МОТИВИ
НОХД №18/2021г. на СОС
Силистренска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт с повдигнато обвинение против
подсъдимата Т.Р.И. от с.С. ***, с правно основание чл.255, ал.1, т.1 във вр. с
чл.26, от НК, за това, че през периода от 06.05.2014 г. до 28.11.2016 г. в гр.
Главиница, обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 3 223,17
(три хиляди двеста двадесет и три лева и седемнадесет стотинки), като не е
подала в Дирекция „Местни данъци и такси" към Община Главиница изискуемите
по чл.49, ал.З от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) данъчни декларации в
нито един случай на получени в периода 27 (двадесет и седем) броя дарения от
различни лица на обща стойност 80 579,02 лева (осемдесет хиляди петстотин
седемдесет и девет лева и две стотинки).
Представителят
на държавното обвинение, в съдебно заседание, изрази становище и съображения за
обективна и субективна съставомерност и доказаност на обвинението. Отчита
направените от подсъдимата в съдебно заседание самопризнания, възстановяването
на щетите и пледира за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимата да
бъде освободена от наказателна отговорност и да и бъде наложено адм. наказание,
по смисъла на чл. 78а от НК, предвид установеното в съдебното производство и
представени доказателства за възползване
на подсъдимата от привилегиите по чл.255, ал.4 от НК. Счита, че наказанието, което следва да се
търпи, би следвало да е между минималния, към средния размер на предвиденото в
чл.78а от НК.
Защитата
на подсъдимата излага доводи за съставомерност на деянието, по така
повдигнатото обвинение. Навежда доводи за наличие на значителни смекчаващи
вината обстоятелства, – признаване на
фактите по обвинението, цялостно и пълно съдействие на органите на
разследването, безупречно процесуално поведение, както и възстановяване щетите,
произтекли от неправомерното и поведение. Навежда доводи за наличие на
условията на чл.78а от НК. Счита, че наказанието следва да бъде „ Глоба“ , а
размера и към минималния предвиден в НК.
В
последната си дума, подс. Ибрам, изказва съжаление за стореното и моли за
минимална глоба.
Съдът
като прецени по отделно и в съвкупност събраните доказателства, приложени към
ДП № 648/2020г. по описа на ОП- Силистра, становищата на страните изразени в
съдебно заседание, прие за установено следното:
Подс.
Т.Р.И. е от с. С. ***,.
През
периода от 2014 г. до 2018 г. И. е получавала множество парични преводи от
лица, живущи извън България. Същата от 2006 г., от месец март до м. септември е
живеела и работела в Испания, а през останалите месеци в годината се е връщала
в България. В Испания се е запознавала е мъже и е поддържала връзка с тях по
телефона. Мъжете били от различни националности и са си разменяли телефоните
номера. По телефона им е разказвала колко бедно живее в България и тези мъже са
и пращали пари, за да може да преживява в България с децата и мъжа си. В
България живеели в къщата на свекър и свекърва и, но на село нямали работа и
нямало от какво да се издържат. Всичките пари , които са били преведени на
нейното име са от мъже, е които тя е говорила по телефона. За мъжете, които са
й пращали пари, подс. И. споделя, че не ги е заблуждавала за нищо. Тези пари са
били пращани, като помощи за семейството и децата й. Хората които са и пращали
пари не са искали от нея да им ги връща. Получавала парите лично и ги
използвала за прехраната на семейството си. Подс. И. не е подавала декларации,
защото не е знаела, че даренията трябва да се декларират в Община Главиница.
Изискана
е информация от ТД НАП – Варна, офис Силистра. От получения отговор се
установява, че за периода 2010 г, - 2019 г. Т.И. не е подавала ГДД по чл. 50 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица и че същата не е работила
по трудов договор в периода 2010 г. - 2019 г.
Изискана
е информация от отдел „Местни данъци и такси“ при община Главиница, дали Т.И. е
подавала декларации по ЗМТД за получени от нея дарения. От отговора на Дирекция
„Местни приходи" при община Главиница се установява, че същата не е
подавала декларации по чл.49, ал.З от ЗМДТ.
В
хода на досъдебното производство е изискана информация от банките в Република
България, „Български нощи" ГАД, „Изи пей" АД, ТД на НАП- Варна, офис
Силистра, Община Главиница, Финансова къща „Кеш Експрес Сървис" ЕООД,
Уестърн юнион и Мъниграм Интернешенъл. Изискана и изготвена е справка за
съдимост на Т.И..
Видно
от данните по делото през периода 06.05.2014г. до 28.11.2016г. подсъдимата е
получила, чрез системите за бързи парични преводи множество парични суми, които
получавала от различни граждани от чужбина.
Системите
изискват сумите да се привеждат по банков път и да се получават лично, като
изпращача посочва имената на получателя, от коя държава е, размера и валутата
на превода. Лицето което получава сумата трябва да представи документ за
самоличност, както и уникален десет цифров код съобщен му от изпращача.
Представителство при тази услуга не се допуска.
Разпитана
като обвиняема И. е заявила, че лицата й изпращали пари като подарък, тъй като
са и съчувствали, че е бедна и няма средства да изхранва семейството си.
Твърди, че не е знаела, че тези суми следва да ги декларира и да заплати
дължимия данък върху тях.
От
назначената ССЕ е видно, че за инкриминирания период обвиняемата е получила
общо сумата - левова равностойност на 80579.02 лева, като дължимият налог е в
размер на 3223.17 лева.
Видно
от доказателствата по делото обвиняемата е получила суми, по вид валута,
количество и периоди, както следва:
През
2014год. е получен един паричен превод в EUR - 540.00, с левова равностойност -
1056,15 лв..3а получения превод, дължимият данък при дарение, съгласно чл.35
ал. 1 ,буква „б“ от Наредбата № 16 за определяне размера на местните данъци на
територията на община Главиница е 42,25 лв.
През
2015год. са получени 22 парични превода, от които в BGN -25154.05лв., в EUR -
12568,69 с левова равностойност - 24582,15 лв., в USD -13650,00 с левова
равностойност - 24047,50 лв. Общата левова равностойност е 73783,70лв. 3а
получените преводи, дължимият данък при дарение, съгласно чл.35 ал. 1 .буква „б"
от Наредбата № 16 за определяне размера на местните данъци на територията на
община Главиница е 2951,35лв.
През
2016 год. са получени 4 парични превода от които в BGN-2490,75лв., EUR -
1661,10 с левова равностойност - 3248,42 лв. За получените преводи, дължимият
данък при дарение, съгласно чл.35 ал. 1 ,буква „б" от Наредбата № 16 за
определяне размера на местните данъци на територията на община Главиница е
229,57 лв.
През
2017г. не са получавани парични средства.
През
2018 год. са получени 4 парични превода в EUR - 1090,00 с левова равностойност
- 2131,59 лв. .Общата стойност на получените преводи в лева 2131,59лв. За
получените преводи, дължимият данък при дарение, съгласно чл.35 ал. 1 ,буква
,.б” от Наредбата № 16 за определяне размера на местните данъци на територията
на община Главиница е 85,26лв:
През
2019год. са получени 24 парични превода съответно в BGN-292,50лв., EUR -
3152,80 с левова равностойност - 6165,56 лв. Общата стойност на получените
преводи в лева 6458,06лв. За получените преводи дължимият данък при дарение,
съгласно чл.35 ал. 1,буква „б" от Наредба №16 за определяне размера на местните данъци на
територията на община Главиница е 258, 32лв.
През
2020год. са били получени 4 парични превода в EUR - 1671,61 с левова
равностойност - 3268,97 лв. .За получените преводи, дължимият данък; при
дарение, съгласно чл.35 ал. 1, буква „б" от Наредба №16 за определяне
размера на местните данъци на територията на община Главиница е 130,76лв.
От
получените писмени доказателства се установява, че за нито едно от получените в
инкриминирания период 27 бр.дарения, обвиняемата не е подавала изискуемите по
закон декларации и не е заплащала данък върху нито едно от даренията, които е
получила.
Съгласно
разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за местните данъци и такси обект на
облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, поради което за
обвиняемата е съществувало задължението за деклариране на получените средства
на това основание.
Разпоредбата
на чл.49 ал.З от Закона за местните данъци и такси регламентира задължение на
получилите безвъзмездно имущество да подадат декларация за облагането му с
данък и заплащане на определения данък в двумесечен срок от получаването му.
като данъкът се заплаща в общината по постоянния адрес на данъчно задълженото
лице.
Изхождайки
от допускането, че получените парични средства чрез международните системи за
парични преводи Western Union, Money Gram, RAI в периода от 06.05.2014 г. до 28.11.2016 г. имат характера на дарени средства,
дължимият данък по Раздел трети. Глава втора от ЗМДТ е в размер на 3223.17 лв.
/ Три хиляди двеста двадесет и три лева и 17 ст. /
До
приключване на наказателното производство, подс. И. е възстановила сумата
дължима като данък, както и сумата дължима като законна лихва.
Изложените
фактически обстоятелства се подкрепят изцяло от събраните в наказателното
производство доказателства, в това число и обясненията и самопризнанията на подсъдимата.
Доказателствените източници са събрани по надлежния процесуален ред, поради
което са носители на информация, която съдът цени безпрекословно.
Безспорно
е, че подс. Т.И. е местно физическо лице по силата на постоянния си адрес в Р.България.
Като такова, тя е носител на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в страната или чужбина. Получените парични суми от различни чужди
граждани са облагаем доход (чл.12, ал.1 във вр.с чл.10, ал.1, т.6 във вр.с
чл.35, т.6 ЗДДФЛ) и не попадат в изключенията предвидени в чл.13 ЗДДФЛ.
Разпоредбите
на чл.50 и 53 ЗДДФЛ предписват задължение за подаване на годишна данъчна
декларация за получените доходи в срок до 30 април на годината, следваща
придобиването им. Несъмнено е, че обвиняемата не е изпълнила това задължение.
Обвиняемата
не е подала изискуемите данъчни декларации за получените доходи през 2014г. до
28.11.2016г. в предвидения за това срок. Като не е декларирала получените
доходи, тя е избегнала плащането на законово определен дължим данък, който за
целия инкриминиран период възлиза на сумата от 3223.17 лева. Тази сума надхвърля
определения от чл.93, т.14 НК размер покриващ понятието „големи размери”.
Получените
суми за периода 2018г., 2019г. и 2020г. също не са декларирани, но не попадат в
приложимото поле на чл.26 НК относим за инкриминирания период, а дължимия по
тях данък е под 3000 лева, т.е.сумата е несъставомерна.
В
случая деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се
е явявало от обективна и субективна страна продължение на предходното, т.е.,
налице са предпоставките за приложение на института на продължавано
престъпление по чл.26, ал. 1 НК.
До
приключване на досъдебното производство, видно и от доказателствата по делото, подс.
И. е внесла в бюджета изцяло дължимото данъчно задължение, ведно с лихвите начислени
към него.
Предвид
на това, съдът счита, че от обективна страна Т.Р.И. е осъществила престъпния
състав на чл.255, ал.4 във вр.с ал.1, т.1 във вр.с чл.26, ал.1 НК.
От
субективна страна деянието е осъществено умишлено, тъй като обвиняемата е
съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира но не е сторила
това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.
Съдът
намира също така, че са налице условията за приложение на разпоредбата на
чл.78а НК, тъй като предвиденото наказание за деянието осъществено от И. е до
две години лишаване от свобода, обвиняемата не е осъждана за престъпление от
общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност, а причинените
вреди са възстановени.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото й съдебно минало, липсата на данни за
други противообществени прояви, направените самопризнания, изразеното съжаление.
Като отегчаващи съдът прие упоритостта и продължителността с която обвиняемата
е осъществявала деянията.
При
тези предпоставки и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК съдът освободи подс. И.
от наказателна отговорност и й наложи наказание глоба в размер на 1500 лева,
като я оправда по възведеното обвинение по смисъла на чл.255, ал.1 т. 1, във
вр. с чл.26 от НК.
На
основание чл.309, ал.4 НПК съдът отмени взетата по отношение на обвиняемата
мярка за неотклонение „Подписка”.
Съдът
счита, че наложеното на обвиняемата наказание в този вид и размер ще изиграе
своята превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.
Присъдени
са и направените в хода на наказателното производство разноски.
Водим
от тези си съображения съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: