Решение по дело №1535/2011 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 997 / 29.06.2011г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски  Окръжен  съд ,                              четиринадесети граждански състав

на двадесет и седми юни                                      две хиляди и единадесета година

в публично заседание в следния състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радослав Радев

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова

                                                                                          Доника Тарева

секретар : П.Ц.,

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова

въззивно гражданско дело Nо 1535  по описа за 2011 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

               Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

               Образувано е по въззивна жалба на Д.И.Х. против решение № 831/14.03.2011г., постановено по гр.д.№ 17292/11, Хгр.с., ПРС, с което е оставена без уважение молбата й за защита от домашно насилие , извършвано от И.Л.Л. през периода 21-23.10.2010г., чрез подходящите и посочени в закона мерки..

               Жалбоподателят Д.И.Х. поддържа, че решението е неправилно, т.к. съдът неправилно е приложил закона, като порока се изразява най-вече в неправилно разпределяне тежестта на доказване. Поддържа, че съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства, от които се установява по несъмнен начин, че на 21.10.2010г. срещу нея е извършен акт на домашно насилие от ответника, с когото е живяла на съпружески начала. Изразява становище, че съгласно практиката на ЕСПЧ следва да се разгледат и по-старите актове на домашно насилие, като едно съвкупно поведение на партньора й спрямо нея. Моли съда да отмени решението  и вместо него да постанови ново, с което да предприеме адекватни мерки за защита от домашно насилие.

               Въззиваемият И.Л.Л. поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.

               Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – молител, останал недоволен от различни части на постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

               Съдът,  след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

               Подадена е молба за предприемане на мерки по ЗЗДН.

               Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират в семейна връзка или фактическо съжителство /частта от дефиницията, касаеща настоящия случай/. По делото не се спори между страните, че Д.Х. и И.Л. са живеели на съпружески начала, като от 11.02.2010г. живеят разделени.

               Д.Х. твърди, че в годините на съвместния им живот, а и след раздялата им И.Л. често е извършвал домашно насилие , като последния случай е на 21.10.2010г., около 14,20ч. в с. Ч. Твърди, че в парка пред кметството я е хванал за косата и я повалил на земята. Започнал да я рита и се опитал да я души. Искал да я сложи в багажника на колата, но тя започнала да вика силно и Л. я ритнал силно в областта на корема, а тя родила преди няколко месеца със секцио. Стоящата на разстояние баба Н. викала да я остави и да не я рита. Л. я оставил да лежи на земята безпомощна. С помощта на Н. и друга нейна позната – Д., се прибрала в дома си, от където извикала Бърза помощ и дошъл полицай.

               И.Л. не е подал отговор на исковата молба, но в съдебно заседание е заявил, че оспорва молбата. Пред въззивната инстанция твърди, че изложеното в молбата не отговаря на истината.

               От фактическа страна по делото се установява следното :

               По делото е представена декларация по чл.9 от ЗЗДН, в която Д.Х. декларира подробно изложените от нея и в исковата молба факти за извършване на домашно насилие над нея от И.Л.

               Представено е копие от протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР от 30.07.2008г. Решение от 06.10.2008г. по гр.д.№2142/08, ПРС, с което на И.Л. са наложени мерки по ЗЗДН.

               Представено е удостоверение от Фондация за грижи в общността Д., съгласно което Д.Х. е била консултирана във връзка с притесненията й относно многобройните инциденти с насилие спрямо нея и детето й от страна на партньора й, с когото живеят разделени.

               Представено е и писмо изх.№159/22.10.2010г. от Фондация за нашите деца, офис Пловдив до ДСП, отдел „Закрила на детето, гр. Хисар, от което е видно, че  Х. е потърсила помощ от фондацията и са сезирани социалните служби във връзка с възникналата ситуация на риск на 21.10.2010г.

               Представени са и копия от материалите по преписка ВЯ /Х-3632/2010 по жалба на Д.Х.,***, от които се установява, че преките свидетели на станалото потвърждават устно пред полицаите изложеното в жалбата на Х., но категорично отказват да дадат писмени сведения. В тази преписка се съдържа и протокол за предупреждение на И.Л. по чл.56 от ЗМВР.

               Видно от копие на карта № 2258/628027 на 21.10.2010г. в с. Ч. екип на спешна помощ е извършил преглед на Д.Х., като е констатирал леко зачервяване от двете страни на шията и е поставил работна диагноза “contusio coli.contuzio lumbalis”. Представено е и копие от СМУ № 1511/2010, издадено от катедра по съдебна медицина при МУ Пловдив, съгласно което при прегледа на 22.10.2010г. на Д.Х. се установили следните увреждания : кръвонасядане по кожата на седалището, по двете бедра и по лявата колянна става.

               Представена е справка съдимост за И.Л., от която се установява, че същият е осъждан.

               По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвана е свидетелката Х. Д., сестра на жалбоподателката, чийто показания съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Свидетелката твърд, че на 21.10.2010г. сестра й Д. се прибрала в дома си разрошена, окаляна и изплашена. Придружавала я една съседка – Д.  Останалата част от показанията на свидетелката са неотносими, т.к. преразказват факти чути от самата страна.

               С оглед на така установената фактическа обстановка по делото се правят следните правни изводи:

               От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не. Следователно в настоящият случай е необходимо да се установи има ли осъществено физическо и психическо насилие на посочената дата, от кого и в какво се е изразявало същото. От приложените по делото медицински документи се установява безспорно по делото, че на 21.10.2010г. Д.Х. е получила травматични увреждания – кръвонасядания по седалището, бедрата и лявата колянна става. От представените материали по полицейската преписка се установява, че преките свидетели очевидци категорично отказват да дават показания, поради което и ще следва да се ценят косвените доказателства , събрани по делото. От показанията на свидетелката Х. Д., които съдът кредитира, независимо от близкото й родство с молителката, т.к. същите кореспондират със събраните писмени доказателства по делото, се установява, че на 21.10.2010г. сестра й Д. се е прибрала в дома си, придружена от съседка на име Д., като състоянието й било лошо – била прашна, разстроена и с белези по тялото. От образуваната полицейска преписка се установява, че Д.Х. е подала оплаквани, че същия ден й е нанесен побой от И.Л., като в своите доклади полицаите твърдят, че при разпит на свидетелите на инцидента, те потвърджавт изложеното от Д. за нанасяне на побой от страна на И.. В същото време  е налице и декларация по чл.9 от ЗЗДН, която обръща доказателствената тежест в процеса, като именно соченият извършител на домашно насилие следва да докаже, че не е извършвал твърдяното деяние. По делото няма никакви доказателства, които да оборят тезата на молителката за извършване на домашно насилие от И.Л.. Така с оглед на всичко изложено съдът намира, че по делото се доказва, че на 21.10.2010г. И.Л. е извършил домашно насилие над Д.Х. и спрямо него следва да се предприемат мерки за защита. За подходящи съдът приема мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за максималния срок от една година, предвид и факта, че вече спрямо него са вземани мерки по ЗЗДН. На осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН на извършителя следва да се наложи и глоба в размер на 1000лв.

               Първоинстанционното решение, като постановено в обратен смисъл ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което се наложат посочените мерки по ЗЗДН.

               На осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН въззиваемия И.Л. ще следва да заплати ДТ по сметка на ВСС в размер на 45лв.

               Жалбоподателката не е претендирала разноски, поради което и такива не се присъждат.

               С оглед на изложеното съдът

 

Р Е Ш И  :

 

               ОТМЕНЯ решение № 831/14.03.2011г., постановено по гр.д.№ 17292/11, Хгр.с., ПРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

               Задължава  И.Л.Л., ЕГН **********,  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.И.Х.,  ЕГН *********.

                Забранява на И.Л.Л., ЕГН *********, да приближава Д.И.Х.,  ЕГН **********,***., жилището й в с. Ч., общ. К., ул. *** №**, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих за срок от една година.

               Настоящето решение подлежи на незабавно изпълнение, като следва да се издаде заповед за защита, която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до  РПУ-Хисар  .

               При неизпълнение на заповедта за защита следва да се приложат мерките по чл.21, ал.3 от ЗЗДН – задържане на нарушителя и незабавно уведомяване на органите на прокуратурата.

               Осъжда  И.Л.Л., ЕГН *********, да заплати глоба в размер на 1000лв.

               Осъжда И.Л.Л., ЕГН ***********, да заплати ДТ по сметка на ВСС в размер на 45лв.

               Решението е окончателно е не подлежи на обжалване.

                                                          

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ :