РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Девня , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20203120101126 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба на П. Г. С.
,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д. , ул.“К.П.“, бл.* вх.*, ап.*
срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр.София 1404, бел.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център
„Люлин-64“ , ет.2, с ЕИК *********.
На основание чл.439 вр. 124 от ГПК се иска да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 931.09
лв. главница по договор за кредит от 19.04.2008г. , ведно със законната лихва
от датата на предявяване на заявлението -12.10.2011г. до окончателното
заплащане на сумата ,174.47 лв. възнаградителна лихва за периода
30.01.2009г.-30.04.2010г., 269.73 лева мораторна лихва за периода
27.02.2009г.-02.09.2011г., както и сумата от 127.51 лева обезщетение за
разноски по делото.Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител , но в писмена молба процесуалният му
представител заявява , че поддържа така предявената претенция.Иска се
присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ангажират
се доказателства.
1
По делото е постъпил писмен отговор от ответника, който отрича,
че процесните суми са погасени по давност.
След запознаване със становището на страните по делото, като
разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази
приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс, с който се твърди, че
ищецът не дължи на ответника процесните суми.Видно от доказателствата по
делото , по заявление на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е било
образувано ЧГД №1325/2011г. по описа на РС Девня и била издадена заповед
от 13.10.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.Заповедта влязла в законна сила и бил издаден изпълнителен лист.Въз
основа на издадения ИЛ било образувано ИД № 20168080400580 по описа на
ЧСИ Захари Димитров.На 19.09.2017г. била изпратена покана за доброволно
изпълнение на задължението до ищеца.На 12.12.2017г. върху трудовото
възнаграждение на длъжника бил наложен запор по който не са постъпвали
суми.Били наложени също така и запори върху вземания на длъжника от
„ПИБ“ АД , „Райфайзенбанк България“ и „Банка ДСК“ ЕАД от които не са
постъпвали суми.На основание сключен договор за цесия между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД , ответното дружество се конституирало като взискател по
изпълнителното дело.
Поради липса на извършени действия за период от 2 години ,
считано от датата на последното действие – 12.12.2017г.изпълнителното
производство било прекратено на 12.12.2019г.като за този период не били
извършвани никакви изпълнителни действия, нито пък изпълнителното
производство било спирано.
Безспорно предявения отрицателен установителен иск е допустим,
тъй като ищецът има правен интерес от установяване на дължимостта или
недължимостта на процесните суми. По настоящото дело се констатира, че
ищецът е конституиран като длъжник по изпълнителното производство,
образувано по издадения изпълнителен лист, за процесните суми, поради
което и същият има правен интерес да оспорва дължимостта на тези вземания.
2
По основателността на предявената отрицателна установителна
претенция съдът намира следното:
Не се спори по делото, че ищеца е имал качеството на длъжник по
договор за кредит сключен между него и БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД.
С оглед неоспорване по делото на фактите, касаещи ползвания
кредит , съдът намира, че следва да се занимае с направеното от ищеца
възражение за погасяване на задълженията по давност. В случая е приложима
разпоредбата на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите. Касае
се за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се еднородни
задължения през определени периоди от време. Съдът намира, че в настоящия
случай се прилага тази предвидената в закона кратка погасителна давност не
само предвид повтаряемостта на тези задължения, а и предвид критерия-
източник на субективното право. Погасителната давност стимулира правните
субекти към упражняване на субективните им права преди изтичане на
давностния срок. Видно от посочените хипотези на чл.111 от ЗЗД, може да се
направи извод, че законодателят е предвидил специалния кратък давностен
срок за граждански правоотношения, при които има неизпълнение или
неточно изпълнение на гражданско правните или търговски отношения, като
наем, превозни и застрахователни правоотношения. Преценено е, че в тези
случай има нужда от по-засилена стимулираща роля на погасителната
давност за упражняването на субективните права.
Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит
и разноски е общият 5 годишен срок на погасителна давност , а за вземането
на обезщетение за забава е приложима разпоредбата на чл.111, б.”б” от
Закона за задълженията и договорите , където давностния срок е 3 годишен.
Съдът намира , че към момента на завеждане на иска в ДРС е
изтекла давността за процесното вземане за главница т.к първото
изпълнително дело е образувано въз основа на издаден ИЛ по ЧГД
№1325/2011г. на ДРС а първите изпълнителни действия прекъсващи
давността са извършени през 2017г.Изтекъл е и 3 годишния давностен срок по
отношение на процесните вземания за лихви и разноски тъй като влязлата в
3
сила заповед за изпълнение не представлява съдебно решение по смисъла на
чл.117 ал.2 ЗЗД и срока съвпада с давностния срок по чл. 111 б.“б“ и б.“в“
ЗЗД.
С оглед така изложеното съдът намира, че ответникът по делото не
успя да докаже дължимост на претендираните от ищеца суми, като
доказателствената тежест за това беше негова и ищецът успя посредством
възражението за изтекла погасителна давност да се защити срещу ответника,
като по делото следва да се постанови решение, с което да се приеме за
установено, че ищецът не дължи на ответника претендираните суми.
С оглед изхода не делото съдът намира , че следва да отмени
определението си за внасяне на депозит за изготвяне на ССЕ от страна на
ищеца в размер на 300 лева.
Предвид становището на съда за основателност на предявения иск и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на
410,00 лева, от които 60.00 лева-заплатена държавна такса и 350 лева-платено
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното Девненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1404, бел.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин-64“ ,
ет.2, с ЕИК *********, че П. Г. С. ,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д. ,
ул.“К. П.“, бл.*, вх.*, ап.* ,не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата от 931.09 лв. главница по договор за
кредит от 19.04.2008г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване
на заявлението -12.10.2011г. до окончателното заплащане на сумата ,174.47
лв. възнаградителна лихва за периода 30.01.2009г.-30.04.2010г., 269.73 лева
мораторна лихва за периода 27.02.2009г.-02.09.2011г., както и сумата от
127.51 лева обезщетение за разноски по делото.
4
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1404, бел.“Панчо Владигеров“
№21, Бизнес център „Люлин-64“ , ет.2, с ЕИК ********* да заплати на П. Г.
С. ,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Девня , ул.“К.. П.“, бл.* вх.*
ап.* сумата от 410,00 /четиристотин и десет лева 00 стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
ОТМЕНЯВА определение №144/17.03.2021г. в частта с която е
допуснато назначаването на ССЕ и е определен депозит в размер на 300.00
лева вносим от ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5