Решение по дело №10583/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260040                                                     14.08.2020г.                                    гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                  шести граждански състав

На двадесет и трети юли                                              през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

 

 

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от  съдия  Р.Петкова

гражданско дело номер 10583 по описа за 2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „С.Х. МЕНИДЖМЪНТ “ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Е.Г.Г., с която е предявил срещу ответникът О.Ж.П., ЕГН: **********, адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 61, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника в качеството му на собственик на апартамент на горепосочения адрес да заплати на ищеца сумата в размер от 144.45 лв,, представляваща сборна главница за направените от ищеца за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2019г. разноски за поддръжката и управлението на общите части на бл. 1 и общите части на ж.к. С.Х., находящ се в ****,  ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба– 16.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ангажирани са доказателства. Ищецът претендира присъждане на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на направените в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че не е бил уведомен, че дължи заплащане на процесните суми на ищеца, а е научил за тях след получаване на исковата молба, като е посочил, че е погасил претендираното вземане, представяйки платежни нареждания за сумите в размер на по 150 лв., представляващи плащания за периода от 01.10.2019г. до 01.01.2020г. и моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК съдът да го освободи от отговорност за разноски по делото.

В предоставения едноседмичен срок за становище по писмения отговор на ответника, ищецът е заявил, че оспорва искането на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК, като сочи, че не са налице основанията за това, като възразява на твърденията на ответника, че не е знаел за задълженията си, за които обстоятелства ангажира доказателства.

С допълнително становище ответникът е заявил, че счита, че иска е преждевременно заведен, тъй като плащайки исковата сума, същият е добросъвестен и не е дал повод за завеждане на делото. Предвид това моли съдът в случай, че приеме, че дължи разноските по делото, да намали размера на адвокатското възнаграждение на ищеца поради прекомерност.

Впоследствие, в срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК ответникът е депозирал писмено изявление, в което изрично е променил позицията си,  посочвайки, че не признава иска, оспорва исковата претенция по основание, размер и период, заявявайки, че извършените от него плащания представляват негова допълнителна защита срещу иска, с цел да се намалят лихвоносните му задължения при евентуалното уважаване на иска. В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозира допълнителна молба от 22.07.2020г., в която навежда допълнителни съображения и оспорвания против иска, които не са направени в срока по чл. 131 от ГПК писмения му отговор, поради което съдът не следва да ги взема предвид, поради настъпилата преклузия за това.

В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокатски представител първоначално поддържа предявения иск. Ангажира доказателства. Заявява, че с оглед извършеното от ответника плащане в хода на делото, са погаснеи главницата и лихвите по исковата претенция, но претендира присъждане на разноските по делото, тъй като задълженията са платени след завеждане на исковото производство.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено  следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 61, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

По делото страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че ответникът е собственик чрез покупко-продажба от 23.01.2009г.  на самостоятелен обект – апартамент номер 25, на етаж 5 в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Бургас ул. „ С.Х.”.

По делото е представен договор от 01.08.2019г., сключен между „С.Х. 2“ ЕАД и „С.Х. МЕНИЖМЪНТ“ ЕООД, по силата на който първото дружество като собственик на жилищен комплекс „С.Х.“, представляващ жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС, в който се намира жилището на ответника, е възложил на второто дружество извършването на поддръжката и управлението на общите части на комплекса и блоковете.

В случая по делото страните не спорят, че помежду им няма възникнало каквото и да е договорно правоотношение, в т.ч. и сключен договор съгласно изискванията на на чл. 2 от ЗУЕС, предвид обстоятелството, че според твърденията на ищеца процесния жилищен комплекс е от затворен тип договор по смисъла на пар. 1, т. 3 от ЗУЕС. Затова при липсва на договор по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС за урежданията на отношенията между страните във връзка с разходите за поддържка на процесния комплекс, в който се намира жилището на ответника са приложими общите разпоредби на закона. Тъй като липсва договорно правоотношение между страните, т.е. валидно възлагане от собственика-  ответник в полза на дружеството на управление и поддръжка в комплекса, от една страна и при твърдения, че последното е извършило разходи по управлението и поддръжката в комплекса, отношенията между страните следва да се уредят чрез института на гестията – водене на чужда работа без мандат по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, като в случая ищецът се позовава на обстоятелството, че е извършвал разходи по управление и поддръжка на комплекса въз основа на горепосочения, сключен със собственика на комплекса от затворен тип „С.Х. 2“ ЕАД.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЗД който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД сочи, че ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.

В случая, в писмения си отговор ответникът е представил доказателства, че на 11.03.2020г. е платил в полза на ищеца сумата от 150 лв., която покрива главницата от 144.45 лв., начислена за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г. и лихвите, като  ищецът е признал извършеното плащане. В допълнение ответникът е представил и доказателства, че на същата дата 11.03.2020г. е платил и задълженията си към ищеца за последващите три месеца, извън исковата претенция - м. ноември 2019г. – януари 2020г. вкл. в размер на 150 лв. С оглед извършеното плащане ответникът е поискал да не бъде осъждан за разноски, позовавайки се на обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът намира, че с оглед извършеното в хода на делото плащане на исковата сума, в т.ч. и плащането на задължения към ищеца за последващ период, както и с оглед изявлението си да бъде освободен от разноските по делото, следва да се приеме, че в писмения си отговор ответникът е признал иска по смисъла на чл. 237 от ГПК. Тъй като признанието на иска е неоттегляемо съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК, съдът намира, че с последващите си изявления, в които ответникът променя заявената в писмения отговор позиция и заявява, че не признава иска, и, че е платил за да избегне натрупване на лихвоносни задължения, не следва да бъдат зачетени.

Затова съдът счита, че искът за  дължимост на сумата в размер от 144.45 лв,, представляваща сборна главница за направените от ищеца за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2019г. разноски за поддръжката и управлението на общите части на бл. 1 и общите части на ж.к. С.Х., находящ се в ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба– 16.12.2019г. до окончателното й изплащане, се явяват с оглед признанието на ответника изцяло основателни, но с оглед извършеното в хода на делото плащане,  прилагайки разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът намира същите следва да бъдат отхвърлени,  поради погасяването им чрез плащане.

Що се касае до искането на ответника за освобождаването му от разноски по делото:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът може да бъде освободен от разноските по делото, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, като в този случай разноските се възлагат върху ищеца.

От съдържанието на посочената норма следва извода, че за да може ответникът да се освободи от отговорността за заплащане на разноските по делото, които ищецът е направил и които при уважаване на иска подлежат на присъждане в негова полза, следва да са налице едновременно две предпоставки: с извънсъдебното си поведение ответника да не дал повод на ищеца да води делото и да признае иска в исковото производство.

В случая, съдът намира, че са налице законовите предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски, по следните съображения:

На първо място съдът счита, че с извънсъдебното си поведение, ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Този извод следва от обстоятелството, че по делото страните не спорят, а и от ангажираните свидетелски показания се установява, че страните не са имали сключен помежду им в каквато и да е форма договор, по силата на който ответникът да се е задължил да заплаща на ищеца такси и разноски за поддръжката и управлението на общите части за притежавания обект в процесната етажна собственост. В тази връзка ищецът се е позовал на представеното по делото писмено уведомление до собствениците на обекти в процесната етажна собственост /л. 48/. Видно от съдържанието му, същото  няма автор, дата на съставяне и подпис, т.е. не представлява документ по смисъла на ГПК. Наред с това няма ясни данни кога и къде е залепено, в т.ч.  ангажираните в тази връзка свидетелски показания също не установяват тези обстоятелства, в т.ч., че преди завеждане на делото същото е стигнало до знанието на ответника.  Тъй като претенцията на ищеца се основава на гестията, т.е. чужда разбота без пълномощие,  т.е. касае се за претенция, основана на извъндоговорни отношения, следва извода, че за да стане изискуемо задължението на ответника за заплащане на процесната сума, същият следва да бъде поканен от ищеца. По делото лиспват както твърдения, така и доказателства за наличието на такава извънсъдебна покана. Оттук следва извода, че процесното задължение преди завеждане на иска не е било изискуемо, т.е. ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а за покана може да се счита едва подаването на исковата молба и връчването й на ответника с разпореждането по чл.  131 от ГПК. Тъй като в писмения си отговор ответникът е признал иска и е платил задължението си изцяло, оспорвайки единствено твърдяната от ищеца изискуемост преди завеждане на делото, които възражения с оглед данните по делото съдът е приел за основателни, съдът намира, че са налице едновременно и двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 78, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК в полза на ищеца не следва да се присъждат направените по делото разноски в общ размер на 413.90 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

 

              ОТХВЪРЛЯ исковете на „С.Х. МЕНИДЖМЪНТ “ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Е.Г.Г., срещу ответника О.Ж.П., ЕГН: **********, адрес: ***, в качеството му на собственик на апартамент на същия адрес, за осъждане му да заплати на ищеца на основание чл. 61, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер от 144.45лв,, представляваща сборна главница за направените от ищеца за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2019г. разноски за поддръжката и управлението на общите части на бл. 1 и общите части на ж.к. С.Х., находящ се в ****,, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба– 16.12.2019г. до 11.03.2020г. – поради извършено в хода на делото плащане, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати  разноските по делото в общ размер на 413.90 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                       

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД