РЕШЕНИЕ
гр. С., 10 октомври 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 състав в открито съдебно
заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
При секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 6468 по описа за 2016 год. , за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл.36, ал.2 от ЗАдв и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът А.Д.„Д.И П.“
твърди, че е сключило с ответника договор за предоставяне на адвокатски услуги,
изразяващи се в изготвяне и подаване на
отговор на касационна жалба, представляване на ответника пред съда до
окончателното приключване на делото и извършване на всички необходими действия
във връзка с процесуалното представителство пред касационната инстанция.
Твърди, че между страните е било договорено адвокатско възнаграждение в размЕ.на
50 000 без ДДС, ако ВКС присъди адвокатско възнаграждение над 25 000лв., или на
25 000лв. без ДДС, ако ВКС присъди адвокатско възнаграждение под 25 000лв. или
изобщо не присъди такова, независимо от причината за това. В последната
хипотеза е договорено, че адвокатското възнаграждение ще се дължи независимо от
това дали, кога и колко от присъдената
сума ще може да бъде събрана от насрещната страна в касационното производство.
Поддържа, че срокът за плащане на адвокатското
възнаграждение е бил 15 дни след датата на съдебното решение. Ищецът
твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като касационното
производство е приключило с определение за недопускане на касационната жалба, в
което не са присъдени разноски. Твърди, че при това положение ответникът е
следвало да заплати адвокатско възнаграждение от 25 000лв. без ДДС, поради
което на 31.02015 е издал фактура за 30 000лв., която обаче не е била платена.
Предявява искове за осъждане на ответника да заплати сумите 30 000лв. адвокатско възнаграждение по
договора и 2 886,86лв. лихва за забава
от 2.09.2015г. до предявяване на иска на 12.08.2016г., както и законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане и разноските по делото.
Ответникът
„Е.В.“ ООД оспорва исковете изцяло, като поддържа, че договореното
възнаграждение от 60 000лв. е било платено изцяло на ищеца, но последният не е
положил дължимата грижа за присъждане на това възнаграждение в полза на „Е.В.“
ООД. Счита, че поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по
договора, възнаграждение не се дължи.
Във
връзка с изложеното твърдение за заплащане на уговореното възнаграждение в размЕ.60
000лв., ищецът оспорва това плащане да е извършено от ответника. Поддържа, че
сумата е била преведена от трето лице и е била възстановена на това трето лице
няколко дни по-късно.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните доказателства, намира за установено следното:
На
31.10.2014г. страните са сключили писмен
договор за процесуално представителство, по силата на който ищецът се е
задължил, по повод предявена срещу ответника молба за откриване на производство
по несъстоятелност, по която са били постановени отхвърлителни решения на
първата и въззивната инстанция, да изготви и подаде отговор на касационна
постъпилата касационна жалба, да представлява ответника пред съда до
окончателното приключване на делото и да извършва всички необходими действия
във връзка с процесуалното представителство пред касационната инстанция. В
договора страните са се съгласили и за заплащане на адвокатско възнаграждение,
като размерът му е бил уговорен по следния начин: 1) възнаграждение в размЕ.на
50 000 без ДДС, ако ВКС присъди адвокатско възнаграждение над 25 000лв., 2) или
възнаграждение в размер на 25 000лв. без ДДС, ако ВКС присъди адвокатско
възнаграждение под 25 000лв. или ако изобщо не присъди такова, независимо от
причината за това. В допълнение относно
втората хипотеза е договорено, че адвокатското възнаграждение ще се дължи
независимо от това дали, кога и колко от
присъдената сума ще може да бъде събрана от насрещната страна в касационното
производство. Уговорено е също така, че срокът за плащане на адвокатското възнаграждение е 15 дни след датата на
съдебното решение.
На 31.10.2014г.
ищецът е издал срещу ответника фактура № 2812 за сумата 60000лв. възнаграждение
за подготовка на отговор на касационна жалба. По тази фактура на 3.11.2014г.
ищецът е получил сумата 60 000лв. от „В.К.П.“ ЕООД, от името на ответника. С
двустранно подписан протокол от ищеца и ответника от 6.11.2014г. издадената на
31.10.2014г. фактура № 2812 е била анулирана поради погрешното й издаване преди
данъчното събитие. На следващия ден ищецът е превел по банков път сумата 60
000лв. обратно на „В.К.П.“ ЕООД.
Ищецът в качеството
си на процесуален представител на ответника, е подготвил и подал чрез
Апелативен съд – Пловдив до Върховния касационен съд отговор на касационна
жалба и приложение към нея. В отговора на касационната жалба е поискано и
присъждане на разноски. С определение от 17.08.2015г. Върховният касационен
съд, І т.о., не е допуснал касационно обжалване, но не се е произнесъл относно
разноските.
На 31.08.2015г.
ищецът е издал срещу ответника фактура № 3183 за сумата 30 000 лв.
възнаграждение на основание договора от 31.10.2014г.
Според заключенията
на съдебно-счетоводната експертиза, фактура № 2812 от 31.10.2014г. не е била
осчетоводена при ответника и не е отразена в дневниците за покупки. Фактурата № 3183 от 31.08.2015г. на стойност
30 000лв. е осчетоводена при ответника, включена е в дневника за продажби и
ответникът е ползвал данъчен кредит по нея.
При тези
обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Между страните е
бил сключен валиден договор за адвокатски услуги, силата на който ищецът е
приел да предостави правни услуги и да извършва процесуално представителство на
ответника пред Върховния касационен съд, а ответникът от своя страна се е
задължил да заплати договореното възнаграждение. Размерът на възнаграждението е
договорен в съответствие с изхода на производството пред касационната
инстанция, като страните са се съгласили, че адвокатско възнаграждение се дължи
дори и в хипотезата, в която Върховният касационен съд не присъди никакви
разноски в полза на ответника.
От събраните
доказателства се установява, че ищецът е изпълнил своите задължения по
договора, като е подготвил и депозирал отговор на касационната жалба и е
осъществявал процесуално представителство пред касационната инстанция, в това
число и е заявил изрично искане за присъждане в полза на „Ер В.“ ООД на
разноски пред касационната инстанция. Положените от ищеца усилия са допринесли
за благоприятен за ответника изход на касационното производство. При това
положение в полза на ищеца е възникнало правото да получи, а за ответника –
задължението да плати уговореното адвокатско възнаграждение.
Размерът на
възнаграждението е бил поставен, съгласно изричната воля на страните, в
зависимост от произнасянето на Върховния касационен съд относно разноските. При
липсата на такова произнасяне дължимото адвокатско възнаграждение е в по-ниския
уговорен размер – 30 000 лв. с ДДС. Заплащането на тази сума е следвало да се
извърши от ответника в 15- дневен срок след датата на окончателния акт на Върховния
касационен съд, или до 2.09.2015г.
Това задължение на
ответника е останало неизпълнено. Плащането на сумата 60 000 лв. на
3.11.2014г. е било извършено от трето за спора лице. Това плащане би могло да
ползва ответника и да погаси задължението му, съгласно чл.73 от ЗЗД, но то е
отказано от ищеца, в съгласие с ответника, и сумата е върната на платеца. При
това положение основното задължение на ответника да плати възнаграждение по
договора е останало неизпълнено до приключване на производството пред касационната
инстанция.
Неоснователни са
възраженията на ответника, че плащане на
адвокатското възнаграждение не се дължи поради това, че ищецът не изпълнил
изцяло своите задължения по договора, като не е предоставил необходимата
информация и не е предприел действия относно събиране на направените разноски
пред касационната инстанция, в това число и чрез искане по чл.248 от ГПК. В подготвения от ищеца отговор на касационна
жалба се съдържа искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. От
доказателствата по делото обаче се установява, а и страните не спорят относно
това, че до приключване на касационното производство ответникът реално не е
направил разноски, поради което не е имало правна възможност такива разноски да
му бъдат присъдени, дори и чрез процедурата по чл.248 от ГПК. От уговорките на
страните относно начина на определяне на дължимото адвокатско възнаграждение,
цитирани по-горе, се налага извода, че
при сключване на договора ответникът е бил наясно, че адвокатското
възнаграждение е дължимо и че то трябва да бъде заплатено дори и при
неблагоприятен за ответника изход на спора. Нещо повече, ответникът е бил
наясно, че съществува риск да не успее
да си възстанови направените за касационната инстанция разноски от противната
страна в това производство в хипотезите, когато по някаква причина Върховният
касационен съд не присъди разноски в полза на „Ер В.“ ООД или когато
присъдените разноски не могат да бъдат събрани от насрещната страна. Ето защо следва да се приеме, че не е налице
неизпълнение на задълженията на ищеца по договора и че ответникът дължи
заплащането на уговореното възнаграждение.
Независимо от
горното, следва да се посочи, че ответникът е признал основанието и размера на
задължението си по фактурата от 31.08.2015г. в размер 30 000лв. Тази фактура е
осчетоводена при ответника, включена е в дневника му за продажби за съответния
период и по нея е ползван данъчен кредит
и тези действия на ответника представляват признание за съществуването на това
задължение. В посочения смисъл е и задължителната съдебна практика на Върховния
касационен съд по чл.290 от ГПК.
При формирания
извод за дължимост на претендираното възнаграждение и за липса на изпълнение от
страна на ответника предявеният иск за главницата в размер 30 000 лв. е основателен
и следва да бъде уважен.
Основателен е и
искът за мораторна лихва. По изричната уговорка на страните плащането на
дължимото адвокатско възнаграждение е следвало да стане в определен срок. След
изтичането на срока на 2.09.2015 ответникът е изпаднал в забава и съгласно
чл.86 от ЗЗД дължи и законна лихва върху неизпълненото парично задължение. За
исковия период размерът на законната лихва надвишава претендираната от ищеца
сума, затова предявеният иск по члр.86 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на
спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, за които е представени списък по чл.80 ГПК и
доказателства за извършването им.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ер В.“ ООД,
***, да заплатиА.Д.„Д.И П.“, БУЛСТАТ ********, гр.С., ул. „********, на
основание чл.36, ал.2 от ЗАдв. сумата 30 000лв. (тридесет хиляди лева) дължимо
възнаграждение по договор за процесуално представителство от 31.10.2014г.,
законната лихва върху тази сума от 12.08.2016г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.86 от ЗЗД сумата 2 886,86 лв. (две хиляди осемстотин осемдесет
и шест лева и 86 стотинки) лихва за забава за времето от 2.09.2015г. до
12.08.2016г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 1 565,47лв. (хиляда петстотин шестдесет и пет лева и 47
стотинки) разноски по делото.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: