Решение по НАХД №114/2023 на Районен съд - Горна Оряховица
| Номер на акта: | 49 |
| Дата: | 27 март 2023 г. (в сила от 12 април 2023 г.) |
| Съдия: | Златина Пламенова Личева-Денева |
| Дело: | 20234120200114 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 27 февруари 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районна прокуратура – В.Т., ТО - Г.О. е внесла мотивирано
Постановление по реда на чл. 375 НПК против С. Н. С. за това, че: На
14.07.2022 г. в гр. Г.О., на кръстовището при улиците „***“ и „***“ № 151,
при управление на МПС л. а. „Сеат Алтеа” с рег. № ***, нарушила правилата
за движение по пътищата предвидени в чл. 20 ал. 2 ЗДвП - водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, в резултат на което по непредпазливост и
при условията на съпричиняване с пострадалия А. Г. Г. причинила средна
телесна повреда на намиращия се на пътното платно, в средата на
кръстовището А. Г. Г. – работник, извършващ измервания на улиците,
изразяваща се в счупване на три стъпални кости, в съвкупност довела до
трайно затрудняване движението на долен десен крайник над 30 дни -
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „Б” вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 129 ал. 1 вр.
ал. 2 НК вр. чл. 20 ал.2 ЗДП.
С разпореждане на съдията - докладчик, делото беше насрочено за
разглеждане по реда на глава двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – В.Т., ТО -
Г.О. изрази становище, че деянието се явявало доказано от обективна и
субективна страна от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и че пострадалият съпричинил реализираното ПТП, тъй
като сам се поставил на място с интензивно движение на МПС. Предложи на
съда С. да бъде освободена от наказателна отговорност при наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а НК, както и да бъдат
наложени наказания Глоба и лишаване от право да управлява МПС,
ориентирани към минималния размер.
Деецът С. Н. С. заяви пред съда, че съжалява за извършеното, но не могла да
възприеме пострадалия поради интензивното движение. Изрази становище да
не бъде лишавана от право да управлява МПС, предвид тежкото семейно
положение - дете с умствена изостаналост, което се нуждае от ежедневни
грижи в друго населено място.
Съдът, след като съобрази, събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С. Н. С. живее в град С. и работи във „Велпа-91“АД град С.. Тя е
правоспособен водач на МПС от 09.09.2005 година и притежава лек
автомобил „Сеат Алтея“ с рег. № ***.
На 11.07.2022 година А. Г. Г. бил командирован от работодателя си в град
Г.О., за да извърши замерване по пътната мрежа в града.
На 14.07.2022 година, около 16:00 ч. Г. и колегите му - М. Д. С. и И. Л. С.
били на кръстовището на улиците „***“ и „***“ срещу бензиностанция
1
„Марешки“. Тяхната задача била да извършат геозическо заснемане. Г. бил
облечен в светлоотразитена жилетка. Обувките му били тип маратонки. Г.
държал устройство наречено "щок“ с което следвало да извърши заснемането.
Движението по улиците и кръстовището било с обичайният си интензитет за
движение в тази част от денонощието.
В същото време по улица „***“ се движил лек автомобил „Сеат Алтея“ с
рег № ***, управляван от С.. В автомобила пътувала и свидетелката Т. С. И..
В района на кръстовището с улица “***“ С. подала ляв пътепоказател за
навлизане в кръстовището наляво по улица „***“. Тя се съобразила с
поставената маркировка за движение и пътен знак и спряла, за да даде
предимство на леките автомобили движещи се по пътя с предимство. На
улица“***“ в средата на кръстовището, стационарно се намирал Г., който
осъществявал дейност по съставянето на геодезични снимки. С. предприела
завиване наляво в кръстовището, тъй като автомобилът движещ се по път с
предимство спрял и водачът с жест я подканил да се включи в движението.
Управлявала автомобила със скорост 16,8 км/ч и с гумата му преминала през
дясното стъпало на Г.. Едва когато това се случило С. забелязала пострадалия,
спряла и проявила съпричастност към състоянието му. Той бил
транспортиран до МОБАЛ“ Св. Иван Рилски“ гр. Г.О., а тя го придружила до
там.
Извършени били рентгенови изследвания, следствие на които се
установили дислоцирани полифрагментни фрактури на втора и трета
метатарзални кости на дясното ходило на границата средна/дистална трета,
както и дислоцирана фрактура на четвърта метатарзална кост, проксимално
от главичката.
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза след
причиняване на травматичното увреждане на дясното ходило на пострадалия,
е извършено закрито наместване и имобилизация. Счупването на три
стъпални кости в съвкупност трайно затруднило движението на десен долен
крайник за срок над 30 дни, като периодът за лечение и възстановяване е
определен около 4 месеца.
Заключението на експертизата беше прието като пълно, компетентно и
обосновано и като неоспорено от страните – приобщено към доказателствата
по делото.
Видно от заключението на изготвената автотехническа експертиза към
момента на извършване на деянието пътната обстановка е била нормална и не
е имало натоварен трафик, тъй като произшествието се е случило в 16:00 часа
- преди начало на увеличения трафик на автомобили; времето е било слънчево
- 32º, с ясна видимост, сухо асфалтово покритие, без валежи.
Скоростта в момента на съприкосновението с пострадалото лице е 16,8
км/ч. Разстоянието на пряка видимост към пострадалото лице от лекия
автомобил е 8,80 метра. При възможността за възприемане лекият автомобил
е бил в покой, тъй като водачът е изчаквал да се включи в движението. В този
2
момент С. не е възприела пострадалия, намиращ се в центъра на кръстовище
на ул.“***“ и ул. „***“, въпреки, че е имала тази възможност. С. е възприела
пострадалия, едва когато автомобилът е преминал през дясното му ходило,
т.е. в момента на съприкосновението.
Опасната зона за спиране е определена на 29,78 метра, а мястото на
удара на е осевата линия.
При изчакване за завиване наляво л.а. „Сеат Алтея“ с рег № *** е бил
втори автомобил, като преминавайки на първа линия водачът С. е имала пряка
видимост към пострадалия Г..
При съобразяване с пътната ситуация С. е имала възможност за
предотврати настъпване на ПТП.
Заключението на експертизата беше прието като пълно, компетентно и
обосновано и като неоспорено от страните – приобщено към доказателствата
по делото.
Пострадалият Г. към момента на произшествието е работил по трудов
договор с „Трансконсулт-БГ“ ООД от 14.07.2021 г.(л.73-74), с място на работа
гр. С., на длъжност “геодезист“. На 14.07.2022 г. е бил командирован в гр.
Г.О. въз основа на заповед № 200/11.07.2022 г.(л.60).
На служителя Г. са били осигурени предпазни средства – сигнална
жилетка и каска, получени от него за периодично ползване(л.62), като не са
му били предоставени средства, или закупени работни обувки, съобразно
издадената заповед от 01.08.2021 г.(л.61). В момента на реализиране на ПТП
Г. е бил облечен със светлоотразителна жилетка, в която връзка е направил
необходимото да използва предоставените му предпазни средства, за да бъде
забелязан от преминаващите по улиците на гр. Г.О. автомобили, докато
изпълнява служебните си задължения – извършване на геодезически
измервания на улиците на града.
С поведението си пострадалият не е допринесъл за настъпване на ПТП на
14.07.2022 г. с л.а. „Сеат Алтея“ с рег № ***, тъй като е изпълнил
задълженията си да използва предоставените му от работодателя предпазни
средства, чрез които да бъде приоритетно възприет от водачите на
преминаващите по улиците автомобили.
В мотивите на постановлението по чл. 375 НПК прокурорът е изложил
становището си, че деянието е извършено при условията на съпричиняване от
страна на пострадалия Г.. Това обстоятелство има значение във връзка с
индивидуализацията на наказанието на дееца и размера на обезщетението,
което би било присъдено на пострадалия, но няма отношение към
квалификацията на деянието и описание на съставомерните му признаци, тъй
като то не е част от обективната страна на деянието по чл. 343 ал. 1 б. „Б” вр.
чл. 342 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 129 ал. 1 вр. ал. 2 НК вр. чл. 20 ал.2 ЗДП.
Въз основа на анализа на доказателствата събрани по делото настоящият
съдебен състав приема, че пострадалият със своите действия не е съпричинил
3
престъпния резултат, настъпил в следствие на противоправно извършените
действия от С..
С. виновно е нарушила чл. 20 ал.2 изречение второ ЗДП, а именно, че
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. При приближаване към
кръстовището С. е имала пряка видимост към него и пострадалия, не само от
момента в който е спряла на първа линия, но и много преди това, в която
връзка не е съществувала пречка тя да го възприеме като опасност.
Невъзприемането на Г. от нейна страна се дължи на невнимание и
недостатъчна концентрация при управление на автомобила, които фактори са
изцяло субективни и не е възможно да бъдат отчетени в полза на дееца, тъй
като именно те обосновават виновното извършване на нарушение на чл. 20
ал. 2 изр. 2 ЗДП.
В случая възприемането на опасността - служител на „Трансконсулт-БГ“
ООД в светлоотразителна жилетка в средата на кръстовището, извършващ
геодезически измервания е било възможно за С., която при нормални реакции
е можела да предотврати възникването на ПТП.
В резултат на извършеното нарушение на правилата за движение по
ЗДвП, деецът С. причинила по непредпазливост средна телесна повреда на
постр.Г., изразяваща се в трайно затруднение на движенето на десен долен
крайник.
Описаната фактическа обстановка се доказа от обясненията на дееца,
показанията на свидетелите С., С., И., Г., обективирани в протоколи за
разпит на свидетели л. 16-21, съобщение за започнало ДП – л.1, 3 бр.
постановления за удължаване на срок – л.4-6, постановление за привличане на
обвиняем и разпит – л.12-14, справка за съдимост, 7 бр. протоколи за разпит
на свидетел - л.16-21 и л.25, СМЕ – л.28- 31, АТЕ ведно със скица към нея –
л.35-43, справка за собственост на МПС – л.48, справка за нарушител по
ЗДвП – л.49, съобщение за трудова злополука – л.50, СМУ – л.51-52,
рентгеново изследване – л.53-55, амбулаторен лист от 14.07.2022 г. - л.56 и
58, епикриза от 29.07.2022 г. - л.57, заповед за командировка – л.60, заповед за
осигуряване на здравословна и безопасна работа, ведно със списък към нея –
л.61-64, заповед за провеждане на периодично обучение и инструктаж – л.65-
72, трудов договор от 14.07.2021 г. и длъжностна характеристика – л.73-76,
договор за предоставяне на геодезически услуги – л.77-78, от съдебното
производство: справка за съдимост.
Правни изводи:
Безспорно се установи, че от обективна страна деецът С. Н. С., е
осъществила престъпния състав на чл. 343 ал. 1 б. „Б” вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3
вр. чл. 129 ал. 1 вр. ал. 2 НК вр. чл. 20 ал.2 изр. 1 ЗДП - На 14.07.2022 г. в гр.
Г.О., на кръстовището при улиците „***“ и „***“ № 151, при управление на
МПС л.а. „Сеат Алтеа” с рег. № ***, нарушила правилата за движение по
пътищата предвидени в чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП, а именно: не намалила
4
скоростта на движение на превозното средство и при възникнала опасност за
движението на спряла, в резултат на което по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на А. Г. Г., изразяваща се в трайно затрудняване
движението на долен десен крайник.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост – небрежност. Деецът С. не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е можела да ги предвиди.
Налице са предпоставките на чл. 78а от НК, за освобождаване на дееца
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За
деянието се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, или
пробация и същото е непредпазливо. С. не е осъждана и по отношение на
същата не е прилаган института на чл. 78а НК. Няма причинени съставомерни
имуществени вреди.
Причини за извършване на деянието са липса на концентрация и
внимание от страна на С. при управление на МПС.
Обществената опасност на деянието съдът прецени като средно висока
предвид причинените увреждания на пострадалия, довели до продължителен
период на възстановяване от една страна и от друга обстоятелството, че
въпреки използваните предпазни средства от страна на Г.(светлоотразителна
жилетка) неговото местоположение в средата на кръстовището не е
забелязано от С., което свидетелства за силно неглижиране от нейна страна
на дължимото внимание като водач на МПС.
Обществената опасност на дееца, съдът прецени като ниска след
обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени направените
самопризнания, добри характеристични данни, съпричастност към
състоянието на пострадалия след реализиране на ПТП,критично отношение,
тежко семейно положение. Като отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства бяха отчетени наложените наказания по ЗДвП.
При така отчетените причини за извършване на деянието, обществената
му опасност и тази на дееца, съдът счете, че С. следва да бъде освободена от
наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл. 343 ал. 1
б. „Б” вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 129 ал. 1 вр. ал. 2 НК вр. чл. 20 ал.2 ЗДП и
да бъде наложено административно наказание ГЛОБА около минималния,
предвиден в Закона размер, при превес на смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства, а именно – 1300.00 лв., платими в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт, в полза на РС – Г.О., ведно със сумата от 5.00
лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
С. Н. С. не беше лишена от право да управлява МПС с оглед
възможността, предвидена в чл. 78а ал. 4 НК. Настоящият съдебен състав взе
решение в този смисъл предвид установените многобройни смекчаващи
отговорността на С. обстоятелства, измежду които и тежкото семейно
5
положение. Стиляна С. се грижи сама за дете с умствена изостаналост, което
ежедневно транспортира за извършване на рехабилтации до дневен център в
с. Г. С. от гр. С.. Лишаването от право да управлява МПС освен наказание на
нея самата, ще се отрази и на грижите, които специалистите оказват на детето
, което с оглед тежестта на извършеното деяние и събраните смекчаващи
отговорността на С. обстоятелства не е оправдано.
На основание чл. 189 ал.3 НПК, С. Н. С. беше осъдена да заплати
направени по делото разноски в размер на 304.95 лв. в полза на Държавата, по
сметка на ОДМВР В.Т., както и сумата от 5.00 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът постанови акта си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6