МОТИВИ към решение от 14.08.20
г. по НАХД № 729/20 г. по описа на ВРС:
Производството
е по реда на чл.375 и сл. НПК. Образувано е по внесено с постановление от
27.07.2020 г. на ВРП предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
лицето П.Г.П. с налагане на административно наказание за извършено от
същата престъпление по чл.192а, ал.1 НК,
а именно за това, че за времето от 26.11.2019 год. до 03.02.2020 год. в гр. Враца, в търговски
обект, находящ се на ул.
„Васил Кънчов“ № 32 като собственик и управител на фирма
„Г.“ ЕООД, без надлежно разрешително съгласно чл. 303, ал.3 от
Кодекса на труда, е приела на работа лице
ненавършило 18 години - М.В.К., родена на *** год. на
длъжност продавач – консултант.
За ВРП
редовно призована, в съдебно заседание не се явява представител.
Подсъдимата не е съгласна с обвинението и дава обяснения на
досъдебното и съдебното производство, според които не е знаела, че освен
разрешение от родителите на непълнолетната служителка, е било необходимо и
такова от Д”ИТ”. Упълномощеният защитник на подсъдимата-адв.Р.Б.
излага становище за необоснованост на повдигнатото обвинение, поради субективна
несъставомерност на поведението на подсъдимата. На
тази база се пледира за оправдаването й. Алтернативно се излага искане за
уважаване на предложението на ВРП с налагане на минимално по размер наказание
глоба.
След като извърши преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
За времето
от 13.06.2018 г. до 01.02.2020 г., подсъдимата
П.Г.П. била собственик, представляващ и управляващ на „Г.“***.
Основният предмет на дейност на дружеството бил търговия с хранителни и
нехранителни стоки, продажба на алкохол и тютюневи изделия и други. За
реализиране предмета на дейност, дружеството стопанисвало хранителен магазин,
находящ се в гр. Враца, ул. „Васил Кънчов“ № 32, в който подсъдимата П. в качеството
си на представляващ дружеството сключвала и трудови договори с различни лица.
През месец
юни 2019 г.,
в търговския обект на дружеството, била извършена проверка от Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Враца, по време на която били констатирани
множество нарушения и били дадени предписания за тяхното отстраняване в
съответни срокове. В обхвата на проверката се включвала и проверка за правилно
оформяне и съхранение на личните трудови досиета на работниците в „Г.“***.
През месец
август 2019 г.,
подсъдимата
сключила трудов договор с непълнолетната М.В.К., която останала на работа до
средата на месец септември, когато била освободена, поради това, че й
предстояло да започне учебни занятия. Междувременно в началото на месец
септември 2019 г.,
от страна на служители при Дирекция „Инспекция по труда“, била извършена
проверка на изпълнението на дадените предписания през месец юни 2019 г.
В края на
месец ноември 2019 г.,
непълнолетната М.В.К. отново потърсила работа при подсъдимата П. и така на
29.11.2019 г. между двете бил подписан трудов договор № 14/29.11.2019 год., по
силата на който св. К.се съгласила да работи на длъжност продавач - консултант
на пълно работно време срещу трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева,
платимо до 15-то число на месеца, следващ предходния, за който се дължи
възнаграждението и се задължила да постъпи на работа на 02.12.2019 г. след като
бъде регистриран трудовият й договор.
Работният
процес в магазина бил организиран на две смени - сутрин от 08:00 часа до 16:00
часа и от 16:00 часа до 24:00 часа, като непълнолетната К.била ангажирана с
изпълнение на служебните си задължения и в двете смени по утвърден график.
След
15.01.2020 г., св. К.не получила дължимото й трудово възнаграждение, поради
което решила на 27.01.2020 г. да подаде сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“
- гр. Враца. За целта, тя отишла до посочената институция и подала устен
сигнал. Още същият ден, служители посетили хранителния магазин стопанисван от „Г.“
ЕООД и извършили проверка. По време на проверката, те констатирали, че св. К.е
на работа и изпълнява служебните си задължения. При преглеждане на личното й
трудово досие, длъжностните лица, на които била възложена проверката
констатирали наличието на следните нарушения: св. К.била назначена на работа,
без да е изискано предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ -
гр. Враца, каквото е изискването на чл. 303, ал.З от Кодекса на труда; на
следващо място е назначена на осемчасов работен ден в противоречие с нормата на
чл. 305, ал.3 от
Кодекса труда, съгласно който на лицата ненавършили 18-годишна възраст
работното време е 35 часа седмично или същите би трябвало да бъдат назначени на
седемчасов работен ден; от представените графици за работа е установено, че в
противоречие на нормата на чл. 140, ал.4, т. 1 от Кодекса на труда, св. К.е
полагала и нощен труд, който за непълнолетни лица е абсолютно забранен.
За тези
констатации, проверяващите служители на Дирекция „Инспекция по труда“ съставили
протокол за извършена проверка, в който описали допуснатите нарушения и дали
предписания на работодателя „Г.“***, които да изпълни и отстранили М.В.К. от
работа.
Така изложеното от фактическа страна се установява безпротиворечиво от всички събрани на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.283 НПК гласни и писмени доказателства-
показания на свидетелите М.М.К., В.П. Ц.П., Н.М.К.,Е.Ц.,
трудово досие на св.М.М.К., включващо процесния
трудов договор и др.заповеди, административни преписки от Д”ИТ”-Враца,
включващи констативни протоколи от проверки, съответни актове за установяване
на административни нарушения и НП, характеристика и свидетелство за съдимост на
подсъдимата. Дадените от подсъдимата обяснения, извън субективната й оценка на
ситуацията и собственото й поведение, като цяло също не противоречат на
установените от горепосочената доказателствена маса факти относно хронологията
на събитията и участието на подсъдимата в тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
за безспорно доказано, че на инкриминираните в постановлението период и място,
подсъдимата с поведението си е осъществила състава на престъплението по чл.192а,
ал.1 НК- като собственик и управител на фирма „Г.“ ЕООД,
без надлежно разрешително съгласно чл. 303, ал.3 от КТ, е приела на работа лице ненавършило 18 години – св.Маргарита М.К., родена на ***
год. на длъжност продавач - консултант.
От субективна
страна, подсъдимата П. е действала виновно, при условията на пряк умисъл. В случая се касае до формално престъпление /”на
просто извършване”/, при което от субективна страна е достатъчно наличието на знание и представи
у подсъдимата за непълнолетието на наетата по трудово правоотношение работничка
и наемането й на работа без съответно разрешение от Д”ИТ”. Незнанието й на
закона и нормативния ред за изискване на разрешение, не е от категорията
обстоятелства изключващи отговорността й. Още по-малко такова обстоятелство е
бездействието на контролните органи на Д”ИТ” по установяване на липсата на
разрешение при първоначалната им проверка и предходното наемане на
непълнолетната св.М.К.от подсъдимата. В този смисъл и всички възражения на
защитата за субективна несъставомерност на
конкретното деяние се явяват неоснователни.
На последно място за
съставомерността на деянието по чл. 192а, ал.1 от НК е необходимо да се извърши
преценка на обществената на опасност на деянието през призмата на настъпилите
вредни последици. В случая обществената опасност на настоящето деяние е относително висока, тъй като: необходимо е да
бъде отчетено обстоятелството, че издаването на разрешително от съответната
дирекция на инспекцията по труда по смисъла на чл.303, ал.3 от КТ принципно
не е самоцелно и формално. При подаване на заявление за
издаване на такова разрешение, съответните служители в инспекцията по труда
извършват преценка дали работата, която се предлага може да бъде изпълнявана от
непълнолетното лице; също така не е без значение и последвалите вредни
последици - полаган нощен труд от св. К. без да й бъде заплатен, забавяне
изплащането на трудовото й възнаграждение срещу надлежно представена от нейна
страна надлежна престация, както и последващите действия на подсъдимата, предприети по
прехвърляне на дружествените дялове на „Г.“ ЕООД на друго лице, с което избягва
понасянето както на административно-наказателна отговорност, така и на
гражданска отговорност за търсене на обезщетение за неизплатеното трудово
възнаграждение на непълнолетната свидетелка М.К..
Към инкриминирания период и понастоящем, подсъдимата не
е осъждана и не е била освобождавана от
наказателна отговорност по реда на гл.8 НК. За престъплението по чл.192а, ал.1 НК се предвижда наказание до шест месеца лишаване от свобода и глоба и от
деянието не са причинени подлежащи на възстановяване, съставомерни
имуществени вреди. При това положение, в случая са налице всички предпоставки
по чл.78а НК, поради което и предложението на ВРП за освобождаване на подсъдимата
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание се явява
основателно. Затова и съдът го уважи, като след признаване на подсъдимата за
виновна по чл.192а, ал.1 НК я освободи от наказателна отговорност и на основание
чл.78а, ал.1 НК й наложи административно наказание –глоба в минимален размер от
1000 лв. При преценката относно размера на това наказание се отчетоха чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимата по местоживеене, имущественото
състояние и социалния статус, както и причините за извършване на престъплението.
При горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: