РЕШЕНИЕ

  №

гр.София, 28.07.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на десети юли през хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 158 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

Ищцата М.К.Д. твърди, че на 24.03.2015 г. около 17.40 часа в гр.София лек автомобил  марка „Рено“, модел „Шамад“, рег.№ *********, управляван от К.С.К.се движел по бул.“Ц. Л.“ и в района на кръстовището с ул.“Капитан Димитър Списаревски“ при извършване на маневра ляв завой отнел предимството на насрещно движещия се лек автомобил „Нисан“ „Алмера“, рег.№ СА ******, управляван от Ц.Т.С., като при описаното ПТП настъпила смъртта на сина на ищцата - С.С.Д.. Сочи, че за пътнотранспортното произшествие е съставен констативен протокол и е образувано досъдебно производство, пр. пр. 5643/2015 г. на СГП.

Поддържа, че след смъртта на сина й, изпитва болки и страдания, изразяващи се в душевна мъка, усещане за несправедливост, безвъзвратност, безсилие, като помежду им е имало силна връзка на обич и уважение. Сочи, че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице за лекия автомобил „ марка „Рено“, модел „Шамад“, рег.№ *********, е валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”, полица № 02114002302215, със срок на валидност една година, считано от 10.09.2014г. до 10.09.2015 г. със  З. „Б.И.“ АД. Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, в размер на сумата от 180 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина й С.С.Д., ведно със законна лихва от датата на деликта - 24.03.2015 г. Претендира разноски за адвокат по чл. 38 ЗА.

Ответникът  З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер, като сочи че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена и не съответства на действителната тежест на уврежданията. Прави възражение за съпричиняване на  вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че същият е бил без предпазен колан. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.

Видно от удостоверение за наследници №100-738 от 30.03.2015 г.  от СО, район Подуяне, ищцата М.К.Д. е наследник по закон – майка на С.С.Д..

По делото е  приет констативен протокол № К-252 за ПТП от 24.03.2015 г. на СДВР, от който се установява, след извършения оглед на място, че С.С.Д. (пътник в лек автомобил „Рено Шамад) е починал на място, след удар между лек автомобил „Рено Шамад“ с рег. № *********, управляван от К.С.К.(движещ се по бул. „Ц. Л.“ с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към бул. „Христофор Колумб“ в района на кръстовище с ул. „Капитан Димитър Списаревски“ при извършване на маневра ляв завой) и насрещно движещия в права посока лек автомобил „Нисан Алмера“, с рег. № СА ******, управляван от Ц.Т. С.. В тази връзка е представен и препис – извлечение от акт за смърт № 0262/25.03.2015 г., видно от който С.С.Д. е починал на 24.03.2015 г.

По делото е изслушана и приета съдебномедицИ.ка експертиза, от която се установява, че при пътнотранспортното произшествие С.С.Д. е получил тежка открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепа (череп и основа) , дифузен субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъчния ствол; както и тежка гръдна травма, изразяваща се в счупване на четири ребра отдясно; счупване на четири ребра отляво; счупване на телата на четвърти и пети гръдни прешлени; счупване на бодилестите израстъци на от 5 до 12 прешлен включително, изливане на кръв в гръдната кухина, както и охлузвания по цялото тяло. Причина за смъртта е тежката черепно мозъчна травма, довела до парализа на дейността на жизнено важните мозъчни центрове на дишане и сърдечна дейност

Съгласно заключението, предвид механизма на пътнотранспортното произшествие (пострадал пътник в лек автомобил след сблъсък с друг автомобил), повредите на автомобила „Рено Шамад“ (цялостна деформация на купето), установените увреждания на Д.(тежка черепно-мозъчна травма и гръдна травма), както и намирането му на терена, извън автомобила, то пострадалият пътник по време на произшествието е бил без поставен  и работещ предпазен колан.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани гласни доказателства. Разпитана е В.Д.С., дъщеря на ищцата, която дава сведения за сведения за близките отношения в семейството на починалия С., който се грижил за майка си.

По делото е прието за безспорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на произшествието.

Въз основа на  използваните данни от констативен протокол и протокола за оглед, както и скица към него (л. 43- 48), се установява  следният механизъм на произшествието:

На 24.03.2015 г., в гр. София лек автомобил „Нисан” се е движел по бул. „Ц. Йорданов” в лявата пътна лента от трите, със скорост на движение 82 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „Капитан Димитър Списаревски ”, в същото време, лек автомобил „Рено“ се е движел по същия булевард, но в противоположната му посока. Водачът на автомобил „Рено“ (скоростта му преди удара е 20 км/ч), е предприел маневра ляв завой, като е навлязъл в пътната лента, по която се е движел лекия автомобил „Нисан“, като се автомобилът „Нисан“ с предната си част челно, е ударил завиващият на ляво автомобил „Рено“ в предната му дясна част странично. Вследствие на удара, лекият автомобил „Рено“ се е завъртял на ляво за посоката му на движение, като се е завъртял най малко 1 път около масовият си център. При това завъртане, вследствие на възникналата центробежна сила, пострадалият пътник е изпаднал от автомобила, като се е установил върху платното за движение. След удара, лекият автомобил „Нисан“ се е отклонил на дясно, като е напуснал платното за движение в дясно.

 Спорен по делото е въпросът относно това налице ли е виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил.

При преценка на това обстоятелство, настоящият съдебен състав приема следното:      От доказателствата по делото се установи, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът на лекия автомобил „Рено“, който е навлязъл в пътната лента на насрещно движещият се автомобил „Нисан“, изпълнявайки ляв завой в момент, в който лекият автомобил „Нисан“ е приближавал към него, като по този начин е отнел предимството му. Водачът на процесния автомобил е нарушил правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, съгласно което при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП и ППЗДвП и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.

При така установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.) и в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищцата и починалия, и факта, че са изгубила своя син, както и че ще продължава да страда от загубата на морална опора и помощ. Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на по 90 000 лв.

Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Доколкото от заключението на медицИ.ката експертиза се установява, че ищецът е бил без предпазен колан по време на произшествието, съдът намира възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗ. за основателно, като съдът с оглед характера на уврежданията и механизма на произшествието, определя процент на съпричиняване в размер на 1/3, доколкото се установява по делото, че С. Д.е намерен на терена, извън автомобила, а основната причина за смъртта му е тежката черепно-мозъчна травма.

Следователно претенцията за неимуществени вреди следва да бъде уважена в размер на 60 000 лв., като за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв., следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските

При този изход на спора на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за адвокат, но доколкото не са представени доказателства за договорено такова по реда на чл. 38  ЗА, не следва да бъде присъждано. На ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените за разноски за експертизи и депозит за свидетел,  в размер на 133.33 лв., както и възнаграждение за адвокат в размер на 3 420 лв., като в тази връзка съдът приема възражението за прекомерност, релевирано от ищцата в последното заседание за основателно, с оглед обема на извършените процесуални действия по делото и липсата на сложност.

 На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2400 лв., представляваща държавна такса, както и разноски в размер на 66.67 лв. за експертизи, съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ********да заплати на М.К.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди  лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от душевни болки и страдания от смъртта на С.С.Д., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие на 24.03.2015 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Ц. ***, по вина на К.С. К., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Рено Шамад“ с рег. № *********, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от  180 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН **********,***, да заплати на  З. “Б.И.” АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 133.33  лв. – деловодни разноски и сумата от 3 420 лв. - разноски за възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК ********да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от   2 400 лв. - държавна такса, както и сумата от 66.67 лв. - разноски за експертизи, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от исковете.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

                                  

   СЪДИЯ: