О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...12.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 11.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Т. Кръстев
въззивно
частно търговско дело № 1995 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр.
чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. № 6809/03.09.2019 г. на РС – Девня
– Регистратура, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, против Разпореждане № 2437/14.08.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1233 по описа за 2019
година на РС – Девня, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя вх. № 6417/13.08.2019 г. на РС – Девня,
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника В.А.В., за парични вземания,
възникнали на основание Договор за кредит № 13/25797560 от 13.08.2018 г.
В частната жалба
се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането,
като се поддържа, че е налице редовно и надлежно връчено на длъжника чрез ЧСИ
изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на постоянен и
настоящ адрес на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1-3 и 5 от ГПК. Поддържа се
още, че неприлагането от страна на ЧСИ на разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр.
трето от ГПК, не опорочава процедурата по връчването на уведомлението, тъй като
ЧСИ нямал право на достъп до регистрите на НОИ и НАП, освен във връзка с
образувано пред него дело. Моли да бъде отменено разпореждането и да бъде
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата се явява основателна по следните съображения:
Производството по
ч.гр.д. № 1233 по описа за 2019
година на РС – Девня е образувано по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване в
негова полза на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника В.А.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:
Полша, за сумата 2000.00 лева /две хиляди лв. и 00 ст./, представляваща дължима
главница по Договор за кредит №13/25797560 от 13.08.2018 г., сключен между В.А.В.
и „Банка ДСК” ЕАД, сумата 274.35 лева /двеста седемдесет и четири лева и 35
ст./, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
05.09.2018г. до 29.07.2019г., сумата 7.23 лева /седем лева и 23 ст./,
обезщетение за забава за периода от 30.07.2019г. до 12.08.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 13.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сторените
съдебно-деловодни разноски.
В заявлението
изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, чиято
изискуемост е настъпила поради обявена предсрочна изискуемост. Към заявлението
е приложено и извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, в
което като задължение по договор за кредит от 13.08.2018 г. са посочени
процесните вземания с основание и размер, описани по-горе.
За да откаже
издаване на заповед за изпълнение, районният съд е приел, че не е налице
редовно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като
в приложения Констативен протокол от 24.06.2019 г. на ЧСИ Людмил Станев относно
връчване на покана - уведомление липсва отбелязване за връчване на поканата
чрез работодател съгласно чл. 47, ал. 3 от ГПК.
В производството
по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното изпълнително
основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е досежно
това дали представения документ по чл. 417, т.2 ГПК (извлечение от счетоводните
книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение
вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.
От страна на
заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо
подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото
съдържание, а именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване,
договорен размер, падежна дата и срок на договора), размера на просрочените
задължения за главница, договорни лихви и такси. Посочена е и датата на
изискуемост на кредита, произтичаща от клаузите на договора за кредит.
Следователно,
налице е редовен от външна страна документ по чл. 417, т.2 ГПК, който
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник.
За да е настъпила
предсрочна изискуемост на целия размер на дълга, следва да е налице и упражнено
от страна на банката потестативно право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен (в този
смисъл са и разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.).
Изводът на
първоинстанционния съд за липсата на надлежно уведомяване на длъжника за
обявена предсрочна изискуемост на кредита не се споделя от настоящия състав.
Начинът на
удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението
на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.
В случая
кредиторът е избрал да връчи изявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита чрез частен съдебен изпълнител по постоянния и настоящия
адрес на длъжника по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ.
По делото е
представен констативен протокол от 24.06.2019 г., издаден от ЧСИ Людмил Станев,
рег. № 895 на КЧСИ, от който е видно, че на 09.05.2019 г., 25.05.2019 г. и 10.06.2019
г. са правени опити за връчване на постоянния адрес на длъжника в гр. Вълчи
дол, на който, след като лицето не е намерено, е залепено уведомление като е
пуснат и екземпляр в пощенската кутия. От протокола е видно също, че ЧСИ е събрал
сведения, че лицето и семейството му живеят и работят в Германия.
Констативният протокол,
издаден от ЧСИ Людмил Станев не съдържа удостоверително
изявление за извършена проверка в съответните регистри, до които има
достъп ЧСИ, за наличие или
не на действащи
трудови договори.
От друга страна, видно от приложената по делото справка,
настоящият адрес на длъжника е в Полша, а по сведения на съседи същият работи в Германия, което предполага
и липса на трудово правоотношение в България. Това, че заявителят не е представил
доказателства за този отрицателен факт не може
да обоснове отказ на ДРС да издаде
заповед за изпълнение, доколкото съдът служебно може да провери
противното чрез служебна справка до регистрите на
действащи трудови договори на НОИ, каквато не е извършил.
Липсата на
месторабота в България се потвърждава
от представената с частната жалба справка от базата
данни на НОИ от 30.08.2019 г., от която е видно,
че В.А.В. е
била
служител на „Ланд 19“ в периода
01.02.2018 – 09.10.2018 г., след която дата
не са регистрирани
трудови договори на лицето.
При преценка
на конкретните извършени от ЧСИ действия, обективирани в разписките за връчване на съобщения
и констативния протокол,
съдът намира, че същите осъществяват
приложимата процедура по връчване чрез
залепяне на уведомление на постоянен адрес, вкл. посочен като адрес за
кореспонденция по
договора за кредит от самия
кредитополучател, при предвидената в чл. 47, ал. 1 ГПК последователност и при спазване на изискванията
на разпоредбата. Установено е от приложената
към частната жалба справка – разпечатка от регистър
на НОИ, че В.В. няма сключен действащ
трудов договор, поради което връчване
по месторабота съгласно чл. 47, ал. 3 от ГПК обективно не
било възможно да се извърши.
В контекста
на горното, настоящият състав на ВОС намира за
осъществена фикцията на закона, водеща
до редовност на връчването с изтичане срока от залепяне на
уведомлението по постоянен адрес
на 24.06.2018 г.
С оглед
основателността на частната жалба, следва да се уважи искането на жалбоподателя
за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното производство.
Липсва приложен списък по чл. 80 ГПК, но от приложенията към частната жалба се
установява, че сторените от жалбоподателя разноски са за платената държавна
такса за обжалването в размер на 22,82 лева, като съдът определя и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение по чл. 25а, ал.2 от НЗПП, които следва да се
възложат в тежест на длъжника на основание чл. 81
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. Така определените допълнително разноски следва да се включат в
заповедта за изпълнение, която заповедният съд следва да издаде в изпълнение на
въззивния съдебен акт.
Воден от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2437/14.08.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1233 по описа за 2019
година на РС – Девня, с което е оставено без уважение искането на заявителя „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу В.А.В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
по заявление вх. № 5832/29.07.2019 г. на "Банка
ДСК" ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборище, ул.
"Московска" № 19, въз основа на извлечение от счетоводна сметка,
срещу В.А.В., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес: Полша, за сумата 2000.00 лева /две хиляди лв. и 00 ст./, представляваща дължима главница по Договор за кредит
№13/25797560 от 13.08.2018 г., сключен между В.А.В. и „Банка ДСК” ЕАД, сумата 274.35 лева /двеста седемдесет и четири
лева и 35 ст./, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.09.2018г. до 29.07.2019г., сумата 7.23 лева /седем лева и 23 ст./, обезщетение за забава за периода от
30.07.2019г. до 12.08.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението, сумата
95.63 лв. /деветдесет и пет лева и 63 ст./, съдебно-деловодни разноски, от
която 45.63 лв д.т. и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно производство, както и
сторените в производството по частната жалба пред ВОС разноски в размер на 72,82
лева, от които 22,82 лева държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА делото на
РС – Девня за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.