№ 176
гр. гр. Добрич, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20243200500184 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№5803/28.12.2024г. на Община Б., ЕИК *********, с адрес: гр.Б.,
пл.“***, срещу решение №140/06.12.2023г. по гр.д.№559/2021г. на Районен
съд –Б., с което се признава ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Б. дължи на ЗАД
„Армеец“ АД сумата от 2175,03 лева, представляваща регресна претенция по
чл.410,ал.1 от КЗ, изплатена по щета №13016030104502, ведно със законната
лихва, върху главницата,считано от датата на подаване на Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение - 15.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 662,83 лева за
периода от 10.06.2018г. до 10.06.2021г.
Оплакванията са за неправилност и необоснованост на решението по
съображения да не е обсъдено доказателственото искане на общината за
попълване на делото с четимо копие на талон за преминал технически
преглед на пострадалото МПС със срок за валидност датата на
застрахователното събитие и възражението, че неоснователно и недължимо,
против ОУ на застрахователя и чл.181, т.1 отЗДвП е платено
застрахователното обезщетение; не са обсъдени доводите на общината, че
1
при претендирани 50% от изплатеното поради съвина на застрахования,
претендирания разход за пътна помощ е в пълния му размер от 191.40лева; не
е обсъдено възражението за погасяване по давност на правото на регрес с
изтичането на тригодишен давност срок от датата на извършеното плащане,
вкл. по отношение на претендираните лихви. Решението намира за
неправилно и необосновано и поради неизяснена и погрешно възприета
фактическа обстановка относно мястото на настъпване на ПТП и
обстоятелствата при които е настъпило. Иска отмяна на решението,
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не
е подаден от насрещната страна- ЗАД „Армеец“ АД.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 11.12.2023 год., жалбата, изпратена по пощата на 21.12.2023г.
се явява подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на
чл.260-261 от ГПК/след проведена процедура по чл.262 от ГПК относно
събиране на държавна такса, за което е било прекратено образуваното при
първоначалното постъпване на жалбата в.гр.д.№80/2024г.на ДОС/.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК- служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на
исковете, като приема за установено следното:
Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена
форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява
да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено
право на иск от ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК № *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул.“***, срещу Община Б., за сумата от 2 175.03 лева
(формирана от сбора от следните суми - 1973.63лева , представляващи
половината от стойността на заплатена щета от 3947.26лева; 191.40лева
разходите за пътна помощ за репатриране на автомобил и 10.00лева
ликвидационните разходи), представляваща регресно вземане за платено
2
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета №
13016030104502 за възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил
марка Хонда CR – V с ДК № ***, собственост на „Интекс – Р“ ЕООД,
причинени вследствие на ПТП от 06.07.2016г., реализирано в гр.Б., м-ст Т., до
бариерата в посока към С., на път №90017, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
15.06.2021 г., до окончателно плащане на сумата; за сумата от 662.83, 51
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
10.06.2018г. до 10.06.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№333/2021г.на РС-Б..
Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до
твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№333/2021г. на
БРС, приключило с издаване в полза на ищеца-заявител на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми,
представляващи регресно вземане за платено обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ по щета №13016030104502 за възстановяване на
имуществени вреди на лек автомобил марка „Хонда CR –V“ с ДК №***,
собственост на „Интекс – Р“ ЕООД, причинени вследствие на ПТП от
06.07.2016г., реализирано в гр.Б., м-ст Т., до бариерата в посока към С., на
път №90017, и мораторни лихви за периода от 10.06.2018г. до 10.06.2021г.
Конкретно се излага, че на 06.07.2016г. в 12.30часа , в гр.Б., м-ст Т., до
бариерата в посока към С., на път 90017, е настъпило ПТП, при което
автомобил марка Хонда CR – V с ДК № *** попада в необезопасени и
несигнализирани препятствия на пътното платно– дупки и други неравности
по пътя, както и бетонни блокчета, при което и заради шофиране с
несъобразена скорост водачът губи контрол върху автомобила и се удря в тях,
в резултат на което автомобилът претърпял вреди. Автомобилът бил
застрахован при ищеца – с полица №0306Х0201369 от 20.04.2016г. бил
сключен договор за имуществена застраховка „Каско и злополуки“ със срок
на действие 26.04.2016г.-25.04.2017г. Събитието било документирано с
Протокол за ПТП №1535099 от 06.07.2016, съставен от органите на МВР.
Причинените на автомобила щети били описани в хода на извършване на
ликвидационната дейност по образуваната при ищеца преписка. Вложените за
отстраняването им материали и труд възлизали на сумата от 3 947.26лева.
Ищецът изплатил обезщетение в същия размер с платежно нареждане №П
3
8798984/12.12.2016г. и платежно нареждане №П 8774391/16.11.2016г. С
плащането на застрахователното обезщетение за застрахователя възникнало
правото да иска от причинителя на вредите това, което е платил. В случая
претендирал половината от платеното застрахователно обезщетение от 3
947.26лева поради наличие на съвиновно причиняване на произшествието,
както и сторените разходи за репатриране на автомобила, които възлизали на
191.40лева, и 10лева ликвидационни разходи. Отговорността на ответника се
обосновава с твърдения, че е собственик на пътния участък, на който е
реализирано ПТП, като се позовава на разпоредбата на чл. 31 от Закона за
пътищата, според която изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Като собственик на пътя
общината носела обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 от ЗЗД за
вредите, причинени виновно от съответните физически лица при и по повод
на изпълнение на възложената им работа, чрез бездействие – незапълване на
дупки на пътя с асфалт, забавяне при отстраняване на препятствия и
необезопасяване чрез пътни и предупредителни табели – пътни знаци.
Ответникът –Община гр.Д. е оспорила исковете с доводи за липса на
основание за ангажиране на отговорността и, тъй като не било надлежно
установено местонастъпването на ПТП, посочено като „местност Т., до
бариерата в посока към С., на път 90017“. Възможно било да е настъпило на
територията на „Специализирана болница за рехабилитация-Т.“ЕООД,
еднолична собственост на Държавата. Нямало на територията на общината
път с посочения в исковата молба номер 90017 според утвърдените от МС
списъци на републиканските и общински пътища с решение
№236/13.04.2007г. и последващото решение №807/04.10.2012г. за изменение
и допълнение на предходното. Нямало такъв път и според действащия Общ
устройствен план на Община Б., одобрен със заповед №РД-02-15-
210/29.11.2019г.. Предвид датата на събитието към днешна дата не било
възможно да се съберат достоверни данни за местонастъпването на
произшествието и състоянието на пътната настилка. Не изяснено било чия
собственост са бетонните блокчета и защо органите на реда не са предприели
действия по отношение на явно нерагламентираното им поставяне на пътното
платно. Доказана била единствено причинно-следствената връзка между
противоправното действие на водача на автомобила и настъпилия вредоносен
резултат. Общината не носела отговорност защото ПТП било реализирано
4
единствено по вина на водача, който бил подведен под административно-
наказателна отговорност. Оспорва дължимостта на заплатеното обезщетение
и поради наличие на предпоставките на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ във връзка с
раздел ХІІ, т.59.6.2 и т.61 от ОУ за застраховка на МПС „Каско“, тъй като към
датата на ПТП пострадалия автомобил бил с невалиден талон за технически
преглед- според представения талон автомобилът е трябвало да премине нов
технически преглед на датата 03.07.2016г.. Счита и регресното вземане на
застрахователя да е погасено с изтичането на три годишната погасителна
давност по чл.111 от ЗЗД, както и вземането за лихви за забава плащането му.
Оспорва размера на вредата. Оспорва като недопустимо искането за
обезщетяване на ликвидационни разноски, правото на регрес възниквало по
отношение на изплатеното застрахователно обезщетение. Счита за
недължима пълната стойност за репатриране на автомобила предвид
съпричиняването на вредите от водача, евентуално изцяло недължима като
друг вид разноски, извън обхвата на КЗ.
Правната квалификация на исковете като такива по чл.422, ал.1 във вр.
с чл. 415, ал.1 от ГПК , вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 86
от ЗЗД за реализиране на регресна отговорност на ответника като лице, което
стопанисва пътя със задължения да го поддържа в изправно състояние, да
сигнализира препятствията по платното за движение и да ги отстранява,
поради възстановяване от застрахователя на вреди на увредения застрахован,
изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи
интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на
кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземания, предмет
на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Установява се, че от застрахователното дружество-ищец е подадено
заявление с рег.№736/15.06.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК /изпратено по пощата на 11.06.2021г./ за главно парично вземане
в размер на сумата от 2 175.03 лева, представляваща половината от изплатено
застрахователно обезщетение, вкл.-разходи за ликвидационна дейност и
репатриране на автомобил, и за сумата от 662.83лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.06.2018г. до
10.06.2021г., по което е образувано ч.гр.д.№333/2021г.на БРС.
Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.411 ал.3 от ГПК е
5
издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК №100/18.06.2021г., с която е разпоредено длъжникът Община Б. да
заплати на кредитора ЗАД „Армеец“ АД процесните суми, както и сторените
съдебно-деловодни разноски: 56.76лева заплатена държавна такса и 50лева
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът Община Б. е подал възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, при което на 24.08.2021г. заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника
Община Б. . В едномесечен срок с начало 24.08.2021г. и край 24.09.2021г.
заявителя е депозирал искова молба вх.№1665/27.09.2021г. чрез изпращането
и по пощата на 21.09.2021г. срещу длъжника за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Исковите претенции срещу
длъжника Община Б. са допустими. Заявени са в едномесечния срок по чл.
415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в заповедното
производство, за установяване съществуването на вземането, като
продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в
заповедното производство. Налице е идентичност между материалното
право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното
производство и правото, чието установяване се иска в исковото
производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци
на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и
период.
Между страните не е спорно, че ищеца има качеството на
застраховател по договор за застраховка „Каско“ за автомобил „Хонда“ модел
„CR -V“ с ДК №***, собственост на „Интекс – Р“ ЕООД гр.С., че е настъпило
застрахователното събитие-ПТП на 06.07.2016г., че е платил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 3947.26лева по образуваната щета
№13016030104502 за възстановяване на имуществени вреди на същия
автомобил, както и че е изпратил покана до ответника, получена на
13.01.2017г. Установява се и от събраните по делото доказателства наличието
на валидно застрахователно правоотношение по комбинирана
застрахователна полица №0306Х0201369 за застраховка „Каско“ и
„Злополука“ със срок на действие 26.04.2016г.-25.04.2017г. между
ЗАД“Армеец“ и собственика на автомобил с марка „Хонда“, модел „CR-V“ с
ДК №*** „Интекс – Р“ ЕООД гр.С., при застрахователната премия от 696,00
6
лева. Въз основа на уведомление на водача на лекия автомобил „Хонда“ Р. С.
Я., до ищеца, е образувана преписка по щета №13016030104502, изготвен е
опис на щетите, експертиза по претенцията, доклад по щета и сумата,
представляваща стойността на ремонта от 3947.26лева е платена по банков
път като по сметка на собственика с платежно нареждане №П
8774391/16.11.2016г. е платена сумата от 175лева, а с платежно нареждане
№П 8798984/12.12.2016г. е платена по сметка на автосервиза-„Експерт
Сервиз“ЕООД, сумата от 3772.26лева.
Спори се относно мястото на настъпване на ПТП, респ. относно
отговорността на ответника с оглед на него/дали застрахователното събитие е
настъпило на общински път/, причините за настъпването му, размера на
щетите.
По данни от представения констативен протокол за ПТП
№1535099/06.07.2016г., съставен от младши автоконтрольор при РУ на МВР-
Б., пътното произшествие е настъпило на датата 06.07.2016г. в 12.30часа, „в
гр. Б. по път №90017, местност „Т.“, до бариерата“. В протокола е отбелязано,
че е съставен на датата 06.07.2016г. в 15.30часа, след посещение от
длъжностното лице на място. В част "Обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП" е отразено че участникът губи контрол над автомобила
поради дупки и неравности по платното за движение, както и бетонни
блокчета, и се удря в тях, които не са били обозначени. В част „Схема на
ПТП“ длъжностното лице е отразило графично произшествието с текстово
описание на състоянието на пътното платно – „канавка, поставени бетонни
блокчета, необозначени“. Описани са видимите увреждания на автомобила–
„преден капак, предна броня, халогени, ляв фар, дясна джанта + гума,
декоративна решетка“. Отразена е и констатацията на длъжностното лице за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП от водача. Протоколът е подписан от
водача като единствен участник в пътното произшествие без възражения.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който, ако е
съставен от длъжностно лице в рамките на предоставени му компетенции и
по предвидения за това ред, установява с обвързваща доказателствена сила
извършените от и пред длъжностно лице действия, както и направените от
него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия.
Доколкото в случая длъжностното лице не е възприело непосредствено
настъпването на произшествието, удостоверителното му изявление не се
7
разпростира единствено относно механизма на ПТП, възпроизведен в част
"Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП" и графично в част
"Схема на ПТП", но за пряко възприети от него факти при огледа относно
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, състоянието на мястото на произшествието, има
доказателствено значение. В показанията на свидетеля Р. С. Я., водач на
автомобила в момента на събитието, т.е. лице с преки и непосредствени
впечатления, се съдържа информация, че се е движела с автомобила към Т.,
минала кръстовището, което води към Т., пътят бил с дупки, за момент се
разсеяла и се ударила в голям бетонен блок, който бил сложен на пътя, който
бил разрушен. Някаква рекичка, вода, или поток минавали от там, ако не се
била ударила в блока щяла да скочи в рекичката. Това станало точно преди
рибарското селище, от главния път към „Т.“. Сега там имало парапет.
Основание за некредитиране на дадените от водача на автомобила показания
няма, доколкото данни, които да обосноват съмнение в достоверността им по
делото липсват. Разпитан като свидетел, съставителя на протокола И. Н. К. е
категоричен, че пътното произшествие е станало на територията на Община
Б., след кръстовището за Т. към СБА, „не след, а преди бариерата“.
Свидетелят е уточнил и, че за идентификацията на мястото е използвал скица
на всички пътища, каквато всеки младши автоконтрольор имал в куфара си.
Според свидетеля на 4-6метра от спрелия автомобил имало дупка с
дълбочина 0.10-0.15м и диаметър около 0.60м, не била обезопасена. На джипа
гумата била гръмнала. Съставил акт на водача за несъобразяване на
поведението си с пътната обстановка.
От РУ на МВР-Б. е изискана и представена цялата преписка във връзка
ПТП ведно с картата на пътната мрежа, въз основа на която е
индивидуализирано мястото на произшествието. По данни от същата, пътят,
който осигурява транспортната връзка гр.Б.-с.Т. е с номер 90017. Няма данни
кога е съставена картата, но от обстоятелството, че е озаглавена „Карта на
пътищата в Т. ок.“, логически се налага извода, че маршрутните данни, в
частност номерата на пътищата в нея, са от времето преди 1990г., тъй като с
Указ №87 на президента Жельо Желев, публикуван в ДВ бр. 77 от 25.09.1990
г., бива върнато предишното име на гр.Т.– Д., респ.името на териториалната
общност –област Д., на територията на която е попадала и попада Община Б..
Действително, според представените от ответника писмени доказателства-
8
решение на МС №236/13.04.2007г. за утвърждаване на списък на общинските
пътища съгласно приложението към него, последващото решение
№807/04.10.2012г. за изменение и допълнение на предходното съгласно
приложенията към него, заповед №РД-02-15-210/29.11.2019г.на МРРБ, и при
съпоставка на представените карти, понастоящем пътят, който осигурява
транспортната връзка гр.Б.-с.Т. е с друг номер- ДОВ1149. Липсата на вярното
отразяване на номера на пътя в протокола за ПТП не води до извод за липса
на установяване на местонастъпването на пътното произшествие, относимо
към механизма на ПТП, тъй като според заключението на вещото лице по
назначената съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните,
останалите индивидуализиращи участъка от територията данни, съдържащи
се в документите по преписката на РУ при МВР-Б. във връзка ПТП, вкл.
фотоалбума, изготвен от длъжностното лице, дават достатъчно информация
на кое място е реализирано ПТП – на пътя, който свързва пътя от гр.Б. към
с.Т. /път 90017 по картата, използвана от длъжностното лице при РУ на МВР,
сега път ДОВ1149, както беше посочено по-горе/ с местността Т.. По повод
искане за представяне на информация от трето за спора лице-Агенция „Пътна
Инфраструктура“към МРРБ, с писмо вх.№11-00-65/07.11.2022г., Агенцията е
уведомила съда, че не може да представи скица и информация за пътя, който
свързва пътя гр.Б.-с.Т. с местност „Т.“ , защото този пътен участък не се
управлява от нея, тъй като не представлява част от Републикантската пътна
мрежа, разположена на територията на обл.Д.. Липсва установяване, интерес
от което има ответника, поради което и негова е доказателствената тежест, че
пътя е част от имота, собственост на „СБР-Т.“ЕООД, каквито доводи са
заявени в отговора на исковата молба. Събраните по делото доказателства
дават основание да се приеме, че се касае за път с характеристиките по чл.5,
ал.1 във вр.с ал.2, т.3 от Наредба за управление на общинските пътища в
община Б., приета с решение №199 по Протокол №25 от 05.12.2008г.- път
осигуряващ транспортна връзка с местност, който е част от общинската пътна
мрежа. Община Б. е собственик на пътя (публична общинска собственост), на
основание чл. 2, ал. 1 вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 8, ал. 3 от
ЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП общинските пътища се
управляват от кметовете на съответните общини, като в управлението на
пътищата се включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
9
управлението, ремонта и поддържането на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП).
Дейността по поддържане на пътищата е регламентирана от пар. 1, т. 14 на РД
на ЗП като осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Следователно след като пътят е
общинска собственост, Община Б. дължи осигуряване на неговия ремонт,
поддръжка и обезопасяване и отговаря за настъпили следствие неизпълнение
на тези задължения вреди на трети лица по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Действителното фактическо положение при настъпване на ПТП е
установено от гласните доказателства и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, което настоящата инстанция
кредитира като обективно и безпристрастно. Изслушаното вещо лице
установява механизма на настъпване на ПТП – след отклоняване в дясно от
пътя гр.Б.-с.Т. и непосредствено преди достигане до бариерата намираща се
на входа на м-ст „Т.“ в посока към С., лекия автомобил преминава през
неравност на платното за движение изразяваща се във пропадане с
дълбочина 0.10м.-0.15м. и диаметър 0.60м. и бетонни блокчета, в резултат на
което водачът губи контрол над управлението му, автомобилът се отклонява в
дясно, напуска платното за движение и преминава през подхода към
рибарското селище и след това върху десния банкет, който е бил затревен и с
ниска растителност, в резултат на което са повредени детайли, намиращи се в
предната част на автомобила. Съгласно заключението на вещото лице от
техническа гледна точка описания механизъм на ПТП кореспондира напълно
с настъпилите повреди по предната част на лекия автомобил/подробно
описани/,т.е. намират се в причинно следствена-следствена връзка с
настъпилото ПТП, а общата стойност на сумата, необходима за
възстановяване на щетите по средни пазарни цени към датата на събитието
възлиза на 3 954.46лева, т.е. надвишава платеното от застрахователя
застрахователно обезщетение от 3947.26лева. По установения от районния
съд размер на сумата, която е необходима за възстановяване на щетите в
жалбата на ответника не са и наведени оплаквания, които да пораждат
задължение на настоящата съдебна инстанция да формира самостоятелно
нови изводи по този въпрос. Ликвидационните разноски от 10 лева са приети
от вещото лице за такива в обичаен размер. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ
10
изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение
обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение.
Принципно разходът за репатриране на автомобила представлява
имуществена вреда, но в случая не е установено по делото претендирания
разход от 191.40лева да е пряка последица от ПТП, доколкото не е установено
автомобилът да не е бил в състояние да се придвижва на собствен ход.
Действително в съставения от длъжностното лице протокол за ПТП, в графа
„Видими щети на МПС“, е отразена констатацията за щета на„дясна джанта
+гума“, а при разпита му като свидетел съставителя на протокола И. Н. К. е
заявил „на джипа гумата беше гръмнала“. Достоверността на показанията му
обаче е разколебана от факта, че в изготвената от свидетеля в качеството му
на служител, посетил мястото на ПТП, докладна записка до началника на РУ
на МВР е отразено, че автомобилът е откаран на собствен ход, и от факта, че
липсва опис и остойностяване от страна на застрахователя на увредена гума.
Липсва и установяване кое да е от констатираните и остойностени
увреждания на автомобила да е от естество да препятства придвижването му
на собствен ход. В този смисъл няма основание за ангажиране на
отговорността на ответника за сумата от 191.40лева разходи за репатриране
на автомобила, ако и да са ангажирани писмени доказателства за
извършването на такива.
Доводите на ответника за извършено от ищеца плащане на
застрахователното обезщетение без основание по причина да е налице
изключен застрахователен риск-към датата на произшествието
06.07.2016г.автомобилът не е преминал периодичен технически преглед, а
валидността на представения по ликвидационната преписка талон за
техническа изправност изтекла на 03.07.2016г., не могат да бъдат споделени.
Последиците от липсата на документ за проведен годишен технически
преглед не създава презумпция, че МПС е технически негодно и аргумент за
това е разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, според който неспазването на
задължението за представянето на превозното средство за технически преглед
/чл. 147 от ЗДвП/ без уважителни причини води до налагане на глоба за
собственика. Вън от това клаузите на Общите условия за застраховка ма МПС
"Каско" не изключват покриването на щети на застраховано МПС при изтекла
валидност на удостоверение за техническа изправност, а при фактическа
техническа неизправност в конкретно посочени хипотези. Нито се твърди,
11
нито се установява фактическото техническо състояние на автомобила да е
допринесло за ПТП, а извод за това не може да бъде направен от факта на
изтекъл срок на удостоверението за проведен годишен технически преглед.
Основателно е възражението на ответника само за намаляване
отговорността му с оглед съпричиняване, но не и за изключване на
отговорността му по причина ПТП да е реализирано само по вина на водача
на автомобила. Съвкупният анализ на събраните доказателства налага извод,
че механизмът, при който е настъпило ПТП включва както неизпълнение на
задължение на общината да поддържа общинския път, така и нарушение от
водача на автомобила на чл.20, ал.2 от ЗДвП /не е съобразил поведението си с
конкретната пътна обстановка/, установено с Акт№189/06.07.2016г., който
няма данни да е оспорен, за което с Наказателно постановление №16-0240-
000170/13.07.2016г. на началника на РУ при МВР-Б. е санкциониран с
административно наказание, което няма данни да е обжалвано.
Следователно, като се отчетат безспорните доказателства за вината на водача
на застрахования автомобил, съдът намира, че приносът му за настъпване на
произшествието е 50 % (съпричиняване).
Обемът на регресната отговорност е изрично визиран в чл.410,
ал.1 КЗ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В случая е доказано, че застрахователят е
изплатил сумата от 3947.26лева и е сторил разходи за определянето и от
10лева. След приспадане на 50 % съпричиняване следва, че на основание чл.
410, ал.1 КЗ вр.чл.49 ЗЗД, застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу Община Б. за вредата до размера на сумата от 1978.63лева /1975.63лева
щети по автомобила и 5.00лева ликвидационни разноски/. Следователно
предявеният регресен иск е основателен и доказан до размера на сумата от
1978.63лева.
За да възникне регресното застрахователно право на застрахователя по
имуществена застраховка, вкл. „каско“, е необходимо наличието на следните
предпоставки: деликтна отговорност на третото лице по отношение на
увредения застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение.
Регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно право,
тъй като не е част от съдържанието на застрахователното правоотношение,
12
възниква по силата на закона и по отношение на него приложение намира
общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на плащане
на застрахователното обезщетение. В случая плащането е извършено на два
пъти на 16.11.2016г. и на 12.12.2016г. и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез изпращането му по
пощата на 11.06.2021г., петгодишният давностен срок не е изтекъл за която и
да е част от платеното. Извършеното плащане има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава
(моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата).
Ето защо, за да се реализира отговорността за забава е необходима покана и в
случая според представеното известие за доставяне такава е връчена на
длъжника на 13.01.2017г., като с нея му е даден седмодневен срок за
изпълнение, при което той е в забава считано от 21.01.2017г., т.е. от деня,
следващ деня в който е изтекъл седмодневния срок, до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-11.06.2021г., тъй като не се
твърди и не се установява изпълнение на задължението, пълно или частично.
По делото се претендира обезщетение за забава за периода 10.06.2018г. –
10.06.2021г.. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-11.06.2021г., приложимата по отношение на това вземане
кратка погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД не е изтекла за
тригодишния период преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/три години назад от датата 11.06.2021г./. Следователно за
времето от 11.06.2018г. до 11.06.2021г. вземането за обезщетение за вреди от
забавено плащане не е погасено по давност. В този смисъл основателна е
претенцията на ищеца за обезщетение за забава за периода от датата
11.06.2021г./а не от датата 10.06.2021г./ до претендираната дата 10.06.2021г.,
чийто размер върху дължимата сума от 1978.63лева, изчислен с онлайн
калкулатор /calculator.bg/, е 602.38лева.
При така установеното предявеният иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК , вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД е
основателен и доказан за сумата от 1978.63лева и правилно е уважен от
първоинстанционния съд до този размер. За разликата от 1978.63лева до
претендираните 2175.03лева обжалваното решение следва да се отмени и
искът за тази част следва да се отхвърли. Предявеният иск по чл.422, ал.1 във
вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК , вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД
13
е основателен и следва да бъде уважен за 602.38лева и за периода
11.06.2018г.-10.06.2021г., а за разликата до претендираната сума от
662.83лева и за периода 10.06.2018г.-11.06.2018г., следва да се отхвърли, в
която част обжалваното решение следва да се отмени.
С оглед изхода от спора във въззивната инстанция, следва да се
преразпредели отговорността за разноски в първоинстанционното
производство, при което решението на районния съд с характер на
определение в частта на разноските, за по-голяма яснота и прецизност, следва
да се отмени изцяло. В полза на ищеца следва да се присъдят разходи за
изгодния за него резултат от всяко производство/заповедно,
първоинстанционно и въззивно/. Така за водене на заповедното производство
от внесената сума за държавна такса на ищеца се дължи съразмерно на
постигнатия резултат част в размер на 51.65лева и като се отчитат
извършените действията по защита, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение от 50лева; за
водене на делото в първата инстанция от внесената сума за държавна такса
съразмерно на постигнатия резултат му се дължи част в размер на 73.01лева,
част от разноските за вещо лице-363.97лева, а на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед фактическата и правна
сложност и действията на защита на ищеца/подаване на искова молба,
писмено становище без явяване в открито съдебно заседание/ - 150лева
юрисконсултско възнаграждение; за водене на въззивното производство на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100лева.
Следователно на ищеца се следват общо съдебно-деловодни разноски от
788.54лева, от които както следва - за заповедното производство - 51.65лева
държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение; за първата
инстанция – 73.01лева държавна такса, 363.97лева разноски за вещо лице и
150лева юрисконсултско възнаграждение; за въззивното производсто-
100лева юрисконсултско възнаграждение. Право на разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство има и ответникът. Като
се отчетат фактическата и правна сложност на делото, действията по защита
14
на ответника /подаване на отговор, изразяване на писмено становище, явяване
в открито съдебно заседание/ юрисконсултското възнаграждение на ответната
страна за първоинстанционното производство следва да се определи в размер
на 150 лева. Съразмерно на постигнатия резултат на ответникът се дължат
разноски за вещо лице от 18.10лева. За въззивното производство на
ответника, заел позицията на въззивник се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 100лева и за държавна такса -12.40лева.
Следователно на ответника се следват съдебно-деловодни разноски от общо
280.50лева, от които както следва - за първата инстанция –18.10лева разноски
за вещо лице и 150лева юрисконсултско възнаграждение; за въззивното
производство- 100лева юрисконсултско възнаграждение и 12.40лева
държавна такса.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №140/06.12.2023г. по гр.д.№559/2021г. на Районен
съд –Б., В ЧАСТТА, в която са уважени предявените от ЗАД „Армеец“ АД с
ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“***, срещу
Община Б., положителни установителни искове по по чл.422, ал.1 във вр. с
чл. 415, ал.1 от ГПК , вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 86 от
ЗЗД, за установяване дължимостта на парични вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№100/18.06.2021г.по ч.гр.д.№333/2021г. на БРС , а именно: за разликата над
1978.63лева до присъдените 2 175.03 лева изплатени по щета
№13016030104502, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение; за разликата над
602.38лева до присъдените 662.83лева и за периода 10.06.2018г.-11.06.2018г.
обезщетение за забава плащане на главното задължение, както и в частта на
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“***, срещу Община Б.,
исковете по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК , вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД, както следва: за разликата над сумата от
1978.63лева до претендираната сума от 2 175.03 лева, представляваща
15
регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско
на МПС“ по щета № 13016030104502 за възстановяване на имуществени
вреди на лек автомобил марка Хонда CR – V с ДК № ***, собственост на
„Интекс – Р“ ЕООД, причинени вследствие на ПТП от 06.07.2016г.,
реализирано в гр.Б., м-ст Т., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2021 г., до
окончателно плащане на сумата; за разликата над сумата от 602.38лева до
претендираната сума от 662.83лева и за периода 10.06.2018г.-11.06.2018г.,
представляваща обезщетение за забава, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№333/2021г.на РС-Б..
ПОТВЪРЖДАВА решение №140/06.12.2023г. по гр.д.№559/2021г. на
Районен съд –Б. в останалата част/по главния иск за регресно вземане –за
сумата от 1978.63лева, по акцесорния иск за обезщетение за забава – за
сумата от 602.38лева и за периода 11.06.2018г.-10.06.2021г./.
ОСЪЖДА Община гр.Б. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски от общо 788.54лева, от които
както следва - за заповедното производство - 51.65лева държавна такса и
50лева юрисконсултско възнаграждение; за първата инстанция – 73.01лева
държавна такса, 363.97лева разноски за вещо лице и 150лева юрисконсултско
възнаграждение; за въззивното производсто- 100лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул.“***, да заплати на Община гр.Б., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, съдебно-деловодни разноски от общо 280.50лева, от които
както следва - за първата инстанция –18.10лева разноски за вещо лице и
150лева юрисконсултско възнаграждение; за въззивното производсто-
100лева юрисконсултско възнаграждение и 12.40лева държавна такса.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1, предл.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17