№ 5080
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20211110149953 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма” ЕАД, ЕИК ***********
против К. Г. С. с ЕГН ********** и Г. Г. С. с ЕГН **********.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.
422 вр. чл. 124 ал. 1 пр. 1 ГПК за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи
на ищеца: на основание чл. 59 ЗЗД сумата от по 1128,11 лв., представляваща стойност на
топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 61, магазин № 4, абонатен номер
374911 през периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
28.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД
сумата от по 166,23 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забавата в плащането на главницата за доставена топлинна енергия за времето от 01.12.2016
г. до 22.11.2019 г.; на основание чл. 59 ЗЗД сумата от по 25,13 лв., представляваща цена на
дялово разпределение за същия имот за периода от 31.10.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД сумата от по 4,08 лв., представляваща обезщетение в
размер на законната лихва за забавата в плащането на главницата за дялово разпределение за
времето от 30.11.2016 г. до 22.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 68483/2019 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди ответниците да са потребявали доставена в процесния имот топлинна
енергия за стопански нужди през периода 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г., без да е налице
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между
страните съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и без да са заплащали нейната стойност, като по този
начин са спестили разходи от заплащане на нейната цена в претендирания размер, съответно
са се обогатили за сметка на ищеца, който е обеднял до този размер. Твърди ответниците да
са изпаднали в забава с изтичане предвидения в общите условия за продажба на ТЕ за
стопански нужди срок за заплащане на месечните задължения, съгласно които купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, поради което дължат и обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, чрез
процесуалния им представител адв. Р. Н., с който оспорват предявените искове по
основание, не и по размер. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по отношение на предявените с исковата молба претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 124, ал. 1, пр. 1 ГПК вр.
чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 149 ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между: топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди (т. 3); топлопреносно предприятие и
асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост (т. 4); доставчик
на топлинна енергия и клиентите в сграда – етажна собственост (т. 6). Съгл. чл. 150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Съгл. чл. 153 ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Анализът на цитираните разпоредби показва, че продажбата на топлинна енергия се
извършва по силата на договори при общи условия, като договорите поначало имат писмена
форма. Изключение от изискването за форма законодателят е предвидил в чл. 150 ЗЕ по
отношение на продажбата от топлопреносното предприятие на клиенти за битови нужди (за
разлика от продажбата от „доставчик“ по см. чл.149а при либерализиране на пазара). В този
случай е без значение типът на имота на клиента (многофамилна, еднофамилна къща).
Друго изключение е предвидено в чл. 153 ЗЕ по отношение на продажбата от топлопреносно
предприятие на клиенти в сграда в режим на етажна собственост. В този случай отново не е
необходим писмен договор, а облигационното отношение възниква по силата на закона със
собственика, респ. титуляря на вещно право върху самостоятелния обект. За разлика от
предходните разпоредби, тази не разграничава нуждите, за които се използва топлинна
енергия. Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е уредена последна, понеже се явява специална спрямо
всички други правила относно договорите за продажба на топлинна енергия – чл. 30 от
УПЗНА. Така същата дерогира изискването за писмена форма по отношение на договорите
за продажба на топлинна енергия и за небитови нужди в сгради в режим на етажна
собственост.
Този извод се потвърждава и в исторически план. В първоначалната редакция на ЗЕЕЕ,
обн. ДВ 64/2009 г. е уредено изискване за писмени договори както по отношение на
„потребителите, извършващи стопанска дейност“, така и за „потребителите, собственици в
сграда – етажна собственост“ (чл. 106 ал. 1 т. 2 и 4), като по отношение на последната
категория не е проведено разграничение относно вида на извършваната дейност/ нужди.
Същевременно с чл. 108 на практика е предвидено, че заварените собственици в сгради в
режим на етажна собственост остават потребители, ако не декларират своя отказ, а дори в
този случай остават потребители на топлинната енергия за общите части. И тук не е
предвидена диференциация относно дейността/ нуждите, за които се употребява енергията.
По този начин са запазени договорните отношения, вкл. с потребители за стопански нужди в
етажна собственост. С новелизацията на ЗЕЕЕ от ДВ 108/2001 г. е отпаднало общото
изискване за сключване на писмени договори за нови потребители в етажна собственост,
предвидена е обвързаност на потребителите за битови нужди от общите условия, но по
отношение на собствениците в сграда в режим на етажна собственост продължава да
действа правилото, че се считат за потребители до прекратяване на топлоподаването. При
2
това изменение също не е предвидено отклонение за собствениците, които са юридически
лица или извършват стопанска дейност.
Посоченият извод следва и от естеството на обществените отношения. В хипотезата на
етажна собственост решението за топлоснабдяване на сградата се взима от мнозинството на
собствениците и обвързва всички останали, като топлопреносното предприятие доставя до
абонатната станция топлинна енергия, която впоследствие може да бъде използвана от
всички етажни собственици, а част от нея – отделената от сградната инсталация, ги ползва
независимо от тяхното индивидуално желание. За този механизъм за доставката на топлинна
енергия е без значение дали собственик или ползвател на самостоятелния обект е физическо
лице, юридическо лице с нестопанска цел, едноличен търговец или юридическо лице със
стопанска цел. Поради това не е оправдано и различие във формата на договора. Следва да
се отчита, че законодателството относно устройство на територията предвижда ограничения
относно използването на обектите в жилищните сгради в режим на етажна собственост,
поради което и топлинната енергия в тях поначало не се използва за стопански нужди в
смисъл на производствени. В този смисъл дори приетите от ищеца Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди в чл. 72 ал. 2 предвиждат, че по
отношение на обекти в сгради в режим на етажна собственост се прилагат Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Аналогично в ТР по д. 2/2016 г. ОСГК
ВКС се приема, че макар етажната собственост „да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление”… , затова титулярят на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-
горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата“. В тълкувателното решение също не се прави разлика
относно нуждите, за които се потребява топлинна енергия от отделните участници в този
колективен субект.
Противното разбиране би довело до неприемливи резултати, а именно при липса на
сключен договор клиентите за небитови нужди да не отговарят за доставената енергия или
при сключен писмен договор да уговорят по-ниски количества енергия и по този начин
разликата да бъде понесена от останалите етажни собственици – потребители по смисъла на
ЗЗП.
Следователно в настоящия случай следва да се приеме, че между ищеца и ответника е
възникнало договорно отношение по силата на чл. 153 ЗЕ. Видно от представения
нотариален акт от 2003 г. процесният имот е придобит от Гриша Кръстев С. (л. 23), който е
починал през 2006 г., оставяйки ответниците като син и дъщеря (л. 83), приели наследството
в о.с.з. (л. 87). Не е спорно и че сградата е топлоснабдена.
Наличието на договорно отношение между страните изключва евентуално
имуществено разместване да е настъпило „без основание“ по смисъла на чл. 59 ЗЗД.
Доколкото количеството топлинна енергия не се уговаря отнапред, а се контролира от
потребителите, цялото то, вкл. отдаденото от сградната инсталация, се явява доставка по
договора, т.е. не е мислимо някакво превишение, което да представлява неоснователно
обогатяване.
За пълнота следва да се отбележи, че искът не е доказан нито по основание, нито по
размер. Обогатяване би било налице, ако ответникът се е възползвал от доставената
топлинна енергия по някакъв начин – например като е обитавал имота и е изпитвал
съответния топлинен комфорт; без да е обитавал имота, е извлякъл определен прираст
(прим. отглеждани са растения); отоплението е спасило имущество от развала; доставките
конкретно през процесния период са довели до трайно повишаване на стойността на имота.
За обогатяване в този смисъл не са ангажирани никакви доказателства. Отделно, не е
доказан нито размерът на обогатяването на ищеца, нито размерът на обедняването. Видно от
техническата експертиза, имотът не е бил индивидуално отопляван, а се е ползвал от
цялостното подгряване на сградата. Административно регулираната цена включва норма на
печалба, поради което същата не е меродавна за себестойността на топлинната енергия, с
която ищецът би се обеднил; тъй като обемите на потребление не са предварително
3
фиксирани, не е налице и сигурна, а не хипотетична пропусната полза за ищеца.
Обогатяването на ответника би се състояло в полученото от обекта посредством сградната
инсталация количество топлина, което нито е известно (правилата на НТ относно
разпределението на топлинна енергия при наличие на договор не са приложими в
хипотезите на неоснователно обогатяване), нито е парично остойностено (така напр. ако
това количество топлина би било постигнато с по-евтина енергия, обогатяването ще се
изразява в спестените разходи за такава).
Искът по чл. 86 ЗЗД по отношение на топлинната енергия е изцяло неоснователен:
Това следва от акцесорния му характер спрямо иска за неоснователно обогатяване.
Исковете във връзка с дяловото разпределение също са неоснователни:
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, Общите условия на ищеца,
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват ответниците. От
друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за
дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ответниците са се
обогатили със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с направата или с
дължимостта му. Поради това искът за сумата от 50,25 лв., представляваща стойността на
услугата за извършване на дялово разпределение, се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Това води до неоснователност и на акцесорните претенции за обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ответниците, които претендират
такива в размер на заплатеното от К. С. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (л.
65), както и за безплатно оказаната на Г. С. адвокатска помощ (л. 66). При значително
сходство на линиите на защитата и по доказателствата съдът приема, че за нея следва да
бъде определени 200 лв. За заповедното производство се следват заплатените 50, респ.
определените от съда 20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правна квалификация по чл.
422 вр. чл. 124 ал. 1 пр. 1 ГПК вр. чл. 59 и 86 ЗЗД за признаване за
установено, че К. Г. С. с ЕГН ********** и Г. Г. С. с ЕГН ********** дължат
на „фирма” ЕАД, ЕИК *********** всеки сума по 1128,11 лв., претендирана
като стойност на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл.
61, магазин № 4, аб.№ 374911 през периода от 01.07.2016 г. до 31.04.2019 г.,
сума по 166,23 лв., претендирана като обезщетение в размер на законната
лихва за забавата по отношение на топлинната енергия за времето от
01.12.2016 г. до 22.11.2019 г.; сума по 25,13 лв., претендирана като стойност
на дялово разпределение за същия имот за периода от 31.10.2016 г. до
30.04.2019 г., ЗЗД сума по 4,08 лв., претендирана като обезщетение в размер
на законната лихва за забавата по отношение на дяловото разпределение за
времето от 30.11.2016 г. до 22.11.2019 вкл.; за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 68483/ 2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД с ЕИК *********** да заплати на адвокат Р. Б.
4
Н. с ЕГН ********** на основание чл. 38 ЗАдв сумата 220 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство и в
исковото производство пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД с ЕИК *********** да заплати на К. Г. С. с ЕГН
********** на основание чл. 78 ГПК сумата 350 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и в исковото
производство пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „фирма” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5