Р Е Ш Е Н И Е
Номер 816 11.07.2018г.
Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На девети юли Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Капка Станчева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №02454 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Н.В.А., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1274,15лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., сумата от 182,55лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2015г. до 08.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***., издадена по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Н.В.А. е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са допустими, но е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва да е собственик, съответно носител на вещното право на ползване върху процесния имот. Ответникът твърди, че не е потребил топлоенергия на претендираната стойност. Ответникът оспорва всички документи, приложени към исковата молба. Ответникът възразява, че вземанията са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***., издадена по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 04.06.2018г.
По делото е прието писмо от Община П., Дирекция “Местни приходи”, видно от което за процесния имот е подадена данъчна декларация на 01.06.1998г. от лицето В.М. А., като е приложена и самата декларация. Със същата е посочено, че ответникът в настоящето производство е съсобственик на процесния имот, като притежава 1/ 2 идеална част от правото на собственост.
Ответникът не е подавал данъчна декларация до Община П., Дирекция “Местни приходи”, която евентуално да се цени като извънсъдебно признание за притежаване правото на собственост върху същия. Следователно по делото няма доказателства за наличието на облигационна връзка между страните по делото за доставка на топлинна енергия за процесния обект. А ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, както и неговия обем.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът е доказал разноски в размер на 400,00лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство, които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Н.В.А., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1274,15лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., сумата от 182,55лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2015г. до 08.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***., издадена по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”ЕАД, със снети по делото данни, да заплати на Н.В.А., с адрес: ***, сумата от 400,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на Решението: 11.07.2018г.
Съдебен деловодител