Р Е
Ш Е Н И Е
град
Ловеч, …………… 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение в публично съдебно заседание на петнадесети май, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : 1. EМИЛ ДАВИДОВ
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, в присъствието на
прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ, като
разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВЧНД №
178 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С Определение № 49/19.03.2019 г., постановено по ЧНД № 21/2019 г., Тетевенският районен съд е оставил без уважение молбата на Б.Ц.Б., ЕГН ********** *** съдебна реабилитация по чл.87 ал.1 от НК по отношение на
осъжданията му по НОХД № 407/2005
г. на Районен съд – гр.Тетевен и по НОХД № 541/2013 г. на Окръжен съд – гр.София.
Срещу така постановения съдебен акт, в срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от Б.Ц.Б. чрез защитника му адв.
Г.Д. от САК, в която сочи, че не е доволен от обжалваното
определение, счита същото за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че първостепенният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.87 НК, като неоснователно е приел, че
подзащитният му не е имал добро поведение след налагане на
наказанието, излага аргументи в тази връзка. В заключение предлага
на настоящата инстанция да отмени обжалваното определение
и вместо него да постанови друго такова,
с което да реабилитира Б. на основание чл.87, ал.1 от НК по отношение на горепосочените осъждания.
В съдебно заседание, въззивникът Б.Б., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Д.. Заявява, че поддържа заявеното от своя процесуален представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Защитникът адв. Д.
изтъква, че поддържат жалбата на изложените в нея основания, счита, че в
конкретния случай налице са условията на чл.87, ал.1 от НК, което е
предпоставка съдът да допусне съдебна
реабилитация на исканите осъждания.
Окръжна прокуратура – Ловеч, представлявана от прокурор Кирил Петров, дава становище, че жалбата е неонователна и предлага на настоящата инстанция да я осатави без уважение.
Съдът, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :
От представеното по делото свидетелство
за съдимост № 13/07.01.2019 г. на РС –
Етрополе /л.6-7/ се установява, че Б. е осъждан два пъти за престъпления от общ характер, както
следва:
1. С присъда по НОХД № 407/2005
г. РС - Тетевен, в сила от
09.10.2006 г. му е наложено на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание
от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при
общ режим на изтърпяване, за престъпление по чл.150 връзка с чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл.152, ал.3, т.1 и ал.1, т.2 и
ал.2, т.1 връзка с
чл.20, ал.2 от НК. С определение от 26.02.2009 г. по ЧНД № 699/2009
г. на Софийски градски съд е условно
предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част
от наказанието в размер на 5 месеца
лишаване от свобода и на
основание чл.70, ал.6 от НК е определен изпитателен срок от 6 месеца, като
определението е влязло в законна сила на
06.03.2009 година.
2. Със споразумение по НОХД № 541/2013
г. на Окръжен съд - София, в сила от 29.11.2013 г. му е наложено наказание
от 18 месеца лишаване от свобода
при строг режим на изтърпяване
и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, като наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на 09.12.2014 г., а наложената глоба не е била заплатена от Б..
В обжалваното
определение ТРС е приел, че безспорно към датата на подаване
на молбата за реабилитация е изтекъл предвидения в чл.87, ал.1 от
НК тригодишен срок, тъй
като по последната
си присъда Б. е изтърпял наложеното му наказание лишаване
от свобода на 09.12.2014 година. Приел, е че жалбоподателят не е изплатил наложената му глоба
в размер на 10 000 лева, която е била
присъединена към вече образувано друго изпълнително дело на публичен
изпълнител на 23.01.2014 година.
Установява се, че по цитираното изпълнително дело от
23.01.2014 г. до 23.01.2016 г. е
изтекла обикновената давност по чл.82 ал.1 т.5 от НК, тъй като
за събиране на глобата не
са били предприети
никакви действия от публичния изпълнител, като такива са били
предприети едва на 05.04.2017 г., което е видно от приложеното по делото писмо
от НАП, чрез налагане на запор
на банковите сметки /л.58, л.61/. Съобразявайки разрешението дадено
в т.4 от ТР № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСНК на ВКС, съгласно което: „Реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането
й е образувано изпълнително
производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл.82, ал.1, т.5 или чл.82, ал.4, във вp. с ал.1, т.5 от НК и сроковете
по чл. 86 – 88 а от НК.” и отнасяйки го към настоящия казус може да се направи несъмнения извод,
че към подаване на молбата за реабиритация пред
първостепенния съд е била налице първата изискуема се от чл.87, ал.1 от НК
предпоставка, а именно изтичане на тригодишния срок от изтърпяване на
наказанията по горецитираните присъди и липса на извършено от жалбоподателя в този срок престъпление, което се наказва с лишаване
от свобода или с по-тежко наказание. Няма спор, че след изтърпяване на наказанията, въззивникът не е извършил
друго престъпление, срещу него няма образувани досъдебни наказателни производства.
Настоящият състав намира
за неоснователен извода на РС - Тетевен, че в конкретния случай Б. не е имал изискуемото
се от закона „добро поведение”, като решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства
в тази връзка. Също така, според ТРС доброто
поведение включва в себе си уважение към законите на държавата
и установения правов ред, като отказа за доброволно заплащане на наказанието глоба не
можело да се приеме като проява на добро поведение.
От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че въззивникът
има добри характеристични данни – в обществото същият е познат като социално
ангажирана и отговорна личност, като грижовен родител и колега на когото може да се разчита. Също
така, както беше посочено по-горе, в изискуемия се от закона срок Б. не е имал противоправно поведение, не е нарушил законите на страната и
установения правов ред.
Според този състав на ЛОС фактът, че въззивникът не е заплатил доброволно наложената му глоба не може да бъде
тълкувано като обстоятелство опровергаващо наличието на добро
поведение в периода след изтърпяване на наказанието, още повече, че считано от 23.01.2016 г. същата се явява погасена по давност.
Предвид гореизложено съдът намира, че
следва да се отмени
обжалваното определение на РС-Тетевен и да се постанови ново, с което се допусне съдебна реабилитация на жалбоподателя Б.Ц.Б., по отношение на
осъжданията му по НОХД № 407/2005
г. на Районен съд – гр.Тетевен и по НОХД № 541/2013 г. на Окръжен съд – гр.София.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.436,
ал.3 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№ 49/19.03.2019 г., по ЧНД № 21/2019 г. на Тетевенския районен съд, като
незаконосъобразно и вместо него постановява :
ДОПУСКА
СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ на Б.Ц.Б. с ЕГН
********** ***, с
постоянен адрес ***, като заличава осъжданията му по присъди по :
1. НОХД № 407/2005 г. РС - Тетевен, влязла в законна сила от
09.10.2006 г.;
2. НОХД № 541/2013 г. на Окръжен съд - София, влязла в законна сила от
29.11.2013 г., като отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват със самото осъждане.
Препис от определението след влизането му в сила да се
изпрати на РС - Етрополе,
Бюро „Съдимост”, за отбелязване на съдебната реабилитация в бюлетина за
съдимост.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.