№ 3270
гр. С.........., 23.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В.............
при участието на секретаря Р...........
като разгледа докладваното от В............. Гражданско дело № 20211110127439
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Предявен е от „Д................ срещу С.............. осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 518.39 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „К.........+“ за вреди на л. а. марка „Х..........., вкл. и ликвидационни разходи в
размер на 15 лв., вследствие на ПТП от 12.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.05.2021 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 12.10.2020г. в гр.С.........., при движение по ул. „П..........,
водачът Е.П., управлявайки МПС марка Х............, преминава през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, при което на автомобила са нанесени материални
щети. Посочва, че съответното МПС е регистрирано при него на основание застрахователна
полица по автомобилна застраховка „К.........+“ с валидност от 13.12.2019 г. до 12.12.2020 г.
Нанесените щети на застрахования лек автомобил са описани в опис-заключение по щета
№............... Ищецът посочва, че ремонтът на автомобила е бил възложен на доверен сервиз
на „Д................ и предаден отремонтиран с приемо-предавателен протокол. За стойността на
ремонта била издадена фактура №.........../11.12.2020 г. за сумата от 503.39 лв. Ищецът
посочва, че с ликвидационен акт от 07.01.2021 г. „Д................ е одобрило да се изплати на
сервиза, отремонтирал повредения автомобил, сумата от 503.39 лв., която сума с платежно
1
нареждане за групово плащане от 12.01.2021 г. му е изплатена. Ищецът твърди, че с
изплащането на застрахователно обезщетение за „Д.................“ ЕАД се е породило правото
на регресен иск срещу ответника до размера на платеното, тъй като процесното ПТП е
възникнало вследствие на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на път, за
чиито поддръжка и обслужване отговаря С............... Посочва, че е изпратена регресна покана
до ответника за възстановяване на сумата от 518.39 лв., включваща и 15 лв. –
ликвидационни разноски, но сумата не била заплатена. Ето защо моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 518.39 лв. – застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от С.............., чрез
юриск. А.............., с който същата се оспорва като неоснователна, тъй като не ставало ясно
по категоричен начин, че причина за настъпване на процесното ПТП е именно
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са
настъпили материални щети за лекия автомобил. Не били представени доказателства в
подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, вкл. не били представени
доказателства за това къде се намирала дупката и за механизма на ПТП. Счита, че е налице
съпричиняване от страна на водача на процесното МПС, който не е спазил изискването на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това, доколкото мястото на произшествие не било посетено от
служител на С.............“ непосредствено след настъпилото ПТП, не можело по безспорен
начин да се докаже къде се намира процесната дупка, а липсата на надлежно съставен
протокол от компетентните органи било съществено нарушение на приетите общи условия,
неразделна част от застрахователния договор. Оспорва се и наличието на валидно
застрахователно правоотношение, като застрахователят не следвало да изплаща
застрахователното обезщетение предвид недоказване, че увреждането е настъпило в
резултат на покрит застрахователен риск и предвид липсата на каквито и да е доказателства
за наличието на причинно-следствена връзка между дупката на пътното плътно и
отговорността на С.............. във връзка с поддържането му. Ето защо моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ дава право на репариралия вредите застраховател на
увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента, встъпвайки в правата на
увредения – фигурата на суброгационната претенция. Уважаването на иска се обуславя от
доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
2
застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице
досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право
на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на
чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или
служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали
ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна
връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за
вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: по повод ПТП от 12.10.2020 г. при ищеца е образувана
застрахователна преписка (щета) № ............., като във връзка с това е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 503.39 лв. и са сторени обичайните
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.; че процесния участък, на който е станало ПТП-
то, представлява общински път и се стопанисва от С...............
Ищецът по делото е представил застрахователна полица по автомобилна застраховка
„К.........+“ с валидност от 13.12.2019 г. до 12.12.2020 г, която е оспорена от ответника, който
твърди, че представената полица е недействителна, защото липсва подпис от страна на
застрахования. От представената полица е видно наличието на подпис от името на
застрахования, чиято автентичност не е оспорена, поради което следва да се счете, че между
двете страни е сключен валиден застрахователен договор. Освен това по делото са
представени общи условия на „Д.............“ ЕАД за застраховка на моторни превозни средства
„К.........+“, от които е видно, че покритието обхваща пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от пътно-транспортно произшествие – сблъскване или
удар на МПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, както и от
нарушена цялост на пътното покритие по време на движение на застрахованото МПС.
От приетите по делото като част от застрахователната преписка уведомление за щета
и опис на претенция се установява образуването на застрахователна преписка при ищеца
под номер ............. и признаване на правото на застрахователно обезщетение в размер на
503.39 лв. за настъпили вреди по застрахования автомобил, изразяващи се в увредена
облицовка на предната броня, в резултат от попадането му в дупка на 12.10.2020 г.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства (уведомление за
щета, опис-заключение по претенция, ликвидационен акт по щета, както и показателя на
свидетеля Е............ и заключението на САТЕ) се установява по безспорен начин, че на
12.10.2020 г., около 12:15 часа, лек автомобил „Х................, се движи по ул. „ П............“ и в
района на № ..........., попада в дупка на пътното платно, вследствие на което на управлявания
3
от него автомобил са нанесени материални вреди, които се намират в причинна връзка с
настъпилото ПТП. От показанията на свидетеля Е............, която разказва свои лични
възприятия за фактите от обективната действителност, се установява, че на 12.10.2020 г.,
управлявайки въпросния Х.........., на път да прибере майка си от работа, е попаднала в
дупка. Тя споделя, че въпросният път няма банкет, няма маркировка, но има много дупки,
като липсва обозначение и обезопасяване. За съда не съществува основание да не кредитира
показанията на разпитания свидетел, тъй като същият е трето за спора лице и не се явява
заинтересован от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение е платено на
собственика на увредения автомобил след настъпване на застрахователното събитие на
12.10.2020 г. Нещо повече, видно от съдържанието на доклад по щета № ............. от
03.11.2020 г., застрахователят-ищец също е възприел обстоятелствата около настъпване на
процесното ПТП по посочения по-горе от свидетеля и експерта начин, а именно: при
попадане на автомобила в дупка, в резултат на което са увредени предна броня и предна
лява джанта.
В същия смисъл са и изводите на вещото лице по неоспорената и приета
автотехническа експертиза, заключението на която съдът намира за компетентно и
обективно изготвено. От същото се установява и че описаните в уведомление за щети вреди
по процесното МПС са настъпили в причинна връзка с описаното по-горе ПТП.
В случая по делото не се спори, че процесният участък представлява общински път и
се стопанисва от с.............., поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно С............... Същата е
била задължена и съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага
извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на посочената по-
горе дата е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало
регресно право срещу делинквента.
По отношение на възражението на ответника, че между застрахования и
застрахователя е било уговорено разсрочено плащане на полицата, а застрахователят не е
4
предоставил доказателства за заплатените вноски и поради това застрахованият е бил в
нарушение, съдът счита същото за неоснователно, тъй като от действието на застрахователя
по заплащането по процесната щета към застрахования по процесния договор би могло да се
направи извод за потвърждение, че застрахованият е бил изпълнил задължението си. От
друга страна отношенията между застрахователя и застрахования са договорни отношения,
по които ответникът не е страна, а регресното право на застрахователя възниква след
изплащането на обезщетението към застрахования и по силата на закона.
Неоснователно е и възражението на ответника за недължимост при заплащане на
застрахователното обезщетение поради липса на съставен протокол от МВР предвид
разпоредбите на чл. 123, ал. 1 ЗДвП, чл. 125 и чл. 125а ЗДвП, които предвиждат, че при
случай на ПТП с имуществени вреди и един участник, и МПС в състояние да се придвижи
на собствен ход, не е налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите
на КАТ, както и за последните не е нормативно установено задължението да посещават
мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие. Анализа на цитираните
разпоредби мотивира извода, че в хипотезата на процесното ПТП – преминаване на
автомобил през необозначена и необезопасена изкуствена неравност на пътното платно, при
което МПС е било в състояние след ПТП да се придвижи на собствен ход, не се изисква
посещение на мястото от служители на КАТ, нито съставянето на протокол за установяване
на същото ПТП. В тази връзка възраженията на ответника за недоказаност механизма на
ПТП са неоснователни.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява също
неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия
или бездействия, с които увреденият да е допринесъл за вредоносния резултат и които да са
в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на
увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
като не е съобразил поведението си, включително скоростта на движение, с конкретната
пътна обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал
единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. В случая липсват както
твърдения, така и събрани доказателства дупката на пътното платно да е била
сигнализирана, поради което и същият не е имал задължение да съобразява поведението си
на пътя с нея. Не се установява твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от
страна на водача на увредения автомобил, тъй като не се доказва автомобилът да се е
движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила
на водача да забележи своевременно дупката върху пътното платно или да спре. Съдът
кредитира напълно показанията на свидетеля П. – показанията възпроизвеждат
непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и следва да им се даде вяра, тъй като
изцяло кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, съдът
съобразява съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
5
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „Х.......... и 10“ с рег. № ..........., изчислена на база пазарни
цени към датата на ПТП, е 417.71 лв. Съдът кредитира заключението като компетентно и
обективно изготвено, като вещото лице е отговорило изцяло на поставените задачи. Така
установената сума е по-малка от заплатеното от ищеца обезщетение за извършен ремонт,
като с оглед изложеното регресното вземане на ищеца е ограничено до сумата за
действителната пазарна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. С оглед на това, че ищецът е заплатил 503.39 лв., но според
вещото лице сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е 417.71 лв., съдът счита,
че на ищеца следва да се присъди сумата, която е действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, а именно – 417.71 лв. На
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ ищецът има право да получи и обичайните разноски във
връзка с щетата в размер на 15 лв., поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума. Така, общият размер на дълга възлиза на 432.71
лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен частично. Посочената сума следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.05.2021 г., до погасяване на задължението.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски съразмерно с уважената част от иска за
държавна такса, депозит за САТЕ и заплатено адвокатско възнаграждение. Депозитът за
свидетел не е бил усвоен, поради което не следва да се възлага като разноска в тежест на
ответника. Съгласно уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 509.18 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът иска присъждане на юрисконсултстко възнаграждение в размер на 100 лв.,
поради което и съобразно отхвърлената част от иска нему се следва сумата от 16.53 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.............., с адрес в гр. С.........., ул. „М.............., да заплати на
„Д................, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.........., бул.
„В............., на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, сумата от 432.71 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
6
„К.........+“ и ликвидационни разноски за определянето му за вреди на лек автомобил марка
„Х..........“, с ДК № .............., вследствие настъпило на 12.10.2020 г. ПТП – попадане в
необезопасена дупка на пътното платно в гр. С.........., при движение по ул. „П............“
№..........., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021
г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 509.18 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 518.39
лв.
ОСЪЖДА „Д................, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С.........., бул. „В............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С.............., с адрес в
гр. С.........., ул. „М.............. сумата от 16.53 лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7