РЕШЕНИЕ
№ 839
гр. Бургас , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20202120105615 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от В. М. К. ЕГН
********** с адрес: град П, ул. „, против „Кортекс Трейдинг“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С представлявано от И. Г. К – изпълнителен
директор, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 84, 50 лева, представляваща
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в дните на 20.06.2020 година и
21.06.2020 година, които са почивни дни, за осемчасов работен ден.
Исковата молба е основана на фактически твърдения за това, че между ищцата и
ответното дружество е сключен трудов договор от 16.06.2020 година по силата на който тя
заемала длъжността готвач, в обект на дружеството, находящ се в „Къмпинг Юг“. В дните
на 20 и 21.06.2021 година от името на работодателя помолили ищцата да работи първа
смяна и й казали, че ще й бъде платено за това. След редица нередности, забелязани в
процеса на работа, ищцата подала молба за напускане по взаимно съгласие. Когато и
заплащали трудовото възнаграждение трудът, положен в дните на 16, 20 и 21 на месец юни
2020 година не бил възмезден. Категорично й отказали плащане и тя подала искане до ИТ –
град Бургас, от който орган било установено, че работодателят действително не я е водил на
работа тези дни. Ищцата отправя искане да се прегледат камерите на обекта, за да се
установят твърденията й и посочва, че на всички е известно, че сезонната работа е без
почивни дни.
Поради изложеното ищцата предявява иска си. Към исковата молба са приложени
1
писмени доказателства.
С определение от 01.04.2021 година на основание чл.129 от ГПК е върната искова
молба в частта, в която ищцата е предявила иск за осъждане на ответника да й заплати
обезщетение за нездравословното среда, в която е била настанена по повод изпълнение на
трудовите й задължения по трудовия договор. Определението е влязло в сила.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е
постъпил писмен отговор от ответното дружество, представлявано от пълномощника СТ. Т.
СТ. – управител на сезонен комплекс „Морско конче“, къмпинг „Юг“, в който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. В писмения отговор е посочено, че ищцата
не е положила извънреден труд на посочените дати – 20 и 21.06.2021 година и поради това
не й се дължи възнаграждение. Посочва, че това обстоятелство е констатирано при
последваща проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ с протокол от 11.08.2020 година.
Поради изложеното от името на ответното дружество е поискано отхвърляне на предявения
иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и заявява, че е поличала плащане на
сумата, предмет на спора, но е направила разходи по водене на делото, тъй като сумата е
получила на 07.07.2021 година, а разходите е направила преди това. В заседание по
същество на спора отправя искане да й бъдат платени разноските, направени по водене на
делото, които са в размер от 200 лева. Уточнява, че получените средства не компенсират
разходите, направени по посочената причина.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от пълномощник на
управителя С.С., представляван от адвокат Г. Процесуалният представител на ответника
излага, че е извършено плащане на сумата, представляваща предмет на спора, но плащането
е извършено на добра воля, без дружеството да дължи тази сума. Отделно от изложеното
посочва, че дружеството също е направило разходи по водене на делото и в случай, че
разноски бъдат присъдени на ищцата, тя следва да плати разноски на ответното дружество
за процесуалното представителство.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 вр. чл.262, т.2 от КТ и е за заплащане
на извънреден труд, положен на 20 и 21.06.2021 година за сума в размер от 84, 50 лева.
Като писмено доказателство е приет трудов договор, сключен между ищцата, от една
страна като работник, и ответника, от друга – като работодател от 16.06.2020 година по
силата на който тя заемала длъжността готвач в сезонен комплекс на ответника срещу
насрещно задължение той да й заплаща трудово възнаграждение в размер от 1 200 лева
месечно.
2
В доклада по делото е прието за безспорно, установява се и от вносна бележка за касов
превод, че ответникът е платил на ищцата посочената сума с основание – настоящото
гражданско дело, индивидуализирано по описа на съда. Предвид извършеното плащане и
въпреки оспорване на основанието за извършването му от страна на ответника с
твърдението, че сумата не е дължима, настоящият състав приема, с оглед посоченото от него
основание в платежния документ, че с това плащане е погасено индивидуализираното в
исковата молба задължение.
Поради извършеното в хода на процеса плащане искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията на ищцата за заплащане на разноски, направени по
водене на делото:
Съгласно чл.78 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Съдебната практика преобладаващо приема, че под разноски по
смисъла на това правило следва да се имат предвид разноски за процесуално
представителство от адвокат, възнаграждение за вещо лице, държавна такса, но в
предметния обхват на това правило на чл.78 от ГПК не са включени разноски, направени
като пътни разходи. В случая ищцата счита, че следва да й бъде присъдена сума на това
основание в размер от 200 лева и представляваща разходи за пътуване от град Плевен,
където живее, до град Бургас, по повод воденото от нея дело. Поискала е в съдебно
заседание да й бъзе дадена възможност да представи доказателства, че е направила тези
разходи. По изложените по – горе съображения относно тълкуване на правилото
настоящият състав приема, че искането за присъждане на тези разноски следва да бъде
оставено без уважение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид отхвърляне на иска поради плащане на
задължението в хода на процеса, който факт следва да бъде взет предвид на основание
чл.235, ал.3 от ГПК относно отговорността за разноски, настоящият състав приема, че
ответникът дължи заплащане на държавна такса, която по правилото на чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в минимален размер от 50
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. М. К. ЕГН ********** с адрес: град П, ул. „“ №
ап.6, против „Кортекс Трейдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С, представлявано от И. Г. К. – изпълнителен директор, за осъждане на ответника да
3
плати на ищцата сумата 84, 50 лева /осемдесет и четири лева и петдесет стотинки/,
представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд в дните на 20.06.2020
година и 21.06.2020 година, които са почивни дни, за осемчасов работен ден, като искът е се
отхвърля поради плащане от страна на ответника на ищцата сумата в хода на делото, както
и претенцията й за присъждане на разноски, направени по водене на делото в размер от 200
лева /двеста лева/, представляваща пътни разходи, поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Кортекс Трейдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град С, представлявано от И. Г. К, да плати по сметка на Бургаски районен съд
държавна такса в размер от 50 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/Магдалена Маринова______________________
4