М О Т И В И
към присъда № 73 от 09.05.2018
година
по н.о.х.дело № 1083 на Старозагорския районен съд
по описа за 2018 година:
Обвинението против подсъдимия М.М.Б., ЕГН **********, е за
това, че на 27.11.2017 год. в с.Ястребово, община Стара Загора,
отнел чужди движими вещи – сумата от 5550 лева, от владението
на собствениците им Е.Д.Д. и Д.Н.Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения солидарно от пострадалите Е.Д.Д. и Д.Н.Д. против подсъдимия М.М.Б. граждански иск за сумата от
3010 лева, представляваща невъзстановената им до момента част
от причинените им имуществени вреди вследствие на отнетите им
от подсъдимия пари на 27.11.2017 год. в с.Ястребово, община Стара Загора,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането, като пострадалите Е.Д.Д. и Д.Н.Д. бяха
конституирани като граждански ищци в наказателното производство, а пострадалата
Е.Д.Д. беше конституирана и като частен овбинител.
Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа
обвинението. Пледира подсъдимия
да бъде
признат за виновен и да му бъде определено наказание „лишаване
от свобода” към минималния размер, а именно – две години, като се приложи
чл.58а от НК и бъде постановено ефективното му изтърпяване при първоначален
„строг” режим. Моли гражданският иск да бъде уважен изцяло.
Повереникът на гражданските ищци и
частната обвинителка – адв.Любомир
Лисичков, поддържа обвинението и пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите отговорността
му обстоятелства, а гражданският – уважен изцяло.
Гражданската ищца и частен обвинител Е.Д.Д. поддържа
пледоарията на повереника си.
Гражданският ищец Д.Н.Д., редовно призован, не се явява
в съдебно заседание.
Служебният защитникът адв.В.М. не оспорва обвинението. Пледира на подзащитния
му да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като
се приложи редукцията на чл.58а от НК. Моли гражданския иск да бъде присъден по
справедливост.
Подсъдимият М.М.Б.
се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение, като
при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на
защитника
си.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият М.М.Б.
е осъждан многократно,
като влияние върху квалификацията на настоящото му деяние оказват последните му
две осъждания, както следва:
с присъда по н.о.х.дело
№ 6/2014 год. на РС-Стара
Загора,
влязла в сила на 31.05.2014 год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК, за което при условията на
чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година с тригодишен изпитателен срок, но
с последващото му осъждане приведено в изпълнение при
първоначален „строг“ режим на основание чл.68, ал.1 от НК и изтърпяно на
08.02.2017 год.;
с присъда по н.о.х.дело
№ 1033/2016 год. на
РС-Стара
Загора,
влязла в сила на 11.06.2016 год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК, за което при условията на
чл.58а от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца при първоначален „строг“ режим,
изтърпяно на 09.10.2017 год.
С оглед на горепосочените му осъждания настоящото деяние се явява извършено от подсъдимия в
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от
НК, тъй като е било
извършено
след като подсъдимят е осъждан
два пъти за тежки умишлени
престъпления на лишаване от свобода,
като едното от
тези наказания
е за срок от 1 година, двете
наказания са изтърпени ефективно и не са
изтекли пет години
от изтърпяването им (вж. чл.30, ал.1 от НК).
През м.ноември
2017 год. подсъдимият живеел
в дома на родителите си в с.Ястребово,
община Опан.
На 27.11.2017 год. около
15 часа подсъдимият
отишъл в къщата на свидетелите Е.Д.Д. и Д.Н.Д., находяща се
в селото в
близост до
ромския квартал, и заварил там св.Д.. Последният пиел
бира и поканил пъдсъдимия
вътре. Подсъдимият му поискал
20 лева и св.Д. отишъл
в друга стая на къщата, от
където извадил
20 лева от несесер, в който съпругата му (св.Д.) била
прибрала в найлонова торбичка парична сума от продажба
на наследствен имот в размер на
5550 лева, като 100 от банкнотите били
с номинал 50 лева, а останалите – с номинал
от 10
и от 20
лева. Св.Д.
дал 20 лева на подсъдимия
и влязъл в тоалетната. В това
време подсъдимият,
който видял от къде св.Д. взел дадените му пари, отишъл до там и взел от несесера
торбичката с останалите
намиращи се в нея пари лева, след
което отново
седнал на масата. Подсъдимият изпил бирата, с която го почерпил св.Д. и си
тръгнал.
След като излязъл от
дома на свидетелите .., на
27.11.2017 год.
привечер подсъдимият отишъл до дома на
св...И.
в селото. Последният
отглеждал селскостопански животни и подсъдимият поискал да купи от
него теле, оставил му 1000 лева
и му казал,
че ще вземе
телето на следващия ден. Същата
вечер подсъдимият е насочил към магазина на селото,
в който се продавали също
алкохол и храна за консумация на
място. Там го посрещнал кметският
наместник на с.Венец,
община Опан – св.... Подсъдимият го попитал
може ли да
му намери автомобил и св.Димов се съгласил да му продаде
свой пикап. Подсъдимият извадил
пачка с банкноти от по
50 лева, отделил 1000 лева и ги дал
на св.Димов. Св.Димов поискал от подсъдимия още 500 лева,
тъй като семейството на подсъдимия имало
задължения към селския магазин. Подсъдимият извадил
още 500 лева и ги дал на
св.Димов,
след което седнал
да се храни
в залата на магазина, където разговарял със св...и брат му. В разговора
подсъдимият споменал, че харесва коня
на св.Димитров
и поискал да го купи заедно
с каруцата,
като двамата се разбрали за продажбата
им за
сумата от 1000 лева. Тогава подсъдимият поискал св.Димов да
му върне дадената за пикапа
сума, но той отказал,
като му
обяснил, че св.Димитров също имал задължения
към магазина. Около
22 часа на 27.11.2017 год. подсъдимият тръгнал към
дома си, прибрал се и се опитал
да скрие остатъка от откраднатата
сума, но едно от братчетата
му го видяло. През
нощта майката на подсъдимия – св..., взела
якето на подсъдимия, за
да го изсуши, и намерила в
един от джобовете му
пачка с банкноти от 50 и от 20 лева.
На следващия ден 28.11.2017 год. свидетелите ..
разбрали за липсващата сума на следващия ден
и веднага сигнализирали служители на Първо
РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора. В същия ден в дома
на подсъдимия пристигнали служители на Първо
РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора и извършили
претърсване. Братчето на подсъдимия, което го видяло през нощта къде
брат му скрил пари, посочило мястото и там полицаите намерили
1540 лева, които иззели Подсъдимият
бил отведен в Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора и задържан по ЗМВР.
Договорените от подсъдимия теле,
кон,
каруца и пикап останали при собствениците
им.
Служителите на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара
Загора провели разговори със свидетелите
.. и .., на които подсъдимият дал пари за теле и пикап,
но не успял да
ги получи.
На същите била
разяснена наказателната отговорност по чл.215 от НК и св.Илиев върнал дадената му от
подсъдимия сума, но св.Димов
отказал да стори това.
С приемателно-предавателни протоколи от 13.12.2017 год. на св.Д. била
върната сумата от 2540 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни
доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство (показанията на свидетелите Е.Д.Д., Д.Н.Д., .., .., ..И., .., .., ..И., .., .., .., обективирани в протоколите за разпитите им, заповед за
задържане на подсъдимия по ЗМВР, характеристична справка за подсъдимия,
протокол за претърсване и изземване от 28.11.2017 год., определение по ч.н.дело
№ 3449/2017 год. на РС-Стара Загора, постановление от 01.12.2017 год. на
РП-Стара Загора за задържане на подсъдимия за срок от 72 часа, постановление от 11.12.2017 год. на РП-Стара
Загора за връщане на сумата от 1540 лева на св.Д., задържане на подсъдимия за
срок от 72 часа, определение по ч.н.дело № 3471/2017 год. на РС-Стара Загора,
фотоалбум за извършеното в дома на подсъдимия претърсване и изземване, протокол
за доброволно предаване от 01.12.2017 год., 2 броя приемателно-предавателни
протоколи от 13.12.2017 год., писмо рег.№ И-1502 от 31.01.2018 год. на ГД
„Изпълнение на наказанията“, писмо ЗД № 170/2016 от 25.01.2018 год. на Затвора
Стара Загора, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подсъдимия от 07.03.2018 год., писмо изх.№ 66-00-18 от 01.03.2018 год. с
приложена към него длъжностна характеристика, ел. справка от Търговския
регистър), както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства (справка за съдимост на подсъдимия с приложени към нея преписи от
бюлетините му за съдимост), като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че
събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, поради което и не
се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по
делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 27.11.2017 год. в с.Ястребово,
община Стара Загора, отнел чужди
движими вещи – сумата от 5550 лева, от владението
на собствениците им Е.Д.Д. и Д.Н.Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, с
което свое деяние той осъществил от обективна страна признаците на престъпния
състав на чл.196,
ал.1, т.1 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с
чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК.
За да признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното
престъпление, съдът прие, че той е извършил деянието си под формата на пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на престъплението, обстоятелствата, при
които то е било извършено, и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371,
т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт – както по отношение на обективните
признаци, така по отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за
извършеното престъпление – лишаване от свобода от две до десет години;
изразеното от подсъдимия критично
отношение към извършеното, тежкото му материално положение и имотно състояние
според декларацията му в тази насока (л.92 от досъдебното производство) и
младата му възраст, които съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства (възстановяването на част от вредите не би могло да бъде отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не е извършено от
подсъдимия, а на направените от него самопризнания не биха могли да бъдат
отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят
провеждането на поцедурата по Глава двадесет и седма
от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при определяне на
наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл.373, ал.2 във връзка с
чл.58, ал.1 от НК – намаляване на размера му с една трета);
обремененото съдебно минало на
подсъдимия (с изключение на осъжданията му, обуславящи квалификацията на
настоящото му деяние като извършено в условията на опасен рецидив и в този
смисъл взети предвид от законодателя при определяне на наказанието по чл.196,
ал.1, т.1 от НК) и високия размер на причинените вреди, които съдът отчете като
отегчаващи отговорността му обстоятелства;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от
НК;
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното наказание „лишаване от свобода” с една
трета.
Воден от гореизложеното, съдът определи
на подсъдимия М.М.Б. наказание при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно – „лишаване от свобода” за срок от две години и шест
месеца (30 месеца), като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали неговия размер
с една трета (10 месеца) и му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година и осем месеца (20 месеца), постановявайки ефективното му изтърпяване
при първоначален „строг” режим съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС.
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата
в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата
от 9,02 лева, представляваща
направени разноски по
досъдебно производство № 1959-зм-967/2017 год. на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара
Загора.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и приет за разглеждане граждански иск за имуществени вреди
намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената по-горе фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава
на непозволеното увреждане, а именно:
виновно поведение от страна на подсъдимия;
причинени на гр.ищци имуществени вреди, невъзстановени им към момента в претендирания от тях размер – 3010 лева;
причинна връзка между тях.
При тези данни съдът осъди подсъдимия М.М.Б.,
както следва:
да заплати солидарно
на гр.ищци Е.Д.Д. и Д.Н.Д. сумата от 3010 лева, представляваща
невъзстановената им до момента част
от причинените им имуществени вреди вследствие на отнетите им
от подсъдимия пари на 27.11.2017 год. в с.Ястребово, община Стара Загора,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането (27.11.2017 год.) до окончателното изплащане на сумата;
да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд сумата от 120,40 лева, представляваща държавна такса
за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: