№ 841
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000503490 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на процесуален представител на Столична Община
/СО/ и по насрещна въззивна жалба от ищеца в първата инстанция С. В. Н. /чрез адв. З. от
САК/, с която се оспорва в различни негови части решение 4957/26.08.2024 г. по гр.д. №
4426/2022 г. на СГС. Видно от този съдебен акт, Столична община е осъдена да заплати на
С. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. “***“, ул. “***“ № * и със съдебен адрес: гр.
София, ул. Алабин № 36, ет. 2, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 18
000 лева, представляваща част от общо претендирано обезщетение от 50 000 лева за
претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания,
неудобства и дискомфорт от получено счупване на левия голям пищял в долната му част в
резултат от осъществено на 04 април 2022 г. спъване и падане от разместени и
стърчащи тротоарни плочи на тротоар, представляващ част от пътното платно пред магазин
Оникс на ул. “Ген. Николай Чернаев“ в посока църква “Св. Андрей Първозвани“, заедно със
законната лихва върху тази сума от 04 април 2022 г. до окончателното й изплащане, и на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 1956 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на
мултиаксиална тибиална заключваща титаниева плака и винтове за нея по фактура и
фискален бон към нея от 06.04.2022 г., в резултат от същото противоправно деяние, заедно
със законната лихва върху тази сума от 06.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като е
1
отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 18000 лева до
пълния предявен размер от 40000 лева, предявен като частичен иск от 50000 лева. При този
изход в производството е разпределена и отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, а в полза
на процесуалния представител на ищцата Н. е определено и възнаграждение по чл. 38 от
Закона за адвокатурата /ЗА/ за осъществено безплатно процесуално представителство.
Видно от съдържанието на двете въззивни жалби се оспорват размерите на присъдените
обезщетения за вреди, като от страна на СО се иска решението на СГС да бъде изцяло
отменено, като исковете бъдат отхвърлени изцяло, а в насрещната въззивна жалба се иска от
САС да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди от сумата 18 000 лв. до
сумата от 40 000 лв. /предявен като частичен иск от 50 000 лв./. В случай на уважаване
/изцяло или частично/ на жалбите, процесуалните представители на страните са направили и
съответните искания по разноските с правно основание чл. 78 ГПК.
Не са депозирани писмени отговори на двете жалби по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Пред
втората инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства, като в проведеното
открито съдебно заседание пред САС не са се явили и процесуалните представители на
двете страни.
С оглед редовността и допустимостта на двете жалби, съдът констатира следното от
материалите по делото:
Предявени са искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди.
Ищцата С. В. Н. сочи в исковата си молба, че настъпил инцидент с нея на 04 април 2022 г.,
при който се спънала и паднала с внезапна болка на ляво коляно в резултат от повдигнати,
неравни и неукрепени плочки на тротоара пред магазин Оникс на ул. Ген. Николай Чернаев
в посока църква Св. Андрей Първозвани, стопанисван от ответника Столична община.
Задължение на последния било да стопанисва и поддържа в изправност повереното му
имущество - транспортна инфраструктура, като в резултат на инцидента получила
увреждане, изразяващо във фрактура на латералния кондил на лява тибия, което наложило
оперативно лечение. Понесла от увреждането болки и страдания, неудобства и дискомфорт
при обслужването, справедливото обезщетение за които възлизало на 50000 лева, и
направени разходи за лечение в размер на 1956 лева за медицински изделия. Претендира
сумата 40000 лева (така изменение на иска, допуснато на основание чл. 214 ГПК с
определение на СГС от 12.10.2023 г.), като част от общия дължим размер на обезщетение от
50000 лева за неимуществени вреди, сумата 1956 лева - имуществени вреди, заедно със
законната лихва от увреждането, както и сторените по делото разноски.
Ответникът Столична община в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като
недоказани по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Доказателствата в първата инстанция са били писмени, гласни и заключение на вещо лице
2
по допусната и приета без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/.
Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, Апелативен съд - София, ГО, седми състав,
намира атакуваното с жалбите решение за валидно, допустимо и правилно, като същото ще
следва изцяло да се потвърди с препращане към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.
Съображенията за това са следните:
На първо място, прецененият в съвкупност доказателствен материал /писмен, гласни
доказателства и заключение на вещо лице-лекар/ еднозначно и категорично сочат, че е
налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД относно претенциите на ищцата
Н. спрямо ответната община.
Това е така, защото от показанията на свидетеля П. П. - очевидец на процесния инцидент, се
установява, че ищецът С. Н. се спънала и паднала поради наличието на счупени плочки на
тротоара пред стопанисвания от него магазин Оникс в гр. София, в резултат на което
увредила левия си крак и не била в състояние да го мърда, което наложило да й бъде оказана
спешна медицинска помощ. Свидетелят заявява, че самият той многократно е сигнализирал
ответника Столична община за наличието на счупени плочки в процесния участък, но
въпреки това не били предприети действия за поправянето им. Вещото лице също сочи в
експертизата, че уврежданията е напълно възможно да се получат от описания в исковата
молба механизъм на инцидента.
Общината следва да носи отговорност за настъпилите в случая имуществени и
неимуществени вреди, тъй като съгласно параграф 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост
на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците,
булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а по силата на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с пар. 1, т. 1-3 и
14 от ДР на закона и чл. 31 от ЗП Столична община следва да поддържа пътищата и техните
съоръжения, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година.
Касателно размерите на присъдените две обезщетения и оплакванията в двете жалби в тази
насока:
Обезщетението за имуществени вреди е във връзка с направени разходи по лечението на
получените при инцидента травми, като направата на тези разходи е доказана не само с
прилагане на копия от съответните разходо-оправдателни документи, но следва да се посочи
и становището на в.л. д-р Б., който в изготвената от него СМЕ сочи, че тези разходи са
навременни, обосновани и в пряка причинно-следствена връзка с преодоляване последиците
от увреденото вследствие падането здраве на ищцата.
Що се отнася до обезвредата за неимуществените вреди, то следва да се отбележи, че
първата инстанция е присъдила справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на това
обезщетение.
3
Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата
Светлата Н. е причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия голям пищял в
горната му част, довело до оперативно лечение и необходимост от поставяне на титанова
плака и винтове. От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че общо лечебният и възстановителен (оздравителен) период при С. Н. е
приключил за срок от 4 месеца, като в продължение на 3 месеца стъпването на увредения
крак е било съпътствано с използването на помощно средство - патерици, като в началото на
четвъртия месец е започнато самостоятелно придвижване. Тя е изпитвала затруднения в
битово и хигиенно отношение и е търпяла болки и страдания - интензивни през първите 2
месеца след увреждането и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация, а
през останалото време периодично явяващи се болки, основно при рязка промяна на
времето, като в резултат на процесния инцидент и извършената оперативна интервенция
ищецът е получила белег на мястото на счупването и е продължила да изпитва затруднения
при клякане и качване на стълби и след приключване на възстановителния период. Следва
да се отчете и обстоятелството, че претърпеният инцидент е породил неблагоприятни
емоционални и психически преживявания у ищцата, тъй като е изпитвала притеснения
относно възможността да бъде напълно възстановен засегнатият й крайник. При определяне
размера на обезщетението е необходимо да се отчетат обществено-икономическите условия
в страната към момента на настъпване на инцидента - началото на 2022 г., както и зрялата
работоспособна възраст на ищцата - 51 години. Не на последно място, значение за
определяне на обезщетение за търпените болки и страдания в размер на 18 000 лв. имат и
показанията на разпитания пред СГС свидетел Г. Е.. Тя сочи, че
в резултат на процесния инцидент С. Н. е изпитвала силни болки, като настъпването му се
отразило неблагоприятно и на психическото й състояние - изпитвала притеснения относно
това дали ще успее да се възстанови и да се движи нормално отново. По време на
възстановителния период за около месец и половина Н. имала нужда от помощ при
извършване на ежедневната си деятелност и полагане на грижи за домакинството, което
наложило преместването на свидетелката при нея. Съгласно показанията на свидетелката и
към момента на провеждане на разпита Н. продължавала да изпитва моментни болки при
по-силно натоварване на левия крайник. Тези показания също следва да се ценят изцяло и
обосновават изцяло това, че обезщетение от 18 000 лв. е справедливо и е в състояние да
репарира претърпените от ищцата болки и страдания.
Поради съвпадение в изводите на първата и втората инстанция, обжалваното решение
следва изцяло да се потвърди. Във връзка с исканията по разноските и с оглед
неоснователността и на двете жалби, съдът счита, че за процесуалната защита по
неоснователната жалба на СО, в полза на адв. З. от САК следва да се присъди
4
възнаграждение по чл. 38 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство за
втората инстанция в размер на 300 /триста/ лева, а за защита по неоснователната насрещна
въззивна жалба, в полза на СО следва да се определи юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 100 /сто/ лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 4957/26.08.2024 г. по гр.д. № 4426/2022 г. на СГС.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. Московска № 33,
да заплати на адв. Д. З., с адрес: гр. София, ул.“ Алабин“ № 36, ет. 2, на основание чл. 38, ал.
2 ЗА във връзка с ал. 1, т. 2 ЗА сумата 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената на С. В. Н. безплатна правна помощ по производството
пред втората инстанция.
ОСЪЖДА С. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. “***“, ул. “***“ № * и със съдебен
адрес: гр. София, ул. Алабин № 36, ет. 2 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на
Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. Московска № 33
юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5