Р Е Ш Е Н И Е
№ 717
Плевен, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА ИВАНОВА
ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ,
касационно административно-наказателно дело № 1247 по описа за 2019 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК
Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от ОД на
МВР – Плевен, представлявана от К. В.Н. - директор против
решение № 170 от 02.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 120 по описа за 2019 г.
на Районен съд Кнежа. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно и
необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд е приел, че при съставянето
на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
атакуваното НП, а именно множеството ръкописни корекции в съдържанието на АУАН
направени от актосъставителя, което е довело до нарушаване правото на защита на
нарушителя да разбере ясно и точно какво административно нарушение е извършил. Във
връзка с това се твърди, че въведените
корекции от страна на актосъставителя са прецизирали съдържанието на АУАН до
степен да не буди съмнение какви нарушения се вменяват на нарушителя. Сочи се,
че е налице пълна идентичност между словесно и цифрово посочване на
нарушенията, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП. Навеждат се
доводи, че преди да подпише съставения АУАН Т.Д. се е запознал със съдържанието
на акта и не е направил възражения, че същият е нечетлив и неразбираем. Сочи се,
че поправките внесени от актосъставителя в съставения АУАН са ясни, точни и
четливи. В заключение се твърди, че нарушението е доказано безспорно от
приобщените по делото писмени и гласни доказателства.
Ответникът – Т.С.Д., редовно призован не се явява и не се представлява в
съдебно заседание.
Постъпило е писмено становище от ответника, чрез адвокат Р.Б. ***, в което моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Навеждат се доводи, че на ответника Д. не
е изпращано писмо от Гаранционния фонд с уведомление по чл. 547, ал. 1 от КЗ,
че следва да представи информация за сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да е бил предупреден
в случай, че не стори това фондът ще предостави на компетентните органи на МВР
данни за това обстоятелство за предприемане на мерки за прекратяване на
регистрацията на МПС. Излага се становище, че дори фондът да е предоставил на
МВР такава информация, то съгласно чл. 143, ал. 10, изр. първо от ЗДвП може да
се прекрати регистрацията по чл. 574, ал. 11 от КЗ само ако органите на МВР са
го уведомили за това. Твърди, че органите на МВР като не са го уведомили за
горното, не са изпълнили вмененото им от закона задължение да уведомят „нарушителя“ за служебно
извършеното на 31.07.2017 г. прекратяване на регистрацията на собствения му лек
автомобил с рег. № *****. Според ответника
обстоятелството дали е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на
посоченото МПС е от съществено значение за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, тъй като отговорно е само това
лице, което е извършило деянието виновно. Същият изтъква, че не е бил надлежно
уведомен, както от фонда за липсата на задължителна застраховка „ГО“, така и от
органите на МВР за дерегистрацията на автомобила му, поради което нарушението,
за което се твърди, че е извършил е несъставомерно от субективна страна, защото
липсва вина и двете й форми – умисъл или
непредпазливост, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава становище, че
касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен
съд - Кнежа следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Плевен намира, че касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Кнежа е отменил наказателно постановление
№ 19-0938-000445/13.03.2019 г., издадено от началника сектор към ОДМВР –
Плевен, с-р „Пътна полиция“, с което на ответника по касация за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП, кумулативно
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. За да постанови решението си,
съдът е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения
от актосъставителя и от административнонаказващия орган – чл. 42, т. 4, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които са довели до нарушаване
правото на защита на ответника. Сочи се, че в резултат на направените множество
ръкописни корекции от актосъставителя в съдържанието на АУАН е налице неяснота
относно точно описаните нарушения на ЗДвП и нарушените законови разпоредби.
Съдът е приел и че е нарушено правото на защита на
санкционираното лице, тъй като не става ясно за какво точно е наказан, за това,
че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или за това, че
управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационния номер.
Също така е посочено, че не са установени точните характеристики на мотопеда,
правещи го МПС което подлежи на регистрация по съответния ред.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав не споделя част от изложените от
първоинстанционния съд мотиви довели до отмяна на процесното наказателно постановление, но
същото е правилно като краен резултат.
На Т.С.Д., в
качеството му на водач на МПС, е издадено наказателно постановление № 19-0938-000445/13.03.2019
г., за това, че на 13.12.2018 г. 1:15 часа в град Искър, ул. „Т. Ангелов“ до
номер 22 с посока на движение ул. „Велико Търново“ като водач на собствения си лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***** извършва
следното: управлява лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация
31.07.2017 г., с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
От доказателствата по делото се установява, че
с постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.03.2019 г.,
издадено от прокурор при Районна прокуратура Плевен, досъдебното производство
за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал.1 от НК е прекратено, като е
преценено, че извършеното не съставлява престъпление.
Неправилно първоинстанционният съд е преценил, че е
налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице, тъй като не е ясно за какво точно е
санкционирано, за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или за това, че управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационния
номер. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП(приложимата
редакция ДВ бр.97/2017г.) „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване,
включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или
по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му
ползване.“. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в
нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Видно от
изложеното в санкционната норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП са предвидени санкции
за две отделни нарушения, а именно за водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред и за водач, който управлява МПС, което е
регистрирано, но е без табели с регистрационните номера. Действително в
обстоятелствено част на издаденото наказателно постановление е възпроизведен
текста на правната норма, но е посочено, че санкционираното лице е извършило
следното: „УПРАВЛЯВА
МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД.“, за което са му наложени
административни наказания на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП. От така извършеното описание става ясно, че лицето е наказано
за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, за което
нарушение е и ангажирана административнонаказателната му отговорност и правото
му на защита не е нарушено.
Въпреки изложеното, обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като краен резултат.
В случая, нарушението,
за което е ангажирана отговорността на Д.
и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с
императивното задължение, предвидено чл. 140, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни
участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер,
залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
В касационната жалба неправилно се твърди,
че е безспорно доказан факта, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация, който факт не е оспорен от Т.Д..
Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно
нарушение от страна на Д. не означава, че изложеното в самия акт се приема за
безспорно установено. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена
сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените
доказателства, докато в случая това не е така. Няма представени доказателства,
както пред Районния съд, така и пред касационната инстанция, а също и пред
административнонаказващият орган, че действително автомобила е бил със служебно
прекратена регистрация от 31.07.2017 г. Следва да се отбележи, че трябва да
бъдат представени доказателства, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация, както и факта, че собственикът на автомобила е уведомен за това, съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. За да се приложи санкциониращата норма
на чл.175, ал.3 от ЗДвП, следва да са настъпили предпоставките на чл.143, ал.10
от ЗДвП. По твърдения на касатора настъпил е единствено факта на прекратена
служебна регистрация за процесния автомобил, /за което също не са представени
доказателства/, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен
за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила
му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Наказаното лице следва да се защитава срещу
фактите установени със съставения АУАН, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, а не и срещу други установени нарушения на съответни закони, за
което не е бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
ВОДИМ
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, Административен съд гр.Плевен, ІI-ри състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 170/02.10.2019 г. по АНД № 120/2019
г. по описа на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/