Р E Ш Е Н
И Е
гр. София , 20
.11.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно отделение ,
ІХ - ти Въззивен
състав ,в открито заседание на двайсет и първи октомври през двехиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря
Ламбева ,
като разгледа
докладваното от съдия
Йорданова В. Н. Ч. Х. Д .
№ 4131 по
описа за 2019 година , и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от 02.07.19г. по Н
.Ч .Х .Д . № 15323/ 17г . на СРС, НО ,
8 с - в е признал подсъдимия Д.А.Д. за виновен за
извършено престъпление по чл. 130
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78 А, НК го е
освободил от наказателна отговорност,
като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева. С
присъдата е осъден
подсъдимия Д.А.Д. да заплати на В.И.В. сумата от 2000 (
две хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата , като е отхвърлен иска за сумата от 8000 лв , представляваща
разликата до пълния предявен размер от 10 000 /десет хиляди/ лв.С присъдата на основание чл.189 ал.З от НПК е осъден
подсъдимия Д.А.Д. да заплати по сметка
на СРС направените по делото разноски в размер на 280.00 лв. /двеста и
осемдесет лева/, 80.00 лв. /осемдесет лева/, държавна такса върху стойността на
уважения граждански иск, както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен
лист. С присъдата на
основание чл.189 ал.З от НПК е осъден подсъдимия Д.А.Д. да заплати на В.И.В. сумата
от 1 612.00 лв. /хиляда шестстотин и дванадесет лева/, представляваща
възнаграждение за адвокат и разноски . .
Срещу
присъдата е постъпила жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия Д.А.Д. – адв. Х. , с която се иска отмяната на постановената
присъда и оправдаването на подсъдимия по внесеното
обвинение.
В съдебно заседание
упълномощеният защитник
на подсъдимия Д.А.Д. - адв. Х. подържа подадената жалба и пледира същата
да бъде уважена, като се отмени постановената присъда на СРС и
подсъдимия бъде
оправдан по внесеното обвинение спрямо него, както и да му бъдат присъдени разноските направени
от него в производството в двете
инстанции .
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител В.И.В. –адв
.Ц. намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди
присъдата на първоинстанционния
съд .
В съдебно заседание частният
тъжител В.И.В. подържа изложеното от своя
повереник .
В съдебно заседание подсъдимият Д.А.Д. подържа изцяло изложеното от своя защитник .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Д.А.Д. е
роден на *** г. в гр. Шумен, българин, български гражданин, неосъждан, работещ,
с висше образование, женен, с добри характеристични данни.
Частният
тъжител В.В. и съпругата му придобили имот в гр. София, ул. „*******.
На
територията на посочения имот и адрес се намирала постройка - гараж. Тя била
предмет на спор относно ползване и собственост между частния тъжител и
подсъдимия Д.. Това довело до влошаване на отношенията между двете лица.
|
|
Тези влошени отношения
продължавали и били налични и към 20.07.2017г. На този ден, около 10:00 часа
частният тъжител и свидетелят О. се отправили към ул. „*******, където бил
имота на частния тъжител. Минали покрай малки улички, с къщи - място, на което
свидетеля О. не бил ходил до момента.
Спрели на около петдесет метра от имота, който тъжителят В. възнамерявал да
покаже на свидетеля. В.В. излязъл от автомобила. В този момент свидетелят все
още бил вътре в превозното средство, но имал визуален контакт с частния
тъжител. В.В. тръгнал напред, казвайки на свидетеля да изчака. На мястото бил
подсъдимият Д.Д., който се насочил ръкомахайки към В.В.. Подсъдимият Д. нанесъл
на В. удари с крак в областта на тялото - тестисите и с юмруци по тялото и
главата — по лицето. В.В. държал в ръцете си чанта и друга с лаптоп, които
вдигнал за да се предпази. В този момент свидетеля О. излязъл от автомобила и
решил да се насочи към двете лица, но В.В. му дал знак да си тръгва. От ударите
В. изпитал болка и изтръпване. Причинено му било червеникаво кръвонасядане на
дясна ябълчна кост с неправилна форма и лекостепенен мековат оток, в дясната
половина на горната устна, имал повърхностна цепковидна рана с оток с дължина 4
см. От лицето на В. течала кръв.
В.В. позвънил на тел 112. В този момент
покрай тях минал свидетеля К., видял
кръвта по лицето на В.В. и се позаинтересувал какво се е случило. В. му казал,
че са го били и че е повикал полиция. На място пристигнал полицейски екип.
Свидетелят К. си тръгнал. В последствие при разговор с В.В. от него научил
подробности относно инцидента, наличието на спор между него и подсъдимия Д. досежно
собствеността върху имот.
Д.Д. разказал
за случилото се на свидетеля И.С. като му обяснил, че не е нанасял удари на В.,
а е бил нападнат и се е опитвал да се защити.
На
20.07.2017г. В.В. подал заявление до 3 РУ-СДВР по повод на случилото се. С
постановление на прокурор при СРП било възложено извършването на проверка. В
хода на същата били снети сведения, приобщени писмени доказателства. С
постановление на СРП от 23.11.2017г. е отказано образуваното на наказателно
производство от общ характер, като в мотивите на постановлението е отразен
извод за липса на данни сочещи деяние, преследвано по общия ред на НК и наличие
на такива, досежно които е приложима разпоредбата на чл. 161 ал.1 НК.
На
инкриминираната дата 20.07.2017г. около 12:20 ч. В.В. бил прегледан от съдебен
лекар при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Издадено било СМУ в което преглеждащият
лекар е констатирал червеникаво кръвонасядане с неправилна форма на дясна
ябълчна кост, с лекостепенен мековат оток, в дясно от носа в областта на
дясната ябълчна кост и дясната половина на горна устна имало повърхностна
цепковидна рана с кос ход спрямо средната линия на главата, неравни
кръвонаседнати ръбове и заоблени ъгли с дължина 4 см. В заключение било
отразено на В.В. да е установен оток и кръвонасядане в дясната скулна област на
лицето, разкъсно- контузна рана в областта на дясната скула и дясната половина
на горната устна. Травмите са получени в резултат на действието на твърди тъпи
и тъпоръбести предмети по механизъм на удари с или върху такива и могат да бъдат
получени по време и начин, съобщени от прегледаното лице. Те са му причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
На
24.07.2017г. В.В. провел допълнителни изследвания, за които му били издадени и
медицински документи .
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства : обясненията на подсъдимия Д. - частично, показанията на свидетелите О. и К.; показанията на
свидетеляС. - частично, СМУ, заключение на СМЕ медицински документи, свидетелство за съдимост на
подсъдимия .
Така
установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал. СРС е
изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимия ,
които имат значение за ангажиране на
наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства
, които са безпротиворечиви и се намират
във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена
в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При
така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е
направил следните правни изводи ,
които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :
Подсъдимият
с
деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130 ал.1 от
НК, а именно че на 20.07.2017г., около10,00ч. в гр. София,
ул. ********нанесъл на В.И.В. удари с крак в областта на тестисите и юмруци по
тялото и главата, с което му е причинил разкъсно-контузна рана на дясната буза и
кръвонасядания, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От обективна
страна по делото се установява ,че подсъдимия на
инкриминираната дата и място посредством
нанасяне
на В.И.В. на удари с крак в областта на тестисите и юмруци
по тялото и главата, му е причинил разкъсно-контузна рана на дясната буза и
кръвонасядания, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота ,
а именно лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .
Настоящият въззивен съд намира че осъществяването на деянието и неговото авторство в лицето на подсъдимия по
делото са безспорно установени ,като в
тази насока са събраните от първата инстанция подробно изброени гласни и
писмени доказателства , както и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционният
съд е направил анализ на събрания
от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебна инстанция . Въззивният съд намира ,че по делото безспорно се установява както
механизма на извършване на деянието ,
така и авторството на деянието от страна
на подсъдимия по делото , противно на соченото във въззивната жалба подадена от защитата на
подсъдимия ,в която се оспорва извършването на деянието и неговото авторство от страна на подсъдимия
по делото . Неоснователно е изложеното от упълномощеният защитник
на подсъдимия Д.Д. - адв.
Х. ,че
първоинстанционния акт страда от правни пороци ,
които намират израз най – вече в дейността на съда по оценката на
доказателствата . В тази насока съдът
намира , че безспорно по делото от фактическа страна по делото се установява , че между подсъдимия Д.Д. и
частния тъжител В.И.В. са били налице влошени отношения , които са били
породени от техни претенции за нарушено владение и собственост именно по
отношение на недвижимия имот находящ се на ул. ********А , където се намират апартамент, поземлен имот / дворно място / и
гараж , видно от приетите от СРС по
делото писмени доказателства , както и
тези приети от въззивния съд , а именно нотариален акт № 146 от 09.12.16г. по дело №712 /2016г. ,
нотариален акт № 176 от 15.12.16г. по
дело № 739 /2016г.,постановление за
възлагане на недвижим имот от 13.06.17г. , скици от службата по Геодезия , картография и
кадастър , писма
до подсъдимия на Столична община , район Красна поляна от 05.04.18г. и
от 22.11.17г. , приемо – предавателен протокол от 21.06.17г. ,искова молба
до СРС от 23.11.17г. Соченото в
жалбата че „ е абсурден
извода на съда , че на
територията на посочения имот и адрес се
намирала и постройка – гараж „ е неоснователно , тъй като подобно
обстоятелство е изложено от самия подсъдим в представената пред настоящия
съд искова молба до СРС от 23.11.17г. ,където е отразено именно това обстоятелства с подробности ,кога и от кого е била изградена постройката – гараж ,която се намира в двора на жилищна сграда ,
находяща се на адрес ул. ********. Следва да се посочи , че е ирелевантно за
предмета на доказване по настоящето дело
, обстоятелството ,в чий точно имот се
намира гаража,като това обстоятелство би
могло да бъде изяснено по гражданско – правен ред . Не може да се приеме и соченото в жалбата ,
че „ невярно е прието от съда , че към
датата на инцидента между тъжителя и
подсъдимия е съществувал спор относно
ползването и собствеността на гаража
„ ,тъй като именно подобни обстоятелства
се излагат в представената пред въззивния съд искова
молба до СРС от 23.11.17г. подадена от подсъдимия срещу частния тъжител за защита и въстановяване на нарушено владение
, където се излага факти от подсъдимия за нарушено владение на
гаража именно от страна на частния тъжител и то на инкриминираната дата 20.07.2017г .Не може да бъде споделено и изложеното в жалбата , че не следва да се кредитират
показанията на свидетеля О. , като въззивния съд не намира основание да
изключи от доказателствения материал неговите показания ,както пледира защитата .Съдът споделя направената преценка на първата
инстанция ,че показанията му са логични, последователни
и детайлни. Въззивният съд намира ,че същите са непротиворечиви помежду
си и корелират изцяло с останалия събран по делото доказателствен материал, а
именно изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза , както и
показанията на свидетеля К.. Неоснователно
е изложеното от защитника, че по прокурорската преписка не
са установени свидетели очевидци ,
при което следва да се приеме , че такива няма , доколкото настоящето наказателно производство е друго и различно наказателно производство
, при което следва да се събират
доказателства именно в него , а събраните по прокурорската преписка доказателства ,не
биха могли да се ползват в настоящето наказателно производство ,и
следователно цитираното в жалбата , сведение и разпит на частния тъжител , на което се позовава защитата ,не би могло
да се ползва в настоящето наказателно производство.Доводите на защитата , че не е установен вида и характера на телесното увреждане , а също и начина на неговото причиняване ,
настоящия съд намира за неоснователен, тъй като по делото е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза , която е установила наличието на обективни находки- увреждания на
тъканите на пострадалия на визираните от свидетелите места, а също така и
механизмът на тяхното настъпване . От
тази експертиза , както и
събраните по делото гласни доказателства
,
въззивният съд намира , че се
изключва соченото в жалбата самонараняване на частния тъжител , което да е била
причинено от ламаринени закопчалки на
чанта за лаптоп. Вещото лице в съдебно заседание при разпита си
аргументирано се е мотивирало за
приетото от него в СМЕ , при което
настоящия съд не намира основание да не
кредитира тази експертиза ,както относно уврежданията , така и относно техния характер
, а също и начина на причиняването им . Соченото несъответствие в медицинските
документи , послужили за изготвяне на
експертизата, а именно относно размера на раната и наименованието „ Онкоконсулт
„ , е било изяснено при разпита на вещото лице в съдебно заседание , при което въззивният съд ,не намира основание да не кредитира СМЕ и по тези доводи , изложени в жалбата . Правилна е извършената преценка на СРС за двояката преценка на дадените
обяснения от подсъдимия ,при което същия не е кредитирал дадените обяснения от
подсъдимия в частта , в която подсъдимия отрича да е нанасял удари по
пострадалия, съпоставяйки ги с
останалия събран доказателствен материал по делото, на който същите
противоречат . Видно е от показанията на свидетеляС. , че същия не е присъствал на инкриминарания
инцидент ,при което показанията му не
могат да допринесат за изясняване на обективната истина по делото в искания от защитата смисъл, след като този
свидетел няма преки възприятия
за възникналия инцидент, а изложеното
пред него от подсъдимия , което свидетеля сочи , че е чул от самия
подсъдим , се опровергава от останалия
събран по делото доказателствен материал. Соченото в жалбата ,
че по делото е разпитан свидетеля И. Ц. , е неоснователно , тъй като видно
от съдебния протокол от 05.12.18г. при снемане на самоличност на свидетеля , същата е отбелязана като И.Г.С..
Действително в мотивите на СРС , се
обсъждат показанията на свидетеляС., но същото очевидно представлява допусната от
СРС техническа грешка , доколкото
във фактическата обстановка правилно е
посочено името на свидетеля , а именноС..
Написването на мотивите от СРС в
законовия срок , не би могло да
бъде основание за отмяна на присъдата на СРС , със сочения мотив от
защитата ,че това било рядък прецедент в работата на СРС и „ доколкото са
събрали информация и в работата на съдебния състав , постановил присъдата „ .
Настоящата съдебна инстанция намира ,че
при определянето на предвиденото наказание за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 130, ал.
1 НК , при което е предвидено наказание
лишаване от свобода до 2 години или
пробация, ,правилно подсъдимият на осн. чл. 78 А ал.1
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба
,тъй като подсъдимият е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 НК , от
деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени, както
и не е налице пречка за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК по смисъла на чл. 78а,
ал. 7 НК. При предвиденото административно наказание глоба в размер от
1000 /хиляда/ до 5000 /пет хиляди/ лева, правилно СРС е индивидуализирал
размера на наказанието до 1500 /хиляда/ лв
, което е в размер близък до минималния , отчитайки тежестта на причиненото телесно
увреждане ,както и начина на неговото причиняване .
Настоящата съдебна инстанция намира ,че правилно
по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, СРС е установил , че са налице предпоставките
на чл. 45 ЗЗД за уважаване на същия ,доколкото е налице деяние, което е противоправно,
извършено е виновно, налице са вреди от неимуществен характер / претърпени болки и страдания , с характер на временно разстройство на
здравето / и пряка причинно-следствена връзка
между деянието и вредите, при което гражданският иск е доказан по основание. Съобразявайки
интензитета на претърпените болки и срокът на възстановяване , правилно СРС
е приел, че справедлив размер на
обезщетението се явява сумата от 2000 /две хиляди/ лева, в който размер е бил уважен гражданският иск , ведно със законната лихва, от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата , а в останалата част от 8000 лв до пълния предявен размер от 10 000
/ десет хиляди/ лева, гражданският иск е бил отхвърлен като недоказан.
Законосъобразно с присъдата , с оглед изхода на делото на
осн. чл. 189 ал.3 от НПК е осъден подсъдимия
Д.А.Д. да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в размер на
280.00 лв. /двеста и осемдесет лева/, 80.00 лв. /осемдесет лева/, държавна
такса върху стойността на уважения граждански иск.Законосъобразно с присъдата , с оглед изхода на делото на осн. чл. 189 ал.3 от НПК е осъден подсъдимия да заплати на В.И.В. сумата от 1 612.00 лв. /хиляда шестстотин
и дванадесет лева/, представляваща възнаграждение за адвокат и разноски .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена изцяло , жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 02.07.19г. по Н .Ч .Х .Д . № 15323/ 17г .
на СРС, НО , 8 с – в .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.