Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.Търговище, 25.09.2020 г.
Подписаната
Бонка Янкова - съдия докладчик по ЧНД № 171/2020 година по описа на ОС -
Търговище, като се запознах с материалите по делото, установих следното:
Производството е образувано по изпратено от ТРС, по подсъдност, ЧНД №767/20г.,
прекратено пред РС по изложени в разпореждането съображения. Същите касаят
констатацията на съдията - докладчик за предмета на делото, а именно, че
постъпилото от федералните власти в гр.Кьолн искане, съставлява молба за
признаване на решение за налагане на глоба на български гражданин, респективно,
че производството следва да се развие по Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансова санкция, поради което и с оглед възложената по чл.6 от същия закон /ЗПИИРКРНФС/
компетентност на окръжните съдилища е приел, че делото не му е подсъдно. Прекратил
е образуваното пред РС съдебно
производство и е разпоредил същото да бъде изпратено по компетентност на ОС Търговище.
Прегледът на
приложената в делото преписка обуславя различие с констатациите на районния съд. Делото е било образувано по
отправено от Федералната служба за товарен транспорт в гр.Кьолн, ФРГ, искане /
вж л.6 от ЧНД№ 767/20 г. на РС Търговище/ за предаване на административен акт в чужбина,
съгласно Споразумението за правна
помощ при наказателни дела между страните - членки на ЕС от 29.05.2000
г. и по същество се свежда до отправена молба за връчване на известието за
определяне на паричната глоба /вж.л.8,ЧНД№767/20 г./ на българския гражданин М.Г.
*** и връщане в кратък срок на документ, удостоверяващ изпълнението/вж.л.4,ЧНД№767/20г/.
Отправеното от компетентните власти в гр.Кьолн, ФРГ, искане не съставлява сезиране
за произнасяне по глава Втора от ЗПИИРКРНФС -
към него не са приложени нито Решение за налагане на финансова санкция, нито
задължителното съпровождащо Удостоверение/по образец/ по чл.4 от Рамково
решение 2005/2014г. Предметът на делото, следователно, е напълно различен от
приетия от РС и изисква обсъждане на въпроса за компетентния да изпълни
отправеното искане за правна помощ, тоест
за връчване на изпратеното известие,
съд.
Извършената в този смисъл проверка на
приложените материали указва, че в
случая се касае за образувано от Федералната служба за товарен транспорт в
гр.Кьолн, ФРГ, срещу българския
гражданин М.Н.Г.,***, дело за
административно нарушение – неплащане на магистрална такса. Във връзка с неуспешният опит за директно
връчване на лицето – останало без резултат, както е отбелязано в
съпроводителното писмо/ вж. л.4 от ЧНД№ 767/20 г./ чуждестранният административно - наказващ орган е отправил и
настоящото искане за оказване на правна помощ, а именно - за връчване на известието
на нарушителя, съдържащо описание на фактите
по нарушението, правната квалификация, наложената глоба и указания относно реда
за обжалване/вж л.8, ЧНД №767/20г./ Както се отбеляза по-горе, в
съпроводителните документи /вж.л.6,ЧНД №767/20г/, изрично е отбелязано, че искането
е отправено съгласно Споразумение за правна помощ при наказателни дела между
страните - членки на ЕС от 29.05.2000 г.
При така
посочените данни и съобразявайки нормата на чл.471,ал.2,т.1 от НПК, намирам, че компетентен да се произнесе по
искането, респективно да изпълни молбата
за правна помощ, включваща връчване на документи, се явява районния съд, в случая Търговищкия районен
съд, доколкото с.Пресяк е в обсега на община Търговище.
В ал.1 на
чл.471 от НПК изрично е посочено, че
международна правна помощ по наказателни дела се оказва при условията на
сключен международен договор, по който Република България е страна. Съставената
от Съвета, в съответствие с чл.34 от ДЕС, Конвенция за взаимопомощ по
наказателните въпроси между държавите членки
на ЕС е ратифицирана от Република България със Закон, приет на
5.07.2007 г. и обнародван в Д.В. бр.
58/17.07.2007 г..,) и следователно обуславя приложимост на посочената
хипотеза по чл.471,ал.1 от НПК. Съгласно чл.3,т.1 от Конвенцията,
взаимопомощ се оказва и по производствата „..които са образувани пред административни органи във връзка с деяния,
които са наказуеми по националното право на молещата или на замолената
държава-членка или и на двете, защото съставляват нарушения на правни норми и
решението може да доведе до образуване на производство пред съд, който е
компетентен по-конкретно по наказателни дела”. С нарочна Декларация по чл.24,§1 от Конвенцията / вж. чл.1,т.2 от
Закона за ратифициране на Конвенцията/: „Република България декларира, че компетентните органи по прилагането на
настоящата конвенция и за прилагането на разпоредбите, относно взаимопомощта по
наказателни дела, съдържащи се в актовете
по чл.1,§1,са : … т. 2,б „г“ : „ районните
или окръжните съдилища – за всички
останали случаи, съобразно компетентността им по вътрешното законодателство.“ А съгласно
вътрешното законодателство на Република България /чл.59 от Закона за административните
нарушения и наказания/, обжалването на наложените административни наказания
се извършва пред районния съд, който се
явява и компетентния съд по отправената
молба за правна помощ. Вж. в този см и Определение №59/11.05.2018 г. по дело№
28/2018 г. на ВКС, II н.о.
Ето защо,
съобразно предмета на отправеното искане и установената, по изложените
съображения, компетентност за произнасяне по същото на районния съд, намирам, че образуваното пред
ОС Търговище производство по ЧНД№171/2020 г. следва да се прекрати, а делото да бъде върнато на РС Търговище.
Предвид посоченото и на основание
чл.42,ал.1 от НПК,
Р
А З П О Р Е Д И Х:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното
производство по ЧНД № 171/2020 г. по описа на Окръжен съд – Търговище и връщам делото
по подсъдност на Районен съд – гр. Търговище.
Разпореждането не
подлежи на обжалване.
Съдия - докладчик: