К. районен съд II граждански състав

На двадесет и първи януари Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 22 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юрисконсулт А. заявява, че доверителят ѝ е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок И.Д.Г. е възразил срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира настоящия установителен иск.

Твърди, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № *** от г. между „В." ООД като Заемодател и И.Д.Г. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи, че с подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Заявява, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на доверителя ѝ е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. н.основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юни 2019 г. между „В." ООД, ЕИК *** и „А.з.к.на п.з." ЕООД, ЕИК ***, по силата н. който вземането е прехвърлено в полза н.„А.з.к.на п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Сочи, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „И." АД. С подписването на договора, И.Д.Г. удостоверявал, че е получил от Заемодателя заемната сума от 500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 587.61 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).

Твърди, че ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. По договора за паричен заем, И.Д.Г. е извършвал/а плащания в общ размер на 80 лв.

Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 500 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от 05 април 2018 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 87.61 лева за периода от 05 май 2018 г. - датата на първата вноска до 31 декември 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Заявява, че разпоредбите на договора предвиждат и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 216.25 лева.

Сочи, че съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236.25 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер на 117.79 лева.

Твърди, че претентидараната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Подчертава, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й. Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 236.25 лв.

Сочи, че разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на В. 00Д, която е актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата *** Тарифата представлява неразделна част от договора. В последната е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай И.Д.Г. дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 185лв.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 31 декември 2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 24.31 лева от 01 януари 2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05 ноември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане н.дължимите суми.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае з.установено, че „А.за к.на п.з." ЕООД има следните вземания срещу И.Д.Г.: 500 лв. главница; 87.61 лева за периода от 05 май 2018 г. до 31 декември 2018 г.; 236.25 лв. неустойка, 216.25 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 185 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; 24.31 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 01 януари 2019 г. -датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05 ноември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съда да осъди И.Д.Г. да ни заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание ответника И.Д.Г. се явява лично и заявява, че не е плащал кредита, тъй като бир безработен. Не разбирал за какво са тези разходи, неустойки и такса за експресно разглеждане на документите.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Правното основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.

По делото не се спори, а това се установява и от представения по делото договор за паричен заем №*** сключен на. сключен между „В.“ ООД от една страна като заемодател и И.Д.Г. от друга страна като заемополучател. Съгласно договора заемодателят предоставя на заемополучателят сума в размер от 500 лева, като последният се задължава да върне предоставената му в заем сума при следните условия : размер на погасителната вноска в лева 91.54, срок на заема 9 месеца, брой вноски 9, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.28 % и годишен процент на разходите на заема - 49.44 % /лист 7 – 9 от делото/. В срок до три дни от датата на сключване на договора, ответникът се е задължил да осигури обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение ответникът се е задължил да заплати неустойка. При забава в погасяването на месечните вноски ответникът се е задължил да заплати и разноски по събирането на вземането на кредитора, както и лихва за забава. Ответникът се е задължил да заплати и такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на заем. Ответникът не оспори фактите изложени в исковата молба относно сключването на договора и неговите клаузи, поради което съдът приема, че действително между страните е бил сключен процесният договор за заем.

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения и приложение към него от 01.12.2016г. вземанията н. „В.“ ООД по договора з.кредит са прехвърлени чрез цесия н.„А.з.к.н.п.з.“***.

За извършената цесия заемополучателят И. Г. е уведомен от цесионера „А.за к.на п.з.“***, за което цедентът „В.“ ООД изрично го е упълномощил, чрез уведомлението приложено към исковата молба, връчена с приложенията на длъжника – ответник на 20.05.2020г. /в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. II т.о. на ВКС, Решение №78/09.07.2014г. постановено по т.д. №2352/2013г., II т.о. на ВКС/.

Видно от приложеното частно гражданско дело №3054/2019 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №1794/13.11.2019г. за изпълнение на парично задължение, за сумата 500 лева за главница, 87.61 лева договорна лихва за периода от 05.05.2018г.. до 31.12.2018г., 216.25 лева такса за експресно разглеждане на документи, 236.25 лева неустойка за неизпълнение на задължението, 185.00 лева разходи е такси за извънсъдебно събиране, 24.31 законна лихва за периоза от 01.01.2019г. до 05.11.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.11.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева разноски по делото.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника И.Д.Г., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3054/2019 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че по процесния договор от 05.04.2019г. са заплатени от ответника на 03.05.2018г. сумата от 20.00 лева и 31.01.2019г. сумата от 60 лева. Посочено е, че размерът на задължението по договор за паричен заем от 05.04..2018. е 1 225.11 лева, формирано както следва : главница 500 лева, договорна лихва 87.61 лева, 216.25 лева такса за експресно разглеждане на документи, 236.25 лева неустойка за неизпълнение на задължение, 115.00 лева разходи за ангажиране дейността на служител. Договорът е прекратен поради изтичане срока на същия. Последната погасителна вноска е с падеж – 31.12.2018г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

Съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за заем и последващото прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора.

Ищецът претендира в настоящото производство неустойка в размер на 236.25 лева на основание чл. 5 от договора за заем. Неустойката е за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора. Предоставянето на обезпечение е дейност, която предхожда сключването на договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва да изисква такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да начислява допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р-702-2008 г. ІІ т. о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят "В." ООД е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на клаузата, с която е уговорена.

Нищожни са клаузите, с които се предвижда разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания. Тези клаузи не са включени в индивидуалния договор за заем, а са предвидени в Тарифа на заемодателя, представена по делото, но невръчена на ответника. Макар вземането да е наименувано "такса", то срещу тази такса не се дължи никакво поведение. Макар в исковата молба да е посочено, че тази такса се дължи за разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, кредиторът не удостоверява реални разходи при начисляването на тази такса, а тя се начислява като твърда сума за определен период от време, без да е ясно дали са извършени конкретни действия за извънсъдебното събиране на вземането. Тоест в случая е налице клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение. По изложените съображения процесните клаузи преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази причина те влизат в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приемат за нищожни. Тези наказателни клаузи са и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представляват неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явяват нищожни. Оттук следва недължимост на претендираното вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания.

По отношение на таксата за експресно разглеждане и отпускане на кредит – съдът намира, че тази претендирана сума за експресно разглеждане на документи също не се дължи от ответника. Клаузата в договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая не е приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Освен това в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Предвид твърденията на ищеца съдът установява, че към момента на сключване на договора за кредит претендираната сума за експресно обслужване на кредита в размер на 216.25 лева цели недължима облага на кредитора с оглед предоставената в заем сума и се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Съгласно трайно установената практика на СЕС, националният съд следва да следи за неравноправния характер на потребителските договори служебно, каквато практика възприема и ВКС и в какъвто смисъл са последните изменения на ГПК – чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК Договорът за потребителски кредит следва да съдържа "условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването". Погасителен план към договора за паричен заем с ответника не е приложен. В чл. 3 от договора е посочено, че размерът на погасителната вноска е 91.54 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, срокът на заема е 9 месеца, като са посочени датите, на които следва да се внасят месечните вноски. В исковата си молба ищецът посочва, че освен главница, лихва и такса за експресно разглеждане на заема, в погасителната вноска се включва и част от начислената неустойка. Това по никакъв начин не е конкретизирано в договора като сума на месец, която се дължи. Не са посочени компонентите на погасителната вноска – с каква част от нея се погасява главницата, съответно договорната лихва. Не е посочено каква част от главницата остана непогасена след всяка погасителна вноска. Поради тази причина не е възможно да се съобрази посочения размер на оскъпяването на кредита – договорната лихва, която като сума никъде не е посочена в договора. Не е възможно и да се прецени дали посочения в договора лихвен процент и годишен процент на разходите са действително в посочените стойности. На кредитополучателя не е представена задължителната информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и компонентите на тези вноски – главница, договорна лихва, неустойка, такса. Това прави договора за заем недействителен.

Поради недействителността на Договор за паричен заем "В. План" № ***/г., потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него. В случая чистата стойност на кредита възлиза на 500, 00 лева.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен в частта за претендираната главница. В останалата част – за претендираната договорна лихва, такса за експресно разглеждане, неустойка за неизпълнение на договорно задължение, разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и лихва за забава, искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските, съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на общо 110.05 лева, представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК "Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. Чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. " Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед з.изпълнение № 1749/13.11.2019 г., в размер на общо 40.01 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗН.ВА ЗА УСТАНОВЕНО н.основание чл.422 от ГПК по отношение на И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „А.за к.на п.з.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я. за сумата от 500 лева главница по договор з.паричен заем №*** сключен на., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019г., за което парично задължение е издадена заповед №1794/13.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело №3054/2019г. по описа на Районен съд – К..

ОТХВЪРЛЯ предявените „А.за к.на п.з.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я. от против И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** установителни искове за следните суми : 87.61 лева договорна лихва за периода от 05.05.2018г. до 31.12.2018г., 216.25 лева такса за експресно разглеждане на документи, 236.25 лева неустойка за неизпълнение н. задължението, 185.00 лева разходи е такси за извънсъдебно събиране, 24.31 лева лихва з.периода от 01.01.2019г. до 05.11.2019г. з.което парично задължение е издаден.заповед №1794/13.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело №3054/2019г. по описа на Районен съд – К., като неоснователни.

ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.за к.н.п.з.“ ООД със седалище и адрес на управление град С., у, представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я. сумата от 40.01 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело №3054/2019г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.за к.на п.з.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я. сумата от 110.05 лева, представляващи направени поделото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия :

Номер на акта:	260074
Дата:	11 февруари 2021 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия:	Стела Веселинова Георгиева

Дело:	20205510100022
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	6 януари 2020 г.

Решение по дело №22/2020 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

К. районен съд II граждански състав