РЕШЕНИЕ
№ 2739
гр. Бургас, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120102262 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу Й. Д. Г.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 270,22 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в
обект на потребление, находящ се в гр. С***, ул. ***, аб. № *** за отчетен период от
13.03.2018 г. до 12.04.2021 г., за което е издадена Фактура № **********/26.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от
67,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.05.2021 г. до 22.11.2023
г., на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът притежава качество на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период ответникът е
потребил доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което
са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по
фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от
ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение
за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за процесните
задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК и дадените от съда указания са породили правен интерес за заявителя да
предявени настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък с разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че обектът на
потребление е водоснабден, както и твърдението, че ответника е собственик на имота, респ.
потребител на ВиК услуги, включително, че е титуляр на процесната партида. Поддържа се,
че отчитанията са извършени в нарушение на чл. 24 ал. 3 от ОУ в отсъствието на ответника.
Изтъква се, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по чл. 33 от ОУ, като не е издавал
фактури ежемесечно, както и задълженията си по чл. 34 ал. 1 от ОУ, като не е поканил
ответника да изпълни. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за
задълженията за главница и лихва за периода от 13.03.2018 г. до 31.12.2020 г.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От заключението на вещото лице по възложената съдебно-техническа експертиза се
установява, че обектът на потребление в гр. С***, ул. *** е водоснабден.
От представения по делото договор за покупко-продажба от 2005 г., материализиран в
нотариален акт, находящ се на л. 84 от делото се установява, че обектът на потребление е
собственост на Й. Д. В..
Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за
битови и за стопански нужди, справка – извлечение за задълженията за процесния
присъединен обект, както и фактури за процесния период /л. 9 – л. 21/.
Представени по делото са протоколи за липса на осигурен достъп от потребителя /л.
59 – л. 64/. На л. 5 и сл. от заповедното дело са представени ОУ на ищеца.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесния обект на потрбеление е водоснабден, като в него има монтиран индивидуален
водомер № *** с кл. номер ***. Установява се, че водомерът на ответника е реално отчетен
от инкасатор два пъти, поради неосигурен достъп от ответника. Преминалото през СТИ
количество вода е 90 куб.м. В случая, начислените от ищеца стойности за вода отговарят на
одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания,
т. е. наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение, на която
ищцовото дружество е доставило ВиК услуги до обекта, титуляр по партидата на който е
ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период,
срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането
в забава на ответника, и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително
възражението за погасителна давност.
В конкретния случай се установи, че процесният имот е водоснабден и присъединен
към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името на ответника
2
манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК
услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3 т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. От представената по
делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният обект в
информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името
ответника. От страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани
доказателства за закриване на откритата на името му партида за този имот или за отдаване
на обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията
на ищеца.
От представения по делото нотариален акт се установи, че процесния обект на
потребление е собственост на ответника и че собствеността върху имота не е променяна в
рамките на исковия период, което придава качеството потребител на ВиК услуги на
ответника, съобразно чл. 2 ал. 1 т. 1 от ОУ на ищеца.
По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл.
и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва
чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от
съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като
резултатът се отразява в електронен карнет.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като
обективно и обосновано се изяснява, че процесния обект на потрбеление е водоснабден,
като в него има монтиран един водомер, които е технически здрав и реално е отчел
преминалото количество вода в процесния период. В случая, начислените от ищеца
стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР
и са реално отчетени чрез електронно техническо средство.
По изложените съображения и наличието на всички материално-правни
предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми
за периода от 13.03.2018 г. до 12.04.2021 г., поради което искът за главница е основателен.
По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от
ответникът вярното изчисляване на дължимата стойност, а и същото се устнаови от
заключението на вещото лице, че начислените от ищеца стойности за вода отговарят на
одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР, съдът приема, че същият е в
претендираните размери.
Изводът за основателност на исковете, налага разглеждането на своевременно
направеното от особения представител на ответника възражение за погасителна давност.
Според чл. 114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Когато между страните има уговорен срок за плащане изискуемостта настъпва
след изтичането му. Според чл. 33 ал. 2 от ОУ на ВиК задълженията за ползваните услуги
следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 111 б.
„в“ от ЗЗД периодичните плащания – каквито се претендират и в конкретния случай, се
погасяват с три годишна давност. Изчислен по тези правила, давностния срок за вземанията
по фактурата от 26.04.2021 г. /включваща всички вземания за исковия период/ е започнал да
тече на 27.06.2021 г. и изтича на 26.05.2024 г., а ищецът е депозирал на заявлението в съда –
14.12.2023 г., тоест преди вземанията да са погасени по давност. По тези съображения, съдът
приема, че направеното възражение за погасителна давност е неоснователно.
С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 14.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата
3
на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 33 ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава
за заплащане на цената на доставените ВиК услуги по издадените фактури за процесния
период. Претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена в претендирания от ищеца
и неоспорен от ответника размер.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 75 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в исковото производство
разноски в размер от 980 лв. за заплатена държавна такса в размер от 75 лева, депозит за
особен представител в размер от 400 лева, депозит за вещо лице в размер от 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено в размер от 200 лева. по чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и съдебно удостоверение в размер от 5
лева, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Й. Д.
Г., ЕГН ********** с адрес гр. С**, ул. *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Б***, кв. *** следните
суми: сумата от 270,22 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена
вода в обект на потребление, находящ се в гр. С***, ул. ***, аб. № *** за отчетен период от
13.03.2018 г. до 12.04.2021 г., за което е издадена Фактура № **********/26.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от
67,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.05.2021 г. до 22.11.2023
г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 263/24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 355/2024 г. на
РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. Д. Г., ЕГН ********** с адрес гр. С***, ул. **** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
Б***, кв. ***, сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направени в
производството по ч. гр. д. № 355/2024 г. на РС – Бургас съдебно – деловодни разноски,
както и сумата от 980 лева /деветстотин и осемдесет лева/, представляваща направени в
производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4