Р Е Ш Е Н И Е
№ 260046
гр.Варна, 02.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
при секретар Петранка
Паскалева
и в присъствието на
прокурор Вилен Мичев
изслуша
докладваното от съдия Янков ВНОХД №203/2020г. на ВАС
и за да се
произнесе взе предвид следното:
С присъда №6/05.03.2020г. по нохд №382/2019г.
Добрички окръжен съд е признал подсъдимия И.А.Ж. за виновен в това, че в периода
31.10 – 01.11.2018г. в гр.Добрич, в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида, умишлено умъртвил Р. Й.Р.
като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена
жестокост, поради което и на основание чл.118 вр. чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и 3 НК и чл.54 НК му наложил наказание осем години лишаване от свобода при
първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1 НК е зачетено предварителното
задържане на подсъдимия. Ангажирана е и гражданската отговорност на подс.Ж.
като е осъден да заплати на М.И.М. сумата от сто хиляди лева, на П.Й.Р. –
сумата от седемдесет хиляди лева, на И.Й.Р. – сумата от петдесет хиляди лева, и
на Е.Й.Ц. – сумата от петдесет хиляди лева, всички ведно със законната лихва
считано то датата на увреждането, представляващи обезщетение за претърпени от
ищците неимуществени вреди.
В тежест на подсъдимия са възложени и
разноските по делото, както и държавната такса върху уважените граждански
искове. Налице е произнасяне и по иззетите веществени доказателства.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.С.С. в
качеството му на защитник на подсъдимия И.А.Ж.. В нея се навежда довод единствено за явна
несправедливост на наложеното наказание, и се отправя искане за неговото
намаляване. Недоволство се изразява и от размера на присъдените на ищците
обезщетения, поради което и се моли те да бъдат намалени. Впоследствие е
изготвено допълнение към въззивната жалба, в което вече се претендира и за
приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.124 НК.
Подадена е въззивна жалба и от адвокат Н.М. в качеството й на повереник на частните
обвинители и граждански ищци Е.Ц., М.М., П.Р. и И.Р.. Твърди се в жалбата наличие
на съществено процесуално нарушение, довело от своя страна и до неправилно
приложение на закона. Последното според жалбоподателя обуславя наличието на
основание за отмяна на присъдата и връщане делото на първостепенния съд за ново
разглеждане.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата изцяло.
Твърдят нарушение на материалния закон – с неприложението на чл.124 ал.2 НК, и
явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се приложение за закон за
по-леко наказуемо престъпление, алтернативно - намаляне на наложеното за
престъплението по чл.118 НК наказание.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа искането се
за отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане. Жалбата на
подсъдимия намира за неоснователна.
Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбите за неоснователни, а
присъдата за правилна и законосъобразна, поради което и моли за нейното
потвърждаване.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбите, както
и становищата на страните, констатира:
Жалбите и на подсъдимия, и на частните
обвинители, са неоснователни.
І.Установено е от фактическа страна по
делото следното:
Е. Ж. и подс.И.Ж. са съпрузи. Възползвайки
се от отсъствията на подсъдимия, който работел на казан за изваряване на ракия
в с.Преселенци, през 2006г. Ж. започнала
интимна връзка с Р. Р. - семеен познат. Обичайно двамата се уговаряли по
телефона, след което Р. отвеждал с автомобила си Ж. до усамотени места в района
на местност“Лозята“ в гр.Добрич, за да правят секс в колата. Близките им
отношения не останали незабелязани - през август 2018г. съседи намекнали на Ж.,
че автомобилът на Р. често спира пред дома му в гр.Добрич докато е на работа.
На 31.10.2018г. преди обяд Р. се
обадил на Ж. и се уговорили да я вземе от работа около 15.20 часа от спирката
пред спортна зала „Добротица“ в гр.Добрич. На срещата пристигнал с личния си
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№ТХ1070МХ, след което заедно потеглили към
„Лозята“.
По същото време подсъдимият шофирал
собствения си автомобил „Фолксваген Кади“ с К№ТХ2602АН, навлизайки в гр.Добрич.
В насрещното платно на булеварда забелязал съпругата си, която се качвала в
автомобила на Р., направил обратен завой и ги последвал към изхода за гр.Варна.
Преминали през околовръстния път за гр.Силистра и по пътя към с.Богдан, след
което Р. навлязъл по неасфалтиран горски път и паркирал на поляна в края на
гората. Ж. от своя страна спрял на пътното платно преди отбивката и се насочил
към колата на пострадалия, като заварил Р. и Ж. в недвусмислена поза на задната
седалка. Отворил предната лява врата и след като не получил незабавно обяснение
за ситуацията, взел оставения в джоба на вратата нож и започнал да реже гумите
на колата от ляво на дясно, целейки да предотврати бягството на двамата. През
това време Р. излязъл от автомобила и взел от багажника дървен сап, с който
нанесъл удар в лявата теменна част на главата на Ж., предизвиквайки
кръвотечение. Подсъдимият успял да задържи с лявата си ръка тоягата и нанесъл
няколко удара с другата си ръка в лицето на пострадалия, но междувременно
получил и удари с коляно в слабините. При схватката Ж. успял да изтръгне сапа
от ръцете на Р., нанасяйки му две разкъсно-контузни рани - челно-теменно в
дясно и високо слепоочно в ляво. Виждайки,
че подсъдимият взел надмощие в схватката, Р. влязъл в автомобила и заключил
вратите отвътре. Подсъдимият строшил с тоягата задно ляво, задното и
панорамното стъкло, като по този начин принудил пострадалият отново да излезе,
след което го подгонил около колата, а в опита си да го настигне се качил и
върху тавана на автомобила. Междувременно Ж. също излязла от колата и тръгнала
към асфалтирания път. В един момент Р. внезапно побягнал встрани, а подсъдимият
го подгонил. Скоро след това го застигнал и го повалил с лице към земята, след
което му нанесъл неустановен брой удари, вследствие на които съобразно СМЕ Р.
получил счупване на седма и осма ребрени дъги в дясно, с подлежащо
кръвонасядане на меките тъкани, както и кръвонасядане в дясно - на ниво VIII-IX ребрена дъга по лопатъчната линия,
които травми експертите приели като резултат от юмручни удари или ритници. На Р. била нанесена и разкъсно-контузна рана
с масивно подлежащо кръвонасядане на лявата подбедрица - по предния ръб на
големия пищял, отговаряща на удар с описвания дървен сап.
Опитвайки да се предпази Р. се обърнал
по гръб, като в това положение на тялото получил ритници по краката, двустранно счупване на втора до
десета ребрени дъги в ляво, странично по коса линия, счупване на трета и пета
ребрени дъги в ляво до гръдната кост, както и счупване на пета и шеста ребрени
дъги в ляво в близост до гръдната кост и на девета по страничната част на
гръдната кост. Травмите на гръдния кош са определени като резултат от натиск с
голяма сила и маса в предно-задна посока за лежащ по гръб човек, осъществен от
притискане на гръдния кош на пострадалия с колене или скачане върху гърдите му.
От мястото, на което се криела Ж.
нямала пряка видимост, като чула единствено как
съпругът й обвинява Р. за изневярата и настоява за обяснение, а
пострадалият се оправдавал, охкал и молел Ж. да спре, като обещавал, че
случилото се няма да се повтори. Малко след това подсъдимият се върнал до
колата си, където го чакала жена му, а през това време все още се чували
стоновете на Р.. След кратка разправия съпрузите се качили в автомобила и се
прибрали в дома си.
На 19.11.2018г. преминавайки край
местопрестъплението свидетелят П.П.забелязал изоставения потрошен автомобил на Р.
и подал сигнал на националната система за спешни повиквания “112“. При
извършения впоследствие оглед на около тридесет метра източно от колата бил
открит трупа на Р. Р., като тялото било в значителна степен увредено от хищници
и в състояние на напредналото разложение. Освен кръв от пострадалия върху
задния десен калник на колата и върху открития на около два метра от нея капак
от мобилен телефон, върху кората на дърво в непосредствена близост била открита
и следа от кръвта на подсъдимия.
До така изложената и възприета и от
въззивния съд фактология първостепенният съд е достигнал след задълбочен анализ
на събраните по делото доказателства, съдържащи се в гласните и писмени
доказателствени средства: - обясненията на подсъдимото лице; показанията на свидетелите М.М., И.Р., Е.Ц., П.Р.,
П.П., Е. Ж., А. А., П.Д. , които са включени в доказателствения материал на
основание чл.283 вр. чл.372 ал.3 НПК /първоинстанционното съдебно производство
е приключило по реда на чл.371 т.1 НПК/, както и на свидетелите Т. Р. и А.Р. – разпитани
в съдебно заседание и хвърлящи светлина
единствено върху отношенията между гражданските ищци и пострадалия; -
назначените по делото експертизи - заключението по извършената аутопсия, СМЕ по
писмени данни, резултатите от извършения ДНК анализ и физическото
освидетелстване на подсъдимия, заключението по допълнителната СМЕ, назначена в
съдебно заседание, заключението по психиатричното и психологическото изследване
на Ж..; - протоколите за оглед на местопрестъплението и огледите на веществени
доказателства.
ІІ. При тези факти твърди се в жалбата
на защитата на първо място нарушение на материалния закон, и на второ – явна
несправедливост на наложеното наказание. И двете твърдения не намират опора в
доказателствената по делото съвкупност.
1.Според защитата действията на подсъдимия сочат на престъпление по чл.124 НК, и като е възприел предложената от прокуратурата правна квалификация по
чл.118 вр. чл.116 ал.1 т.6 НК съдът е допуснал нарушение на материалния закон.
Подобна теза не може да бъде споделена. Въпросът е бил повдигнат и пред
окръжният съд, който му е дал логичен
отговор и с основание е пренебрегнал предлаганата от защитата квалификация по
чл.124 НК. Последната предполага непредпазлива смърт, като последица от
умишлено нанесена телесна повреда. Затова и е необходимо особено внимателно да
се изследва намерението, умисълът на дееца. За последния пък както е добре
известно от теорията и практиката изводи следва да се правят от действията на
подсъдимия. Затова и когато се причиняват множество телесни увреждания на
пострадалия с нанасяне на тежки удари върху жизненоважни центрове на тялото, в
резултат на което настъпва смъртта, е налице умисъл за убийство, а не за
нанасяне на телесна повреда. Каква е конкретиката в настоящия случай : Съгласно заключенията по назначените СМЕ -
от аутопсията, по писмени данни и допълнителната, двустранното множествено
счупване на ребра на гръдния кош по различни анатомични линии са довели до
формирането на т.нар.“гръден капак“-участъка от гръдната стена между счупените
по няколко линии ребра. Касае се за състояние, при което се получава нарушаване
на механиката на дишането-„парадоксално дишане“. При дихателните движения на
гръдната клетка гръдният капак се движи в противоположна посока, нарушавайки
механиката на дишането и адекватното разгъване на белите дробове, водейки до
остра дихателна недостатъчност. В съчетание с директното травматично увреждане
от кръвонасядането на дробовете, състоянието е
представлявало реална опасност за живота, обусловило е значителни по
интензитет болка и страдания за сравнително дълъг период от време, силно е
ограничило и затруднило телодвиженията, като настъпването на смъртта е било неизбежно. Според експерта от
причиняването на гръдната травма до леталния изход са изминали не повече от дванадесет часа. Т.е. както правилно е посочил първостепенният съд в
случая не става въпрос за изолирана травма, а за методичен тежък побой, насочен
основно в две жизнено важни и особено уязвими области - главата и гръдния кош
на жертвата. Нанесените удари са не
по-малко от десет-петнадесет, като могат да бъдат диференцирани единствено
по подлежащите рани и кръвонасядания, и не се изключва възможното наслагване с
неопределим брой други такива механични въздействия. Както се спомена травмите на гръдния кош са резултат от натиск с голяма
сила и маса в предно-задна посока за лежащ по гръб човек, осъществен от
притискане на гръдния кош на пострадалия с колене
или скачане върху гърдите му.Като последица от побоя пострадалият е доведен
до животозастрашаващо състояние, при което настъпването на смъртта е било
неизбежно. Следва да се упомене и фактът, че подсъдимият е изоставил
пострадалия сам, в отдалечено и усамотено място - въпреки тежкото състояние в
което се е намирал. Т.е. отнесъл се е напълно равнодушно към съдбата му, която
при тези обстоятелства и след нанесения жесток побой е била предрешена. Всичко
това категорично и недвусмислено сочи на умисъл за умъртвяване на жертвата, и в
никакъв случай – на намерение само и единствено за телесна увреда. Който умисъл
логично съдът при наличните факти отнесъл към евентуалния му подвид. При съществуващите
данни за личността на подсъдимия /липса на психичен дефицит, интелектуални
възможности в норма/- от една страна, нанесените многобройни удари, като тези в
областта на гръдния кош с коляно или при скачане върху него – от втора, и от
трета – изоставянето на пострадалия в тежко състояние в глуха местност и без
възможност за комуникация, то очевидно подсъдимият е допускал настъпването на
смъртта на пострадалия, но се е съгласил с този резултат.
При констатираните от съдебния медик увреждания, и с оглед тяхната
интерпретация, също така очевидно е, че са налице и квалифициращите елементи по
т.6 предл. 2 и 3 на чл.116 ал.1 НК, за което окръжният съд е изложил
съображения и те не се налага да бъдат повтаряни.
2. Оспорва се на второ място размера
на наложеното на подсъдимия наказание. Като цяло данните по отношение личността
на подсъдимия са противоречиви. От една страна от полицейските органи се сочи
мнението на съседи на подсъдимия, които го определят като сприхав и заядлив,
самият полицейски инспектор твърди, че срещу Ж. са постъпвали сигнали за
нарушаване на обществения ред. От друга страна кметският наместник на с.Житен,
където подсъдимият е живял и работил, го определя като трудолюбив, общителен,
готов до помогне на хората. Данни за личността на Ж. се съдържат и в
заключението по извършеното съдебнопсихиатрично и психологично изследване.
Вещите лица са определили подсъдимия като екстроверт – общителен, контактен,
социален /което донякъде иде да потвърди изводите на кмета на с.Житен/, с
холеричен характер. Водещите му ценности са работата, семейството и доверието в
него. Жизнените му цели са сравнително ниско поставени – до задоволяване на
основните му потребности. Не са констатирани и стабилизирани агресивни
поведенчески модели за справяне в конфликтни ситуации. На фона на изложеното
първият съд като смекчаващи вината обстоятелства е отчел чистото съдебно минало
на дееца /осъждан, реабилитиран/, оказаното макар и частично съдействие в
рамките на досъдебното производство. Частично – тъй като така или иначе трупът
и изоставената кола на пострадалия са открити двадесет след деянието от
случайно преминаващ човек. Към тях може да се добави трудовата му ангажираност.
Като отегчаващи е приел недобрите характеристични данни, сочени от полицейския
инспектор, начинът на осъществяване на посегателството, проявените от Ж. коравосърдечие
и бруталност, липсата на критичност към извършеното /твърденията в обратна
насока на защитата не намират опора в материалите по делото/. Характеристиката
на някои от действията на подсъдимия – проявените самонадеяност и хладнокръвие
при напускането на местопроизшествието и след това до задържането му,
умишленото умъртвяване на близък човек, приятел, е дало основание на съда да
оцени обществената му опасност като висока. Висока е и обществената опасност на
самото деяние. При това положение правилно съдът е отмерил наказание на подс.Ж.
над средния размер, а именно осем години лишаване от свобода, при предвидени от
текста на чл.118 НК от три до десет години лишаване от свобода. Определено в
този му размер настоящият съд го намира за в състояние да поправи и превъзпита
подсъдимия, както и да изпълни задачите на личната и генерална превенция, т.е.
да постигне целите на закона като цяло съобразно изискването на чл.36 НК.
Поради което пък се явява справедливо. Която пък констатация изключва промяната
му в която и да било насока. Включително
и поради представените писмени доказателства за наличие на заболявания на
подсъдимия – касае се за херния и язва, които заболявания /освен че са често
срещани/ не са от естество щото да окажат сериозно влияние върху общото му
здравословно състояние, а оттам и да наложат смекчаване на наказателната
репресия. Несериозни в тази връзка са твърденията, че първото от тях било
получено по време на сбиването между пострадал и подсъдим – липсва
доказателствена основа за подобен извод/наличието на херния е установено година
и нещо след деянието/. Разпитът на св.Д. пред настоящата инстанция също не е в
състояние да доведе до смекчаване отговорността на Ж. – от него не се
установяват нови факти по отношение личността му. Св.Д. потвърждава единствено,
че Ж. е трудолюбив човек, който факт не се оспорва, а и е отчетен като негов
плюс.
ІІІ. По жалбата на частното обвинение
Както вече се спомена в тази жалба
единственото възражение е за допуснато съществено процесуално нарушение в хода
на съдебното производство. Според повереника то се изразява в отказа на съда да
назначи нова /повторна/ съдебнопсихиатрична експертиза. Според частното
обвинение при изготвянето й експертите са подходили формално, тъй като била
идентична с друга такава по друго дело, а и не били посочени методиките по
които вещите лица работили. В крайна сметка се отправя към съда искане за
отмяна на постановената присъда и връщане делото за ново разглеждане, поради
неправилно приложение на материалния закон. Т.е. очевидно е от изложеното в
жалбата /а и в този си вид тя се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата
инстанция/, че като цяло недоволството на частното обвинение е породено от
приложението на леко наказуемия състав по чл.118 НК.
Затова и на първо място въззивният съд
намира за уместно да отбележи следното : Частният
обвинител е субсидиарен процесуален субект по това обвинение и по принцип не
може да претендира да определя неговите параметри. Като такъв той действа
винаги и само наред с прокурора, без да може да го замести в неговите
правомощия (чл. 78, ал. 1 от НПК). Прокурорът е този, който повдига и поддържа
обвинението за престъпления от общ характер (чл. 127, т. 1 от КРБ и чл. 46, ал.
1 от НПК) и последващо изменение на обвинението във вреда на подсъдимия е
допустимо отново само по инициатива на прокурора (чл. 287 от НПК). Това е цитат от Решение № 397/6.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1912/2011 г.,
I н. о., НК, /на което се е позовал и първостепенния съд/ и тук се сочи отново
не защото има задължителен характер за съдилищата, а защото този извод е правно
издържан, и съвсем точно определя докъде се простират правомощията на частното
обвинение. Това становище не е изолирано, все в тази насока са Решение № 73 от
11.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 224/2016 г., I н. о., НК, Решение № 106 от
24.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 2018/2014 г., III н. о., НК, Решение № 471 от
26.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1415/2015 г., I н. о., НК, Решение № 486 от
22.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 503/2010 г., III н. о., НК, Решение № 555 от
19.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 548/2010 г., III н. о., НК, Решение № 557 от 9.01.2012 г.
на ВКС по н. д. № 2608/2011 г., I н. о., НК.
Поради изложеното
липсва процесуална възможност за отмяна на съдебния акт и връщане делото за
ново разглеждане поради нарушение на материалния закон - частните обвинители биха могли да претендират в
конкретния случай единствено осъждане на подсъдимия за престъплението, в което е обвинен
от прокуратурата, т.е. по чл.118 вр. чл.116 НК. За това престъпление обаче той
вече е признат за виновен и осъден от окръжния съд.
На второ място: Не е допуснато
процесуално нарушение с отказа на съда за назначаване на повторна експертиза.
Повторна експертиза се назначава в случаите, когато експертното заключение не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Това се твърди и в
жалбата. В случая обаче не е така. Вещите лица Т. /лекар-психиатър/ и Б./психолог/
са били подробно разпитани в съдебно заседание /л.80-84 от нохд/ и са дали
пространни отговори на въпросите на повереника, включително и какви методики и
тестове са използвали при извършеното изледване, кои са фазите на афекта,
вегетативните му симптоми, и защо експертизата им е подобна на друга, назначена
по друго дело. От заключението на експертите и от разпита им в съдебно
заседание става в крайна сметка ясно следното :
Натъквайки се изненадващо на поведението
на съпругата си и на своя познат и приятел, Ж. преживял значителен стрес, а
сблъсъкът с внезапната неприемлива за него ситуация поставила начало на
афективно нагнетяване. От споделеното в беседата с подсъдимия експертите са получили
информация за нарастващи по интензитет негативни емоции-унижение, недоволство,
обида, раздразнение, яд и гняв, натрупвани и ескалирали до разтоварване с
неконтролиран деструктивен акт, явяващ се нарязването на гумите на колата.
Последвалата физическа агресия от страна на пострадалия лишило Ж. от
възможността да търси адаптивен алтернативен вариант за излизане от ситуацията.
Предприетите ответни действия са били импулсивни, без преработка на мотиви и
оценка на ситуацията. Според вещите лица за Ж. преживяното се явява първо по
своя характер, непознато като емоционална наситеност, интензивност и усещания
от тялото. По сила емоционалните преживявания са надвишавали значително
обичайните за дееца в предшестващия инцидента период. Като доказателство за
интензивността на афективната реакция са отчетени и характерните вегетативни
компоненти, описвани от Ж. – разтреперване, неприятно усещане в стомаха,
последващите деянието умора и изтощение като последица от разтоварването.
Самият физиологичен афект е определен като особено състояние на съзнанието с
изключително силно, внезапно, бурно протичащо краткотрайно чувство,
предизвикано най-често от преживяване на застрашеност/унижение, намаляващо
базисните психични годности. Анализирайки конкретната ситуация експертите
установяват начална фаза с провокация, кумулиране и възходяща градация на
афектния заряд в хода на конфликта до мъчително преживяване на унижение, гняв,
силно раздразнение, агресивно разтоварване, вегетативна симптоматика, известно
стеснение на върха на афекта и фаза на изчерпване. На тази основа е прието, че
деянието е осъществено именно в състояние на физиологичен афект. Състоянието на
силно раздразнение е било предизвикано от пострадалия първоначално с тежка
обида-участие в изневярата на съпругата, а впоследствие и с упражненото
физическо насилие.
Следва да се заключи след казаното, че
аргументираните отговори на поставените на вещите лица въпроси /както
първоначално с експертизата, така и в съдебно заседание/, не дават основание да
се приеме заключението им за необосновано. Нещо повече – изводите им намират
основа и в доказателствата по делото. Затова и с отказа на окръжният съд за
назначаване на повторна експертиза /макар и немотивиран/ не е допуснато
процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на присъдата и връщане делото
за ново разглеждане. Точно поради същата причина настоящият съд остави без
уважение същото искане в производство по чл.327 НПК.
С оглед изложеното
и предвид наличните доказателства, то и за настоящата инстанция е вън от
съмнение, че е налице физиологичен афект, и деянието подсъдимият е извършил в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида - семейна изневяра с участие на пострадалия,
и с насилие – нанесени удари от пострадалия с дървен сап, който той взел от
колата си. В този смисъл и предложената от прокурора и възприета от
първостепенния съд правна квалификация се явява правилна – съобразена с фактите
по делото, поради което и липсват каквито и да било основания за нейното
преосмисляне.
Правилна и законосъобразна се явява
присъдата и в нейната гражданска част. Предявените искове са доказани и по
основание, и по размер.Установява се от доказателствата по делото по
категоричен начин, че подсъдимият умишлено е умъртвил пострадалия. От загубата
на последния неговите близки /ищци в настоящото производство/ – майка, двама
братя и сестра, несъмнено са претърпели болки и страдания, за които следва да
бъдат възмездени, и логично подсъдимият е бил осъден да ги обезщети. При
определяне размера на обезвредите съдът е съобразил поддържаните между
пострадалия и ищците близки и нормални човешки взаимоотношения, при което
правилно е диференцирал техните размери – присъдените на М.М. и П.Р.
обезщетения са в по-голям размер той като те са живели в едно домакинство с
пострадалия /а М. е и негова майка/. Доколкото в този вид те отговарят на
житейския критерий за справедливост и са съобразени с практиката на съдилищата
в тази насока, то не се налага и тяхната корекция.
При
извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.
Предвид изложеното и като намира, че не са налице основания за изменение
или отмяна на атакуваната присъда, на основание чл. 338 НПК Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №6/05.03.2020г. по НОХД №382/2019г. на Добрички окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: 1.
2.