Р
Е Ш Е
Н И Е №
260744
01.06.2021г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на единадесети
май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 850/ 2021 г по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на Г.Р.Д., с посочен адрес ***
чрез особен представител адв.Й.Д. *** против Решение № 260461/
15.02.2021г., постановено по гр.д.№ 17471/2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив – ХХІІ гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б сумата в размер на 830.72 лева,
представляваща стойността на заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка, сключена за „Мини Купър“, с рег. № *** за имуществени вреди
от настъпило на дата 06.02.2017 г. застрахователно събитие - ПТП, причинено
виновно и противоправно от Г.Р.Д., като водач на „Субару Легаси“, с рег. № ***, без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, за които вреди е заведена щета при ищеца
с № 44012131703129 и 207.45 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 09.05.2017 г. до 24.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
25.10.2019 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на
998.20 лева – разноски в
производството. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на така предявения иск.
Постъпил
е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД- гр.София,
представлявано от ГИД К.Ч. и ИД Б. В., чрез адв.С.М., със съдебен адрес:***,
АД“М.“ - адв.С.М. , с който отговор се
оспорва въззивната жалба като неоснователна, по изложени съображения в отговора и се иска потвърждаване на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните
на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и
е в законния по чл.269, ал.1 ГПК преклузивен срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Ищцовото застрахователно дружество е
предявило суброгационен иск на основание чл.410, ал.1 КЗ в размер на сумата от 1037,17 лв, обективно съединен с иск
за обезщетение за забава за периода
09.05.2017г. до 24.10.2019г. в размер на 207,45 лв против Г.Р.Д. ***,
последният управлявал лек автомобил марка и модел „Субару Легаси“, с рег.№ ***, с
несъобразена скорост, станало причина за
настъпване на ПТП с материални щети, на датата 06.02.2017г. , в 19,45 ч. по
отношение на лек автомобил „Мини купър“, с рег.№ ***, собственост на „Фин тех
маш“ АД / в ликвидация, с рег.№ ***, управляван от водача П.В.З.. За
настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1686831 от 06.02.2017г., съставен
от Г.И.Б. – мл.автоконтрольор към ІІ РУ на ОПП СДВР, в който е бил отразен
механизмът на ПТП, като ответникът признал вината си за настъпилото
произшествието. След уведомление до ответника за настъпилото застрахователно
събитие и Уведомление за щета по застрахователната полица „Каско +“, е била образувана преписка по щетата, с
определяне на размера на застрахователното обезщетение след извършен опис на
уврежданията, представляващи облицовка предна броня 2ч. ремонт, лайсна хром
пр.броня среда, решетка декоративна, емблема и преден капак. В съответствие с изложеното в ИМ ищецът е ангажирал по делото писмени доказателства, Протоколът за
ПТП , преписката по образуваната щета при ищцовото застрахователно дружество,
гласни доказателства, допусната е и приета
САТЕ, по която е депозирано заключение на в.л.инж. С.М..
При уважаване на така предявения иск районният съд е приел установеността на изпълнението на
фактическия състав на суброгационния иск по чл.410, ал.1 КЗ поради наличието на
доказано плащане от страна на
застрахователя на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, с оглед на което наличието на посоченото основание за встъпване в неговите права за претендиране
на заплатеното от виновния за настъпване на застрахователното събитие, при
доказана причинно следствена връзка между установения механизъм на настъпване
на ПТП и процесните щети по лекия автомобил марка „Мини купър“, собственост на
посоченото дружество „Фин тех маш“ АД /
в ликвидация/, с рег.№ ****, управляван от водача П.В.З..
Постановеното решение
е правилно, обосновано и законосъобразно постановено в съответствие с
доказателствения материал по делото.
Претендираната
от ищцовото застрахователно дружество искова сума от 1037,17 лева представлява
суброгационно вземане на основание чл.411 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД за изплатено
застрахователно обезщетение за настъпили щети в резултат на ПТП на 06.02.2017г.
на лек автомобил „Мини купър“, собственост на дружеството „Фин тех маш“ АД/ в
ликвидация/. С разпоредбата на чл.411 КЗ е уредено специално суброгационно
право, при което застрахователят при настъпване на застрахователното събитие,
изплащайки застрахователното обезщетение изпълнява свое договорно задължение, в
резултат на което по силата на същата разпоредба е предвидена правната
възможност застрахователят да встъпи в правата на увредения срещу причинителя
на вредата или срещу застрахования по застраховка „ ГО“. За възникване на
регресното притезателно право на застрахователя по имуществената застраховка в
първия случай е достатъчно да са осъществени предпоставките относно наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ от една страна и от
друга - за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата. Поради това без съществено правно
значение, с оглед предвидената с разпоредбата на чл.411 КЗ алтернативна
възможност за застрахователя по застрахователното правоотношение с увредения, е
установяване в настоящия процес наличието на застраховка „ГО“ на деликвента,
което обстоятелство би било необходимо правно релевантно за установяване в
случай на насочване претенцията срещу застрахователя по тази застраховка,
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на ППС.
На
следващо място Протоколът за ПТП 1686831 от 06.02.2017г. , съставен от
мл.автоконтрольор Г.И.Б. към II РУ на ОПП СДВР, е подписан двустранно и от
двамата участници в осъщественото на посочената дата ПТП относно удостоверените
в протокола фактически обстоятелства, вкл. относно механизма и вината за
неговото настъпване. Неоснователно в пълнота е твърдението на жалбоподателя
чрез процесуалния си представител за несъответствие на събраното по делото
гласно доказателство чрез разпита на свидетеля, водач на увредения автомобил и
отразеното в Протокола за ПТП, за това, че автомобилът „Субару“ , управляван от
деликвента, стоял на място, което не отразявал съставения Протокол за ПТП.
Разпитаният по делото св. П.В.З., участник в удостовереното ПТП, в депозираните си показания разяснява начина
на настъпване на произшествието, при което действително сочи първоначално
автомобилът, управляван от деликвента да е бил спрял отстрани и перпендикулярно
на пътя, изглеждал, че ще тръгва, при което свидетелят намалил скоростта, а
другият автомобил се спрял срещу автомобила, управляван от свидетеля, след
което обаче при последващо тръгване към свидетеля се ударил в управлявания от
последния автомобил. Съставеният и подписан от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР
Протокол за ПТП в качеството си на длъжностно лице удостоверява изявленията и
на двамата участници в ПТП относно начина на настъпване на ПТП, очертано и на
схемата на протокола, поради което
доказва изявленията на участващите лица за механизма на ПТП. По отношение на
участника Г. Р.Д. удостовереното изявление относно този механизъм и вината включва неизгодни за него факти, които
подлежат на кредитиране в съответствие със събрания доказателствен материал –
гласните доказателства и САТЕ, последната установяваща и стойността на
необходимите материали и труд за репариране на щетите върху лекия автомобил
„Мини купър“ в причинно -следствена връзка с процесното ПТП. Така събрания доказателствен материал,
преценен поотделно и в съвкупност, налага правният извод за доказан по
основание и размер предявения от ищцовото дружество иск за реализиране на
регресната отговорност спрямо виновния водач на управлявания л.а. „Субаро Легаси“
ответник Г. Д..
С
оглед на гореизложените съображения , поради съвпадение на изводите на
настоящата инстанция с тези на първата, въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
С
оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК , на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за
въззивната инстанция, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, в размер на
663, 20 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Решение № 260461/ 15.02.2021г. по гр.д. № 17471/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – ХХII гр.с.
Осъжда
Г.Р.Д., ЕГН: ********** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“,
бул.“Витоша“, № 89 Б, представлявано от ГИД К.Х.Ч. и ИД Б.Х.П. сумата 663,20 лв / шестстотин шестдесет и три
лева и 20 ст./ - разноски за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: