Р Е Ш Е Н И Е №………..
град Свиленград, 09.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, ІІІ наказателен
състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Ангелина Добрева , като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 745 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от К. А.Т. с ЕГН ********** ***, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2899418 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер 50 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно, неправилно и необосновано издаване на ЕФ, сочи се че били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и бил издаден в
противоречие със закона – не били посочени посоката на движение на автомобила и
посоката на заснемане на техническото средство.
В съдебната фаза,
редовно призован, жалбоподателят К.А.Т.,
се явява лично и поддържа подадената от него жалба. Ангажира писмени
доказателства,с които оспорва авторството относно констатираното в обжалваният
ЕФ. Пледира
за отмяна на обжалвания ЕФ, като сочи, че му било нарушено правото на защита
предвид факта, че от датата на нарушението до датата на връчване на ЕФ били
изминали повече от 2 години, поради което не можел да си спомни дали той е
управлявал автомобила или евентуално е трябвало да подаде Декларация, в която
да посочи лицето, което е управлявало автомобила, т.е. оспорва авторството на
деянието.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани,
не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, /преди Районна
прокуратура – Свиленград / редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 18.04.2019 година в 16.50 часа в град Свиленград, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8 в квартал „Изгрев”,
област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14,
представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „Пежо”, модел 406 с държавен регистрационен номер Х 13 50 ВА, движещо се в посока магазин „Зора”, със скорост 68 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 18 км/ч -
нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
След обработване на информацията
от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 2899418 на името на жалбоподателя в качеството му в качеството му
на собственик на превозното средство, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието.
ЕФ е изготвен по образец съгласно
Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи,
ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената
Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.
разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл.
189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 09.10.2020 година (, видно от Справката за нарушител), като съгласно
чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с
данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят
не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл.
188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 18.04.2019 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл.
10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година
за условията и реда за използване на АТСС
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС - 18.04.2019 година, времето (15.45 часа до 18.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – в град Свиленград, на улица „Сан
Стефано”, до блок № 8 в квартал „Изгрев”, област Хасково, за
ограничението на скоростта в населено място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от
системата, общо налични са 3 броя снимки за
конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 13 50 ВА в процес на приближаване към мобилната система за
видеоконтрол, при измерена скорост на движение 68 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 18 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена
такава от 50 км.ч., въведена за населени места, като превишението е 15 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
Аналогични данни се съдържат и в
приложената извадка - разпечатка от
системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR
за конкретното нарушение, заснето в 16.50 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (15 км/ч), наред с отразена и реално измерената, 68км/ч.
От представения Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че
на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт
по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на
посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в
кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След
получаването на ЕФ жалбоподателят
не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП,
а го обжалва в срока
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за
нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени административни наказания
„Глоба” с ЕФ и с Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.
По АНПр е налична снимка на
разположението на полицейският автомобил през процесния ден.
Наличен е и Протокол №4/19 от 27.09.2019г. на
комисия определена със Заповед с
рег.№351з-1305 от 09.11.2018г. за снемане на информация от паметта на
установените и запаметени нарушения на правилата за движение с автоматизирани
технически средства.
По делото се ангажираха
доказателства ,че жалбоподателят е сключил граждански брак с лицето Стоянка Ангелова,понастоящем Ташева
на 02.09.198г. и същата е правоспособен водач от 05.04.1993година,видно от приетите по делото Удостоверение за сключен
граждански брак №038429/02.09.1984г. на общ.Свиленград и заверено копие от
свидетелство за управление на МПС №*********.
При така установените фактическа обстановка съдът намира
от следното правна страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените
доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за
нарушител /водач/, поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът
намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
Особеният ред
за установяване и наказване на нарушения на правилата за движение по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП предвижда определени гаранции за защита на лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, които законът определя като адресати на административнонаказателната
отговорност.
ЕФ по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се съставя на собственика на автомобила или на посочен от него с Декларация водач, в който случай първоначално издаденият ЕФ се анулира – чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Законът не въвежда срок за
връчване на съставения на лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП ЕФ, но с оглед изречение последно на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП съставеният ЕФ по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП няма установителна функция за лицата по чл.
188, ал. 1 от ЗДвП при неспазване на реда за връчване по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Макар и да не е
предвиден срок за връчване на ЕФ на собственика
на автомобила, очевидно, с оглед правото на възражение с подаването на Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, този срок не може да надхвърля разумното за ефективно упражняване на
това право от лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Прекомерният
период от време от извършване на нарушението до връчването на ЕФ ограничава правото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото
изправя пред реална невъзможност собственикът да посочи с Декларация лицето, което е управлявало автомобила на датата на извършване на
нарушението.
Връчването на Фиша продължително време след съставянето му не може да служи като способ за
осуетяване на правото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Затова и
връчването на ЕФ значителен период след съставянето му следва да се преценява във всеки
конкретен случай при прилагане на правилото за безвиновната отговорност на
лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
В случая
възражението, наведено в съдебно заседание е, че връчването на ЕФ през месец октомври 2020 година, повече от 1година и половина от датата на извършване на
нарушението – 18.04.2019 година, осуетява правото на жалбоподателя да посочи кой е бил негов водач на 18.04.2019 година, предвид факта, че процесният автомобил се управлява както от
жалбоподателя, така и от съпругата му, която също е правоспособен водач на МПС.
Затова и спорът за авторството,
повдигнат с наведеното твърдение в съдебно заседание, подлежи на
разрешаване именно в съдебната фаза, доколкото неупражненото право по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП в случая не се дължи на отказ на собственика да го упражни, а на
обективна невъзможност с оглед периода от повече от 1година и половина от извършване на нарушението, в който случай правилото на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не следва да намери приложение и доказателствената тежест за
авторството е на наказващия орган – чл. 53, ал. 1 и аргумент от чл. 54 от ЗАНН.
За установяването на авторството
на деянието от събраните доказателства не следва обоснован извод, че именно
жалбоподателят е управлявал на 18.04.2019 година лек автомобил с регистрационен № Х 13 50 ВА, предвид факта, че лекият автомобил е СИО и се управлява в
рамките на населеното място и от съпругата на жалбоподателя, която както вече
бе посочено е също правоспособен водач. При оспореното авторство, ЕФ с който на жалбоподателя е наложено административното
наказание следва да бъде отменен.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът
излага следните съображения:
При този вариант на разсъждение, Съдът би
приел, че обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна и че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура.
Обжалваният ЕФ би приел за законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи
след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Съдът би приел,че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Т. е ангажирана за нарушение на чл.
182, ал. 1, т. 2, вр.чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание
издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо
се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото
съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП (в този ред на мисли са неоснователни
твърденията, наведени в Жалбата относно липсата в ЕФ на посочване на посоката
на движение на процесния автомобил и на посоката на заснемане с техническото
средство, тъй като те не са сред задължителните реквизити на ЕФ). Тъй като
разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен
процес - конкретно чл.
57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност
следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална
норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са
приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на
санкционен акт - аргумент от чл.
189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и
констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)).
При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци,
наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на
разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните съществени
елементи от административнонаказателния състав на чл.
182, ал. 1, т. 2, вр.чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа
всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това
изискване за реквизита по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно,
така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства
са напълно достатъчни за наказаното лице за да разбере в цялост извършеното
административно нарушение и да организира адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността
и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно
касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната
норма на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който
фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. ОДМВР
представлява основна структура на МВР по силата на
нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на
ЕФ. Доколкото се касае за нарушение, установено с
техническо средство, то датата на издаване на ЕФ е тази на установяване и заснемане на нарушението
– в случая на 18.04.2019 година, а не датата на отпечатване листа хартия и др.
подобни. След същото действие на установяване и заснемане на нарушението,
следва да бъде съобразен единствено общия срок за административнонаказателно
преследване.
Относно спазването на срока по чл.
34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по
т.д.№ 1/2013 година на Върховния административен
съд (ВАС), настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл.
34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по
аналогия при липса на изрична разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от
26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година,
докладчик Съдията Василка Желева). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на Т. на
09.10.2020 година не съставлява процесуално нарушение от кръга на съществените,
водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като това не е
рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на наказаното лице. В
процесния случай, след като на нарушителя е бил връчен ЕФ, същият го е обжалвал
в предвидения от закона срок и е реализирал в пълнота правото си на защита. На следващо място следва да се посочи, че
обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата му едва на 09.10.2020
година не изключва възможността за реализиране на административнонаказателната
му отговорност, доколкото както към датата на съобщаване на ЕФ, така и
понастоящем, не са изтекли нито регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
относителна давност за реализиране на административнонаказателно преследване,
нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими
в административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, т.е.
сроковете, които трябва да са изтекли следва да са съответно 3 години и 4
години и 6 месеца, които към настоящия момент не са изтекли.
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, притежава надлежното Удостоверение №
4835, издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет- страницата на
органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът приема,
че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало последваща проверка, както се установява от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл
няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в
случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6
това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин е установено нарушението. В този смисъл е Решение № 604 от 12.10.2020 година по КАНД №
559/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, в което е посочено, че производството по ангажиране на
отговорността на водачите на МПС чрез ЕФ е
административнонаказателно. В него се събират доказателства, които обосновават
извършването или неизвършването на административно нарушение. След като
констатира такова нарушение, АНО е длъжен да
събере доказателства, с които се доказват всички елементи от състава на
нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС, не е сред тези
елементи.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен
от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да
представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото
доказателства би се приело,че се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при съблюдаване на
изискванията на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното липсват предпоставки
за отмяна на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до
неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо,
съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано
формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от формални недостатъци, в резултат
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА
МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От обективна страна, с оглед
разпечатаните показания на техническото средство, приложения снимков материал
(надлежно и годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес), Съдът би приел, че са установени точния
час на нарушението, регистрационния номер на автомобила, посоката и скоростта на
движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в
съвкупност с данните от съдържанието на Протокола за използване на АТСС и
разпечатка от системата с регистрирани нарушения, Съдът приема, че доказват
обективните признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и
превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно от
Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него изрично
е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е в следствие на
факта, че мястото на нарушението е в населено място. При така попълнените данни
в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна
квалификация на нарушението, като такова по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС по смисъла на § 6, т.
65, б. „б” от ДР на ЗДвП законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, технически изправно е, поради което административно наказателната
отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по коментирания
специален правов ред. Въз основа на същите, Съдът приема за установено, че на 18.04.2019
година в град Свиленград, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8 в квартал
„Изгрев”, област Хасково, собственикът на процесното МПС – К.А.Т. е управлявал
лек автомобил марка „Пежо”, модел 406 с държавен регистрационен номер Х 13 50
ВА (собствеността на автомобила се доказа от Справка в централната база на КАТ,
приложена в кориците на делото) със скорост 68 км/ч, при ограничение на
скоростта, регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ забрана за движение със скорост, по-висока от 50
км/ч. Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния
пътен участък, са фактите, изпълващи хипотезата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, и основание за прилагане на санкцията на чл.
182, ал. 1, т. 2 от същия закон, съобразно констатираното превишение
от 15 км/ч, над разрешената – 50 км/ч спрямо установената на движението на МПС
- 65 км/ч, след приспадане на допустимата грешка +/- 3 км/ч, отразена и видно
от Протокола за последваща проверка на системата за видеоконтрол. По делото би
се приело,че липсват доказателства, които да опровергават факта на извършеното
нарушение, за което е издаден процесният ЕФ.
За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че извършеното редуциране на
фактически измерената скорост от 68 км/ч с 3% до приетата за установена скорост от 65 км/ч е в интерес на жалбоподателя Т., тъй като изключва неблагоприятни за него последици от допустима грешка на измерване с
техническото средство № 656 (радар). Освен това така извършеното редуциране на
фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право наказание да се налага само тогава, когато
нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъждането
редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението.
По отношение на мястото на извършване на
нарушението, същото е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол, също
се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката
на движение, а така също датата и точния час, регистрационният номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Съгласно на чл.
10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година Протоколът по
ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък. Такъв Протокол по
делото е представен, както вече бе посочено. В действителност в същият липсва
отбелязване на началото и края на контролирания участък, но горното изискване
Наредбата въвежда единствено при контрол във време на движение, какъвто не е
настоящият случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които
може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на
посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера
за контрол на скоростта TFR 1-М № 656.
Видно от
снимковия материал, който Съдът приема за надлежно доказателства става ясно, че
процесното МПС е категория В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е
въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС
за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Като част от АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС,
съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба.
Приложена е и снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски
автомобил, с който се извършва заснемането. Но дори и при липса на подобна
снимка, Съдът би възприел тази липса като несъществен и неоказващ влияние върху
констатациите, направени с контролния уред, пропуск. По делото има събрани
достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година при
използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на
скоростта TFR 1-М № 656. В този смисъл са и Решение № 43 от 19.02.2018 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 245/2017 година, докладчик Съдията
Росица Чиркалева-Иванова, Решение № 1075 от 13.01.2020 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 1284/2019 година, докладчик Съдията
Антоанета Митрушева, Решение №
604 от 12.10.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 559/2020
година, докладчик Съдията Василка Желева и
др.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на
контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и
изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
В случая би се
приело,че правилно е издаден процесният ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране
на допуснато нарушение на ЗДвП
може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто е
и настоящият случай.
Действително в
Протокола за използване на АТСС липсва подпис на проверилия го Началник на
структурното звено. Констатираното нарушение не представлява съществено процесуално такова,
тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. В изложения смисъл е
Решение № 604 от 12.10.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
559/2020 година, докладчик Съдията Василка Желева и др.
Би се приело,че е налице и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си –
въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
ограничение е предприел управление на автомобила без да съобрази скоростта си
на движение с изискванията на тази разпоредба.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
В конкретния случай
скоростта е превишена с 15 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което
за нарушението е приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Последната предвижда за
превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер
точно фиксирано по размер наказание – „Глоба” от 50 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би приел за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не
разкрива пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай.
Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент
се отчита и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение
по пътищата. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9
от ДР на НК по силата на препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП.
По разноските:
Не се претендират разноски
по делото,поради което съдът не сдължи произнасяне.
Водим от изложеното и на основание чл 63,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП, Съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2899418 на ОДМВР - Хасково, с който на К. А.Т. с ЕГН ********** ***, за извършено
нарушение по чл.
21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер 50 лв. , като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:......................