№ 262
гр. София , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000026 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба, подадена от „Брин“ ЕООД/н/ със седалище в гр.София против решение №
260026/18.09.2020г, постановено по т.д.№1067/2019г.. по описа на СГС,в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от въззивника иск за установяване несъществуването
вземането на „Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/ ЕАД в размер на
9152,52 лв., от които 8018,79 лв. главница, представляваща застрахователно обезщетение,
равняващо се на 90% от непогасено задължение по фактури №№4943/ 08.09.2016г., 4958/
15.09.2016г., 4976/ 23.09.2016г. и 4975/21.09.2016г., както и 1133,73лв. мораторна лихва
върху главното вземане, предявена за периода 28.07.2017г.-18.12.2018г. и законната лихва
върху главницата, считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност до
окончателното плащане, и което вземане е включено в списъка на приетите вземания
съгласно определение №2832 от 23.05.2019г.,постановено по т.д.№2949/2017г. на СГС, ТО,
21 състав.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и необоснованост на това
решение. Моли се същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което
да уважи предявеният иск. Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата на
въззивника за неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Оспорват се
изводите на съда,че е налице надлежно предаване на стоките, чиято продажба е
осчетоводена с фактурите, по които е изплатено застрахователното обезщетение.
1
Синдикът на дружеството- жалбоподател не е изразил становище по жалбата.
„Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/ ЕАД е подала отговор на
жалбата, с който оспорва същата. Моли обжалваната решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по
повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните
съображения:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на
правораздавателната си власт и по иска, с който е сезиран.
От вписванията в търговския регистър и наличните по делото документи е видно, че искът
по чл.694 от ТЗ е предявен в законоустановения срок и при наличие на предпоставките на тази
разпоредба- открито производство по несъстоятелност по отношение на ищеца, предявено вземане
в срока по чл.685 от ТЗ, включване на същото в списъка на приетите вземания, направено
възражение от длъжника и произнасяне от съда по несъстоятелността, с което това възражение е
отхвърлено и е одобрено включването на вземането в посочения списък.
По отношение на правилността на решението съдът намира следното :
Пред градския съд е предявен иск с правно основание чл.694,ал.1 от ТЗ с искане да
бъде признато за установено, че „Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/ ЕАД
няма вземане към„Брин“ ЕООД/н/ в размер на 9152,52 лв., от които 8018,79 лв. главница,
представляваща застрахователно обезщетение, равняващо се на 90% от непогасено
задължение по фактури №№4943/ 08.09.2016г., 4958/ 15.09.2016г., 4976/ 23.09.2016г. и
4975/21.09.2016г., както и 1133,73лв. мораторна лихва върху главното вземане, предявена за
периода 28.07.2017г.-18.12.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на
откриване на производството по несъстоятелност до окончателното плащане, и което
вземане е включено в списъка на приетите вземания съгласно определение №2832 от
23.05.2019г.,постановено по т.д.№2949/2017г. на СГС, ТО, 21 състав.
Ищецът счита, че направените с посоченото определение, постановено в
производство по чл.692 от ТЗ изводи противоречат на наличните по делото доказателства.
Поддържа, че след получена покана за доброволно изпълнение на прендираните от
„Герб.Хайнеман България“ ООД суми БАЕЗ ЕАД е уведомено, че „Брин“ ЕООД/н/ не е
получавало стоките, описани в издадените от „Герб.Хайнеман България“ ООД фактури,а
съгласно клаузите на договора за продажба собствеността върху стоките преминава в
момента на тяхното предаване в склад на продавача в гр.***, както и че това се осъществява
с подписването на приемо - предавателен протокол или фактура от упълномощени
представители на страните. Заявява, че има данни, че стоките са били получени от „Варна
Мениджмънт и Консултинг“ АД, за което застрахователят е бил уведомен, но въпреки това
същият е изплатил застрахователното обезщетение. Счита,че не е осъществена хипотезата
2
на чл.410,ал.1 от КЗ, тъй като БАЕЗ ЕАД не е представило доказателства за плащане на
застрахователно обезщетение в полза на „Герб.Хайнеман България“ ООД.
Ответната по иска страна „Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/ ЕАД
е оспорила същия с твърдението, че вземането произтича от правото му по чл.410,ал.1 от КЗ
да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение. Поддържа,че са
налице доказателства както за заплащане на застрахователното обезщетение, така и за
дължимост на сумите по фактурите, за които е налице забава за плащане.
Синдикът на дружеството е изразил становище за неоснователност на иска.
Апелативният съд излага следните съображения:
Не се спори, че между „БАЕЗ“ ЕАД, като застраховател и „Герб.Хайнеман България“
ООД, в качеството на застрахован, е сключен застрахователен договор под формата на
рамкова полица № Б1В081621615 от 10.08.2016 г. за застраховане на плащанията по
договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск,
възникнал на територията на Република България, в която фигурира дружеството „„Брин“
ЕООД с предишно наименование „Ер Виа“ ООД. Застрахователният договор покрива
рисковете „неплатежоспособност" и „забавяне на плащането" от длъжника за извършени
доставки на стоки за период по-дълъг от периода на изчакване, съгласно приложимите Общи
условия. По силата на сключения застрахователен договор е определен „период на
изчакване” 6 месеца от датата на падеж на всяка фактура, посочена в декларацията за
реализирани доставки, съгласно чл. 16 от приложимите ОУ и максимален размер на
застрахователно обезщетение 90 % от претендираната сума в рамките на определения за
съответния длъжник кредитен лимит. Кредитният лимит за длъжника „Брин“ ЕООД е
определен на 60 000 лева.
По делото са представени данъчни фактури с №№ 4943/08.09.2016г.,
4957/15.09.2016г., 4958/15.09.2016г., 4975/21.09.2016г. и 4976/23.09.2016г. Същите са
издадени от „Герб.Хайнеман България“ ООД, а като получател е посочено дружеството „Ер
Виа“ ООД. Представени са също подадени по електронен път заявки за стоките,
осчетоводени с описаните фактури. Към всяка от фактурите / с изключение на фактура
№4958/15.09.2016г./ е приложен и приемо- предавателен протокол,в който са описани
артикулите. Тези протоколи са подписани от лица, чиито имена не са посочени на дати,
които предхождат с един ден тези,н а които са издадени фактурите.
Приложен е и договор за услуга с дата 26.03.2009г., сключен между „Ер Виа“ ООД и
„Варна Мениджмънт и Консултинг“ АД, с който първото дружество е възложило на
изпълнителя да организира приемането, съхраняването и експедирането на доставени
стоки между летищата Варна и Бургас, да осигурява реализацията на стоките и наземното
обслужване на дейността, да урежда всички митнически и данъчни формалности. На
изпълнителя е предоставено и правото да подписва от името на възложителя приемо-
3
предавателни протоколи, да предявява рекламации, както и да предприема други подходящи
действия за защита на интересите на възложителя. Срокът на договора е уговорен до
31.12.2009 г., като действието му се продължава автоматично ако нито една от страните не
поиска с писмено тримесечно предизвестие неговото прекратяване.
От наличното в кориците на делото писмо от „Варна Мениджмънт и Консултинг“ АД
/л.92/, текстът на което е възпроизведен и в електронно писмо от 09.03.2017г.,адресирано до
„Герб.Хайнеман България“ ООД се установява, че складовите разписки (приемо-
предавателните протоколи) са подписвани от служители на „Варна Мениджмънт и
Консултинг“ АД. Твърдение за този факт се съдържа и в исковата молба.
По делото е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза и
допълнителна такава, изготвени от вещото лице С. Й.. Експертът е направил проверка в
НАП и е установил, че процесните фактури са били включени в дневниците за покупките на
„Брин“ ЕООД/н/) към онзи момент „Ер Виа“ ООД) за месец септември 2016г. В
счетоводството на дружеството не е открита информация за заприходени стоки по тези
фактури, а през месец юни 2019г. същите са сторнирани. Няма данни за извършени
плащания от купувача на стоките.
От проверката в счетоводството на „Герб.Хайнеман България“ ООД е установено, че
фактурите са осчетоводени, а единствените постъпили плащания са тези от застрахователя.
Въз основа на така описаните доказателства градският съд е приел, че искът е
основателен за сумата от 1 532лв., осчетоводена с фактура 4957/15.09.2016г. По отношение
на стоките, описани в посочената фактура не са налице доказателства за приемането им. С
оглед на този извод е прието,че посочената сума е недължима. Решението в частта му,с
която се признава за установено че „Брин“ ЕООД/н/ не дължи процесната сума не е
обжалвано и не е предмет на разглеждане от настоящата инстанция. По отношение на
стоките, осчетоводени с останалите фактури е направен извод, че ищецът е приел стоките,
осчетоводени с тях и че дължи заплащане на цената на същите. Предвид на този извод
искът по чл.694,ал.1,т.2 от ТЗ е уважен за сумата 9152,52 лв., от които 8018,79 лв. главница,
представляваща застрахователно обезщетение, равняващо се на 90% от непогасено
задължение по фактури №№4943/ 08.09.2016г., 4958/ 15.09.2016г., 4976/ 23.09.2016г. и
4975/21.09.2016г., както и 1133,73лв. мораторна лихва върху главното вземане, предявена за
периода 28.07.2017г.-18.12.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на
откриване на производството по несъстоятелност до окончателното плащане.
Апелативният съд намира,че решението в обжалваната му част е правилно по
следните съображения:
При иск с правно основание чл.694,ал.1, т.2 от ТЗ съдът е длъжен да провери дали
включената в изготвения от синдика и одобрен от съда списък на кредиторите на
несъстоятелността е дължима. Това означава, че е необходимо да се изследва
4
правоотношението, от което се твърди, че е възникнало вземането и да се проверят
твърденията на длъжника, че процесните суми не се дължат.
Тъй като кредиторът,предявил процесното вземане основава правата си на законна
суборгация в правата на застрахованото лице, то следва да бъде проверено дали
застрахованото дружество действително е било кредитор на длъжника.
От събраните и описани по-горе доказателства се установява, че между „Брин“ ЕООД
/ с предишно наименование „Ер Виа“ ООД/ и „Герб.Хайнеман България“ ООД е бил
сключен договор за продажба на родово определени вещи, наречени „стоки“- алкохолни
продукти, хранителни продукти, парфюмерия и аксесоари като цената им е определена в
ценови листи на продавача. В договора изрично е уговорено, че собствеността върху стоките
преминава върху купувача в момента на физическото им предаване.
По отношение на стоките, описани във фактури данъчни фактури с №№
4943/08.09.2016 г., 4958/15.09.2016 г., 4975/21.09.2016 г. и 4976/23.09.2016 г. са направени
заявки от служител на ищеца, а приемането е извършено от лица, служители на „Варна
Мениджмънт и Консултинг“ АД. Между последното дружество и „Ер Виа“ ООД е сключен
договор, наречен „договор за услуга“. В същия е налице изричен текст, с който
възложителят упълномощава изпълнителя да организира приемането, съхраняването и
експедирането на доставените стоки.
По делото е установено, че изготвените от продавача фактури са осчетоводени от
купувача в дневника за покупките за месеца, в който са издадени. В практиката на ВКС по
реда на чл.290 от ГПК - Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2009г. на ВКС, І т.о.;
Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 166/26.10.2010г.
по т.д. № 991/2009г. на ВКС, ІІ т.о.;Решение № 123/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на
ВКС, ІІ т.о. се приема, че отразяването на двустранно подписаната фактура в счетоводството
на ответника /купувач, възложител и пр./ като дължима и ползването на данъчен кредит,
съобразно стойността й съставлява извънсъдебно признание за задължението и доказва
съществуването му. Макар фактурите по делото да не са подписани двустранно, предвид
наличието на приемо - предавателните протоколи и спецификата на правоотношението - че
стоките са приемат от името на купувача от друго дружество, което осъществява тяхната
реализация на борда на самолетите, следва извода, че от наличните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност установяват надлежно предавне на стоките.
Това е породило задължението на купувача да заплати същите.
Последващото счетоводно сторниране на фактурите от длъжника не се отразява на
така направения извод, тъй като не се установи каква е документалната обосновка на тази
счетоводна операция, а и ищецът не се позовава на това действие като такова, което
изключва отговорността му.
От събраните доказателства в хода на процеса става ясно, че при продавача не са
5
постъпвали суми за заплащане на породеното задължение. Не се твърди да е било правено
такова плащане, нито пък задължението да е погасено по друг начин, предвиден в закона.
Следователно е бил осъществен рискът „неплатежоспособност“ и „забавяне на плащането"
от длъжника за извършени доставки на стоки за период по-дълъг от периода на изчакване,
съгласно приложимите Общи условия на договора за застраховка, сключен между БАЕЗ
ЕАД и „Герб.Хайнеман България“ ООД. Представени са доказателства за извършено
плащане от застрахователя. Това обуславя извода,че е налице хипотезата на чл.410,ал.1 от
КЗ и застрахователят е носител на вземането, което „Герб.Хайнеман България“ ООД е
имало към „Брин“ ЕООД/н/ до размера на заплатеното обезщетение.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен за
размера от 9152,52 лв., от които 8018,79 лв. главница и 1133,73лв. мораторна лихва и следва
да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод поради което атакуваното
решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото „Брин“ ЕООД/н/ ще следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на САС сумата от 183,05лв. държавна такса
С оглед на изложеното, апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026 от 18.09.2020г, постановено по т.д.
№1067/2019г.. по описа на СГС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Брин“ ЕООД/н/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Арсеналски“ №11, ет.6,офис 10 да заплати на основание чл.694,ал.7 от ТЗ по
сметка на Софийски апелативен съд сумата 183,05лв. държавна такса
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7