Решение по дело №8793/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 431
Дата: 30 август 2021 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20211110208793
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. С. , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. СТ. П.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110208793 по описа за 2021 година
Секретар: П.Г.
Прокурор:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата АН. М. К., ЕГН **********, родена на *** г. в гр. С., с
руски произход, руска гражданка, постоянно пребиваваща в България, неосъждана,
неомъжена, със средно образование, работи, с адрес гр. С., ж.к. „С.“, бл. ***, вх. Б, ет. 7, ап.
***, за ВИНОВННА в това, че на 25.08.2020 г., около 21:10 ч., в гр. С., в метростанция
„Надежда“, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - при поискване на документ за самоличност
от страна на И.В.С. - ст. полицай при СООРОО - ООП-СДВР, командирован със заповед от
26.06.2020 г. на старши комисар Г.Х. в 01 група на сектор „Метрополитен“ към ООП-СДВР,
отказала да предостави такъв, като заявила на полицейския служител, че дори да има
документ, няма да го предостави, обърнала се към него с думите: „Ходи да си гледаш
работата!“, ритнала полицейския служител в областта на левия крак под коляното, при
последвалото й задържане започнала да буйства - многократно ухапала полицейския
служител по ръцете, ритала и крещяла: „Ще те уволня! Ти си си повярвал“, и го обиждала с
думата „боклук“, а след отвеждането й до служебното помещение, ритнала вратата на
същото, вследствие на което горната панта на вратата била изцяло изтръгната, а долната
панта се държала само на един крепежен елемент - престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
Поради това на основание чл. 325, ал. 1 НК вр. чл. 78а, ал. 1 НК я ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на
1 000 /хиляда/ лв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА обвиняемата АН. М. К., ЕГН
********** да заплати в полза на държавата, по сметка на СДВР, направените в хода на
досъдебното производство по делото разноски в размер на 564, 32 /петстотин шестдесет и
четири лв. и тридесет и две ст./ лв.
1
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес,
пред Софийски градски съд по реда на Глава XXI НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НАХД № 8793/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав
С постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на Глава Двадесет и осма от НПК Софийска
районна прокуратура е повдигнала обвинение против АН. М. К., ЕГН ********** за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 25.08.2020 г., около 21:10 ч., в
гр. С., в метростанция „Н.“, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - при поискване на
документ за самоличност от страна на И. В. С. - ст. полицай при СООРОО - ООП-СДВР,
командирован със заповед от 26.06.2020 г. на старши комисар Г. Х. в 01 група на сектор
„Метрополитен“ към ООП-СДВР, отказала да предостави такъв, като заявила на
полицейския служител, че дори да има документ, няма да го предостави, обърнала се към
него с думите: „Ходи да си гледаш работата!“, ритнала полицейския служител в областта на
левия крак под коляното, при последвалото й задържане започнала да буйства - многократно
ухапала полицейския служител по ръцете, ритала и крещяла: „Ще те уволня! Ти си си
повярвал“, и го обиждала с думата „боклук“, а след отвеждането й до служебното
помещение, ритнала вратата на същото, вследствие на което горната панта на вратата била
изцяло изтръгната, а долната панта се държала само на един крепежен елемент.
Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на Глава Двадесет и
осма от НПК.
Обв. К. депозира обяснения, в които изразява съжаление за стореното и обяснява
поведението си с афекта от факта на задържането й.
В дадения ход по същество моли, в случай, че бъде призната за виновна, да й бъде
наложена глоба в минимален размер. В последната си дума предоставя на съда.
Като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, при съобразяване с
разпоредбата на чл. 301 и следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата АН. М. К., ЕГН ********** е родена на *** г. в гр. С.. Същата е с руски
произход, руска гражданка, постоянно пребиваваща на територията на Република България,
неосъждана, неомъжена, със средно образование, работи, с адрес гр. С., ж.к. „С.“, бл. ***,
вх. Б, ет. 7, ап. ***.
На 25.08.2020 г. около 21:10 ч., в гр. С., обв. АНЖ. К. и свид. С. Д., нейна приятелка,
влезли в метростанция „Н.“, като не носели лични предпазни средства - маски за лице, и не
валидирали билети. Забелязани били от свид. И.С. - ст. полицай при СООРОО-ООП-СДВР,
командирован със заповед от 26.06.2020 г. на старши комисар Г. Х., в 01 група на сектор
„Метрополитен“ към ООП-СДВР. На процесната дата свид. С. бил назначен нощна смяна на
метростанцията за времето от 19:00 ч. на 25.08.2020 г. до 07:00 ч. на 26.08.2020 г.
Свид. С. се приближил до обв. К. и свид. Д., които били седнали на пейка на перона
във вътрешността на метростанцията, легитимирал се и поискал документите им за
самоличност, с оглед извършване на полицейска проверка. Свид. Д. споделила, че не носи
документа си за самоличност, но може да се обади, за да й го донесат, а обв. К. заявила, че
не носи документ за самоличност, но дори да има такъв, няма да го представи. Свид. С.
отново разпоредил на обв. К. да представи личната си карта, като й разяснил, че в противен
случай ще бъде задържана по реда на ЗМВР с оглед установяване на самоличността й.
Тогава обвиняемата се обърнала към него с думите: „Ходи да си гледаш работата!“, след
което го ритнала в областта на левия крак под коляното. Свид. С. пристъпил към задържане
1
на обв. К., като при поставянето на белезници обвиняемата започнала да буйства -
многократно го ухапала по ръцете, ритала и крещяла: „Ще те уволня! Ти си си повярвал!“, и
го обиждала с думата „боклук“. Въпреки съпротивата й, свид. С. успял да я отведе до
служебното помещение на метростанция „Н.“, използвайки техника „водещ захват“. Когато
стигнали до служебното помещение, обв. К. ритнала вратата му, вследствие на което горната
й панта била изцяло изтръгната, а долната панта останала да се държи само на един
крепежен елемент.
По подадения от свид. С. и свид. ЕМ. Г. сигнал за съдействие, на място пристигнали
свидетелите М.Д. и С. М. - полицейски служители при 02 РУ-СДВР, и отвели обв. К. в
сградата на 02 РУ-СДВР, където била задържана за срок до 24 часа със заповед по реда на
чл. 72 ЗМВР.
На място в метростанция „Н.“ пристигнала огледна група и бил извършен оглед на
местопроизшествие. Изготвени били необходимият брой фотоснимки.
В хода на досъдебното производство била назначена СМЕ № 210/2020 г., видно от
заключението на която, при прегледа на свид. И.С. били установени травматични
увреждания - отоци, ограничени охлузвания, преминаващи в повърхностни разкъсно-
контузни рани с характерна морфологична конфигурация по лявата предмишница, китка и
ръка; ограничени разкъсно-контузни рани на първи и четвърти пръсти на дясната ръка;
множество по-дребни охлузвания на същата ръка.
Назначена била КСППЕ на обв. Каракозан, от заключението на която се изяснява, че
е психично здрава и липсва синдром на зависимост към алкохол или наркотични вещества.
Вещите лица са приели, че по време на инкриминираното деяние се е намирала в състояние
на обикновено /просто/ алкохолно опиване в долните граници на средна степен, като е могла
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа събрания и приобщен към
делото доказателствен материал, при преценка на гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства, и способите за доказване, поотделно и в съвкупност, както
следва: гласни - показанията на свидетелите И.С., С. Д., М.Д., С. М., А.Г. и И. А.; писмени -
справка за съдимост; заповед за задържане за срок до 24 часа; протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум; ежедневна ведомост на личния състав на сектор
„Метрополитен“ към ООП-СДВР; месечен график на служителите от 01-ва група, 04-ти
взвод на сектор „Метрополитен“ към ООП-СДВР за месец август 2020 г.; протокол рег. №
513р-53813/01.07.2020 г.; акт за встъпване в длъжност от 21.07.2020 г.; заповед № 513з-
9895/26.06.2020 г. на директора на СДВР; способите за доказване - заключенията на
изготвените в хода на ДП съдебномедицинска експертиза № 210/2020 г., комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на обв. К.; видео-техническа експертиза;
техническа експертиза протокол № 20/ИДИ-260.
Времето и мястото, на които са се разиграли процесните събития - 25.08.2020 г. около
21:10 ч. в гр. С., вътрешността на местростанция „Н.“, се установяват еднопосочно
посредством показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и
писмените доказателства, поради което съдът прие тези елементи от фактическата
обстановка за безспорно изяснени, и не намира за необходимо по-подробното им обсъждане
и анализ.
Гласните доказателствени източници, и конкретно показанията на свидетелите С., Д.
и Г., са еднопосочни и по отношение поведението на обв. К. от момента, в който свид. С.
предприел действия по извършване на полицейска проверка на нея и свид. Д., до момента на
задържането й от полицейски служители при 02 РУ-СДВР. Депозираното от всеки един от
тримата свидетели, независимо от различното им участие и гледна точка спрямо
2
конфликтната ситуация, кореспондира както по отношение отказа на обвиняемата да
предостави на полицейския служител документ за самоличност, така и досежно оказаната
физическа агресия и съпротива спрямо него, отправените реплики, нанасянето на ритник по
вратата на служебното помещение на метростанция „Н.“ и последвалата в следствие на него
повреда.
Изложеното от свидетелите-очевидци, освен помежду си, в пълна степен
кореспондира и с констатациите, обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие,
и със заявеното от пристигналите по-късно на местопроизшествието свидетели М.Д., С. М. и
И. А.. Предвид това съдът прецени доказателствената съвкупност за еднопосочна по
отношение съставомерните обстоятелства, и кредитира изцяло изложеното от всеки от
свидетелите.
За изясняване на фактическата обстановка, и в подкрепа депозираното от свидетелите
С., Д. и Г., са и заключенията на видео-техническата и техническата експертизи. Независимо
от липсата на възможност за лицева идентификация на заснетите от охранителните камери
на местростанция „Н.“ лица, възпроизведеното върху видеозаписа, обект на изследване на
видео-техническата експертиза, физическо съприкосновение между лице от мъжки пол с
надпис на гърба „Police“ и лице от женски пол, с условно означение № 1, наподобяващо
действия по бутане и дърпане, отново кореспондира със заявеното от свидетелите относно
поведението на обв. К. спрямо свид. С.. Предвид това съдът го прие за безспорно доказано.
Аналогичен е изводът и по отношение техническата експертиза на телефонния разговор,
проведен с оператор на телефон 112.
Относно обстоятелството, че повредата, нанесена от обв. К. на вратата на служебното
помещение на метростанция „Н.“, била отстранена, и не са налице финансови претенции от
страна на „Метрополитен“ ЕАД спрямо обвиняемата, се установява от показанията,
депозирани от свид. А.Г., на които съдебният състав също се довери, предвид
непредубедеността и обективността им.
Наред с гласните доказателствени източници, съдът кредитира и писмените
доказателства, преценявайки ги като относими към предмета на доказване и
кореспондиращи помежду си. Конкретно, заеманата от свид. С. длъжност и обстоятелството,
че към инкриминирания момент изпълнявал служебните си задължения, са изводими от
приложените ежедневна ведомост на личния състав на сектор „Метрополитен“ към ООП-
СДВР, месечен график на служителите от 01-ва група, 04-ти взвод на сектор
„Метрополитен“ към ООП-СДВР за месец август 2020 г., протокол рег. № 513р-
53813/01.07.2020 г., акт за встъпване в длъжност от 21.07.2020 г. и заповед № 513з-
9895/26.06.2020 г. на директора на СДВР.
Причинените в резултат от действията на обв. К. на свид. С. телесни
увреждания , и медико-биологичната им характеристика, се изясняват посредством
заключението на съдебномедицинската експертиза, на което съдът се довери.
Наред с останалите експертни заключения, съдът кредитира и заключението на
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, оценявайки го като
компетентно и обективно изготвено от вещи лица - специалисти в съответните области,
които са дали изчерпателни отговори на поставените задачи. Посредством последните се
установяват обстоятелствата относно вменяемостта на обв. К. и факта, че към
инкриминирания момент се е намирала в състояние на обикновено /просто/ алкохолно
опиване в долните граници на средна степен, като е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Обстоятелството, че обв. К. не е осъждана и освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, следва от справката й за съдимост.
От правна страна:
3
При така установеното от фактическа страна, съдът призна обв. АН. М. К. за виновна
в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
От обективна страна се установи, че на инкриминираните време и място обвиняемата
е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - на 25.08.2020 г., около 21:10 ч., в гр. С., в метростанция „Н.“,
при поискване на документ за самоличност от страна на И. В. С. - ст. полицай при СООРОО
- ООП-СДВР, командирован със заповед от 26.06.2020 г. на старши комисар Г. Х. в 01 група
на сектор „Метрополитен“ към ООП-СДВР, обвиняемата отказала да предостави такъв, като
заявила на полицейския служител, че дори да има документ, няма да го предостави,
обърнала се към него с думите: „Ходи да си гледаш работата!“, ритнала полицейския
служител в областта на левия крак под коляното, при последвалото й задържане започнала
да буйства - многократно ухапала полицейския служител по ръцете, ритала и крещяла: „Ще
те уволня! Ти си си повярвал“, и го обиждала с думата „боклук“, а след отвеждането й до
служебното помещение, ритнала вратата на същото, вследствие на което горната панта на
вратата била изцяло изтръгната, а долната панта се държала само на един крепежен елемент.
Извършените от обв. К. действия са осъществени на публично място, в присъствието
на свидетели, спрямо полицейски служител при изпълнение на задълженията му, и се явяват
обидни и несъвместими с нормалните разбирания за поведение и взаимоотношения между
членовете на обществото на публично място.
Във връзка с изясняването на въпроса за обективната съставомерност на деянието
следва да се отбележи, че възможните проявни форми на изпълнителното деяние на
хулиганството не са конкретно фиксирани в закона. Поради това естеството, съдържанието,
времето, мястото и начинът на извършеното във всеки конкретен случай определят дали е
„непристойно”, нарушава ли „грубо” обществения ред и представлява ли израз на „явно
неуважение” към обществото. Именно по тези признаци престъплението хулиганство се
различава от случаите на обикновена укорима постъпка, извършена неволно,
незлонамерено, като последица от лошо възпитание, и от случаите на дребно хулиганство,
които се преследват и санкционират по различен ред.
За да се приеме, че престъплението по основния състав на чл. 325, ал. 1 НК е
осъществено от обективна страна, трябва да са налице кумулативно и двата му
съставомерни признака. Преценявайки характера на извършената от обвиняемата поредица
от конкретни действия и изречени изрази, съдът ги прецени като непристойни. С
осъщественото поведение, непредизвикано от свид. С. по никакъв начин, обвиняемата е
нарушила обществения ред, като действията й и отправените към полицейския служител
изрази, и последвалото увреждане на вратата на служебното помещение на метростанция
„Н.“, представляват демонстрация на безпричинна агресия и драстично противоречат на
разбиранията за нормално поведение в подобни ситуации. Едновременно с това поведението
й се квалифицира и като такова на явно неуважение към обществото, тъй като с
реализираните удари и ухапвания, и отправени закани и обидни реплики, е демонстрирала
неуважението си както към чуждата личност и достойнство, така и към обществените
отношения, свързани със спокойствието, реда и нормалното общуване между членовете на
обществото. Поради това обективната състаномерност на деянието е изпълнена.
От субективна страна обв. К. е осъществила деянието при пряка умишлена форма на
вината. Тя ясно е съзнавала, че се намира на публично място, въпреки което и без повод не е
изпълнила полицейското разпореждане, и е осъществила поредица от непристойни
действия. Интелектуалният момент на умисъла й е включвал съзнанието, че с действията си
не спазва установените правила за поведение в обществото. Налице е и изискуемият за
деянието хулигански мотив при осъществяване на инкриминираните действия, предвид
отсъствието на лични отношения на вражда или нетърпимост спрямо свид. С..
По вида и размера на наказанието:
4
В процесната хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 78а НК, тъй като са
изпълнени кумулативно изискуемите от закона условия: обвиняемата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава Двадесет и осма от НПК;
предвиденият размер на наказанието за извършеното умишлено престъпление е лишаване от
свобода до две години или пробация, и обществено порицание, и от престъплението не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Освен
това инкриминираното деяние не попада в изключенията, изрично предвидени в чл. 78а, ал.
7 НК /от деянието да е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът да е бил в пияно
състояние - съставомерен признак, и при множество престъпления/.
При преценка на конкретния размер на административното наказание, което наложи
на обвиняемата, съдът извърши анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността й
обстоятелства. Като смекчаващи констатира добрите характеристични данни, невисоката
степен на обществена опасност на личността й, младата възраст и изразеното съжаление за
стореното, а като отегчаващи - причинените на свид. С. телесни увреждания и
осъществяване на деянието след употребата на алкохол. По отношение на последното
следва да се отбележи, че не би могло да се разглежда като смекчаващ отговорността
фактор, независимо че безспорно е способствало за отслабване на волевите задръжки,
доколкото обвиняемата сама и по собствено желание се е привела в съответното състояние.
Независимо от последното обаче, с оглед констатирания превес на смекчаващите
отговорността на обв. К. обстоятелства, съдът прие, че следва да й наложи глоба в
предвидения от закона минимален размер от 1 000 /хиляда/ лв. Така определената
административна санкция е законосъобразна, обоснована и справедлива по размер,
съответна на обществената опасност и тежестта на извършеното деяние и на личността на
дееца, и в пълна степен ще обезпечи постигането целите на индивидуалната превенция
спрямо обвиняемото лице и тези на генералната превенция спрямо останалите членове на
обществото.
По разноските:
С оглед постановеното осъдително решение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
възложи в тежест на обвиняемата АН. М. К., ЕГН ********** да заплати в полза на
държавата, по сметка на СДВР, направените в хода на досъдебното производство по делото
разноски в размер на 564, 32 /петстотин шестдесет и четири лв. и тридесет и две ст./ лв.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5