№ 3603
гр. *, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110102247 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Р. В. К., ЕГН **********, с адрес: град *,
жк „*, срещу О* адм* - *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. *,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1. с правно основание чл. 128, т. 1 КТ, вр. чл. 12 от НСОРЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 724,64 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, дължимо за периода от
17.02.2022 г. до 01.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
24.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;
2. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 932,43 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата,
начислено за периода от 01.03.2022 г. до 23.02.2025 г.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на Трудов договор № */03.05.2012 г. бил
назначен на длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“ при ответника. Заявява,
че трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70 КТ, при
уговорена работна заплата в размер на 270 лева. Твърди, че от момента на назначаването му
ищецът работил в О* адм* * с поставени месечни поименни графици за периода, за който
било установено сумирано изчисляване на работното време. Изчисляването било месечно,
при полагане на труда по разпореждане на работодателя, като работният ден бил 12-часов.
Със Заповед № */01.06.2016 г. била въведена работа по график на служителите, заемащи
длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“, при сумарно изчисление на
работното време с период от шест месеца.
Твърди се, че на 29.05.2020 г. трудовият договор на ищеца бил прекратен, като на
същата дата между страните бил сключен нов такъв - № */29.05.2020 г. С последния ищецът
бил назначен на длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“ с основно месечно
възнаграждение 610 лева, дължимо до края на календарния месец, в който е престиран
трудът, и работно време по график на смени. Сочи, че прекратяването на трудовото
1
правоотношение и сключването на нов трудов договор се наложило, с оглед искането на
работодателя да не се признава вече професионалният опит на ищеца на сходна позиция от
27 години, 7 месеца и 23 дни, отработен в БА, Военно формирование 32140 – *,
Военоморски сили, съответно да бъде избегнато заплащането на допълнително трудово
възнаграждение, каквото преди това му било изплащано. Ищецът твърди, че приел горното
под страх да не загуби работата си. Със Заповед № Р* била отменена Заповед № */01.06.2016
г. и се въвела работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител -
оперативен дежурен на ОСС“, при сумарно изчисление на работното време с отчетен период
от 4 месеца.
На 05.01.2021 г. между страните било сключено допълнително споразумение, с което
било уговорено процентът допълнително възнаграждение за всяка година професионален
опит и стаж да бъде в размер на 0,8 %. Сочи се, че през 2023 г. трудовото правоотношение на
ищеца било прекратено, като с Решение № */10.06.2024 г. по гр.д. № 1639/2024 г. по описа
на Районен съд – * уволнението било признато за незаконно и ищецът бил възстановен на
работа.
Излагат се подробни доводи, че въпреки че в последния му трудов договор било
уговорено, че му се полага допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит само за прослужените години в О* адм* *, по силата на закона има
право на такова допълнително възнаграждение за всяка прослужена година на сходна
длъжност, включително за прослужените 27 години, 7 месеца и 23 дни, отработен в БА,
Военно формирование 32140 – *, Военоморски сили. Позовава се на чл. 12 НСОРЗ и чл. 128,
ал. 2, вр. чл. 244 КТ.
По изложените съображения се иска уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва по основание и по размер.
Поддържа се, че регламентирано с чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ право на работодателя е да
въведе вътрешни правила за отчитането на професионалния опит на служителите си, като с
чл. 49 от относимия за периода на претенциите Правилник на вътрешния трудов ред изрично
било уредено, че процентът за прослужено време и професионален опит на служителите,
назначени по ПМС */1993 г., е 0,8% за всяка година трудов стаж и професионален опит,
придобит в О* адм* *.
Отделно навежда доводи, че твърденията на ищеца, че работодателят не признавал
професионалния му опит на сходна позиция, са неоснователни, тъй като в трудовото му
досие няма приложен документ за заемана позиция със сходни характеристики, като с
подписването на трудовия си договор ищецът е приел условията, предложени му от
работодателя. От трудовия договор било видно, че съобразяването на професионалния опит
на ищеца е извършено независимо от дейността му като военослужещ, като задълженията
му във ведомствената трудова характеристика не били свързани с дейност по ЗОВС на РБ.
Твърди се от ответника, че в очертаните в длъжностната характеристика на ищеца
задължения съдържат специфики, за които липсвали доказателства в документите за
предходния му опит и в посоченото лично от него като информация.
По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират
се разноски за производството.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че ищецът е полагал труд
по Трудов договор № */03.05.2012 г. на длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на
ОСС“ при ответника; че на 29.05.2020 г. трудовият договор на ищеца бил прекратен, като на
същата дата между страните бил сключен нов такъв - № */29.05.2020 г.; че на 05.01.2021 г.
между страните било сключено допълнително споразумение, с което било уговорено
процентът допълнително възнаграждение за всяка година професионален опит и стаж да
2
бъде в размер на 0,8 %; че през 2023 г. трудовото правоотношение на ищеца било
прекратено, като с Решение № */10.06.2024 г. по гр.д. № 1639/2024 г. по описа на Районен
съд – * уволнението било признато за незаконно и ищецът бил възстановен на работа.
Същото се потвърждава от приложените по делото писмени доказателства. Видно от
Трудов договор № */29.05.2020 г., със същия ищецът е назначен на длъжността „Изпълнител
- оперативен дежурен на ОСС“, с продължителност на работното време: по график, на
смени, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева, платимо
еднократно до последното число на текущия месец, и допълнително възнаграждение в
размер на 0,6% за всяка година придобит професионален опит в О* адм* - *. С
Допълнително споразумение № * г. основното трудово възнаграждение на ищеца е
повишено на 650 лева, като допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит е определено на 0,8% за всяка прослужена година. Със Заповед № РД-
24-7701-12/14.12.2023 г. на Областния управител на област с административен център - *,
трудовото правоотношение с ищеца на длъжност „Изпълнител - оперативен дежурен на
ОСС“ в О* адм* – * е прекратено, на основание чл. 326, ал. 1, ал. 2 КТ и чл. 32, ал. 1 ЗА,
считано от 14.12.2023 г.
Съгласно Правилник за вътрешния трудов ред в О* адм* – *, в чл. 49 на същия е
посочено, че на служителите, назначени по трудово правоотношение, се начисляват
допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, като процентът за
прослужено време и професионален опит на назначените по ПМС */1993 г. и ПМС
*/02.02.20225 г. е 0,8% за всяка година придобит професионален опит. Съгласно чл. 49 от
Правилник за вътрешния трудов ред в О* адм* – *, утвърден от Областен управител
Андрияна Андреева през 2023 г., на служителите, назначени по трудово правоотношение се
начисляват допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, като
процентът за прослужено време и професионален опит на назначените по ПМС */1993 г. е
0,8% за всяка година трудов стаж и професионален опит, придобит в О* адм* – *.
Видно от Длъжностна характеристика на длъжността „Изпълнител - оперативен
дежурен на ОСС“ в О* адм* – *, подписана от ищеца на 12.06.2020 г., основната цел на
длъжността е привеждане на областта в различни състояния и степени на готовност при
военно време, кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии, мобилизация,
разсредоточаване и евакуация, да подпомага и организира мобилизационни граждански
ресурси за отбраната на страната. Отразена е област на дейност: отбранително-
мобилизационна подготовка в област * и в общините. Преките задължения на служителя
включват: да познава разположението, състоянието и предназначението на техническите
средства за оповестяване, за свръзка и за наблюдение в дежурната стая и работа с тях; да
съхранява документите и материалите, съдържащи класифицирана информация, водещи се
по опис в дежурната стая; да спазва изискванията на ЗЗКИ, ППЗЗКИ и другите нормативни
документи, регламентиращи защитата на класифицираната информация; да участва в
тренировки по оповестяване, провеждани от ВКЦ и Главна дирекция „*“ на МВР; да познава
реда и схемата на всички членове на ОСС и Щаба за координация, които оповестява в
конкретни случаи; да осъществява контрол в сградите на О* адм* – *, след приключване на
работния ден на дежурния пропускател и др. Посочени са изисквания за заемане на
длъжността, сред които: професионален опит – 3 години в структурите на МО и МВР.
Видно от Служебна бележка изх. № 110/11.01.2012 г., издадена да послужи пред О*
адм* – *, със същата е удостоверено, че в периода от 01.03.1977 г. до 23.10.2004 г. ищецът е
служил във Военоморските сили във военно формирование 32140 – *, като е изпълнявал
функционални задължения, включващи носенето на въоръжено денонощно дежурство като
лице от наряда по вътрешната служба, съгласно месечните нарядни списъци.
От заключението по допуснатата в производството Съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при признат трудов стаж и професионален опит от допълнително 27 години, 7
месеца и 23 дни дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение е в размер на
3
3 291,91 лева. Лихвата за забава върху посочената сума, изчислена за периода от датата,
следваща падежа на всяко трудово възнаграждение, до 23.02.2025 г., възлиза общо на 881,76
лева.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Основно задължение на работодателя, вменено му с чл. 128, т. 2 КТ, е да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се
заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата,
определена с индивидуалния трудов договор. С ал. 4, т. 1 на същия законов член
законодателят е предвидил, че при определяне размера на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и
трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на §
1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия. От разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от НСОРЗ, според
която определените с тази наредба или с друг нормативен акт допълнителни възнаграждения
се изплащат задължително, следва и задължителният характер на възнаграждението по чл.
12 от същата, включително при отчитане на трудовия стаж и професионален опит, придобит
на сходна работа или длъжност в друго предприятие.
От горното следва, че предоставеното на работодателя с ал. 5 на чл. 12 от НСОРЗ право
да определи с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за
работната заплата в предприятието условията, при които се зачита сходният характер на
работата, длъжността или професията по ал. 4, урежда възможността работодателят да
конкретизира критериите за сходност, с оглед извършваната работа, но не и изначално да
изключи придобития в друго предприятие трудов стаж.
Предвид изложеното, неоснователен е доводът на ответника, че чл. 49 от Правилника
за вътрешния трудов ред, според който процентът за прослужено време на назначените по
ПМС */1993 г. се определя единствено въз основа на трудовия стаж и професионален опит,
придобит в О* адм* – *, обективира именно правото му по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ.
Неоснователно е и оплакването му, че предявената от ищеца съдебна претенция е в разрез с
уговорените условия в доброволно подписания от същия трудов договор, тъй като според
императивната разпоредба на чл. 8, ал. 4 от КТ, отказът от трудови права е недействителен.
За успешно провеждане на предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ ищецът следва да
установи, в условията на пълно и главно доказване, твърденията си за положен стаж от 27
години, 7 месеца и 23 дни във Военоморските сили на длъжност със сходен характер.
Настоящият съдебен състав намира, че страната успя да проведе такова доказване. Същото
се установява от издадената да послужи пред О* адм* – * служебна бележка, от една страна.
От друга страна, в производството не са ангажирани доказателства, установяващи с
вътрешни правила за работната заплата да е взето решение по какъв начин се определя дали
определена длъжност е сходна на друга такава. Такива условия в правила не са предвидени,
още повече като се има предвид, че с първоначално сключения с ищеца трудов договор,
както и подписваните след това допълнителни споразумения, очевидно е прието от
работодателя, че изпълняваната от ищеца преди постъпването му при ответника длъжност е
сходна със заеманата от ищеца понастоящем. Няма и данни впоследствие да са изменени
условията за признаване на длъжностите за сходни по реда на чл.12, ал. 5 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Затова и съставът намира, че не може да
бъде направен извод, че преди постъпването си при работодателя ищецът не е заемал друга
сходна длъжност. Този извод категорично се налага и от представената по делото служебна
бележка, от която се установява, че ищецът е изпълнявал в периода от 01.03.1977 г. до
4
23.10.2004 г. задължения, включващи носенето на въоръжено денонощно дежурство като
лице от наряда. Горната длъжност очевидно включва задължение за охрана на определен
обект, което е включено и в задълженията на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен“,
която длъжност е заемал при ответника.
Така установеното е достатъчно, за да се приеме, че преди назначаването му в О* адм*
– * ищецът е изпълнявал длъжност със сходен характер, поради което за ответника е
възникнало задължението да определи размера на допълнителното трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 1
от НСОРЗ. Общият размер на неизплатената част от сумата за това възнаграждение е
определена от вещото лице в заключението по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно дадено, на 3 291,91 лева, до който размер
предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 1 КТ, вр. чл. 12 от НСОРЗ се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен. За разликата над посочения размер до
пълния размер на исковата претенция същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
С оглед направения извод за основателност на главния иск, основателно се явява и
искането за осъждане на ответника да заплати горната сума, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на предявяване на иска - 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Доколкото разпоредбата на чл. 128, т. 4 КТ предвижда, че работодателят е длъжен да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове,
като последица от основателността на иска по чл. 128, т. 2 КТ основателен е и искът по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху забавените плащания. Със
заключението по ССчЕ лихвата за забава върху неизплатената част от възнаграждението по
чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ, изчислена за периода от датата, следваща падежа на всяко
трудово възнаграждение, до 23.02.2025 г., възлиза общо на 881,76 лева, до който размер
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан. За
разликата над посочения размер до пълния размер на исковата претенция същата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на адвокат П. П. П.
като процесуален представител на ищеца, следва да се присъди сумата в размер на 690,07
лева - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 31,14 лева, определено съгласно чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – *, държавна такса в общ размер на 178,33 лева /от която: 133,52
лева за иска по чл. 128, т. 2 КТ и 44,81 лева по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, както и сумата от
268,86 лева - депозит за вещо лице, определени съразмерно на уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О* адм* - *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. *, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. В. К., ЕГН **********, с адрес: град *, жк „*, следните суми: 1. 3 291,91
5
(три хиляди двеста деветдесет и един лева и деветдесет и една стотинки) лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, дължимо за периода от 17.02.2022 г. до 01.12.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 24.02.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 128, т. 1 КТ, вр. чл. 12 от НСОРЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума от 3 291,91 (три хиляди
двеста деветдесет и един лева и деветдесет и една стотинки) лева до пълния предявен размер
от 3 724,64 (три хиляди седемстотин двадесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки)
лева; 2. 881,76 (осемстотин осемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата, начислено за периода от
01.03.2022 г. до 23.02.2025 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над присъдената сума от 881,76 (осемстотин осемдесет и един лева и
седемдесет и шест стотинки) лева до пълния предявен размер от 932,43 (деветстотин
тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки) лева.
ОСЪЖДА О* адм* - *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. *, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П. П. П. от ВАК, личен номер *, сумата от 690,07 (шестстотин и
деветдесет лева и седем стотинки) лева - адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. В. К., ЕГН **********, с адрес: град *, жк „*, ДА ЗАПЛАТИ на О* адм*
- *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. *, сумата от 31,14 (тридесет и
един лева и четиринадесет стотинки) лева – юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА О* адм* - *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ул. *, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, сумата от
общо 178,33 (сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) лева – държавна
такса за предявените искове /от която: 133,52 лева за иска по чл. 128, т. 2 КТ и 44,81 лева по
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, както и сумата от 268,86 (двеста шестдесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки) лева - депозит за вещо лице, определени съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6