Определение по дело №161/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 138
Дата: 19 февруари 2019 г.
Съдия: Уляна Куманова Савакова
Дело: 20193100600161
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                      

 

 

                                          19.02.2019 год., гр.Варна

 

 

Варненският окръжен съд                         Наказателно отделение

На 19.02.                                                Година две хиляди и деветнадесета   

В закрито заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА                                                

 

                                     ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР МИТЕВ     

 

                                                       ДИМО ДИМОВ

 

         като разгледа докладваното от съдия Савакова ВЧНД № 161/19год. по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

 

        Производството е по реда на Глава 22 чл.377, ал.2 вр.с ал.1 и чл. 249 ал.4 т.1 ,341 ал.2 НПК.

         Образувано е по повод частен протест  , подаден от ВРП   срещу разпореждане на ВРС № 446/118.01.2019година  ,  по НАХД № 181/2019 год. на ВРС,с което съдът  е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ВРП за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения.

            Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че протеста  с който е сезиран, е основателен ,а разпореждането за връщане на делото на ВРП  незаконосъобразно  по следните съображения:

          Обвинителния акт е бил внесен срещу подсъдимия К.М.  за престъпление по чл. 207 ал.1 от НК  и е било образувано НАХД № 181 /2019година по описа на ВРС . С разпореждане на съдия докладчика  от 18.01.2019 година съдът е прекратил делото и е върнал същото на ВРП ,като е приел ,че са налице съществени отстраними процесуални нарушения състоящи се най общо в следното :

         Че не е било установено ,че датата на намирането на вещта не може да се приеме за дата на извършване на деянието ,както и че вещта не била върната в 7 дневен срок от нейното намиране.

         Приел е най- общо ,че се нарушавали правата на обвиняемото лице да научи в какво се обвинява  ,доколкото не били установени тези факти  и е приел основанията по чл. 377  от НПК –поради което и е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите от него съществени процесуални нарушения .

         Срещу посоченото разпореждане  е бил подаден частен протест в законния срок от ВРП и с искането за неговата отмяна по реда на глава 28 и глава 22 от НПК , чл.377, ал.2 вр.с ал.1 и чл. 249 ал.4 т.1 ,341 ал.2 НК/ при измененията на чл.377 ал.1 от НПК обн. Бр.7/2019 година на Д.В.,влезли в сила на 26.01.2019година .

     В протеста се навеждат доводи   ,че обвинителния акт отговаря на изискванията на НПК ,че доводите на съда относно неизяснения въпрос относно началото на деянието и изтичането на 7 дневен срок от намирането на вещта  не може да доведе в конкретния случай до ограничаване на процесуалните права на обв. лице.

              При наличието на посочените обстоятелства –внесения в съда обвинителен акт въззивният съд намери разпореждането на ВРС за прекратяване на съдебното производство и  връщането му  на прокурора за неправилно и незаконосъобразно защото :

          Така формулираните нарушения описани от съда като отстраними  съществени процесуални нарушения , не са налице,  тъй като в постановлението на ВРП  е ясно са формулирано обвинението относно намирането на вещта и датата ,на която е станало това .Съдът е приел ,че неясно остава изискването на закона с оглед квалификацията по чл.207 от НК за изтичането на 7 дневен срок от нейното намиране.

          Посоченото разбиране е неправилно ,тъй като в постановлението на ВРП ясно е изписана дата на намиране на вещта и ,че на следващия ден обв. лице се е разпоредило с нея.

          Описани са и разпоредителните действия на други лица след този ден ,при  което е било и очевидното намерение не да се върне намерената вещ ,а да се разпореди с нея за да получи облага.

             Поради това и в конкретния случай изискването за посочване на 7 дневен срок по чл.207 от НК не нарушава правата на обв. лице,с оглед неговите обективни действия,описани в постановлението на ВРП .            

              При горните обстоятелства настоящият състав на ВОС намира, че частния протест е основателен ,а разпореждането на прекратяване и връщане на делото незаконосъобразно ,поради което и следва да бъде отменено.

                 Водим от горното и на основание чл. Глава 22 чл.377, ал.2 вр.с ал.1 и чл. 249 ал.4 т.1 ,341 ал.2 от НПК съдът

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л   И  :

 

              ОТМЕНЯ разпореждането № 446/18.01.2019година на ВРС за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на ВРП , постановено  по НАХД № 181/19г.и изпраща делото да продължаване на съдопроизводствените действия.

              Определението е окончателно и не подлежи на контрол.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.