МОТИВИ КЪМ НОХД 1743/10г.
Производството
е образувано по внесен ОА от РП Пазарджик.
Обвинението е против С.Й.Б. ***, за това, че на
14.12.2009г. в гр.Пазарджик пред Р.М.С. – системен оператор в сектор „ПП КАТ”
при ОД на МВР гр.Пазарджик съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ за завършено образование-копие свидетелство за завършено основно
образование, серия ДС, бл.№089444, рег.№2147/22.10.2009г., Дубликат на
свидетелство рег.№1071/30.06.1998г., издадено от ОУ”Асен Златарев”
с.Черногорово, обл.Пазарджик,издадено на
името на С.Й.Б. с частна заверка „вярно с оригинала”, положена от него, като от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 във
връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Производството се проведе в отсъствие на
подсъдимия на съответно посоченото процесуално основание.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура, който пледира при признаване подсъдимия за виновен да му се наложи
наказание лишаване от свобода с приложение на чл. 66 ал.1 от НК относно начина
за неговото изтърпяване.
Сл.
Защитник не оспорва обективната и субективна съставомерност на престъпното
деяние, в извършване на което е обвинен
подсъдимия, като настоява да се наложи наказание глоба.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Съгласно чл.151 ал.2 от ЗДвП, Наредба №37 и
Наредба №38 на Министъра на транспорта, при издаването на СУМПС на водачите с
придобита правоспособност за управление на МПС е задължително в сектор „ПП КАТ”
на ОД на МВР гр.Пазарджик да се представят изброени комплект с документи,
включително и заверено копие на Свидетелство за завършено минимум основно
образование, което се предоставя и в оригинал пред служителя за сверяване.
Съответното свидетелство се представя пред служител на КАТ, заверява се и се
подписва лично от водача. След 2008г. това изискване за представяне на
Свидетелство за образование е задължително да се представя и пред инструктора,
който води подготовката на кандидат-водача при записването му в Учебните
центрове и пред служителите на ДАИ.
На 13.01.2007г. подс.С.Б. бил записан в
Учебния център под №11/13.01.2007г. от Регистъра на фирмата, като му бил
издаден Учебен картон №11. След като преминал целия курс на обучение по
теоретична и практическа подготовка за водач на МПС и след като взел успешно
вътрешните изпити пред инструктора по теоретична и практическа подготовка, на
същия били издадени Удостоверение за допускане до теоретичен изпит
№11/24.01.2007г. и Удостоверение за допускане до практически изпит
№11/07.03.2007г.
Подсъдмият бил вписан и в
списъка за допускане за теоретичен изпит пред РД”АА”. Същият се явил и взел
успешно теоретичния изпит и практическия изпит. Протоколите за провеждане на
изпитите се съхранявали в РД”АА” гр.Пазарджик. Кандидатът Б.- се явил на изпити
през 2007г., когато съгласно действащото към онзи момент законодателство,
изискването за предоставяне на Свидетелство за завършено основно образование не
е включено като необходим документ за предоставяне пред инструктора и служителя от ДАИ. По тази
причина Б., преминал целия курс на обучение пред школа „Алекс 2006”ЕООД
с.Черногорово, обл.Пазарджик и явил се на изпит без да му бъде изискан този
документ.
След този момент подсъдимият живеел и работел в чужбина заедно с цялото си
семейство. На 14.12.2009г. той се завърнал в Р.България и подал пред пред св. Р.М.С. – системен
оператор в сектор „ПП КАТ” при ОД на МВР гр.Пазарджик документи за издаване на
СУМПС, като в документите фигурирал и дубликат на Свидетелство за завършено
основно образование, серия ДС, бл. № 089444, рег.№2147/22.10.2009г., Дубликат
на свидетелство рег. №1071/ 30.06.1998г., издадено от ОУ”Асен Златарев”
с.Черногорово,в предвид задължителните нормативни изисквания. Въпреки, че знаел,
че документът е неистински Б. направил
частна заверката върху същия, като положил пред служителката подписа си
лично.
Тъй като Б. съзнателно се е ползвал пред служителката от КАТ-гр.Пазарджик от
неистински официален документ- Свидетелство за завършено основно образование, с
което чрез неправомерно придобита правоспособност по управление на МПС и е целял да му бъде издадено СУМПС и КТ към
него, което не му се следва и с това е осъществил от обективната страна състава на чл.316 от НК, тоай е предаден на съд за
престъпление по чл.316 от НК.
Горната фактология съдът възприе като
взе предвид събраните в съдебно следствие доказателства показанията на св.
Илче,в С., изслушаната СПЕ, както и писмените доказателства, приобщени по
съответния.
Събраните доказателства по делото са напълно
непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи се и в своята съвкупност
визират ясно инкриминираната ситуация по начина, по който тя е описана в
обстоятелствената част на ОА.
Подсъдимият е обвинен в извършване
на документно престъпление – съзнателно ползване на неистински официален
документ – свидетелство за придобито основно образование, без същият да може да
отговаря за престъпно създаване на същите.
Установено обаче е несъмнено, че той не е ползвал същия на първо място пред
инструктора св. И. с цел да бъде допуснат на първо място до обучение- практическо и теоретично за придобиване на
провоспособност за управление на МП, тъй като към 2007г. според действащото
законодателство не се е изисквало за включване в курсовете представяне на
такова.
След като
преминал всички изпити за придобиване на правоспособност, подсъдимият
продължително време пребивавал заедно със семейството си в чужбина – около две
години и сезавърнал в края на 2009г.
Решил да се
снабди и със свидетелство за правоуправление. На 14.12.10г.. подал пред св. С. в сектор „Пътна полиция” на ОД-МВР
гр.Пазарджик заявление за издаване на СУМПС в едно с необходимите за това
документи, в това число и копие на издадената му неистинска диплома за основно
образование. Пред св. С. , както сочат показанията й , подсъдимият изписал
върху копието от свидетелството трите си имена и положил подпис л.6 -15. Така
оставил заявлението, ведно с целия комплект документи, вкл. и копието на
документа за завършено основно образование от ОУ”Асен Златарев” с.Черногоровов. Копието било надлежно заверено за
вярно с оригинала и подпис.
При извършената справка в Регистрационната
книга на училището за издадени свидетелства за завършено основно образование,
такъв регистрационен номер на издадено свидетелство, не съществува. Направена е
справка и в Книгата на подлежащите на задължително обучение. Такова лице, с
такива данни, не е било вписвано за обучение, нито в редовна, нито в
самостоятелна форма на обучение в училището. Изискани са копия и от заповедната
книга за установяване на учителите, изпълнявали длъжността „Директор” временно
през 2007-г.-2009г., както и копия от Заповедите за провеждане на изпити на
ученици в самостоятелна форма на обучение в същия период от време. Не е
установено ученик с имена С.Й.Б. да се е обучавал в училището.
Деецът няма необходимото образование, нито
се е явявал в самостоятелна форма на обучение в ОУ”Асен Златарев”
с.Черногорово, обл.Пазарджик, за да го придобие, както е видно от Заповедната
книга на училището и от данните, предоставени от ОУ”Кочо Честименски”
с.Динката, обл.Пазарджик, където подсъдимият
не е успял да завърши дори началното си образование. Поради този факт от
субективна страна безспорно се доказва, че деецът е съзнавал факта, че няма
завършено основно образование, но се е ползвал
от неистинския официален документ.
По делото е изготвена и изслушана почеркова криминалистическа експертиза
/приложена на л..98-л.101 в делото/ от заключението на която е видно, че
ръкописният текст „Вярно с оригинала” в копие от Свидетелство за основно
образование серия ДС, бл.№089444, рег.№2147/22.10.2009г., Дубликат на
свидетелство рег.№1071/30.06.1998г., издадено от ОУ”Асен Златарев”
с.Черногорово, обл.Пазарджик на името на С.Й.Б., ЕГН:********** са изпълнение
от С.Й.Б..
Подсъдимият
е съзнавал, че ползва неистински документ за удостоверяване на завършено
основно образование пред св. С. като служител на КАТ ПП при ОД на МВР
Пазарджик и то във връзка с искане за
издаване на един от документите на българските граждани – свидетелство за
управление на МПС. Несъмнено е съзнавал неистиността на документа, тъй като той
не е завършил необходимия курс на обучение в посоченото в свидетелството учебно
заведение за придобиване на свидетелство за основно образование в Република
България и не е получавал по легален начин такъв документ. Независимо от това го е използвал, за да
докаже че има завършено основно образование с цел да бъде уважено искането
му за издаване на СУ МПС.
Представянето на документите за
завършено основно образование е имало за цел удостоверявате на съдържащите се в
него факти, а именно, че лицето притежава изискуемата степен на образование за
получаване на документ, удостоверяващ
правоспособност за управление на МПС. Касае се до официален по смисъла
на чл. 93, т. 5 от НК документ. Издаването на тези документи – за
удостоверяване завършена степен на образование става по установен ред и форма (
като дори за отделните години е възможно утвърждаване на различни бланки от
МОН) , от длъжностно лицеви то в кръга на службата му. Документът е бил
неистински, тъй като му е бил придаден вид, че представлява изявление на
лицето/лицата , което се сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което
действително го е съставило.
Тъй като се касае до документ за
завършено образование, правилно авторът на ОА се е насочил към
по-тежконаказуемия съставна чл. 308, ал.2 от НК и е обвинил подсъдимия в
извършване на престъпно ползване на неистински официален документ –свидетелство
за завършено основно образование.
При така установената и възприета
фактическа обстановка безспорно се доказва, че обв.Б. от обективна и субективна
страна е извършил престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с
ал.1 от НК, при пряк умисъл, като форма на вина.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид
високата обществена опасност на деянието, отчетена на база на непрестанно
растящия брой на престъпления от същия вид, но и ниската такава за дееца, който
до момента не е осъждан. Именно липсата
на предходни осъждания, както и липсата на негативни последици от извършеното
престъпно деяние дадоха основание на съда да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, които променят характеристиката на извършеното
престъпно деяние в решаваща степен, правейки го различно, съпоставено с
останалите престъпления от същия вид. Наред с това съдът съобрази , че в случая
и най-лекото наказание лишаване от свобода, което е предвидено за
престъплението по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.-2
от НК се оказва несъразмерно
тежко, съпоставено с тежестта на конкретното престъпно деяние. Поради това
съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.2 б.Б от НК и
наложи на подсъдимия „пробация”.
За определяне на конкретните
мерки за контрол и въздействие се взеха предвид горните обстоятелства, свързани
с личността на подсъдимия , като съдът прие, че за да може да се мотивират
очаквания наказанието да постигне
целените промени в съзнанието му към спазване на закона и добрите нрави, както
и предупредително-възпиращо въздействие , а и общопревантивен ефект, следва да
се определят следните пробационни мерки – по чл. 42 а ал.2 т. 1, 2 и 4 от НК : задължителна регистрация по
настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично за срок от девет месеца ;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца година,
включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено
въздействие за срок от девет месеца
В тежест на подсъдимия се присъдиха
и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 110 лева – по сметка на ОД
на МВР Пазарджик и 15 лева – по сметка на РС Пазарджик .
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си , което обяви на страните като разясни възможностите и
сроковете за обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: