П
Р О Т О К О Л № 11514
26.11.2015
година гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД ХV граждански
състав
На двадесет и шести ноември 2015 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП.ГЕОРГИЕВА
СЕКРЕТАР: Малина Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Съдията
гражданско дело № 5000 по описа за 2015 година.
На именното повикване в 09,30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Х.М.Д. – приет за редовно уведомен от
предходното съдебно заседание, не се явява. За него се явява а. Б., с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „ЗИНДАР”
ЕООД - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, за а. Й., с
пълномощно по делото.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „ЗАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” – редовно призовано за днешното съдебно заседание, не се
явява, не изпраща представител.
АДВ. Б.: Да се даде
ход на делото.
АДВ. Й.: Поддържам си
искането за прекратяване на делото, поради некомпетентност на българския съд да
реши спора.
АДВ. Б.: Поддържам подаденото
в нарочното становище, че искът е подсъден на българския съд и в частност на
ПРС. Доколкото следва да се има в предвид, че позоваването на съответния Еврорегламент
урежда единствено и само, т.нар. социална сигурност и по-конкретно необходимост,
ако позволите да цитирам и да се позова конкретно на регламента, целите са му,
че е „необходимо да се вземат предвид особеностите на националните
законодателства в областта на социалната сигурност и да се изработи само
система за координация” – точка 4 от целите на цитирания Регламент № 883/2004
г. В този смисъл твърдя, че наличието или липсата на признаване на злополуката
за трудова от гледна точка на социалното законодателство, е правно илеревантен факт за настоящия спор, доколкото в съдебната
теория и практика няма спор, че претенцията по чл.200 от КТ цели единствено
обезвреда на неимуществени вреди от работодател и е обективна безвиновна
отговорност. Тази обезвреда трябва да бъде различавана от евентуално дължимото
обезщетение по съответния осигурителен закон и именно това определя Еврорегламента,
на който се позовава ответната страна. Доколкото по делото са налице
доказателства за възникнало редовно трудово правоотношение между ищеца и ответната
страна, както и че същото е било валидно действащо към датата на настъпване на
трудовата злополука, а и почти 8 месеца след тази дата, когато е прекратено, то
считам безспорно, че искът е подсъден на българския съд и в частност на ПРС, доколкото
седалището на ответника е в района на ПРС.
АДВ: Й.: Изложила съм
подробни съображения в тази насока в отговора, която поддържам. Само ще акцентирам
върху това, че е налице изричната норма
на чл. 12, ал.1 от Регламент № 883 от 2004 г. на Европейския парламент, която
категорично изключва прилагането на българското законодателство по отношение на
тези случаи, включително конкретния.
Съдът намира, че ход
на делото в днешно с.з. не следва да бъде даван, доколкото българският съд се
явява некомпетентен да разгледа спора, като това е така поради следните
съображения:
Нормата на чл. 12.1.
от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, поставя
изпълнението на две условия, които са необходими за това по отношение на
ответника да е подчинено българското законодателство, както следва:
работодателят обичайно да осъществява дейността ви в Р.България и
командированият в другата държава- членка негов работник да извършва в тази
друга държава дейност от името на работодателя си. Това
включва както приложимото право, така и компетентността на съда на съответната
държава членка, който следва да разгледа спор във връзка с това правоотношение.
В настоящият случай
от представените по делото писмени доказателства, както и от твърденията на
страните, се установява, че ищецът е бил командирован от ответника в Република
Естония да осъществява конкретна дейност в съответната държава за срок от пет
месеца. Същевременно от влязлото в сила решение на ТД на НАП- Пловдив за отказ
за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство, се установява,
че ответникът като работодател не извършва обичайно значителна част от
дейността си на територията на Р.България, като дори няма и наети лица, които
да извършват дейност в нашата страна, не е осигурител в Р.България по смисъла
на българското законодателство.
Отделно от това,
ищецът не извършва и работа за ответника на територията на Естония, защото в
исковата молба е посочено, че той бил командирован във връзка със сключен
договор между ответника и трето лице- естонско дружество, а и ответникът сам е
декларирал в НАП, че ищецът не е на негово разположение в чуждата държава, а е
предоставен на такова на друго предприятие, поради което в случая няма и пряка
връзка между извършваната работа на командирования и работодателя му, който го
е изпратил в чужбина.
Предвид изложеното,
следва, че и двете предпоставки, изискуеми в нормата на чл. 12.1. от Регламент
(ЕО) № 883/ 2004, касаеща приложимото право и компетентността на съда на
съответната държава - не са налице,
поради което българският съд не е компетентен да се произнесе по спора на
основание приложимото законодателство и производството по делото следва да се
прекрати. В случая ищецът обичайно полага своя труд в друга държава, ответникът
извършва дейност само и единствено в тази друга държава – Е, и съгласно
горецитираният регламент делото следва да се разгледа от съответния естонски
съд съгласно трудовото им законодателство. Мотивиран от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 5000/2015 г. по описа на ПРС-ХV гр.с. , поради некомпетентност на български
съд да го разгледа.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от днес за ищеца и
ответника.
ДА СЕ
ВРЪЧИ
препис от определението на третото лице помагач, което подлежи на обжалване от
него в едноседмичен срок от връчването му.
Протоколът се изготви
в съдебно заседание.
Заседанието се закри
в 09,40 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
СЕКРЕТАР:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП