№ 1499
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110200095 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИИ., ЕГН **********, съдружник в
Адвокатска кантора „Атанасов и Иванов“, БУЛСТАТ *********, срещу
Предупреждение по чл. 28 от Закона за административните нарушения и
наказания от 05.12.2024 г., издадено от председател на Национален
статистически институт (НСИ).
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното Предупреждение е незаконосъобразно и
неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона.
Конкретно се поддържа, че при издаването му не са спазени процесуалните
правила, тъй като в случая са съставени два акта за установяване на
административно нарушение за едни и същи обстоятелства. На следващо
място се сочи, че отчет за изследване № 95 „Продажби в промишлеността,
строителството, търговията и услугите“ от Националната статистическа
програма за 2024 г. действително не е бил представен, но последното се дължи
на обстоятелството, че въззивникът е установил вероятно изтичане на
статистическа информация, предоставяна в НСИ от Адвокатска кантора
1
„Атанасов и Иванов“ към сайта https://fmansi.bg/, с което НСИ е нарушил
възложените му със закон задължения за опазване на статистическата тайна.
Поради изложеното се поддържа, че изпълнението на задължението за
предоставяне на изискуемата статистическа информация на НСИ би довело до
нарушение на задължения на въззивника, в качеството на работодател и
администратор на лични данни като управляващ АК „Атанасов и Иванов“,
което нарушение би било с по-висока степен на обществена опасност.
Поддържа се, че административнонаказващият орган не е изпълнил и не
изпълнява свои съществени компетентности и задължения за опазване на
събираната от него статистическа информация, които са предпоставка за
събирането и обработването на статистическа информация, предоставяна от
задължените лица, поради което и отказът на жалбоподателя да изпълни
задълженията си по ЗСт. представлява деяние, с което е защитил държавни и
обществени интереси, включително лични данни и законни права на
служителите в АК „Атанасов и Иванов“.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
атакуваното Предупреждение.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се явява лично. В дадения ход по същество пледира за
постановяване на съдебен акт с произнасяне по съществото на спора, а именно
– дали е налице извършено административно нарушение, предвид изложените
фактически обстоятелства и конкретно твърдяното наличие на преобладаващ
обществен интерес с по-висока степен на защита от закона, налагащ
неизпълнение на задължението за представяне на статистическа информация
на НСИ. Моли се да не бъдат взети предвид показанията на свидетеля –
актосъставител за налични два АУАН-а, като се сочи, че срещу това
обстоятелство жалбата не се поддържа и се прави признание за надлежна
процедура по съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено процесното
Предупреждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Б. и юрк.
Х., които изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното Предупреждение, като правилно и
законосъобразно. Моли се показанията на разпитания по делото свидетел да
бъдат кредитирани.
2
По делото, въпреки указанията на съда в този аспект, не са представени
от въззиваемата страна доказателства за връчване на препис от
Предупреждението на въззивника, поради което съдът приема, че жалбата е
депозирана в срок и като такава подлежи на разглеждане.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На основание Заповед № РД-05-560/23.08.2023 г. на председателя на
НСИ, актуализирана със заповед № РД-05-777/17.11.2023 г., длъжностни лица
при НСИ извършили проверка на Адвокатска кантора „Атанасов и Иванов“,
представлявана от ИИ. – съдружник, относно спазване на изискванията на
ЗСт. и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Задължението за предоставяне на данни за статистически изследвания
от представляващия АК „Атанасов и Иванов“, произтичало от чл. 20, ал. 1 от
ЗСт., съгласно който „Лицата, които управляват или представляват
юридическите лица, са длъжни да предоставят на Националния статистически
институт и на органите на статистиката достоверни данни при попълване на
формуляри и анкетни карти по изследвания, включени в Националната
статистическа програма, за които е предвидено, че се провеждат на основата
на задължително участие".
Националната статистическа програма /НСП/ за 2024 г. била приета от
Министерски съвет с Решение № 55 от 26.01.2024 г., обн. ДВ, бр. 11 от
06.02.2024 г., като в колона 5 от тема на изследването № 95 „Продажби в
промишлеността, строителството, търговията и услугите“, били разписани
допустимите източници и форма за събиране на данните, а именно „Чрез
хартиен формуляр или чрез онлайн въвеждане на данните в ИСБЦ от
нефинансовите предприятия, включени в извадките“. В колона 6 от тема № 95
от НСП за 2024 г. бил определен и срок за предоставяне на данните, а именно
„задължително 18-то число на месеца, следващ отчетния месец“.
На основание т. II от Заповед № РД-05-88/06.02.2024 г. на Председателя
на НСИ и утвърдения Календар за събиране, обработване и разпространение
на статистическата информация, АК „Атанасов и Иванов“ били уведомени, че
се явяват икономически задължен субект за съответно изследване чрез ИСБЦ,
3
съобразно заредения списък „МЕТРО“.
На 30.04.2024 г. бил получен имейл от АК „Атанасов и Иванов“ за:
„Прекратяване на предоставянето на информация към НСИ, поради изтичане
на чувствителна информация от НСИ“. В отговор на последното,
председателят на НСИ изпратил писмо с изх. № 07-13-170#1/10.05.2024 г., с
което жалбоподателят бил уведомен за неизпълнение на задълженията си по
чл. 20, ал. 1 от Закон за статистиката, както и за задължението му за
предоставяне на данни през всеки от следващите месеци на 2024 г. Писмото
било изпратено по имейл адрес, от който било получено електронното
съобщение от АК „Атанасов и Иванов“.
Отделно от това и на имейл адрес ******@***************.***, на
17.06.2024 г. старши експерт Ирина Танева изпратила писмо за напомняне за
подаване на отчет „Продажби в промишлеността, строителството, търговията
и услугите“, но бил получен отново отказ за предоставяне на данни към НСИ.
В хода на извършената проверка и след справка в информационна
система „Бизнес цикли“ (ИСБЦ), длъжностни лица при НСИ установили, че
към 25.06.2024 г. ИИ. от Адвокатска кантора „Атанасов и Иванов“ не е
предоставил отчет за изследване № 95 „Продажби в промишлеността,
строителството, търговията и услугите“ от Националната статистическа
програма за 2024 г., въпреки че е имал задължение за представянето му в срок
до 18.06.2024 г.
Въз основа на така направената констатация св. В. съставила АУАН №
1/28.06.2024 г. срещу ИИ., ЕГН **********, съдружник в Адвокатска кантора
„Атанасов и Иванов“. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.
20, ал. 1 от Закон за статистиката.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Мария Любчова
Цончева и в отсъствие на нарушителя.
На 29.08.2024 г. св. В. съставила АУАН № 13/29.08.2024 г. срещу ИИ.,
ЕГН **********, съдружник в Адвокатска кантора „Атанасов и Иванов“.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 20, ал. 1 от Закон за
статистиката.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля МЙК. и предявен на
въззивника, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал
4
като посочил, че ще представи възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Междувременно и на 29.08.2024 г. на жалбоподателя ИИ. бил връчен и
АУАН № 1/28.06.2024 г., който след като се запознал със съдържанието му, го
подписал с възражението, че по същото административнонаказателно
производство е съставен АУАН № 13/29.08.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН № 13/29.08.2024 г. било издадено и
обжалваното Предупреждение по чл. 28 от Закона за административните
нарушения и наказания от 05.12.2024 г., издадено от председател на
Национален статистически институт (НСИ), с което жалбоподателят е
уведомен, че в случай на повторно нарушаване на изискванията на чл. 20, ал. 1
от Закон за статистиката в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, ще му бъде наложено административно наказание за това
друго нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител В..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. В. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на два броя
АУАН за констатирано едно нарушение. Съдът извърши внимателна преценка
на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са
обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват
констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с
неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето
на два АУАН. Показанията на свидетеля Илиева представляват пряк източник
на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е
възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
5
й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление/предупреждение, т.е. дали правилно
е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В този смисъл е необходимо да бъде посочено, че въззивникът не
може да прави „признания“ по хода и законосъобразността на
административнонаказателното производство, като дали са допуснати или не
съществени нарушения на процесуалните правила и по приложението на
материалния закон, съдът следи служебно и следва да се произнесе по тези
въпроси дори и при липса на оспорването им от страна на въззивника.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение (два броя), така и издаденото
Предупреждение по чл. 28 ЗАНН са издадени от компетентни държавни
органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени
изискванията за материална и местна компетентност.
Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че издаденото
Предупреждение по чл. 28 ЗАНН следва да бъде отменено поради допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в издаването на два АУАН
– а за едно и също нарушение, както и в грешно определяне на датата на
нарушението от страна на наказващия орган.
В случая, както беше посочено по – горе, на 28.06.2024 г. срещу
жалбоподателя е бил съставен АУАН с № 1, в който е било описано
процесното нарушение. Съставянето на този акт е дало начало на
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за
вмененото му нарушение по Закон за статистиката, като именно в неговите
6
рамки АНО е следвало да се произнесе съгласно сезиращата функция на акта.
Вместо това актосъставителят е установил, че след изпращането на покана за
връчване на АУАН не са били налице доказателства за достигането й до
адресата, поради което и решил да издаде срещу жалбоподателя втори АУАН
№ 13 от 29.08.2024 г., в който за абсолютно същото деяние му било
повдигнато "второ обвинение". В случая по преписката не се съдържат данни,
че първият акт е бил анулиран, като тук е мястото да се посочи, че в ЗАНН
изобщо не е налице и процесуален ред, по който вече съставен АУАН да бъде
"анулиран" и да бъде издаден нов такъв за същото деяние.
В случая е необходимо да бъде посочено, че след съставяне на АУАН и
предявяването му на нарушителя актосъставителят следва да изпрати
административнонаказателната преписка на наказващия орган, който е
длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок от получаването й
(срокът е инструктивен), като правомощието на наказващия орган да издаде
наказателно постановление е уредено в чл. 53 ЗАНН, а правомощието му да
прекрати административнонаказателното производство, основанията и реда за
прекратяването му – в чл. 54 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2
ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Следователно,
административнонаказващият орган има възможност да поправи допуснати в
АУАН нередовности, ако нарушението е установено по безспорен начин и
нарушителят е известен. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН, когато при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, наказващият
орган следва да прекрати административнонаказателното производство с
мотивирана резолюция. В хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН няма пречка в
случай, че не са изтекли сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, да бъде съставен нов
АУАН, тъй като прекратяването на административнонаказателното
производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила не би активирало забраната non bis in idem, защото в този случай
липсва произнасяне по въпросите извършено ли е деянието, извършено ли е от
лицето, срещу което е образувано административнонаказателното
производство, извършено ли е виновно и осъществява ли то състав на
административно нарушение. Поради това съдът приема, че не е налице
7
пречка за реализиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя при наличието на резолюция за прекратяване на
административнонаказателното производство поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила (арг. чл. 54, ал. 1, т. 8 ЗАНН и чл. 17
ЗАНН, в които сред изброените актове не фигурира горепосочената
резолюция).
В ЗАНН обаче не е предвидена възможност актосъставителят сам да
отстрани допуснатата нередовност в АУАН или в процедурата по съставянето
му, като състави нов такъв, без да изпраща преписката на наказващия орган и
в хода на вече образувано административнонаказателно производство, което
не е било прекратено. В случая свидетелят Илиева, при липсата на
доказателства за връчване на нарушителя на покана за връчване на АУАН, е
съставила втори АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното
Предупреждение по реда на чл. 28 ЗАНН. Със съставяне на втория по ред
АУАН № 13 от 29.08.2024 г. е образувано ново административнонаказателно
производство, което е завършило с издаване на обжалваното Предупреждение.
Производството по съставения първи АУАН № 1 от 28.06.2024 г. обаче е
останало висящо – по него не е издавано наказателно
постановление/предупреждение, не е постановена и резолюция за
прекратяването му. Предвид гореизложеното съставянето на втория по ред
АУАН се явява незаконосъобразно, тъй като е извършено при наличие на вече
образувано и висящо административнонаказателно производство със
съставяне на първия АУАН. Това би могло да доведе за едно и също деяние да
се водят две паралелни производства с идентичен предмет и по този начин
евентуално да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което ще
е нарушение на принципа non bis in idem. Горното представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяна на обжалваното
Предупреждение (така Решение № 8399 от 30.12.2019 г. на АдмС – София по
адм. д. № 518/2019 г.).
Отделно от това, в противоречие с чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 28, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, в АУАН и в Предупреждението по чл. 28 ЗАНН наказващият орган
погрешно е приел, че нарушението е извършено на 18.06.2024 г. (с оглед
посочената крайна дата, на която жалбоподателят е можел да изпълни
правомерно – 18.06.2024 г.). В случая АНО твърди да е налице
административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие. Макар и
8
да има продължителен характер, поради своето естество, нарушението чрез
бездействие има начален и краен момент. В конкретния случай
осъществяването на нарушението чрез бездействие е започнало на деня,
следващ този, на който изтича срокът за изпълнение. Този ден е следвало да
бъде посочен в АУАН и в Предупреждението като дата на начало на
извършване на нарушението. Съгласно приетото от съда това е датата
19.06.2024 г. (сряда – работен ден).
Административното нарушение, предмет на Предупреждението по чл. 28
ЗАНН, се изразява в неизпълнение на скрепено със срок задължение и се
осъществява чрез бездействие. Датата на извършване на нарушението е
датата, следваща последния ден от срока за изпълнение на задължението.
Нарушението е извършено в първия ден след изтичането на срока и създава
трайно противоправно състояние /продължено нарушение/. В случая,
продълженото нарушение е извършено юридически на конкретна дата – датата
след изтичането на срока, в който е следвало да се предостави отчетът. Касае
се за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и
същото следва да се характеризира с начален момент – денят след срока за
изпълнение на задължението до краен такъв, в който нарушението е
довършено или констатирано.
От това, че нарушението е продължено не следва обаче, че датата на
нарушението не е съществена част от административнонаказателното
обвинение. Затова тук следва да се посочи първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае
само нередовност в АУАН, но не и в НП/Предупреждението. Второ, датата на
нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат надлежно
преодолени чрез правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно, грешното
посочване на датата на извършване на нарушението в АУАН и в
Предупреждението е в нарушение на изискванията чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗАНН
(доколкото описанието на нарушението винаги включва и датата и мястото на
извършването му). Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на
съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва,
коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае
се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло
подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи – на НК и НПК (на основание
препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено
9
нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере
административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се
определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на
административнонаказващия орган.
Ето защо обжалваното Предупреждение по чл. 28 ЗАНН следва да бъде
отменено на посочените основания, като обсъждането на останалите въпроси
и доводи, релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за
делото, се явява безпредметно.
С оглед изхода на делото право на разноски има въззивникът, който не
претендира такива, а и не е представил доказателства за уговарянето и
плащането им. Поради тази причина съдът не следва да му присъжда
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Предупреждение по чл. 28 от Закона за административните
нарушения и наказания от 05.12.2024 г., издадено от председател на
Национален статистически институт (НСИ), с което жалбоподателят ИИ., ЕГН
**********, съдружник в Адвокатска кантора „Атанасов и Иванов“,
БУЛСТАТ *********, е предупреден, че в случай на повторно нарушаване на
изискванията на чл. 20, ал. 1 от Закон за статистиката в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, ще му бъде наложено
административно наказание за това друго нарушение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10