Определение по дело №144/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 289
Дата: 16 март 2020 г.
Съдия: Пламен Иванов Пенов
Дело: 20204300500144
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 144 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 248, ал. 3, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба от А.Ю.А. и Ш.А.А., подадена чрез пълномощника адв. Л.Д., против определение № 1053/05.09.2019 г., по ч.гр.д. № 1776/2012 г. на Районен съд Ловеч, с което съдът е оставил без уважение молбата на частните жалбоподатели по чл. 248 ГПК (вх. №7333 /01.07.2019г. на РС Ловеч) за изменение на разпореждане № 980 от 13.03.2019г., постановено по гр.д. № 1776/2012 г., с което по отношение на тях е обезсилена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, чрез присъждане на сторените от тях разноски по ч.гр.д. № 527/2017г. по описа на Окръжен съд Ловеч.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано присъждане на претендираните разноски, чрез изменение на разпореждането за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Според частните жалбоподатели, макар да са сторени и претендирани в производството по чл. 423 ГПК, въззивният съд не се произнесъл по тях, доколкото определението, с което се приема възражението, не туря край на висящността на спора. В жалбата се поставя и акцент върху липса на предявен от заявителя иск по реда на чл. 422 ГПК въпреки дадените му за това указания, както и върху произтичащата от това правна последица по частично обезсиване на заповедта за изпълнение, като се посоча, че разпореждането за обезсилване се явява краен съдебен акт, с който трябвало да се присъдят разноските на частните жалбоподатели, сторени от тях в заповедното производство. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното определение и за издаване на присъждане на разноските, сторени от частните жалбоподатели в производството по ч.гр.д. № 527/2017г. на Окръжен съд Ловеч.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 248, ал. 3 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното определение (10.01.2020 г.), същият е изтекъл на 17.01.2020 г., в който ден частната жалба е подадена, видно от клеймото за подател. За частните жалбоподатели е налице интерес да обжалват определението, доколкото с последния акт е отхвърлена молбата им по чл. 248 ГПК (чл. 248, ал. 3 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Произнасянето по същество от районния съд е в съответствие с разясненията за приложимост на процедурата по чл. 248 ГПК в заповедното производство в хипотезата, при която липсва произнасяне на заповедния съд по искането за разноски (ТР 4-14-ОСГТК, т. 7). За да отхвърли молбата на частните жалбоподатели по чл. 248 ГПК, районният съд е счел, че не е компетентен да се произнесе по разноските, сторени пред ОС Ловеч, в производството по чл. 423 ГПК, както и че приемайки възражението, окръжният съд не бил дал указания за съобразяване на разноските от районния съд.

Изложените съображения от районния съд не намират опора в закона. На първо място, те не кореспондират на направеното от съда произнасяне по същество, доколкото те не дават отговор на въпроса имат ли жалбоподателите право на претендираните разноски и в какъв размер следва да им се присъдят. Настоящият състав счита, че следва да се отговори утвърдително. Поначало при подадено възражение против заповедта, отговорността за разноските в заповедното производство се разпределя от съда, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК и съобразно изхода на спора (ТР 4-14-ОСГТК, т. 12). Когато производството пред заповедния съд приключи с пълно или частично обезсилване на издадената заповедта, поради непредявяване от заявителя на доказателства за предявен от него иск в указания срок, (както е в случая), отговорността за разноските в заповедното производство следва да се разпредели от съда, обезсилил заповедта, защото в такъв случай няма предявен иск по реда на чл. 422 ГПК. От гледна точка на длъжника, спрямо когото заповедта е обезсилена, с постановяване на определението по чл. 415, ал. 5 ГПК се стига до приключване на заповедното производство, поради което с този съдебен акт следва да му се присъдят разноските, сторени от него в заповедното производство (чл. 81 ГПК). При обезсилена заповед по чл. 415, ал. 5 ГПК изходът на спора като правна последица наподобява прекратяване на делото, доколкото заявителят не е предявил иск за установяване на вземането по заповедта, поради което длъжникът има правно на разноски в заповедното производство (чл. 78, ал. 4 ГПК). Те включват всички направени от него разходи във връзка със защитата му след връчване на заповедта за изпълнение, вкл. и при подаденото от него възражение по чл. 423 ГПК. Отказът на районния съд при обезсилване на заповедта да присъди разноските, сторени от длъжника в производството по чл. 423 ГПК, означава отричане правото на такива. Застъпеното от съда схващане, че компетентен да ги присъди е окръжният съд, приел възражението по чл. 423 ГПК, е в разрез с разрешението, че при подадено възражение против заповедта, отговорността за разноските, вкл. в заповедното производство, се разпределя от съда, разглеждащ иска за установяване на вземането и съобразно изхода на спора (ТР 4-14-ОСГТК, т. 12). Въззивният съд не приключва съдебно производство, а приемайки възражението по чл. 423 ГПК, създава предпоставка за образуване и развитие на исково производство между заявителя и длъжника, относно съществуване на вземането по заповедта. По тези съображения настоящата инстанция приема, че съдът обезсилил частично заповедта, по отношение на двамата частни жалбоподатели, следва да се произнесе и по искането им по чл. 248 ГПК за изменение на разпореждането по чл. 415, ал. 5 ГПК чрез присъждане на разноските, сторени от тях в заповедното производство, в частност в производството пред въззивния съд по чл. 423 ГПК.

В това производство А.Ю.А. е сторила разноски в размер на 300 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение), а Ш.А.А. - разноски в общ размер на 325 лв. (300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса), като същите за разноски са представени списъци по чл. 80 ГПК и присъждането им е поискано от двете жалбоподатели, както в производството по чл. 423 ГПК, така и от съда, обезсилил заповедта за изпълнение. С оглед на това и предвид наличието на доказателства за извършването им, насрещната страна (заявителят) следва да бъде осъдена да им ги заплати.

По тези съображения определението на районния съд, с което е без уважение молбата на частните жалбоподатели по чл. 248 ГПК, чрез изменение на разпореждане № 980 от 13.03.2019г., постановено по гр.д. № 1776/2012 г., чрез присъждане на сторените от А.Ю.А. и Ш.А.А. разноски по ч.гр.д. № 527/2017г. по описа на Окръжен съд Ловеч, се явява неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което същите разноски се присъдят в полза на частните жалбоподатели. За тяхното плащане следва да се осъди заявителят „Транзакт Юръп“ ЕАД, с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

            ОТМЕНЯ определение № 1053/05.09.2019 г., по ч.гр.д. № 1776/2012 г. на Районен съд Ловеч, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК (вх. №7333 /01.07.2019г. на РС Ловеч) за изменение на разпореждане № 980 от 13.03.2019г., постановено по гр.д. № 1776/2012 г., чрез присъждане на сторените от тях разноски по ч.гр.д. № 527/2017г. по описа на Окръжен съд Ловеч, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ определение № 1053/05.09.2019 г., по ч.гр.д. № 1776/2012 г. на Районен съд Ловеч, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“), с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кърниградска“ № 19 да заплати на А.Ю.А., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 лв., а на Ш.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 325 лв., които суми представляват разноски по ч.гр.д. № 527/2017г. по описа на Окръжен съд Ловеч.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.