№ 559
гр. София , 12.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600521 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на Н. С. А. срещу определение от 23.04.2021г. на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, 13 състав, постановено по н.ч.д. № 1495/2021, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 4917/2019 г.
на СГС.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Жалбоподателят твърди,
че средата в затвора и липсата на работа с лишените от свобода са причина спрямо него
точките от рецидив да са в стойностите, посочени в докладите на пенитенциарните власти.
Отбелязва, че остатъкът от наказанието му е незначителен и моли да бъде условно
предсрочно освободен от въззивния съд.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срочно – в рамките на преклузивния 7-дневен
срок, и срещу акт от 23.04.2021г., който подлежи на въззивна проверка в производство по
реда на глава Двадесет и втора от НПК. В този смисъл тази жалба се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите
1
- предмет на разглеждане в това производство. Изводите му по приложение на закона са
правилни и обосновани и също се споделят от настоящата инстанция. За тази си
констатация САС прецени следното:
Н.С. А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ наложено му с одобрено от съда
споразумение по н.о.х.д. № 4917/2019г. на СГС, в сила от 13.12.2019г., с което за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ от НК му е определено наказание от две години и шест месеца лишаване от
свобода, търпимо при строг режим.
Това наказание осъденият понастоящем търпи в Затвора в гр. София
Към 23.04.2021г. (датата, на която е приключено производството пред първата
инстанция) осъденият е изтърпял фактически от наказанието, ведно с приспадане на
предварително задържане - 1 година, 9 месеца и 08 дни, от работа – 5 месеца и 4 дни дни,
всичко - 2 години, 02 месеца и 12 дни. Остатъкът за изтърпяване е 3 месеца и 18 дни.
По време на изтърпяване на наказанието осъденият е полагал труд като работник в
строителна бригада, а впоследствие е преназначен в цех „Печатница“. С работните си
задължения се е справял акуратно, като по делото има приложена и положителна трудова
характеристика по последната му месторабота в затвора.
Заради примерното си поведение е награждаван два пъти – със Заповед №
308/08.10.2020 г. с писмена похвала и със Заповед № 53/28.01.2021г. – с извънредна
хранителна пратка.
По време на престоя си в затвора осъденият е санкциониран за нарушение на
правилата в пенитенциарното заведение – със Заповед № 221/18.05.2020 г. заради участие в
сбиване с други лишени от свобода е наказан с „лишаване от хранителна пратка“ за срок от 3
месеца.
При постъпване в затвора рискът от рецидив при осъдения е бил 66 точки, като
впоследствие е увеличен на 67 точки. Стойностите са завишени в зона начин на живот и
обкръжение, като ясно изразените дефицитни зони при лицето са общо седем.
Становищата на ИСДВР и на началника на Затвора в гр. София за постановяване на
условно предсрочно освобождаване са отрицателни. В становищата е посочено, че
осъденият не е дал убедителни доказателства за своето поправяне и превъзпитание, респ. не
е показал промени в начина си на мислене, с които да е демонстрирал личностова готовност
за живот на свобода. Като доказателство за това е посочена липсата на мотивация за
промяна и формалното отношение на осъдения към плана на присъдата. Отбелязано е, че
заложените цели и задачи не са изпълнени, поради което режимът на изтърпяване на
присъдата не е бил заменен в по-лек.
2
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Правилно градският съд е преценил, че осъденият е изтърпял фактически повече от две
трети от срока на наказанието. Изводът има фактическа основа в приложената на л. 17 от
делото справка, която обосновава наличието на първата, формална предпоставка по чл. 70
НК. За наличието на тази предпоставка между страните не е имало спор, а посочените по-
горе граници на изтърпяване на наказанието (две трети от него) са такива, защото
престъплението, за което осъденият понастоящем изтърпява наказание, е осъществено при
условията на опасен рецидив.
Градският съд е счел, че не е налице следващата предпоставка за условно предсрочно
освобождаване – доказателства за поправяне на лицето. Настоящата инстанция се
солидаризира с тези изводи.
Убедителността на личностовата корекция при конкретния осъден следва да се
преценява на фона на продължителността на корекционната работа и на всички данни за
неговата личност, които да позволяват да се приеме, че той е трайно поправен и да наложат
сигурния извод, че противообщественият начин на живот е устойчиво загърбен и деецът не
би пристъпил повече към него.
Обосновано първостепенният съд е приел, че при осъдения са останали актуални
проблемни зони, показващи, че поправителният процес не е завършен, което е и
предпоставка за бъдещо рисково поведение. Посочените в доклада на затворническата
администрация проблемни зони са седем, като сред тях фигурират и отношение към
правонарушението и умения за мислене. Апелативният съд акцентира изрично върху тях,
тъй като процесното осъждане за осъдения не е единствено. Той е санкциониран преди него
многократно (общо 22 пъти), като част от тези осъждания са обусловили и по-тежката
правна квалификация по последното санкциониране като такова извършено при условията
на опасен рецидив. Следва да се посочи също така, че в значителна част предходните
осъждания на лицето са за престъпления против собствеността, какво е и деянието по
последното осъждане. Нито първият, нито въззивният съд извежда констатации за
непоправяне на осъдения върху предходната му престъпна деятелност. Последната обаче не
може да не бъде взета предвид, защото, за да постанови условно предсрочно освобождаване,
съдът трябва да е убеден в поправянето на лицето и в това, че извън средата на затвора той
няма да поднови общественоопасната си деятелност и да се върне към стари модели на
поведение.
Подобна убеденост не може да бъде изведена по отношение на конкретния осъден. По
време на престоя в затвора той е бил наказван, при това за участие в сбиване, като поради
неизтичане на сроковете по член 109 от ЗИНЗС, това наказание не следва да се счита
заличено. Освен това от докладите на затворническата администрация е видно, че рискът от
рецидив в негово лице е в средните, а не ниски стойности, и възлиза на 67 точки, които при
3
това бележат завишение (макар и с една точка) в сравнение със стойностите при постъпване
на А. в затвора.
Положителната трудовата характеристика на осъдения, двете награди и малкият
остатък от присъдата са факт, но посочените по-горе фактори не могат да бъдат игнорирани
и да доведат да извод, съответен на твърдения от осъдения, че е дал доказателства за своето
поправяне.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице
основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Налага се по -
нататъшно ефективно изтърпяване на наказанието, така че да се позволи несъмнения и
неколеблив извод, че са постигнати действителни и трайни промени в личността на
осъдения, насочени към спазване на правовия ред.
Мотивиран от това и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.04.2021г. на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 13 състав, постановено по н.ч.д № 1495/2021, с което е оставена без уважение
молбата на Н.С. А., с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 4917/2019 г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият А. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4