10.2017 г.; Е.О.М., починала на 13.03.2004 г. и И.О.Ч., починал
на 28.01.1994г.
Установено е по делото от удостоверение за наследници с изх.
№ГР-30-30/133 от 12.05.2017г., че наследодателят- И.О.Ч., починал на
28.01.1994г., е оставил за наследници съпруга А.О.Ч., починала на 19.06.2007 г.
и три деца- дъщеря на име Р.И.М., починала на 19.03.2012 г.; дъщеря на име Н.И.М.,
починала на 18.12.2013 г. и син на име Х.И.О., ищец по делото. Р.И.М., починала
на 19.03.2012 г., от своя страна е оставила за наследници съпруга си Х.Е.М.-
ответник по делото и децата си Х.Х.Я. и Х.Х.Е.- ищци по делото. Н.И.М., починала на 18.12.2013 г., е
оставила за наследници съпруга си Н.М.М. и дъщеря си М.Н.Ш.-
ответници по делото.
Въз основа на изложеното, съдът приема за доказано, че
жалбоподателят Н.М.М. и въззиваемите
Х.И.О., Х.Х.Е., Х.Х.Я., Х.Е.М.
и М.Н.Ш. са наследници по закон на сочения за техен общ наследодател И.О.Ч..
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №194
от *1986г, том, дело */1986г. на РС Нови Пазар, И.О.Ч. бил признат за
собственик на имот, представляващ къща, сайвант, гараж и пешник
със засторено и незасторено
дворно място с площ от 1920 кв.м., находящо се в с. З.,
обл. Ш, представляващо УПИ ІІІ-77 в кв.45 по плана на
селото, при граници: улица, А.м. А. и блок на АПК.
На 03.05.2006 г. дъщерята на наследодателя- Н.И.М., починала
на 18.12.2013 г., и съпруга на жалбоподателя Н.М.М.
се снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №37, том , рег. №, дело №/2006 г. на
нотариус , с рег. № на НК, с район на действие РС Нови пазар, с който е
призната за собственик на имота-застроено и незастроено дворно място с площ от
1920 кв.м., находящо се в с. З., обл.
Ш, представляващо УПИ ІІІ-77 в кв.45 по плана на селото, заедно с построените в
имота жилище, лятна кухня и стопанска постройка, при граници: улица, УПИ ІV-45,
УПИ VІ-46 и ПИ 44.
Не е спорно между страните, че процесният
имот съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед
РД-18-43/16.07.2007 г. на АГКК представлява: поземлен имот с идентификационен
номер №30137.501.341, находящ се в с. З., общ. К.,
ул. ..., с площ 1543 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване ниско застрояване, при граници №30137.501.342,
№30137.501.343, №30137.501.317 и №30137.205.77; с построените в имота сгради,
както следва: сграда с идентификатор 30137.501.341.1, с площ от 14 кв.м., на
един етаж, с предназначение жилищна- еднофамилна; сграда с идентификатор
30137.501.341.2, с площ от 24 кв.м., с един етаж, с предназначение жилищна-
еднофамилна; сграда с идентификатор 30137.501.341.3, с площ от 52 кв.м., на
един етаж, с предназначение жилищна- еднофамилна и сграда с идентификатор
30137.501.341.4, с площ от 69 кв.м., на един етаж, с предназначение жилищна-
еднофамилна.
На 08.06.2017г. жалбоподателят Н.М.М.
се снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давност и наследство №33, том , рег. №, дело №*/2017 г. на нотариус , с рег. № на
НК, с район на действие РС Нови пазар, с който бил признат за собственик на
¾ идеални части от процесния имот с площ 1543
кв.м., с идентификатор №30137.501.341 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. З., находящ се в с. З., общ. К., ул. ...,
при граници №30137.501.342, №30137.501.343, №30137.501.317 и №30137.205.77,
ведно с построените в имота сгради- с идентификационни номера 30137.501.341.1,
30137.501.341.2, 30137.501.341.3 и 30137.501.341.4.
От разпита на свидетеля С.М.А., който живее в с. Г., се
установява, че И.Ч.и съпругата му заживели в процесния
имот през 1992г. като И.Ч.живял там до смъртта си през 1994г. След това
съпругата му заминала в Т.и починала там през 2007г. Когато си идвали в
България, те оставали в къщата в с. З.. Не знае къщата да е подарявана или продавана
на дъщерята Н.. Заявява, че в момента в къщата като квартирант живее ответникът
Н., а ищецът Х. живее в Т.от 1989г. като след като си възстановил паспорта от
2010г. насам всяка година си идва в България. Свидетелят А.не е посещавал процесния имот след смъртта на И.Ч.през 1994г. Чувал е, че
ответникът Н. сега живее там, но тъй като от тогава не е ходил в имота, не знае
дали той и съпругата му са живяли в него, нито дали
са го ползвали.
От разпита на свидетеля Т.Н.М.,***, се установява, че в
момента в процесния имот живее Н.. Когато ищецът Х.
се връщал в селото, отсядал в този имот. Не знае къщата да е подарявана или
продавана на дъщерята Н.. От смъртта на И.Ч.през 1994г. свидетелят Т. е
посещавал имота около 5-6 пъти като не е забелязал в имота да са извършвани
ремонти. Ответникът Н. и съпругата му през 1989г. заминали за Република Т., но
след това се върнали в България и се установили да живеят в процесния
имот, където продължили да живеят след смъртта на И.Ч.. След неговата смърт
съпругата му А.Ч.заминала за Т., но идвала на гости в България и отсядала в
имота. Наследниците на И.Ч.като идвали в България, също оставали в имота.
За да формира своите изводи съдът взе предвид показанията на
свидетелите, доколкото същите не противоречат помежду си и на останалите
доказателства по делото, но съобразявайки обстоятелствата, че и двамата
свидетели са в роднинска връзка с ищеца Х.О., както и това, че единият от тях
не е посещавал имота след 1994г., а другият го е посещавал едва 5-6 пъти от
тогава.
Ищецът Х.О. е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК като
заявява, че не си спомня кога за първи път се е върнал в България, но е отсядал
в процесния имот при сестра си Н. и при дядо си в с. Г..
Не е получавал парична сума за дела от процесния
имот. Ответникът Н.М. е дал обяснения, в които заявява, че от 1990 г. обитава
къщата. След смъртта на общия наследодател И.Ч.наследниците са искали от Н. да
им даде пари за къщата като тя им дала по 2000 лв. След смъртта на съпругата му
през 2013г. го приканили да излезе от къщата, поискали дял от имота.
Настоящият състав
счита, че за изясняване правнорелевантните
обстоятелства не следва да бъдат взети предвид обясненията на страните,
доколкото същите са заинтересовани от изхода на спора и заявеното от тях не
намира опора в доказателствата по делото.
Гореизложените фактически констатации дават основание на
съда да направи следните правни изводи:
Районният съд е бил сезиран с искова претенция с правно
основание чл.34 от ЗС вр. чл.341 от ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне
прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните
материални и процесуални предпоставки: ищецът да е носител на съответна идеална
част от правото на собственост върху включения в делбената
маса имот; предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и
в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй
като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно.
В случая ищците в производството се легитимират като
съсобственици на процесния имот въз основа на
наследствено правоприемство от общия им наследодател И.Ч.,
който бил придобил имота по давност, съгласно отразеното в нотариален акт №194
от *1986г, том, дело */1986г. на РС Нови Пазар. Жалбоподателят Н.М.М. се противопоставя на допускането до делба на процесния имот като твърди, че имотът е придобит по давност
от него и съпругата му. В тази връзка се позовава на нотариален
акт за собственост върху имота, придобит по давност /НА №37, том , рег. №, дело
№/2006 г. на нотариус , с рег. №на НК, с район на действие РС Нови пазар/, с
който приживе съпругата му Н.И.М. се снабдила, а в последствие с НА №33, том ,
рег. №, дело №*/2017 г. на нотариус , с рег. №на НК, с район на действие РС
Нови пазар, жалбоподателят Н.М.М. е признат за
собственик на ¾ ид.ч. от процесния
имот по давност и наследство. Не е оспорено обстоятелство, че жалбоподателят М.
е бил съпруг на дъщерята на наследодател- Н.И.М. през периода на твърдяната придобивна давност, поради което ако са били налице
елементите на придобивна давност, тя е текла в полза
и на двамата и собствеността върху имота е била придобита по давност в режим на
съпружеска имуществена общност между тях.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че процесният имот е бил собствен на И.О.Ч. и неговата
съпруга, както и че Ч.се явява общ наследодател на жалбоподателя Н.М.М. и въззиваемите Х.И.О., Х.Х.Е., Х.Х.Я., Х.Е.М. и М.Н.Ш.. В
хода на производството не са въведени твърдения и не са ангажирани доказателства
за промяна в собствеността на процесния имот към
момента на смъртта на наследодателя И.О.Ч. през 1994 г., поради което и следва
да се приеме, че неговата част от правото на собственост върху имота от неговия
патримониум е преминало в този на наследниците му.
След смъртта на част от преките наследници, жалбоподателят Н.М.М. и въззиваемите Х.Х.Е., Х.Х.Я., Х.Е.М. и М.Н.Ш. в
качеството им на техни наследници, са придобили от това наследство на основание
чл. 5 и чл. 9 от ЗН наследствени дялове, както следва- по 1/9 ид.ч. за Х.Х.Е., Х.Х.Я., Х.Е.М., по 1/6 ид.ч. за Н.М.М. и М.Н.Ш., а въззиваемият Х.И.О.
е придобил наследствен дял като пряк наследник в размер на 1/3 ид.ч.
По
отношение соченото
от жалбоподателя М. придобивно основание, то в негова
тежест като позоваващ се на придобивна давност е да докаже, при условията на пълно и
главно доказване, продължило в срока по чл. 79 от ЗС владение като фактическо
състояние и намерение за своене, което е станало
достояние на останалите съсобственици. В негова тежест е да установи, че със съпругата му са
установили фактическа власт изключително за себе си и са владели непрекъснато,
явно и несъмнено в продължение на давностния срок по
чл. 79, ал.1 ЗС. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва
да са разкривали намерението за своене по начин, то
да може да стане достояние на заинтересованите лица. Без да се установи, че
владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, упражняването
на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Следва
да се посочи, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху
наследствен имот, той продължава владението на своя наследодател, но само в
рамките на наследствената си част и е държател по отношение наследствените
части на останалите наследници от имота. Съдебната практика, обобщена с ТР
1/2012 г. от 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, приема, че за
придобиването по давност на съсобствен недвижим имот,
когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване, презумпцията
по чл. 69 ЗС не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт
върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите
наследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да
достигне до тяхното знание. Когато владелецът упражнява фактическа власт върху съсобствен имот е възможно той да отрича правата само на
някои от съсобствениците и да отблъсква владението им, като не ги допуска до
имота, и в същото време да признава правата на друг съсобственик. В тази
хипотеза следва да се приеме, че владелецът упражнява фактическа власт върху
вещта с намерението за придобиване идеална част от нея, съотвестваща
на правата на този съсобственик, чието владение е отблъснал. Това предполага
при спор за собственост провеждане на доказване, че наследникът е престанали да
държи идеалните части за другите наследници и е започнал да ги държи за себе си
с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите участници в общността. Завладяването частите на останалите и
промяната по принцип трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно, каквото обстоятелство в случая не се
твърди да е налице. Това е така, доколкото общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото
не могат да се черпят права от поведение по време, когато поради неведение
засегнатият собственик не е могъл да се брани. Декларирането
на имота в данъчните служби на свое име, без това да е станало известно на
останалите сънаследници, не представлява действие на
отричане на правата им. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота,
извършването на ремонти и подобрения също не са такива действия. Изключение се допуска единствено в
хипотезата, при която владението на претендиращия придобиване по давност
сънаследник е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба.
Жалбоподателят М. в хода на първоинстанционното
производство е въвел твърдения, но не са
представени по делото доказателства за наличието на формална или неформална
сделка с наследствените части на ищците в полза на него и съпругата му.
В конкретния спор не са ангажирани безспорни доказателства
жалбоподателят М. и съпругата му да са манифестирали по какъвто и да било явен
и недвусмислен начин намерение да владеят целия имот само за себе си, отблъсквайки
владението на останалите наследници на И.О.Ч., което им намерение да е могло да
стане достояние на последните. Въпреки изложените съображения относно
свидетелските показания, доколкото ищците не оспорват осъществяването на
фактическата власт върху имота, следва да се приеме за установено, че
жалбоподателят Н. и съпругата му през 1989г. заминали за Република Т.и след
като са върнали заживели в процесния имот при И.Ч.и
съпругата му, където продължили да живеят след смъртта на И.Ч., а към настоящия
момент жалбоподателят Н. все още живее в имота. Наличието на тези обстоятелства
сами по себе си не доказват, че имотът е придобит от жалбоподателя и съпругата
му по давност. От показанията на свидетелите не могат да се формират изводи
относно това в какво са се изразявали действията им през правнорелевантния
период по отношение на имота. Не се установява в хода на производството да е
налице и предварителна уговорка приживе между наследодателя, респ. неговата
съпруга и дъщерята Н. за предаване на владението върху процесния
имот. При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят Н. заедно с
неговата съпруга са упражнявали фактическа власт върху поземления имот с
построените в него сгради като държатели на наследствените части на останалите
наследници, които от своя страна не са изгубили владението им. В съдебната
практика е дадено и тълкуване, че след като веднъж фактическата власт върху
имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението
си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително за себе си да намери външна проява
чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по
скрит начин (Решение № 70/16.08.2017 г. по гр.д. № 3991/2016 г., ВКС, ІІ г.о.).
В случая по делото не е установено кога е станала изискуемата се волева промяна
за своене на имота, която да е манифестирана на
останалите собственици и тяхното владение да е отблъснато.
Със снабдяването с нотариален акт от съпругата на
жалбоподателя би могло да се приеме, че промяната за своене
на имота е станала през 2006г., което обаче не се доказа да е сведено до
знанието на останалите наследници. Следва да се посочи, че дори и да се приеме,
че снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена
проверка да представлява действие, с което е изразена промяната на намерението
да се превърне държането на идеалната част във владение за себе си, то
ответникът носи тежестта да докаже, че промяната на намерението е доведена до
знанието на всички останали наследници. В случая не се установява наследниците
да са уведомени за съставянето и за съдържанието на нотариалния акт, респ. от
този момент да е изминал срок от десет години. (в този смисъл Определение №394/03.07.2017 по дело
№862/2017 на ВКС, ГК, I г.о.).
С оглед на това, настоящият състав, приема за неоснователно
изложения във въззивната жалба довод, че от
разпитаните свидетели се установява изтекла в полза на жалбоподателя Н. и
съпругата му придобивна давност. Макар да се приеме
за установено упражнявана от тях фактическа власт върху имота повече от 10
години, не се доказва, че същите са осъществили такива фактически или правни
действия, които да обективират намерение за
превръщане държането на идеалните части на останалите сънаследници
във владение и за своене на целия имот от тяхна
страна, и които да са им станали известни по несъмнен начин.
За изчерпателност по оплакванията във въззивната
жалба следва да се посочи, че ирелевантно за предмета
на спора е обстоятелството, че адресната регистрация на ищеца Х.И.О. се
различава от административния адреса на процесния
имот.
Доколкото не се доказа жалбоподателят Н. и съпругата му да
са придобили имота по давностно владение, то след
смъртта на съпругата му през 2013 г. той и дъщеря му М.Н.Ш. не биха могли да се
легитимират като единствени собственици на имота, респ. той не би могъл да се
легитимира като собственик на ¾ ид.ч. от
имота. Поради това искът се явява основателен и процесният
имот следва да се допусне до делба. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното исканията с правно основание чл.537,
ал.2 от ГПК също се явяват основателни, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил Нотариален акт №37, том ,
рег. №, дело №/2006 г. на нотариус с район на действие РС Нови пазар и
Нотариален №33, том , рег. №, дело №*/2017 г. на нотариус с район на действие
РС Нови пазар, до размера на признатата на жалбоподателя М. 1/6 ид.ч. от процесния имот.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и
доколкото доказателства за разноски във въззивното
производство са ангажирани единствено от въззиваемия Х.И.О.,
то жалбоподателят Н.М.М. следва да бъде осъден да му
заплати сторените от него разноските във въззивното
производство в размер на 720 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 366/21.11.2018 г., постановено по гр.
д. 790/2017 г. по описа на РС Нови Пазар в
частта, в която е допусната делба на следния недвижим имот: Поземлен имот с
адрес с. З., ул. ..., с идентификационен номер №30137.501.341, с площ 1543
кв.м., с предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при граници: №30137.501.342, №30137.501.343,
№30137.501.317 и №30137.501.77; с построените в имота сграда с идентификационен
номер 30137.501.341.1, с площ от 14 кв.м. на един етаж, с предназначение
жилищна, еднофамилна; сграда с идентификационен номер 30137.501.341.2, с площ
от 24 кв.м. на един етаж, с предназначение жилищна, еднофамилна; сграда с
идентификационен номер 30137.501.341.3, с площ от 52 кв.м. на един етаж, с
предназначение жилищна, еднофамилна и сграда с идентификационен номер
30137.501.341.4, с площ от 69 кв.м. на един етаж, с предназначение жилищна,
еднофамилна, между Х.И.О., с ЕГН **********,
с адрес ***; Х.Х.Е.,
с ЕГН ********** с адрес ***; Х.Х.Я., с ЕГН **********, с адрес ***; Х.Е.М., с ЕГН **********, с адрес ***; Н.М.М., с ЕГН
********** с адрес *** и М.Н.Ш., с
ЕГН ********** ***, при квоти: 2/18
/две осемнадесети/ идеални части за Х.Е.М.; 2/18 /две осемнадесети/ идеални
части за Х.Х.Я.; 2/18 /две осемнадесети/ идеални
части за Х.Х.Е.; 3/18 /три осемнадесети/ идеални
части за Н.М.М.; 3/18 /три осемнадесети/ идеални
части за М.Н.Ш. и 6/18 /шест осемнадесети/ идеални части за Х.И.О. и в частта, в която на основание чл.537,
ал.2 от ГПК са отменени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност №37, том , рег. №, дело №/2006 г. на нотариус с район на
действие РС – Нови пазар и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност и наследство №33, том , рег. №, дело №*/2017 г. на нотариус
с район на действие РС нови пазар, до размера от 1/6 идеална част от описания в
актовете имот, или за размера от 5/6 идеални части от описания в нотариалните
актове имот.
ОСЪЖДА Н.М.М. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на Х.И.О. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 720 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните само
досежно частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.