Решение по дело №983/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 897
Дата: 26 юли 2021 г.
Съдия: Атанас Кеманов
Дело: 20211000500983
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. София , 25.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000500983 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261860 от 17.12.2020г., постановено по гр.д.№6062/2017г., СГС е
осъдил ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, да заплати на ИВ. Н. Н., ЕГН**********, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ сумата от 13 500лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 30.10.2015г. в гр.Петрич,
пътно-транспортно произшествие, вина за което има И. Д. А., като водач на л.а.“Шкода
Октавия“, с рег.№*******, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилата
контузия на лява коленна става и контузия на главата с мозъчно сътресение, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 30.10.2015г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен
размер от 26 000лв.
Срещу решението в частта, в която предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил уважен за разликата над 8 000лв., е постъпила жалба от
ответника ЗК“Лев инс“АД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно и несъобразено с получените при инцидента увреждания.Пострадалият е
получил мозъчно сътресение и навяхване на лява коленна става с кръвоизлив. Проведеното
1
лечение е било консервативно, а възстановителния период е бил в рамките на един
месец.Здравословното състояние на пострадалия е било възстановено напълно.Неправилно е
определен обема на съпричиняване, който следва да бъде 20%, а не както е приел
първоинстанционния съд от 10%.От заключението по допуснатата по делото САТЕ се
установява, че пострадалият е възприел приближаващия автомобил на разстояние от 60
метра, не е имал ограничение на видимостта и е имал възможност да избегне удара с
автомобила, ако не е слязъл на пътното платно и не е пресякъл траекторията на движение на
автомобила, предприемайки действия по спиране на водача му.С оглед на горното
справедливия размер на обезщетение следва да бъде 10 000лв., който следва да се намали с
2 000лв., предвид безспорния принос на пострадалия в настъпване на увреждането.
В срок е постъпил отговор от ищеца И.Н., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Между страните не е спорно
обстоятелството, че водачът И.А. е имал качеството на застраховано лице по договор за
задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника, както и това, че ищецът е пострадал
вследствие на настъпилото на 30.10.2015г. ПТП.Спори се само относно справедливия
размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и обема на осъщественото от
пострадалия съпричиняване на увреждането/по въпроса за наличието на съпричиняване е
формирана сила на присъдено нещо/.
Неоснователни са оплакванията на ответника, че присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не е
съобразено с установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, принцип за справедливост.От
заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно се установява, че вследствие на пътния инцидент ищецът е претърпял следните
увреждания : навяхване на лява коленна става с кръвоизлив, което представлява трайно
затруднение движението на левия крайник за срок от 30 дни ; мозъчно сътресение.По
отношение на лявата коленна е извършена пункция и евакуиране на кръв от 80мл., която
след това е била имобилизирана.Общата продължителност на лечебния и възстановителен
период е била до 2 месеца. Лечението на сътресението на мозъка е било консервативно, като
на пострадалия е било предписано медикаментозно лечение.При извършения преглед се
установява, че здравословното състояние на ищеца е възстановено напълно, но е възможно
занапред да се изпитват болки в областта на лявата коленна става, които да са провокирани
от интензивно натоварване.Тъй като мозъчното сътресение е било леко по степен, то не би
2
следвало да се очакват някакви патологични отклонение за в бъдеще. При определяне на
обезщетението следва да се съобразят показанията на разпитаната по делото свидетелка,
според която ищецът продължава да изпитва периодично главоболие.
С оглед на горното съдът намира, че на пострадалия следва да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди от 15 000лв.Така определения размер на
обезщетението е съобразен с момента на настъпване на застрахователното събитие и
съдебната практика в сходни случаи.С Определение № 363 от 9.06.2017 г. на ВКС по т.д. №
934/2017 г., I т. о., ТК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, с което е
прието, че за лека степен на мозъчно сътресение, при липса на отпаднала неврологична
симптоматика и сравнително кратък възстановителен период – до 2 месеца, на пострадалия
следва да се определи обезщетение от 10 000лв.В процесния случай ищецът е получил и
допълнително увреждане на лява коленна става, поради което общия размер на обезщетение
следва да бъде 15 000лв.
Неоснователни са оплакванията, които са вързани с обема на осъщественото от
пострадалия съпричиняване.Установява се, че застрахованият водач е управлявал
автомобила след употреба на алкохол и без включени светлини, което е наложило ищеца в
качеството му на служител на сектор „Пътна полиция“ да предприеме действия по спиране
движението на превозното средство.Не може да се приеме, че пострадалият не се е
съобразил със скоростта на приближаващото към него превозно средство, тъй като от
експертното заключение се установява, че тя е била около 30км.ч., т.е. би следвало да се
предположи, че след подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът е следвало
да се съобрази с него и да бъде в състояние да спре.Установява се, че водачът не се е
съобразил с този сигнал и продължил движението си, което е било причина да настъпи
процесното ПТП.С оглед на горното съпричиняването следва да бъде определено на 10%.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателен и следва да се уважи за сумата от 13 500лв.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, което за въззивната инстанция е в размер на 615лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261860 от 17.12.2020г., постановено по гр.д.№6062/2017г. на
СГС в обжалваната му част.
3
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788 да заплати на адв.В. Й. Н. от САК,
сумата от 615/шестстотин и петнадесет/лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4