Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
260182/8.2.2021г. Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и осми
състав
На
четвърти февруари Година две хиляди
двадесет и първа
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 5222 по описа за две хиляди и двадесета година,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№530498-F561057/07.08.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна, с
което на „Т.2.” ЕООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Т.2.” ЕООД, ЕИК **** да заплати на НАП
Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната
помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт
в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на дружеството против НП
№530498-F561057/07.08.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна, издадено
на основание чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.
С жалбата се сочи,
че дружеството не е извършило административно нарушение. Сочи се, че посочения
параграф 71 съдържа три отделни алинеи с посочени три отделни групи задължени
лица, като за всяка група е определен различен срок за привеждане на дейността
им в съответствие с Наредбата. Непосочването на конкретна група представлява
съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Формулира се искане за отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващ дружеството.
По същество се поддържат доводите за отмяна на НП.
Представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка
на събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното :
На 20.07.2020 год.
служители към ТД на НАП – Варна, сред които св. Д. извършили проверка на търговски обект- минимаркет,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“,
№139, стопанисван от ЕООД „Т.2.“.
При проверката било установено, че в обекта се намира ФУ,
което не е от одобрен тип и не отговаря на техническите и функционални
изисквания. ФУ не било приведено в съответствие с тези изисквания в срок до
31.03.2019г. като дружество, регистрирано по ЗДДС.
За констатациите
бил съставен протокол за извършена проверка и търговеца бил поканен да се яви в
сградата на ТД на НАП за документална проверка.
На 24.07.2020 год. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение срещу „Т.2.” ЕООД , в съдържанието на който подробно
били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата
на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за
установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ
дружеството, който вписал в съдържанието
му , че няма възражения.
Възражения не постъпили и в тридневният срок от съставяне
на АУАН.
Впоследствие, на
07.08.2020г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на
което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от
данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението
била дадена правна квалификация по Наредба №Н-18/13.12.2006г. и по ЗДДС. За
извършеното административно нарушение било наложено административно наказание в
минимално предвидения в чл.185 ал.2 от ЗДДС размер.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства –
показанията на св. Д., която е очевидец на установяване на нарушението;
извлечения от ЕКАФП; договор за наем; справка относно действащи трудови
договори; опис на налични парични средства;декларация от наето лице; справка
относно регистрирани фискални устройства и др.
При проверка на
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта
за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е
тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било
издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в
ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата
обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение,
установявайки липсата на ФУ, което да е от одобрен тип и да отговаря на
техническите и функционални изисквания. Наличното ФУ не било приведено в
съответствие с тези изисквания в срок до 31.03.2019г. като дружество,
регистрирано по ЗДДС. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното
за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на
самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и
правилната правна квалификация по Наредбата.
Административно
наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че
се касае за извършено административно нарушение, като при определяне на
наказанието имуществена санкция е съобразил извършването на нарушение за първи
път и е наложил наказанието в минималния, предвиден в закона размер. Правилно е
преценено, че наказанието в неговия минимален размер би способствало за
постигане на предупредителен и възпиращ ефект и в този смисъл правилно е
определена имуществена санкция от 3000 лева, като адекватна на извършеното
административно нарушение.
Що се отнася до
доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата и в
съдебно заседание, съдът намери същите за неоснователни, предвид на следното:
Счита се, че дружеството не е извършило административно
нарушение.
По така възразеното следва да се отбележи, че са налице гласни
и писмени доказателства по делото , установяващи противното – това са
показанията на св. Д., която лично е възприела наличното фискално устройство в обекта, което не е от
одобрен тип и не отговаря на техническите и функционални изисквания. ФУ не било
приведено в съответствие с тези изисквания в срок до 31.03.2019г. като
дружество, регистрирано по ЗДДС.
В унисон с показанията на св. Д. са и писмените
доказателства по делото- отчет от ЕКАФП, справка относно действащи трудови договори; опис на
налични парични средства;декларация от наето лице; справка относно регистрирани
фискални устройства и др.
Сочи се, че посочения параграф 71 съдържа три отделни
алинеи с посочени три отделни групи задължени лица, като за всяка група е
определен различен срок за привеждане на дейността им в съответствие с Наредбата.
Непосочването на конкретна група представлява съществено нарушение на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът не констатира да е допуснато нарушение, съществено
накърняващо правото на защита на санкционираното лице.
С обстоятелствената част на НП, където именно са изложени
фактите, срещу които лицето се защитава, изрично е посочен срок за привеждане в
съответствие с изискванията , както и специфичното качество на лицето,
определящо този срок , а именно- в срок
до 31.03.2019г. като дружество, регистрирано по ЗДДС.
В този смисъл и не възниква каквото и да било съмнение ,
че лицето попада в групата задължени лица по чл.3,
които са регистрирани по ЗДДС, и са били длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба
в срока до 31 март 2019, визиран с §71
ал.1 от ПРЗ на Наредбата.
Предвид
изложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по
делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: