Р Е Ш Е Н
И Е
№ II-17 16.03.2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публично заседание на девети
март през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря………………Ст.Вълкова……………като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 2659 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата
въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“,С.А.,Париж,Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“,С.А., клон
България, гр.София,ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, чрез юрисконсулт
Петко Палазов против решение №260252/23.09.2020г, постановено по гр. д. №
8577/2019 г. на Районен съд-Бургас , в частта , която е отхвърлен предявеният
установителен иск по чл.415 ГПК за
сумата 493,88лв –главница и сумата 122,50лв, дължимо договорно възнаграждение
по договор за кредит CARU-***.Решението
е връчено на въззивното дружество на 05.10.2020г, а въззивната жалба е подадена
чрез куриер на 08.10.2020г, т.е. в рамките на преклузивния срок по
чл.259,ал.1 ГПК; от лице, имащо правен
интерес да обжалва и отговаря на изискванията на чл.260,ал.1,2,4 и 7 ГПК. В жалбата
се твърди, че атакуваното решение в
обжалваната част е неправилно. Оспорен
е изводът на първоинстанционния съд, че
договорът за кредит не е бил сключен по ясен и разбираем начин, тъй като на
стр. 5 и 6 от него кредитополучателят изрично е потвърдил ,че се е запознал, разбира
и приема условията и параметрите на същия.Неправилно съдът е приел, че
договорът за кредит не отговаря на императивното изискване, обективирано в
чл.10,ал.1,т.12 от ЗПК.Съгласно чл.22 ЗПК договорът за кредит е недействителен
когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а в конкретния случай
тези изисквания са спазени, тъй като
договорът съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите
за плащане на погасителните вноски.Изискването за посочване отделно на главница
и лихва в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11,ал.1,т.12 ЗПК,като касае случай на предсрочно погасяване на главницата ,при което за
длъжника се поражда право да получи нов погасителен план ,в който да се съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска ,показваща погасяването на главница и
лихва ,изчислена на база лихвения процент.От това следва ,че хипотезата на
чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК не следва да се смесва с тази предвидена в т.11 ,която е
приложима в настоящия случай и съобразно, която не е предвидено такова завишено по съдържание
изискване към погасителния план. Позова се на решение на Съда на ЕС по дело
С-42/15 , в което е прието, че срочният договор за кредит,предвиждащ
погасяване на главницата,чрез последователни вноски не трябва да уточнява под
формата на погасителен план каква част
от вноската е предназначена за погасяване на главницата. В конкретния договор
се съдържа на ясен и разбираем език размерът на месечната погасителна вноска, броя
на вноските, периодичността и датите на плащане, а що се отнася до последователността на
разпределение на вноските между неизплатените суми , тя се изисква при
променлив лихвен процент , а не при
фиксиран, както е в процесния
договор.Неправилно е прието от районния съд,че в договора не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, въпреки ,че в
чл.3 от договора изрично са посочени тези допускания.Не е налице неяснота за
потребителя и предвид фактът,че както ЗПК ,така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието
на договора посочване на компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно
определените в чл.19 от ЗПК и приложение №1 към него.
Моли да се отмени решението в обжалваната
част и да се постанови ново ,с което
претенциите за главница в размер на 493,88лв и за възнаградителна лихва в размер на
122,50лв да бъда уважени/съобразно постъпилата молба –уточнение/. Претендира
заплащане на юр.възнаграждение в размер на 100лв.
В
срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Калинка Димитрова,особен представител на ответника
Г.П.,в която жалбата е оспорена като неоснователна.Моли да бъде отхвърлена.
Производството е по чл.415 ГПК.
В исковата молба се твърди,че между страните
е сключен договор за потребителски кредит с номер CARU- *** от
4.12.2017г, като на ответника Г.П. е отпуснат кредит в размер на 6000лв
и е сключена застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователна премия 270лв.Съгласно
уговореното в договора, длъжникът дължи връщане на кредита на 12 месечни вноски
–всяка от 556,99лв, която включва
главница, ведно с оскъпяването, съгласно годишния процент на разходите и
годишния лихвен процент, посочени в договора.Твърди се ,че длъжникът е спрял да
изпълнява задълженията си по договора на
20.04.2018г, като е погасил 4 месечни вноски.Твърди се ,че договорът е станал
предсрочно изискуем ,съгласно чл.5 ,но към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК е настъпил и крайният падеж на последната погасителна вноска ,която
е била на 20.11.2018г и цялото вземане
по договора е станало изискуемо и на
това основание. Претендира се вземане в
размер на 4711,96лв, включващо главница 4265,92лв, възнаградителна лихва в
размер на 122,50лв и законна лихва за забава в размер на 323,54лв.,ведно със
законната лихва ,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на сумите. Претендира
се присъждане на разноски в заповедното
производство и пред първа инстанция.
В отговора на исковата молба особеният представител на длъжника адв.Калинка
Димитрова оспорва иска ,като
излага твърдения ,че договорът е
нищожен на основание чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Не става ясно как и по какъв начин е формирана месечната вноска по кредита
,на каква база е определен годишният лихвен процент на разходите и какво
включва той.
Районният съд
е уважил иска за главница по договора за кредит в размер на 3772,04лв
,ведно със законната лихва ,считано от 28.05.2019г и е отхвърлил претенцията за сумата над уважения размер до
претендирания от 4265,92лв – главница и
122,50лв – възнаградителна лихва за периода от 20.04. до 20.11.2018г и сумата
323,54лв – обезщетение за забавено плащане за времето от 20.05.2018г до
11.05.2019г.Мотивите са съда са следните: при извършена служебна проверка
относно действителността на процесния договор се констатира, че не отговаря на
изискванията на чл.11,ал.1,т.10 и т.12
от ЗПК,поради което е направен извод за недействителност на същия на основание
чл.22 от ЗПК.Посочен е ГПР като абсолютна стойност ,без да са взети предвид
допусканията, използвани при
изчисляването му по определения в Приложение 1 начин, каквото е изискването на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Липсва конкретизация за това как е формиран ГПР, което
води до неяснота относно включените в него компоненти ,т.е. е нарушено изискването за сключване на
договора по ясен и разбираем начин. Другото
съображение на съда да обяви договора за нищожен е, че липсва информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор
за кредит да получи при поискване и безвъзмездно извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи.
При служебната проверка за валидност и
допустимост на атакуваното съдебно решение не се констатираха пороци ,водещи до
нищожност или недопустимост.По правилността съдът се произнася по наведените в
жалбата съображения.
Ч.гр.д.№4176/2019г на БРС е образувано по
заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“,С.А.,Париж,Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“,С.А., клон България, гр.София,ж.к.“Младост
4“, Бизнес парк София, сгр.14 против Г.С.П.
за следните суми: 4265,92лв –главница
,122,50лв –възнаградителна лихва, 323,54лв – лихва за забава и законната лихва
от датата на постъпване на заявлението -28.05.2019г до окончателното
изплащане.В заявлението се сочи,че вземането произтича от договор за
потребителски заем ,по който длъжникът е получил сумата 6000лв и се задължил да
върне кредита на 12 месечни вноски,но е платил 4 от тях и е преустановил
плащането. Съобразно уговореното в договора, при неплащане на две или повече
месечни вноски ,цялото вземане става предсрочно изискуемо, за което се твърди
,че на длъжника е изпратено уведомление.В исковата молба се твърди ,че сумата
се претендира и поради настъпил падеж на цялото вземане. Предсрочната
изискуемост на вземането не е настъпила
,тъй като по делото липсват доказателства длъжникът да е получил изявлението на
кредитора ,че прави кредитът предсрочно
изискуем.Независимо от това, съобразно приетото в ТР №8/2017г е допустим иск
за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ.Макар в случая да не се касае за банков кредит, то настоящият
състав счита, че за сключения с небанкова финансова институция
договор за кредит следва да се приложат същите разрешения и е допустим
установителният иск за вземането на
основание настъпил падеж на цялото задължение.
По отношение на приетото от съда нарушение на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,което води до недействителност на договора за кредит
,настоящият състав намира следното: в чл.3 от договора за кредит, приложен към
исковата молба, са посочени допълнителните
допускания, при които е изчислен ГПР,изискуеми по ЗПК и приложение 1
т.3,б.а: началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на
договора ,като се приема,че годината има 365дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия
срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него.Следва да се има
предвид ,че договорът е с фиксиран лихвен процент и следващите допълнителни
допускания ,касаещи променлив лихвен процент не се отнасят до него.Останалите допускания
,посочени в т.3 от Приложение 1 към чл.19,ал.2 ЗПК, не се отнасят до настоящия
договор, тъй като той не съдържа подобни уговорки. От друга страна в
чл.11,ал.1,т.10 не се съдържа изискване за конкретизация как е формиран ГПР и по-точно за посочване на отделните
негови компоненти. Изискването на закона е
да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, което е
сторено в чл.3 от Условията по договора.
По отношение на неспазването на изискването
на чл.11,ал.1,т.12 ЗПК, съдът намира
следното : на първо място, такова възражение не направено в отговора на исковата молба, а т.1
от ТР №1/2013г по т.д.№1/2013г,на която се позовава районният съд няма предвид
произнасяне на съда по възражения ,които не са направени в отговора на
исковата молба от страна на длъжник по договор за кредит.В цитираното Тълкувателно решение ВКС приема,че когато
законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените
от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и
ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере
доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както
и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето.Става въпрос за служебно събиране на доказателства ,а
не за произнасяне по ненаправено възражение от страна на длъжник по
облигационно правоотношение. По отношение на въпроса за задължението на съда служебно
да следи за нищожност на правните сделки от значение за решаване на правния
спор, практиката на ВКС е противоречива и е образувано тълкувателно дело, но в
решенията ,в които се приема, че съдът има такова задължение е посочено, че той
е длъжен да провери действителността на договора от гледна точка само на формалните основания за нищожност –
форма, предмет. Служебно съдът
следи само за неравноправни клаузи в
потребителски договори ,като предварително е длъжен да уведоми страните ,че ще се
произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, за да могат те да изразят
становище и да ангажират доказателства.От друга страна, дори да се приеме ,че
съдът следи служебно за действителността на договор за потребителски кредит и
по –точно за посочените в чл.22 от ЗПК основания за нищожност на такъв договор
,в настоящия случай в чл.7 от договора е посочено ,че кредитополучателят може
по всяко време/ не само при погасяване на главницата/ да поиска и получи
безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен
план,с отбелязване на извършените и предстоящи плащания.Това означава, че в
договора се съдържа посочената
информация и изискването на чл.11,ал.1,т.12 е спазено.
С оглед на горното съдът счита,че решението в
обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено и постановено
друго,с което да се уважи предявения установителен иск и за сумата 493,88лв –главница и 122,50лв
–възнаградителна лихва.Следва да се присъдят
разноските, направени във въззивното производство в полза на въззивника
в размер на 300лв , с оглед уважаването на въззивната жалба.На въззивника –ищец
се дължат и разноски пред първата инстанция
и заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 260252 от 23.09.2020г по гр.д.№8577/2019г на районен съд
–Бургас в частта ,в която е отхвърлен установителния иск по чл.415 ГПК
,предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“,С.А.,Париж,Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“,С.А., клон България, гр.София,ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр.14, чрез юрисконсулт Петко Палазов против Г.С.П. да се приеме за установено ,че последният дължи на ищеца сумата 493,88лв
–главница и сумата 122,50лв, дължимо договорно възнаграждение по договор за
кредит CARU-*** и в частта за разноските и вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“,С.А.,Париж,Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“,С.А., клон България, гр.София,ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр.14 и Г.С.П. ,ЕГН **********,*** ,че последният дължи сумата от още 493,88лв
– главница и сумата 122,50лв – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018г
до 20.11.2018г, по договор за кредит CARU-***/04.12.2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019г до
окончателното й изплащане,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4176/2019г на БРС.
ОСЪЖДА Г.С.П. ,ЕГН **********,*** да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“,С.А.,Париж,Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“,С.А., клон България, гр.София,ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр.14 сумата 300лв ,разноски във
възивното производство; сумата 778,82лв разноски пред първоинстанционния съд, съобразно
уважената част от исковете; сумата
134,34лв разноски в заповедното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: