О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Ловешкият
окръжен съд, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като изслуша докладваното
от съдия Пенов ч.гр.д. № 144 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл. 248, ал. 3, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от А.Ю.А. и Ш.А.А., подадена чрез пълномощника адв. Л.Д., против определение № 1053/05.09.2019 г., по
ч.гр.д. № 1776/2012 г. на Районен съд Ловеч, с което съдът е оставил без
уважение молбата на частните жалбоподатели по чл. 248 ГПК (вх. №7333
/01.07.2019г. на РС Ловеч) за изменение на разпореждане № 980 от 13.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 1776/2012 г., с което по отношение на тях е обезсилена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, чрез присъждане на
сторените от тях разноски по ч.гр.д. № 527/2017г. по описа на Окръжен съд Ловеч.
В
частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
определение, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано
присъждане на претендираните разноски, чрез изменение на разпореждането за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Според частните жалбоподатели,
макар да са сторени и претендирани в производството
по чл. 423 ГПК, въззивният съд не се произнесъл по
тях, доколкото определението, с което се приема възражението, не туря край на
висящността на спора. В жалбата се поставя и акцент върху липса на предявен от
заявителя иск по реда на чл. 422 ГПК въпреки дадените му за това указания,
както и върху произтичащата от това правна последица по частично обезсиване на заповедта за изпълнение, като се посоча, че
разпореждането за обезсилване се явява краен съдебен акт, с който трябвало да
се присъдят разноските на частните жалбоподатели, сторени от тях в заповедното
производство. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното определение
и за издаване на присъждане на разноските, сторени от частните жалбоподатели в
производството по ч.гр.д. № 527/2017г. на Окръжен съд Ловеч.
В
срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника по жалбата не е постъпил писмен
отговор.
Частната
жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 248, ал. 3 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по
чл. 275, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК е спазен,
защото, броен от датата на връчване на атакуваното определение (10.01.2020 г.),
същият е изтекъл на 17.01.2020 г., в който ден частната жалба е подадена, видно
от клеймото за подател. За частните жалбоподатели е налице интерес да обжалват определението,
доколкото с последния акт е отхвърлена молбата им по чл. 248 ГПК (чл. 248, ал.
3 ГПК).
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Произнасянето
по същество от районния съд е в съответствие с разясненията за приложимост на
процедурата по чл. 248 ГПК в заповедното производство в хипотезата, при която липсва
произнасяне на заповедния съд по искането за разноски (ТР 4-14-ОСГТК, т. 7). За
да отхвърли молбата на частните жалбоподатели по чл. 248 ГПК, районният съд е
счел, че не е компетентен да се произнесе по разноските, сторени пред ОС Ловеч,
в производството по чл. 423 ГПК, както и че приемайки възражението, окръжният
съд не бил дал указания за съобразяване на разноските от районния съд.
Изложените
съображения от районния съд не намират опора в закона. На първо място, те не
кореспондират на направеното от съда произнасяне по същество, доколкото те не
дават отговор на въпроса имат ли жалбоподателите право на претендираните
разноски и в какъв размер следва да им се присъдят. Настоящият състав счита, че
следва да се отговори утвърдително. Поначало при подадено възражение против
заповедта, отговорността за разноските в заповедното производство се разпределя
от съда, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК и съобразно
изхода на спора (ТР 4-14-ОСГТК, т. 12). Когато производството пред заповедния
съд приключи с пълно или частично обезсилване на издадената заповедта, поради
непредявяване от заявителя на доказателства за предявен от него иск в указания
срок, (както е в случая), отговорността за разноските в заповедното
производство следва да се разпредели от съда, обезсилил заповедта, защото в такъв
случай няма предявен иск по реда на чл. 422 ГПК. От гледна точка на длъжника,
спрямо когото заповедта е обезсилена, с постановяване на определението по чл.
415, ал. 5 ГПК се стига до приключване на заповедното производство, поради
което с този съдебен акт следва да му се присъдят разноските, сторени от него в
заповедното производство (чл. 81 ГПК). При обезсилена заповед по чл. 415, ал. 5 ГПК изходът на спора като правна последица наподобява прекратяване на делото,
доколкото заявителят не е предявил иск за установяване на вземането по
заповедта, поради което длъжникът има правно на разноски в заповедното
производство (чл. 78, ал. 4 ГПК). Те включват всички направени от него разходи
във връзка със защитата му след връчване на заповедта за изпълнение, вкл. и при
подаденото от него възражение по чл. 423 ГПК. Отказът на районния съд при
обезсилване на заповедта да присъди разноските, сторени от длъжника в
производството по чл. 423 ГПК, означава отричане правото на такива. Застъпеното
от съда схващане, че компетентен да ги присъди е окръжният съд, приел
възражението по чл. 423 ГПК, е в разрез с разрешението, че при подадено
възражение против заповедта, отговорността за разноските, вкл. в заповедното
производство, се разпределя от съда, разглеждащ иска за установяване на
вземането и съобразно изхода на спора (ТР 4-14-ОСГТК, т. 12). Въззивният съд не приключва съдебно производство, а приемайки
възражението по чл. 423 ГПК, създава предпоставка за образуване и развитие на исково
производство между заявителя и длъжника, относно съществуване на вземането по
заповедта. По тези съображения настоящата инстанция приема, че съдът обезсилил
частично заповедта, по отношение на двамата частни жалбоподатели, следва да се
произнесе и по искането им по чл. 248 ГПК за изменение на разпореждането по чл.
415, ал. 5 ГПК чрез присъждане на разноските, сторени от тях в заповедното
производство, в частност в производството пред въззивния
съд по чл. 423 ГПК.
В
това производство А.Ю.А. е сторила разноски в размер на 300 лв. (заплатено
адвокатско възнаграждение), а Ш.А.А. - разноски в общ размер на 325 лв. (300
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса), като
същите за разноски са представени списъци по чл. 80 ГПК и присъждането им е
поискано от двете жалбоподатели, както в производството по чл. 423 ГПК, така и
от съда, обезсилил заповедта за изпълнение. С оглед на това и предвид наличието
на доказателства за извършването им, насрещната страна (заявителят) следва да
бъде осъдена да им ги заплати.
По
тези съображения определението на районния съд, с което е без уважение молбата
на частните жалбоподатели по чл. 248 ГПК, чрез изменение на разпореждане № 980
от 13.03.2019г., постановено по гр.д. № 1776/2012 г., чрез присъждане на
сторените от А.Ю.А. и Ш.А.А. разноски по ч.гр.д. № 527/2017г. по описа на
Окръжен съд Ловеч, се явява неправилно и следва да се отмени, като вместо него
се постанови друго, с което същите разноски се присъдят в полза на частните
жалбоподатели. За тяхното плащане следва да се осъди заявителят „Транзакт Юръп“ ЕАД, с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1053/05.09.2019 г., по ч.гр.д. № 1776/2012 г. на Районен съд Ловеч, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК (вх. №7333 /01.07.2019г. на РС Ловеч) за изменение на разпореждане № 980 от 13.03.2019г., постановено по гр.д. № 1776/2012 г., чрез присъждане на сторените от тях разноски по ч.гр.д. № 527/2017г. по описа на Окръжен съд Ловеч, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ определение № 1053/05.09.2019 г., по ч.гр.д. № 1776/2012 г. на Районен съд Ловеч, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“), с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кърниградска“ № 19 да заплати на А.Ю.А., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 лв., а на Ш.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 325 лв., които суми представляват разноски по ч.гр.д. № 527/2017г. по описа на Окръжен съд Ловеч.
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.