Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. Велико
Търново, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При
секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10090/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по две касационни
жалби - от Агенция „Митници“ – гр. София, чрез процесуалния й представител – ***Я.,
и от К.К.А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
му ***Т.И. от ВТАК, срещу Решение № 80 от 27.01.2020 г., постановено по НАХД №
1842/ 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Касаторът Агенция
„Митници“ /АМ/ - София, обжалва посоченото решение в частта му, с която е
отменено Наказателно постановление № 2374/2019 г. от 11.10.2019
г., издадено от началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“, в частта му, с която на К.К.А. с ЕГН **********
***, за нарушение по чл. 126, предл. първо, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/ и на основание същия законов текст, му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3 400,88 лева. В касационната жалба се
правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт в тази му част,
поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК. Развиват се съображения за обосноваване съответствието на
наказателното постановление с материалния закон и спазването на процедурата по
издаването му, при безспорна установеност на администартивното
нарушение и нарушителя. Касаторът счита за неправилни
изводите на съда за неправилна правна квалификация на изпълнителното деяние и
произтичащото от това налагане на санкция на лице, което поначало не може да е
субект на такова деяние. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното
решение на районния съд, в частта му, с която е отменено наложеното
административно наказание и да се произнесе по съществото на спора, като
потвърди издаденото от началника на отдел „МРР Дунавска“ наказателно постановление,
и в тази му част. В съдебно заседание касаторът
Агенция „Митници“ - София, редовно призован, не изпраща представител.
Касаторът К.К.А. *** обжалва решението на РС – Велико Търново в частта
му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 2374/2019 г. от
11.10.2019 г. на началника на началника на отдел „МРР Дунавска“, в частта му, с
която на основание 107е, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС в полза на държавата е отнет
предмета на нарушението – различни пластмасови и стъклени съдове с общо 347,75
литра дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем съответно между 37,0 % vol и 61,2 % vol. Твърди неправилност на решението в тази му част,
поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК. Счита, че доколкото като физическо лице не може да бъде субект
на административно нарушение по чл.126 от ЗАДС, неправилно е и отнемането на
открития в него алкохол в полза на държавата. Прави искане настоящата инстанция
да отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото наказателно постановление,
в посочените им части. В съдебно заседание касаторът К.А.,
чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в хода на
устните състезания.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационните жалби. Счита за правилини и съобразени с константната практика на АСВТ
изводите на районния съд за неправлина квалификация
на санкционираното от АНО административно нарушение, при което наказателното
постановление, като издадено в противоречие със закона, правилно е било
отменено от районния съд в тази му част. Независимо от това, доколкото се касае
за вещи предмет на административно нарушение, макар и не соченото в НП, намира
че правилно от районния съд е било прието наличието на основание за отнемането
на тези вещи. С тези съображения прокурорът от ВТОП предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадените
касационни жалби, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба на Агенция „Митници“
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Касационната жалба на К.К.А. също е подадена в
посочения срок и от лице с надлежна процесуална легитимация, като страна във въззивното производство, срещу неблагоприятната за нея част
от решението на РС – Велико Търново. Предвид горното касационните жалби са
процесуално допустими за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество и двете жалби са неоснователни.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН
проверка, настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд.
Установено е, че на 16.04.2019 г., в присъствието на К.К.А.
и с негово съгласие, от митнически органи е извършена проверка в частен дом,
собственост на и ползван от К.А., намиращ си на административен адрес ***. При
проверката е било установено наличието на общо
5 броя пластмасови туби, 3 броя пластмасови бидони и 24 броя стъклени
дамаджани и стъклени бутилки с различна вместимост /подробно описани в
протокол/, съдържащи течности с вид и мирис на алкохол /също подробно описани/,
като общо установено количество на тези течности е било 347,75 литра. При
изискване от контролните органи на документи, удостоверяващи плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС
такива не са били представени. За установяване вида на стоките, код по КН,
алкохолен градус и съдържание на денатурат /годно за
консумация/ са взети представителни проби, които са изпратени за анализ в
Централна митническа лаборатория при Агенция „Митници“ – София. Съгласно
изготвени Митнически лабораторни експертизи, приети от въззивната
инстанция като доказателства по делото, изследваните течности представляват дестилатен алкохолен продукт, с различно действително
алкохолно съдържание по обем: 61,2% vol, 37,0% vol, 44,1% vol, 41,7% vol и 40,5% vol при 20 градуса
по Целзий, годен за консумация. Горните обстоятелства са описани в съставения
при проверката Протокол № 19BG9950A015776/ 16.04.2019 г., подписан без възражения от К.А. и
другия съсобственик на имота ІД.В.А., като с опис на иззети акцизни стоки към
същия протокол, на основание чл. 107а ЗАДС описаните стоки са били иззети и
задържани. При проверката от съдовете са взети проби от
намиращите се в тях течности, за което са съставени протоколи за вземане на
проби, също подписани от А. без възражения. В писмени обяснения последният е
посочил, че по-голямото количество от ракията е варено преди 10 години и не
пази документи за него, последните две партиди са варени в с. Поликрайще и с. Полски Сеновец, но не са му предоставени
документи, тъй като още не ги е заплатил. На К.А. е бил
предоставен срок до 30.04.2019 г. да представи документи по смисъла на ЗАДС,
удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Същият е
представил справка-декларация от 01.04.2019 г. и АДД № 176/ 01.04.2019 г.,
издаден от Специализиран малък обем за дестилиране /СМОД/, собственост на „Дионисий 2013“ ЕООД - с. Поликрайще
и справка-декларация № 124/ 08.04.2019 г. и АДД № 124/08.04.2019 г., издаден от
СМОД, собственост на „М.Т.68" ЕООД - с. Полски Сеновец. След извършване на експертиза на взетите проби в Централна Митническа
лаборатория, така представените документи са приети от контролните органи за неотносими към намерените при проверката акцизни стоки, поради
различията на посочения в тях алкохолен градус /40 градуса по Целзий/, с този
установен при лабораторните експертизи и заявеното от проверяваното лице, че
към 16.04.2019 г. все още не са му издадени документи за последните две партиди
от тези стоки. При така установеното от участвал в проверката ст.
инспектор в АМ, е съставен АУАН № 1759/ 10.07.2019 г. за това, че
на дата 16.04.2019 г. К.К.А.
държи в частен дом акцизни стоки без да притежава документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването
на акциза. Актът е връчен на лицето на датата на
съставянето му като А. не е отбелязал в него възражения. Срещу акта не са
подадени допълнителни писмени възражения и от началника
на отдел „МРР Дунавска“ е издадено НП № 2374/2019 г. от
11.10.2019 г., с което К.К.А. е санкциониран за нарушение по чл. 126, предл. първо, т. 1 от ЗАДС, за това, че държи в обитаван от
него частен дом акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация,
или придружителен административен документ
/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. За това нарушение
на лицето е наложена глоба в размер на 3 400,88 лв. /двойният
размер на неплатения акциз/ и е отнет в полза на държавата предмета на
нарушението, описан в НП. Наказателното постановление е връчено на А. на дата
15.10.2019 г., жалбата срещу него пред РС – Велико Търново, е подадена на дата
22.10.2019 година. Пред районния съд санкционираното лице е
оспорило от фактическа страна извършването на нарушението за което е наказано.
В хода на съдебното следствие районният съд е приобщил документите от
административната преписка и допълнително представените от страните такива, и е
изслушал показанията на актосъставителя В.В.и свидетелите М.М./митнически
служител/, Х.Х. - зет на А., М.И.и М.Т.-
представляващи собственици на СМОД с. Поликрайще и с.
Полски Сеновец. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване
на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е
формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. Той е приел
наличието на съответната материална компетентност у актосъставителя
и АНО, съответствие на АУАН и НП с установените в ЗАНН формални изисквания,
липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство и установено наличието в имота на проверяваното лице на акцизни
стоки без данъчен документ. Съдът обаче е установил, че административнонаказващият
орган неправилно е квалифицирал деянието като такова по чл. 126, предл. 1 от ЗАДС и е приложил тази санкционна норма спрямо
нарушителя, който поначало не може да бъде субект на отговорност по посочеия текст от ЗАДС. С тези мотиви РС – Велико Търново е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление в частта му за
наложената глоба. Районният съд е оставил в сила наказателното постановление в
частта му, с която са отнети в полза на държавата откритите в имота на А.
акцизни стоки, като е изложил мотиви, че независимо от неправилната правна
квалификация на АНО, същите са предмет на административно нарушение, определено
от закона като основание за отнемане в полза на държавата.
Постановеното
от Районен съд – Велико Търново решение е правилно, а подадените срещу него
касационни жалби са неоснователни.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен
материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от
страните доводи и възражения. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени
протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е
била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона.
Неоснователна е касационната жалба на АМ
– София за несъответствие със закона на изводите за неправилна правна
квалификация на деянието. В съответствие с непротиворечивата практика на АСВТ, районният съд е приел,
че сочената от наказващия орган като основание за налагането на процесната глоба, норма на чл. 126 от ЗАДС, не касае санкциониране на
нарушения изразяващи се в неизпълнение на задълженията за начисляване, плащане
или обезпечаване на акциза. Смисълът на чл. 126 от ЗАДС е да обезпечи
съставянето на редовна документация, която да удостоверява посочените по-горе
обстоятелства и в него няма промяна и след последното изменение на закона /ДВ бр. 97 от
2017 г., в сила от 1.01.2018 година/. Задължени да
водят такива документация са само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно
посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС. Последната норма лимитативно определя кои
лица могат да начислят акциза, това са и лицата, които могат да създават
документи, удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл. 44 от ЗАДС
определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и
отново това са само регистрирани лица. Следователно смисълът на санкциите по
чл. 126 от ЗАДС е техни субекти да са лица, които макар и редовно регистрирани
по закона /като производители или складодържатели/,
не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които
удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да
санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е регистрирано като
производител или складодържател не може да произвежда
и държи стоки на склад и съответно да съставя изброените в санкционната норма
документи. Съответно такова лице не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС, тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с изброените в
тази норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен да осъществи
от обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави. Както
правилно е посочил районният съд, пълното неплащане, частичното неплащане или
избягването на обезпечаване на дължимия акциз, представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за административни
нарушения с разпоредбата на чл. 123а от ЗАДС, и наказуеми с глоба, съответно
имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, чието
заплащане е избегнато, но не по-малко от 1 000 лева. Съобразно нормата на чл.
3, ал. 2 от ЗАДС, адресати на такава санкция могат да бъдат и нерегистрирани
лица, какъвто е ответникът по касационната жалба, но в случая административното
наказание не е наложено за нарушение по чл. 123а от ЗАДС. Налагането
на административно наказание без да е доказан съставът на съответното
административно нарушение което се претендира, е в пряко противоречие с
принципа на законоустановеност на основанията за
ангажиране на административнонаказателна отговорност
/чл. 6 от ЗАНН/. Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно,
поради противоречието му с материалния закон.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че
в АУАН и наказателното постановление липсва ясно и точно описание на
конкретното противоправно деяние, за което се
претендира да е установено, в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4, респ.
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От актосъставителя е
посочено, че лицето държи акцизни стоки, без да има документ, удостоверяващи
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. При тълкуване на
съдържанието на мотивната част на НП се установява,
че също се претендира като нарушение държането на акцизни стоки, без да има
документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза. Разпоредбата на чл. 126 от ЗАНН съдържа
множество различни и напълно самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява
отделно нарушение и налага конкретизиране при описанието на фактическия състав
на установеното деяние в НП. В случая, както в АУАН, така и в НП не посочва кои
са конкретно необходимите документи, които е следвало да притежава лицето и с
които да удостовери плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Неясното фактическо описание на деянието, представлява процесуално нарушение, съществено
ограничаващо правото на нарушителя да организира адекватно защитата си още в
първата фазата на административнонаказателното
производство, поради което и е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Както се каза, съображенията на
настоящата инстанция за коментираните процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, не рефлектират
върху законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Липсата на надлежно установено изпълнително деяние по чл. 126, предл. първо от ЗАДС, от лице, което може да бъде субект на
този вид нарушения, е достатъчно основание НП да бъде отменено. Като се е произнесъл в този смисъл и е
отменил изцяло НП, РС – Велико Търново правилно е приложил закона.
Неоснователна е касационната жалба на К.К.А. срещу частта на съдебното решение, потвърждаваща
отнемането на установените у него акцизни стоки с неплатен акциз. Независимо от
допуснатите в хода на административнонаказателното
производство нарушения и неправилната квалификация на деянието, обуславящи незаконосъбразност на наложената глоба, наличието на
въпросните стоки при този касатор е безспорно
установено, при липса на категорични доказателства за тях да е заплащан
дължимият акциз. Независимо от показанията на свидетелите И.и Т.пред районния
съд, правилни са изводите, че представените справки-декларации, АДД от СМОД на
„Дионисий 2013“ ЕООД - с. Поликрайще
и СМОД на „М.Т.68" ЕООД - с. Полски Сеновец, и фактура на „Дионисий 2013“ ЕООД, не могат да бъдат отнесени по
безспорен начин към намерените в дома на А. акцизни стоки или към част от тях.
Освен това изброените документи /без фактурата/ предхождат датата на проверката
и би следвало да са налични при К.А. при провеждането й, но той изрично е
заявил, че не разполага с такива документи. При това положение следва да бъдат
споделени изводите на районния съд, че независимо от административнонаказателната
отговорност, тези стоки правилно са отнети в полза на държавата вещите, като
предмет на нарушение по ЗАДС. Неправилно възприетата от АНО правна
квалификация, не променя обстоятелството, че е налице противоправно
поведение на субекта, в фактическо владение са установени въпросните стоки,
като не е било спорно, че същите са негова собственост. Както се посочи, такова
поведение представлява административно нарушение по чл. 123а ЗАДС, което по
смисъла на чл. 107е, ал. 1 от ЗАДС и чл. 20, ал. 3 от ЗАНН, съставлява
основание същите да се отнемат в полза на държавата.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 80 от 27.01.2020
г., постановено по НАХД № 1842 от 2019 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.