Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3424 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Е.И.А.
срещу „Б.Д.“ ООД, „Б. Р.К.“ ЕООД и „Национална компания железопътна
инфраструктура“ ДП (НКЖИ) иск с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД за осъждането им да заплатят солидарно на ищеца сумата от 80 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпил
на 10.12.2016 г. инцидент в района на железопътна гара при с. Хитрино, ведно
със законната лихва от 10.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 10.12.2016 г.
в района на жп гара при с. Хитрино, обл. Шумен
преминала влакова композиция, управлявана от машинистите Д.А.М., В.П.П.и Р.С.П., работещи по трудово правоотношение с „Б.Р.К.“
ЕООД. При преминаване през участъка при с. Хитрино влаковата композиция
дерайлирала, от което последвало взривяване на няколко вагона с пропилен, съпътстван от мощна взривна вълна, която нанесла
унищожителни щети по инфраструктурата на селото и находящите
се в близост сгради.
Събитието настъпило поради неправомерно поведение на
машинистите, намиращи се в трудово правоотношение с „Б.Р.К.“ ЕООД, което
дружество било контролирано от „Б.Д.“ ООД; поради неизпълнение на задължения на
служители на предприятията за обезпечаване на безопасността на осъществявания
от „Б.Р.К.“ ЕООД превоз; поради влошено състояние на железопътната
инфраструктура, за което отговорност носела „НКЖИ“.
При инцидента пострадали повече от 30 души, сред които
Е.И.А.. От ударната взривна вълна претърпял термично изгаряне на лице, предмишници, ръце и стъпала II АБ степен на обща площ 11%
от телесната повърхност, както и остра психотравма.
Пострадалият претърпял оперативна интервенция за ексцизия на девитализирания
епидермис.
За продължителен период от време Е.А. не можел да
движи ръцете си и изпитвал затруднения да се самообслужва.
Търпял и психически травми, свързани с нарушения на
съня, паника, говорен дефект, причинени от преживяната стресова ситуация.
Изпитвал чувство на непълноценност.
С влязло в сила на 18.01.2024 г. определение от
19.12.2023 г. производството по делото е прекратено по отношение на „Б.Д.“ ООД
и „Б.Р.К.“ ЕООД.
С молба от 24.04.2024 г. ищeцът
заявява, че поддържа иска си срещу НКЖИ за сумата от 30 000 лева, ведно
със законните лихви от 10.12.2016 г. до окончателното изплащане, както и за
дължимите лихви върху изплатеното по спогодба с „Б.Д.“ ООД и „Б.Р.К.“ ЕООД
обезщетение от 50 000 лева за периода 10.12.2016 г. – 17.11.2023 г., на
стойност 35 977.83 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника НКЖИ е постъпил
отговор, в който оспорва наличието на основания за ангажиране на отговорността
му.
След като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
След
прекратяване на производството по делото по предявените от ищеца срещу „Б.Д.“
ООД и „Б.Р.К.“ ЕООД искове, предмет на настоящия спор е предявен срещу НКЖИ иск
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени от Е.И.А. неимуществени вреди от увреждания,
получени при инцидент, вина за който носят служители на НКЖИ.
За уважаването на
така предявения иск за непозволено увреждане е необходимо да бъдат установени
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца от лице, на което
ответникът е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по
повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване
на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие, неговата противоправност се определя от наличието в
законодателството на позитивно-правна норма, задължаваща делинквента
да действа по определен начин. Като е пропуснал да упражни определено
поведение, той е станал причина за инцидент, при който Е.А. е претърпял
описаните в исковата молба вреди.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че с влязла в сила присъда по НОХД №
349/2017г. по описа на ОС – Шумен Д.А.М. и Р.С.П. са признати за виновни за
това, че на 10.12.2016г., в района на гара Хитрино, обл.
Шумен, при управление на подвижен железопътен състав - товарен влак № 90570,
съставен от два локомотива № 86003 (първи) и № 87025 (втори) и 26 бр.
вагон-цистерни, пътуващ по жп линия № 9 по направление Бургас – Русе, нарушили
правилата за движение, установени съгласно чл. 115 от Закона за железопътния
транспорт в Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа
експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт и
правила от „Инструкция за работа на локомотивния машинист“, издадена на
04.02.2015 г., утвърдена от управителя на „Б.Р.К.“ ЕООД, съгласувана с генералния директор на ДП „НКЖИ“.
Подсъдимият Д.М.не изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала
на предупредителния светофар, който с една мигаща жълта светлина указвал, че
входният светофар е отворен и е разрешено движението с определена за влака
скорост, с готовност скоростта да се намали при входния светофар до 40 км/ч,
след което не изпълнил указанията на сигнала и на входния светофар, който с две
жълти светлини указвал „Вход, разрешен със скорост 40 км/ч при входния светофар
и готовност за спиране! Изходният светофар е затворен!“, като управлявал влака
със скорост 78 км/ч и не намалил скоростта до 40 км/ч, в
резултат на което последвало дерайлиране и повреждане на вагони - цистерни от
състава на композицията, изтичане на превозвания газ пропилен
и последвал взрив, и по непредпазливост причинили смърт на седем лица, тежки телесни
повреди на четири лица и средни телесни повреди на десет лица, сред които Е.И.А.,
получил термично изгаряне по лицето, предмишниците,
ръцете и стъпалата ІІ АБ степен 11%, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Съгласно
чл. 305 от НПК, присъдата се състои от уводна част, мотиви и диспозитив. Затова и механизма на произшествието, неговата предотвратимост, и изобщо обстоятелствата относно причините
и факторите, допринесли за настъпването му, задължителни за граждански съд,
следва да се извлекат и от мотивите, представляващи част от присъдата.
При
внимателен прочит на окончателното решение на ВКС № 60163/18.04.2023 г. по
КНОХД № 652/2021 г., III н.о. се установява, че предходните съдебни инстанции – ОС – Шумен и АС –
Варна, са коментирали техническото състояние на железния път и са стигнали до
един и същ извод: че то е „недобро“. Изследвали са и причинната връзка между
състоянието на пътя и транспортното произшествие и са отрекли наличието на
такава. Максимална скорост при нормална експлоатация на железния път е 70 км/ч,
но поради изчерпан проектен лимит, свързан със състоянието на пътя, в случая тя
е била намалена до 60 км/ч. Тази скорост е позволявала безопасна експлоатация,
предвид липсата на своевременни ремонти и поддръжка на пътя. Изрично е
отбелязано, че ограничението от 40 км/ч не е свързано с конкретното състояние
на железния път, а с оглед влизането на влаковата композиция в отклонителен коловоз. В отговор на възраженията на защитата
на Д.М.ВКС е отбелязал категоричността на вещите лица, че влакът би преминал,
без да дерайлира, независимо от недоброто състояние на пътя, ако се е движел
със скорост 40 км/ч.
На
следващо място, следва да се отчете различният подход на ОС – Шумен и на АС –
Варна към недоброто състояние на железния път като смекчаващо вината на М. обстоятелство.
Въззивната инстанция е изложила мотиви защо то не е
сред обосноваващите налагане на по-нисък размер на наказанието на подсъдимия:
лошото състояние на пътя не влияе върху престъпния резултат и то „не е
прекъснало причинно-следствената връзка между деянието на подсъдимите и крайния
обществено опасен резултат. … до последния не би се стигнало, ако подсъдимите
бяха изпълнили своите задължения и бяха преминали с разрешената скорост от 40 км/ч.
Именно управлението на влака със скорост почти двойно надвишаваща разрешената е
в пряка причинна връзка със загубата на устойчивост на железния път,
настъпилото дерайлиране на вагон-цистерните, пробивът на цистерна № 10 и
нейното разхерметизиране, разпространение на газо-въздушния облак, със съдържание на пропилен
до достигане на границата му на взривяемост, неговата
среща с източника на запалване, последвалите взривове и палежи и в крайна
сметка до смъртта и причинените телесни повреди на много лица.“ (л. 112 от
решение № 7/16.04.2021 г. по ВНОХД № 260/2020 г. по описа на АС – Варна.)
С тези
мотиви относно незачитане на лошото състояние на пътя като смекчаващо вината
обстоятелство изцяло се е съгласил съставът на ВКС.
С други
думи, отговорността на НКЖИ би била ангажирана при инцидент, пряка и
непосредствена причина за който е пропуск да се вземат мерки за ограничаване на
скоростта по процесното трасе поради недоброто
състояние на железния път, както и при спазени правила за движение по него. Именно
нарушаването на посочените в диспозитива на присъдата
по НОХД № 349/2017 г. на ОС – Шумен разпоредби от Д.М.и Р.П.е прекъснало
причинната връзка между лошото състояние на пътя и транспортното произшествие,
от което за Е.А. са настъпили вреди, квалифицирани като средна телесна повреда.
Е.А. е бил
частен обвинител в наказателното производство и механизмът, причините и
обстоятелствата по настъпване на произшествието са установени с негово участие.
Повторното изследване на състоянието на пътя като една от причините за
инцидента, което е коментирано в производство с негово участие, съдът счита за
недопустимо и в разрез с нормите на чл. 300 от ГПК вр.
чл. 305 от НПК.
По така
изложените съображения съдът приема, че търпените от ищеца неимуществени вреди,
получени при инцидента в района на железопътна гара при с. Хитрино на
10.12.2016 г. не са в причинна връзка с поведение на служители при НКЖИ и това
изключва ангажирането на отговорността на този ответник както за обезщетението
от 30 000 лева, така и за претендираните от ищеца
акцесорни претенции за законни лихви.
С оглед
изхода на спора, разноски се дължат на ответника НКЖИ. В производството той е
представляван от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 300
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.А., ЕГН ********** срещу „Национална
компания железопътна инфраструктура“ ДП, ЕИК ******** иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, получени
от
ударна вълна при взрив на изтекъл газ, превозван с влакова композиция при
дерайлирането й на 10.12.2016 г. в с.
Хитрино, по причина на влошено състояние на железопътната инфраструктура, за
поддръжката на която отговаря ответникът, и за законната лихва от 10.12.2016 г.
до окончателното изплащане, както и за присъждане на законна лихва от
35 977.83 лева върху изплатеното по спогодба с „Б.Д.“ ООД и „Б.Р.К.“ ЕООД
обезщетение от 50 000 лева за периода 10.12.2016 г. – 17.11.2023 г.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, Е.И.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Национална
компания железопътна инфраструктура“ ДП, ЕИК ********, с адрес гр. София, бул.
„**********сумата от 300 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: