РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Смолян , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500199 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435,ал.2 т.2 и 7 и чл.446а ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с жалба вх.№06306 от
03.06.2021година на Св. В. Л. и В. Д. Л., депозирана чрез пълномощник адв.
Ал. М., против запорно съобщение на ЧСИ С. Д., рег.№917 и район на
действие Смолянски окръжен съд, постановено по изпълнително дело №
150/2021година.
В жалбата се излагат твърдения,че исковете предявени от С.Л. и В.Л.
за присъждане на неимуществени и имуществени вреди против община Д. по
гр.д. № 57/2018 г. по описа на съда са частично уважени и за отхвърлената
част са присъдени деловодни разноски на ответника. Въз основа на издадения
изпълнителен лист по влязлото в законна сила решение е образувано
изпълнително дело при ЧСИ С. Д. № ***, присъединено към изпълнително
дело № 618/2017 година. Твърди се още, че с нарочна молба от 27.07.2020 г. е
поискано съдебния изпълнител да прихване от общия размер на дължимите
обезщетения - сумата от 5405,07 лева, които ищците Д. са осъдени да
заплатят на общината към онзи момент, съразмерно на отхвърлената част от
иска, като до момента по изп.д. № 618/17 г. на ЧСИ Д., на двамата взискатели
Д. са изплатени общо 3800 лева, която сума е много под дължимата - общо
1
60 000 лева, които с лихвите от 2018 г. са нараснали значително, а и С.Л. е
депозирал и нов иск за неимуществени вреди срещу Об. Д., който също е
уважен, влязъл в сила и предстои издаване на нов изпълнителен лист. Излага
твърдения, че В. е беден пенсионер с множество хронични заболявания,
пострадал тежко при инцидент, за който вината носи изцяло общината, а Св. е
инвалид, безработен и вследствие на същия инцидент претърпял седем тежки
операции на крака, за да бъде спасен от ампутация, предстоят му и нови
такива.
Твърди също, че по изпълнително дело № 618/17 г. е представил с
нотариално пълномощно и е релевирал искане от взискателите сумите да
бъдат превеждани по адвокатска сметка, като след постъпването на първите
до момента пари от разпределение по изпълнителното дело, упълномощения
адвокат на Д. е превел част от обезщетенията по банковите им сметки, които
обаче са вече запорирани по изп.д. № 150/2021година и очевидно,
обезщетенията на Д., ще бъдат взети от сметките им и преведени по сметките
на община Д., а от там, ще трябва да бъдат върнати обратно по сметките на
взискателите Д. за погасяване задълженията на общината към тях.Излага
твърдения, че сумите по банковите сметки на двамата Д. са от обезщетения за
неимуществени вреди, дължими от община Доспат и не подлежат на
принудително изпълнение, за което прилага изпълнителен лист.Счита също
така,че по сметките им постъпва пенсията на В.Л. за прослужено време,
както и инвалидната пенсия на С.Л., които с в мизерен размер и също не
подлежат на принудително изпълнение.Направено е и оплакване, че
неправилно са изчислени разноските за ЧСИ съобразно т. 26, б. „в” от
Тарифата към ЗЧСИ, както и че претендираните суми за деловодни разноски
поискани от взискателя са прекомерно завишени и не отговарят нито на
размерите посочени в Наредба № 1/2004 на ВАдвС, нито пък извършените
действия по образуване, се отличават с някаква сложност и обем, поради
което също следва да се редуцират съществено.Направено е искане съдът да
прекрати производството по изпълнителното дело и вдигне наложените от
ЧСИ запори на банковите сметки, по които постъпват единствено пенсии и
обезщетения за неимуществени вреди, както и да постанови намаляване
разноските по изпълнението и хонорара.
В депозираните в срок писмени възражения взискателят Об. Д., чрез
процесуалния си представител адв. Ст.М. оспорва жалбата и предлага
окръжният съд да остави жалбата без уважение,като претендира
направените разноски. Относно оплакването, че съдия изпълнителят не е
съобразил депозираната нарочна молба от 27.07.2020 год.,с която е
поискано да бъде направено от съдебния изпълнител прихващане от общия
размер на задълженията сумата от 5405.07 лева, която Д. са осъдени да платят
на О. Д. – сумите 5405.07. лв.и 2500 лв.,или общо в размер на 7905.07 лв.
е,че не само съдебната практика,но и теорията приемат,че е безспорно,че
такива правомощия за прихващане на суми по волеизявления на някои от
страните в изпълнителното производство нямат.Такива изявления могат да се
2
правят от страните извънсъдебно(материално-правни)по реда на чл.104 от
ЗЗД или във висящ съдебен граждански процес чрез възражение за
прихващане или с насрещен иск по реда на чл.211 ал.1 от ГПК.Във всички
случаи редът за защита там е различен и не намира място в изпълнителния
процес.
Относно оплакването,че тъй като се касае за суми в банковите сметки
на Л.и от обезщетения за неимуществени вреди,те не подлежат на
принудително изпълнение се поддържа неоснователност. Останалите
оплаквания и възражения по същество имат отношение и намират някакво
основание по скоро в принципа за целесъобразност,но не и и за
законосъобразност на действията на ЧСИ,поради което също са
неоснователни и дори не следва да се разглеждат и обсъждат.
Относно възражението за прекомерност на деловодни разноски се
поддържа неоснователност ,тъй като е са спазени разпоредбите на Наредба
№ 1/2004 г.,съобразно материалния интерес,посочен по-горе в отговора - а
именно чл.10 т.1 (за образуване )и т.2 (за процесуално
представителство,защита и съдействие)от нея.
В мотивите по чл.436ал.3 ГПК ЧСИ Д. по отношение на част от
исканията на длъжниците - постановление за отказ за прекратяване на
изпълнително дело, постановление за намаляване на адвокатско
възнаграждение, същата в тази си част се явява недопустима. Съдебният
изпълнител не е сезиран с молба, по която да се произнесе, за да бъде жален
отказът му. В частта относно искането за отмяна на запорите поради
несеквестируемост, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.Счита
неоснователност на жалбата тъй като молба с вх. № 6279/28.07.2020 г. по
изпълнително дело № 20209170400061 с искане за приспадане на суми е
изпратена на ел. поща, входирана и приложена по делото не е подадена в
оригинал от една страна, а и дори молбата да е представена в надлежната
форма, то прихващане между насрещни вземания в рамките на
изпълнителното производство е недопустимо, тъй като съдебният изпълнител
няма право да се произнася (право на преценка) по отношение размера,
основанието и изискуемостта на насрещните вземания, между които се прави
прихващане. Наред с това, изявлението за прихващане следва да е адресирано
до насрещната страна - чл. 104 ЗЗД, а не до съдебния изпълнител ,(който не е
страна по спора).
Счита, че по банкова сметка лицата могат да получават суми с
разнороден характер, като несеквестируемостта на пенсия под минималната
работна заплата отпада, когато сумите по сметката придобият характер на
спестявания, т.е. те са "останали" по сметка повече от месец, при което има
натрупване на суми. Същото се отнася за обезщетения и помощи, изплащани
по реда на КСО и ЧСИ е изпратил до банките запорни съобщения,с изрични
указания в този смисъл.Обезщетението за неимуществени вреди не е
3
несеквестируемо. Несеквестируемостта е институт, уреждан с императивни
правила, при което липсата на изрична разпоредба в смисъл, че
обезщетенията от причинени вреди не подлежат на принудително
изпълнение, няма как да бъде преодоляна по аналогия. В тази си част жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно оплакване за неправилно определяне пропорционалната такса,
счита, че същата се определя по т. 26 от Тарифата при частично събиране на
парично вземане, за целия дълг, но се събира само част, съответстваща на
събраната сума.Приема се, че всеки акт, с който съдебният изпълнител
определя разноските в производството, подлежи на обжалване, т.е. не е нужно
наличието на изрично разпореждане/постановление.Към дата 03.06.2021 г.
дългът по изпълнителния лист е в размер на 8 467,69 лв., или на основание т.
26, б. "в" от Тарифата таксата ще се определи по посочения начин-(8467,69-
1000)*8%+100)+((8467,69-1000)*8%+100)*20%) = 836,90 лв. с ДДС
(пропорционалта такса само върху вземането по изпълнителния лист, без
таксата за събиране на публични задължения).Счита също така, че
адвокатското възнаграждение е определено в рамките на предвиденото в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно формулата по чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 10, т. 1 и т. 2, предл.
второІ(580+(7905,07-5000)*5%)/2+200 = 562,62 лв., поради което като
коректно определен не следва да бъде намаляван поради прекомерност.
Отделно от горното, по отношение на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение приложение намират общите разпореждания на
закона - чл. 78, ал. 5 от ГПК. Процедурата е длъжникът отправя възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за намаляването
му, съдебният изпълнител го разглежда и се произнася. Крайният акт на
съдебния изпълнител, дали разпореждане или постановление, подлежи на
обжалване,тъй като принципът е, че във всеки акт, с който приключва делото
в съответната инстанция, компетентният орган се произнася и по искането за
разноските, т.е. органът се произнася по разноските в конкретното
производство, в случая. Съдебният изпълнител приема разноските в
изпълнителното производство, а не съдът.На следващо място съдът в
производството по чл. 435 и сл. от ГПК е единствено и само контролно-
отменителна инстанция, от което следва, че задължително трябва да е налице
акт на съдебния изпълнител, който да се отмени, съответно потвърди. Съдът
не действа като инстанция по съществото на спора.
Счита също така, че адвокатското възнаграждение, изплатено от
длъжника за представителство, както в рамките на изпълнението, така и за
подаване на жалба срещу действия на ЧСИ, не може да бъде възстановено в
производството по висящото изпълнително дело, тъй като би се получило
съвместяване в едно лице на две процесуални качества, а именно на длъжник
и на взискател.В производството по отмяна на действия на съдебния
4
изпълнител съдът не се произнася по същество на въпроса, а единствено
отменя или потвърждава обжалваните действия на ЧСИ. От тук следва, че
съдът няма компетенции да се произнася по разноските, действайки като
контролно- отменителна инстанция. Счита, че основанията за прекратяване на
производството са изчерпателно посочени в закона (сред тях липсва
прихващането като способ по аргумент от чл. 433 ГПК) и според ЧСИ никое
от тях не е налице към момента.На обжалване подлежи отказа на съдебния
изпълнител да прекрати производството. Съдът съгласно чл. 435 от ГПК не
прекратява изпълнителното производство и не вдига запора, а отменя отказа
на съдебния изпълнител да прекрати производството, съответно потвърждава
постановлението за прекратяване, съдът потвърждава действията на съдебния
изпълнител по налагане на запора, съответно ги отменя.Независимо от
липсата на молба за прекратяване на производството (искането е въведено с
получената жалба), не са налице предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство по смисъла на чл. 433 ГПК.Предлага жалбата
да бъде отхвърлена изцяло.
Въззивният съд след като разгледа жалбата, възражението срещу нея,
мотивите на ЧСИ и обсъди всички доказателства към приложеното копие от
изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е образувано от взискателя О. Д. срещу
длъжниците В. Д. Л. и Св. В. Л., въз основа на издаден изпълнителен лист №
20070 от 20.08.2020 година по влязло в законна сила решение
№287/07.07.2019година постановено по гр.д.№57/2018година по описа на
Смолянски окръжен съд, решение №217/20.12.2019година по в.гр.д.
№492/2019 година по описа на Апелативен съд Пловдив и определение
№551/24.07.2020година по гр.д.№1442/2020година по описа на ВКС, с което
длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя 5 405.07лева разноски по
делото,съразмерно отхвърлената част на исковете.Към молбата за образуване
изпълнителното дело е приложен ДПС, от който е видно,че взискателят О. Д.
е заплатил на адв.Ст.М. 562.62 лева възнаграждение за образуване и
представителство по изпълнителното дело.
В пределите на инициирания изпълнителен процес се констатира, че
съдебния изпълнител е започнал проучаване имущественото състояние на
длъжниците - информация от НАП по чл.191ал.4 и чл.74 ал.1т.4
ДОПК,справка за актуално състояние на всички трудови договори на С.Л.,
справка за банкови и платежни сметки на длъжниците В. и С.Л.и,както и са
наложени запори в полза на присъединения взискател ТД на НАП Пл.-офис
См. върху вземанията на лицата В. и С.Л.и,наложени са запори по сметките
на длъжниците в банка ДСК и Първа инвестиционна банка АД.
Поканата за доброволно изпълнение - с изх. № 7017/21.05.2021г.
длъжникът В.Л. е получил на 29.05.2021година. ЧСИ е посочил,че
задължението му към дата 21.05.2021година възлиза на сумата 9 795.21лева,
5
от които 2500 лева олихвяеми вземания(мораторни лихви,обезщетения и
др.),5 405.07лева присъдени разноски по изпълнителното дело(приет за
събиране адвокатски хонорар)1073.49лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, с
вкл.ДДС, от които по т.26 ТТРЗЧСИ-867.37лева,както и е уведомен,че
държавата е присъединен взискател за сумата 254.03лева. Уведомен е
длъжника за наложения запор по всички негови сметки в банка ДСК и ПИБ.
Покана за доброволно изпълнение - изх.№7012 от21.05.2021година е
връчена на длъжника С.Л. на 29.05.2021 година. ЧСИ е посочил,че
задължението на длъжника е в общ размер 9 557.12лева, от които 2500лева
олихвяеми вземания (мораторни лихви,обезщетения и др.),5 405.07лева
присъдени разноски,562.62лева разноски по изпълнителното дело(приет за
събиране адвокатски хонорар)1055.01.лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ с
вкл.ДДС, от които пропорционална такса по т.26 от тарифата-
848.89лева,уведомен е че държавата е присъединен взискател за сумата
34.42лева,както и че е наложен запор по всичките сметки на длъжника в банка
ДСК.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата в частта относно налагането на запор върху банковата сметка
на длъжника в „Юр. Б.“ АД е процесуално допустима, като подадена в
законово установения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 и т.7 от ГПК – насочване на изпълнението
върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В случая се установи, че с атакуваното изпълнително действие е
наложен запор върху банковата сметка на двамата длъжници в „Б. ДСК“ и за
длъжника В.Л. - в „П.а и. б.“ АД. В запорни съобщения №7015от 21.05.2021
година и 7021/21.05.2021 година ЧСИ, по които, е депозиран отговор от
банката, двамата длъжници получават пенсия под установения минимален
размер. Следва да бъде отбелязано, че получаваната пенсия от длъжниците
под минималната работна заплата е несеквистируема, но когато сумите са
останали по сметката повече от месец, придобиват характер на спестявания.
По същия начин се процедира и при постъпления от обезщетения и помощи
изплащани по реда на КСО. Освен това видно от изпратените от ЧСИ запорни
съобщения до процесните банкови сметки са дадени указания в този смисъл.
6
За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че обезщетение за
неимуществени вреди не е несеквистируемо, поради което с оглед
изложеното, съдът не констатира незаконосъобразност на обжалваното
действие – налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците.
Що се касае до изпратената по ел.поща молба вх.
№6279/28.07.2020година,входирана от ЧСИ и резюлирана да бъде приложена
по делото следва да бъде отбелязано, че в индивидуалното изпълнителното
производство, развиващо се по правилата на ГПК не е предвидена
възможност длъжникът, срещу когото е образувано изпълнителното дело да
извърши прихващане, като на това основание се намали дългът по делото и
евентуално да се стигне до прекратяване или приключване на последното.
Съдебните изпълнители нямат правомощие нито да извършват, нито да
констатират извършена компенсация, всички възражения за погасяване на
изпълняемото право, произтичащи от юридически факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, могат да бъдат зачетени от органа на
принудително изпълнение единствено, ако длъжникът е провел успешно
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК. Правопогасяващите
възражения, като прихващане, давност, опрощаване, сливане, новация,
делегация, плащане могат да бъдат релевирани само пред гражданския съд,
тъй като съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не
може, в случай на материално-правен спор между страните в изпълнителното
производство да събира доказателства и да извършва преценка дали
действително са настъпили факти с погасителен ефект. Няма
процесуалноправно основание съдебните изпълнители да извършват
компенсация, тъй като тя не представлява изпълнителен способ,
регламентиран изрично в Гражданския процесуален кодекс. В този смисъл са
Решение 526 от 14.09.2012г. по в.гр.д. № 956/ 2012г. на Окръжен съд Велико
Търново, Решение № 276 от 12.07.2013г. по в.гр. д. № 460/13г. на ОС –
Хасково, Решение от 17.09.2013г. по в.гр.д. № 605/13 на Окръжен съд –
Кюстендил, Решение № 21.01.2014г. по ч.гр.д. № 16455/13г. на СГС, І б
въззивен състав, Определение № 69 от 12.02.2015г. по т.д. № 1689/14г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № ІІІ-169 от 23.02.2015г. по в.гр. д. № 300/2015г. на
Окръжен съд – Бургас, Решение № І -1024 от 29.10.2015г. по в. гр. д. №
7
1739/15г. на ОС – Бургас. В изпълнителното производство е невъзможно
позоваването на каквито и да било правопогасяващи възражения, освен ако
изрично законодателят не е предоставил такава възможност при
извършването на конкретно действие (както например е направено с чл. 433,
ал. 1, т. 1 от ГПК).
Допускането на възможност за прихващане в изпълнителното дело
значително би затруднило производството по индивидуално принудително
изпълнение, като в същото време ще доведе до съществена промяна в
правомощията на съдебния изпълнител, с каквито той понастоящем не
разполага.
Неоснователно е и оплакването, че неправилно са изчислени
разноските за ЧСИ по реда на т.26,б“в“ Тарифата за такси ЗЧСИ. В съдебната
практика се приема, че всеки акт на съдия изпълнителя, с който се определят
разноските подлежи на обжалване.
Към момента на релевиране жалбите -03.06.2021година задължението
по изпълнителния лист възлиза на сумата 8 467.69лева определено на
основание т.26 б“в“ от Тарифата за таксите е сумата 836.90лева с
ДДС(пропорционалната такса се определя само върху вземането по издадения
изпълнителния лист, без таксата за събиране публични
задължения).Следователно ЧСИ е определил законосъобразно
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата.
По същия начин законосъобразно е определено и адвокатското
възнаграждение, в рамките на предвиденото в чл.7ал.2т.3във вр. с чл.10т.1 и 2
от Наредбата за минимални размери на адвокатски възнаграждения- 200 лева
за образуване изпълнително дело и 362.62 лева за водене на изпълнителното
дело- 580 плюс 242.74лева – 822.74лева,или 411.37 лева, а заплатеният
адвокатски хонорар в размер на сумата 362.61лева е под минимално
определения по Наредбата.
Ето защо жалбата в тази й част е неоснователна и не са налице
основания да бъде уважена.
Неоснователно е и искането съдът да прекрати производството по
изпълнителното дело.Основанията за прекратяване производството по
8
изпълнителното дело законодателят е изброил лимитативно в разпоредбата
на чл.433 ГПК и прихващането като способ не е сред тях, поради което няма
основания за прекратяване производството по делото. Освен това съобразно
разпоредбата на чл.435 ГПК съдът не е компетентен да прекратява
изпълнителното производство,нито да вдигне наложения запор от съдия
изпълнителя. Съдът може само да отмени или потвърди отказа на съдия
изпълнителя да извърши поисканото конкретно действие, както и да потвърди
или отмени действията на ЧСИ по налагане запор.
Независимо, че в случая не е депозирана надлежно молба до съдия
изпълнителя за прекратяване изпълнителното производство, тъй като такова
искане е отправено до съда с въззивната жалба няма основания за прилагане
разпоредбата на чл.433 ГПК и прекратяване изпълнителното производство от
въззивния съд.
С оглед изхода на спора се дължат на въззиваемия О. Д. направените
разноски за осъщественото от адв.Ст.М. процесуално представителство в
размер на сумата 300лева, които са своевременно поискани и надлежно
документирани,поради което следва да се възложат в тежест на
жалбоподателите.
При изложените съображения и на основание чл. 437 ГПК,
Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло жалба вх.№06306 от 03.06.2021година на Св. В. Л. и В.
Д. Л., депозирана чрез пълномощника им адв. Ал. М. , като неоснователна.
ОСЪЖДА Св. В. Л. и В. Д. Л. да ЗАПЛАТЯТ на О. Д. направените
разноски за настоящето производство за заплатено възнаграждение на адв.Ст.
М. в размер на сумата 300(триста)лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10