РЕШЕНИЕ
№ 1050
гр. Бургас, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501584 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби на В. Е. А. – ищец
в първоинстанционното производство.
Въззивна жалба вх.№27690/03.07.24г. на БРС е подадена срещу Решение
№1262/20.06.24г., постановено по гр.д.№5504/24г., в частта, с което е определен
режима на лични отношения между майката Р. Д. Д. с ЕГН ********** и детето А. В.
А. ЕГН **********. Въззивникът изразява недоволството си срещу определяне на
режима на контакти:
- всеки петък, събота и неделя в месеца за времето от 18,00 часа в петък, след
приключване на учебните занятия, до 12,00 часа в неделя с преспиване в дома на
майката в *** или ***. Излага подробни съображения относно необходимостта на
детето в тези дни да подготвя уроците и домашните за следващата седмица, да
посещава частни уроци и футболни тренировки, за което майката не съдейства. В тази
връзка въззивникът претендира режимът на лични отношения да бъде постановен
всяка четна или нечетна седмица от месеца;
- по отношение на коледните и новогодишни празници въззивникът няма
възражения за начина, по който е определен режима на лични отношения на майката,
но възразява, че не е определен неговия режим през тези празници, което създава
предпоставка за неясноти между страните и евентуално – при принудително
изпълнение на решението чрез ЧСИ. Въззивникът намира, че режима на лични
отношения на майката с детето следва да се прецизира за хипотезите на съвпадането
им с празничния режим на бащата и обратно;
1
- недоволството на въззивника касае и режима на майката през пролетната
ваканция, с оглед обстоятелството, че тя не е с еднакво времетраене всяка година и
поначало е по-кратка от 10 дни, което би довело до по-кратък срок на бащата с детето
през тази ваканция. Претендира режимът да бъде определен наполовина – според броя
на дните на ваканцията през съответната година, като се посочи коя половина е за
майката и коя – за бащата.
Въззивна жалба вх.№37978/16.09.24г. на БРС е подадена срещу Решение
№1763/26.08.24г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение №1262/20.06.2024 г., като е добавено, че „при осъществяване на режима на
лични контакти между майката и детето, бащата ще води детето до дома на майката и
ще го взима отново от там“. Претендира отмяната му, с постановяване на решение, с
което да бъде постановено в рамките на режима на лични отношения с детето, майката
да го взема от дома на бащата и да го връща там.
Въззивникът изразява възмущение и недоволство от решението в обжалваната
част, като излага подробни съображения, че правото на майката на лични отношения с
детето следва да се упражнява от нея по нейна преценка и по удобен за нея начин, още
повече, че определеният минимален размер на издръжка за детето, който тя е осъдена
да заплаща ще й позволи да има средства за транспортни разходи. Излага аргументи,
че не би могъл да знае местонахождението на майката и желанието да се види с детето
всеки конкретен случай; недоволството касае и началния част на седмичния режим –
18.00 часа в петък, след като в някои дни учебните часове на детето са до 19.10 часа.
Поначало въззивникът заявява желание в удобно за него време да води детето в дома
на майката, но изразява несъгласие това да му бъде вменено в задължение за всяка
среща.
Препис от въззивните жалби срещу двете решения е връчен на въззиваемата –
ответник Р. Д. Д., първата - чрез адв. Чорбаджийска. В срока по чл.263, ал.2 ГПК не е
подаден писмен отговор.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата се явява лично.
Изразява становище за основателност на подадените жалби. Изразява съгласие
режимът й на лични отношения с детето да бъде определен не в края на всяка
седмица, а всяка четна или нечетна – по преценка на съда. Заявява становище за
уважаване на заявените от въззивника искания относно определяне на режима й на
лични отношения през време на ваканциите. Декларира съгласието си при режима си
на лични отношения тя да взема и връща детето в дома на бащата.
Решението не се обжалва и е влязло в сила и в частта, относно предоставяне
на родителската власт над детето А. В. А. на бащата В. Е. А..
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и видно от представените писмени доказателства, страните по
делото са родители на детето А. В. А., роден на *** г. от съпружеското им
съжителство. А. е бил ученик в първи и втори клас в училище *** за учебната
2020/2021 г. и 2021/2022 г. През учебната 2022/23 и 2023/24г. е бил ученик в ***. Не се
спори, че родителите са във фактическа раздяла от юни 2023 г. В периода няколко дни
след 15.09.23г. до 28.09.23 г. детето било отведено от майката в ***, след което бащата
го отвел детето от *** в ***, от който момент А. се отглежда от бащата.
При извършване на социален доклад от ДСП Бургас е проведена беседа с
детето пред социалния работник, през време на която А. споделил, че иска да живее в
***, т.к. „тук му харесва повече“ и че се чува по телефона с майка си по няколко пъти
на ден, както и че всяка събота и неделя в месеца са в ***.
Първоинстанционният съд е изслушал детето А. по реда на чл. 15 ЗЗДет. в
2
„синя стая“. Детето е споделило за любимите си предмети в училище (математика), че
тренира футбол и волейбол, че баща му иска да го запише в математическа гимназия,
а той предпочита в спортно училище. А. е споделил, че е учил в *** първи и втори
клас, че там има много приятели, най-добрия от които (В.) баща му възприемал като
„невъзпитан“, но майка му давала да си играе с него. Споделил е, че в училището в
*** му харесва повече и че има повече приятели, че обстановката в *** му харесва
повече („има море“), че в *** баща му му обръща повече внимание; че когато е в ***
ходи при мама и при баба по равно, като и при двете му е „едно и също“,
същевременно баба му (по майчина линия) в *** му обръщала повече внимание, тъй
като „мама работи до късно, до 10.30 събота и неделя е пак на работа“. А. е споделил,
че майка му му липсва - в петък пише по-бързо, за да се види с нея и иска да
прекарват повече време заедно.
За установяване на родителския капацитет на родителите са разпитани
свидетели - свидетелката М., майка на ищеца, свид. М. Г. – приятел на ищеца, с чийто
син А. тренира в един и същ футболен клуб; свидетелката Д., майка на ответницата и
свид. М., приятелка на ответницата. Доколкото първоинстанционното решение в
частта, относно възлагане на родителската власт на бащата не се обжалва, въззивната
инстанция намира, че показанията на тези свидетели не следва да се обсъждат.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид събраните по делото доказателства, както и
становището на майката, заявено пред въззивната инстанция, БОС намира, че
обжалваните решения са частично неправилни и незаконосъобразни.
По отношение режима на лични отношения на майката с детето, въззивния съд
намира, че същият следва да бъде съобразен с обстоятелството, че и бащата следва да
има възможност да прекарва уикендите със сина си и да има свободно време с него.
Независимо, че на него е възложена родителската власт, при така определения от БРС
режим на лични отношения на майката с детето, бащата ще контактува със сина си
само след училище, когато детето следва да подготвя своите уроци за следващия ден и
съвместното им свободно време заедно е силно ограничено. В тази връзка и предвид
становището на майката, на същата следва да бъде определен режим на лични
отношения с детето всеки нечетен уикенд –петък, събота и неделя в месеца за времето
от 18,00 часа в петък, след приключване на учебните занятия, до 12,00 часа в неделя с
преспиване в дома на майката в *** или ***. В тази връзка тя следва да взема детето
от училище или от дома на бащата, в зависимост от това къде се намира то в този част
и да го връща в дома на бащата. Всеки четен уикенд от месеца бащата ще има
възможност да прекарва време със сина си.
По отношение на пролетната ваканция, доколкото нейното времетраене е
различно всяка година, следва да се предостави възможност на двамата родители да
прекарват време със сина си поравно. Поради това първоинстанционното решение в
частта, с което на майката е определен режим на лични отношения с детето пет дни от
пролетната ваканция, за прецизност при формулирането, следва да бъде формално
отменено. И по отношение на режима в тази част следва да бъде постановено, че
майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща там или от и на място,
на което двамата родители са се разбрали предварително.
Що се касае до жалбата срещу решенията в частта, с която се претендира на
бащата да бъде определен режим на лични отношения, паралелно с този на майката
следва да се каже: Поначало съдът определя родителя, на когото следва да бъде
възложена родителската власт, а на другия родител – режим на лични отношения с
детето. Това означава, че извън режима на другия родител, детето следва да прекарва
времето си с родителя, упражняващ родителската власт. Поради това на него не се
определя режим на лични контакти с детето. В настоящия случай, с решението на БРС
в необжалваната част, съдът е възложил родителската власт над детето А. на бащата В.
А.. С първоинстанционното и възззивно решения се определя режим на лични
отношения на майката Р. Д. с детето. Това означава, не бащата не следва да се
3
определя режим на лични контакти с детето, извън определения на майката режим.
След като майката ще се вижда с детето всеки нечетен уикенд, то извън тези периоди
– всеки четен уикенд детето ще бъде с бащата, в рамките на възложените му
родителски права над него. Същото се отнася и до периода на празниците и
ваканциите, който е определен от БРС
Ето защо, в тези части първоинстанционното решение не страда от пороци и
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Исковете са предявени от бащата; майката е предявила насрещни искове. Като
краен резултат са уважени исковете на бащата – родителската власт е предоставена на
него съобразно поисканото; на майката е определен режим на лични отношения;
майката е осъдена да заплаща издръжка. Във въззивното производство жалбата е
уважена. Поради въззиваемата следва да понесе направените от въззивника съдебно –
деловодни разноски, в размер на 25.00 лева – държавна такса и 600.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1763/26.08.24г. и Решение №1262/20.06.24г. - двете
постановени по гр.д.№5504/24г., както следва:
- в частта, относно режима на лични отношения на майката Р. Д. Д. с детето А.
В. А. през уикендите;
- в частта, относно режима на лични отношения на майката Р. Д. Д. с детето А.
В. А. през пролетната ваканция,
- в частта, с която е определено при осъществяване режима на лични
отношения на майката с детето, бащата да го води и да го взема, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Р. Д. Д. ЕГН **********, с
детето А. В. А. ЕГН **********, КАКТО СЛЕДВА:
- всяка нечетна седмица от месеца – от 18.00 часа в петък, до 12.00 часа в
неделя, с приспиване при майката дома й в *** или ***. Майката ще взема детето от
училище или от дома на бащата или от място, от което двамата родители
предварително са се уговорили и ще връща детето в дома на бащата или на място, за
което двамата родители предварително са се уговорили.
- половината от пролетната ваканция – всяка нечетна година – първата
половина, а всяка четна година – втората половина, от 10.00 часа на първия ден до
17.00 часа на последния ден от престоя, с преспиване при майката.
ПОСТАНОВЯВА във всички случаи, при осъществяване на режима си на
лични отношения, майката Р. Д. да взема детето А. А. от училище, от дома на бащата
или от място, от което двамата родители предварително са се уговорили и да връща
детето в дома на бащата или на място, за което двамата родители предварително са се
уговорили.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЯТА в останалите части.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. - ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Е. А. - ЕГН
**********, съдебно – деловодни разноски във въззивното производство, в размер на
625.00 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5