№ 404
гр. Б., 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120201447 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „В. и К.“ ЕАД с ЕИК ...
със седалище в гр.Б., и адрес на управление в кв.... представлявано от изпълнителния
директор Ц. М. срещу наказателно постановление №16 от 18.03.2025г издадено от
Директора на Б. д. „Ч. р.“-гр.В., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 вр.
чл.53 ал.4 т.3 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл.200 ал.1 т.27 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Със жалбата се изразява несъгласие с описаната в наказателното постановление
фактология. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения като неправилно
посочване на датата на извършване на описаното нарушение, като и че е несъставомерно от
обективна страна. В алтернативност се моли да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Претендира се ЮК възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок (лист
33 и 2 от делото), предвиден в чл.59 ал.2 от ЗАНН. Подадена е от легитимирано и
заинтересовано лице, посочено в НП като нарушител. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и е подадена пред материално и териториално компетентен съд, поради което
делото е редовно образувано.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, за него се явява ЮК. Не сочи
нови доказателства в хода на съдебното дирене.
За административнонаказващия орган, редовно призован, представител не се явява.
1
Моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира ЮК
възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 03.12.2024г свидетелят К. П. в качеството на главен
експерт в Дирекция „Контрол“ при Б. д. за „Ч. р.“- гр.В. извършил проверка на обект: я. „Я.
п.“ изграден на р. Д. в землището на село Я. п., община П., обл.Б., собственост на „В. и. к.“
ЕАД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.“Г. В. В.“ № .... В хода на
проверката присъствал и Г. Г. –инженер „В. и К. я.“ във „В. и К.“ ЕАД гр.Б.. Целта на
проверката била установяване на извършеното водоползване през месец ноември на 2024г
съгласно утвърдения график на МОСВ месечен график за ползване на комплексните и
значими я.и.
При проверката било констатирано следното: „В. и К.“ ЕАД-Б. е титуляр на
Разрешително №0309/26.05.2004г, продължено с Решение №135/31.07.2020г за водовземане
от повърхностен воден обект я. „Я. п.“ с цел на водовземане „питейно-битово
водоснабдяване„ и с краен срок 21.05.2030 г. С описаното Разрешително на „В. и. к.“ ЕАД-Б.
с ЕИК ... е било предоставено правото но водовземане от повърхностен воден обект –
комплексен и значим я. „Я. п.“ изграден на р. Д. (Д.) на 3 км югозападно от село Я. п.,
община П., обл.Б. под №50 от Приложение 1 към чл.13 ал.1 т.1 от Закона за водите –Списък
на комплексни и значими я.и.
В раздел „Лимит на ползваната вода„ от Разрешителното изрично било поставено
условие водовземането да се осъществява в съответствие с месечен график за използване на
водите на комплексните и значими я.и, утвърждаван от министъра на околната среда и
водите, който бил неразделна част от Разрешително №0309/26.05.2004г продължено с
Решение №135/31.07.2020г и се публикувало на интернет страницата на МОСВ.
В Раздел „Условия на водовземането„ от Приложение №1, към Разрешителното с т.1
титулярът „В. и К.“ ЕАД –Б. с ЕИК ... бил задължен да използва отнетото от водния обект
водно количество в съответствие с посочената в разрешителното цел, при спазване на
посочените параметри –разрешено водно количество и лимит на ползваната вода и при
спазване на всички условия, при които било предоставено правото на ползване на водите.
При проверката било установено, че е налице неизпълнение на условие т.Лимит на
ползваната вода във връзка с т.1 от Раздел „Условия на вземането„ от Приложение №1 към
Разрешително №0309/26.05.2004г продължено с Решение №135/31.07.2020г.
Добитите водни количества за месец ноември 2024г от я. „Я. п.“ за „питейно-битово
водоснабдяване“ били 755 000 куб.м. при разрешен воден обем по режимен график за месец
ноември 2024г от 700 000 куб.м. Констатираното на 03.12.2024г превишение за месец
ноември било 55 000 куб.м.
Констатациите от проверката били обективирани в Констативен протокол №Б-722 от
2
03.12.2024г издаден от свидетеля П. –главен експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР –Б. в
присъствието на упълномощен представител на дружеството –инж.Г. Г..
Свидетелят П. счел, че с това деяние установено на 03.12.2024г при я. „Я. п.“ изграден
на р. Д. (Д.) на 3 км югозападно от село Я. п., община П., обл.Б., „В. и К.“ ЕАД с ЕИК ... в
качеството си на титуляр на Разрешително №0309/26.05.2004г продължено с Решение
№135/31.07.2020г е нарушило чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите, който задължава
ползвателите–титуляри на разрешителни да узаконяват условията в издадените им
разрешителни вр.чл.53 ал.1 вр. ал.4 т.3 от Закона за водите.
Съгласно чл.53 ал.1 от Закона за водите, начинът на използване на водите в
комплексните и значими я.и по Приложение №1 се определя в годишен и месечен режимни
графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна
част от разрешителното за водовземане. Съгласно чл.53 ал.4 т.3 от Закона за водите,
месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни.
Във връзка с констатираното нарушение до „В. и К.“ ЕАД –Б. била изпратена покана за
явяване и съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
На 30.12.2024 г бил съставен АУАН с №276/30.12.2024г (бланка №001791) АУАН е бил
връчена на 30.12.2024г на упълномощено от дружеството лице –инж.Г.. Бил разписан и в
него упълномощеното лице отбелязало, че ще има писмени възражения.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН до директора на БДЧР не постъпили писмени възражения.
Въз основа на горецитирания АУАН и другите събрани доказателства
административнонаказващият орган директорът на Б. д. „Ч. р.“ издал обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление №16/18.03.2024г, в което при пълна
идентичност с обстоятелствената част и правната квалификация на акта на основание чл.200
ал.1 т.27 от Закона за водите на „В. и К.“ ЕАД-Б. е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 т.27 ЗВ се наказва с глоба, съответно с
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание ФЛ или ЮЛ, което
надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими я.и или не спази
определения максимален обем в графиците по чл.53 ал.1 от ЗВ в размер от 1500 до 5 000
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по
съставянето на акта, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При образуването и провеждането на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на крайния акт и
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. АУАН е съставен от компетентен
орган (лист 45 от делото) в изискуемата от закона форма като са спазени всички реквизити,
3
посочени в разпоредбата на чл. 42, ал.1 ЗАНН. В съставения АУАН подробно е посочено в
какво се изразява нарушението, кога е открито и кой законов текст е нарушен и следователно
нарушителят още от самото начало е бил запознат с нарушението и с правната квалификация
на извършеното.
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление също не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да се явяват основание за неговата отмяна.
Настоящият състав счита, че са спазени всички императивните изисквания на нормата на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както и обстоятелствата, при които е
извършено, посочени са датата и мястото на установяването му. Проверката е била
извършена и констативния протокол е приложен по делото. По никакъв начин в случая не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. НП е издаден въз основа на съставения
преди това АУАН и нарушителят е бил запознат с неговото съдържание. В издаденото НП е
посочена нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага
санкцията на жалбоподателя. В заключение съдът не откри съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването на обжалваното НП и АУАН, които евентуално биха
довели до незаконосъобразност.Представените ведно със жалбата писмени доказателства са
ирелевантни по отношение на процесното нарушение, тъй като направените писмени
искания от дружеството-жалбоподател за промяна в графика на ползване на водите от
комплексните и значими я.и през месец ноември на 2024г за я. „Я. п.“ и „Камчия“ изходящи
от 22.11.2024г. както и представените графици не водят до извод да са били направени
изменения на задълженията на дружество по издаденото му Разрешително и въз основа на
него съдебно Решение.
Разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.11 от Закона за водите (ЗВ), посочена като нарушена,
вменява в задължение на водоползвателите, титуляри на разрешителни да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ или комплексните разрешителни
издадени по реда на ЗООС. В настоящия казус е налично неизпълнение на едно от
условията на разрешителното.
При така установените факти по делото, административнонаказващият орган правилно
е оценил значимите за определяне размера на санкцията обстоятелства и е наложил санкция
в размер на минимума, предвиден в закона, като размерът на наложеното наказание е
съобразен с тежестта на нарушението, средствата, които има „В. и К.“ ЕАД за да изпълнява
условията на даденото разрешително. Съдът счита, че определянето на наказанието в
минималния размер е съобразен с обществената опасност на деянието и счита, че е
справедливо.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че случаят не може да се определи като
маловажен по смисъла на чл. 28 б.“а“ от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за
4
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН не са налице и наказващият орган не
ги е приложил, той следва да потвърди наказателното постановление поради издаването му
в съответствие със закона. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че
извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена
опасност, поради което правилно административнонаказващия орган не е приложил тази
разпоредба. Освен това жалбоподателят не може да се позове на формажорни обстоятелства,
тъй като те се вземат предвид при всички случаи, в които се изключва вина. На тъй като
жалбоподателят е ЮЛ въпросът за вината е решен в закона, а тя е обективна безвиновна
отговорност и не може и да намери приложение обстоятелствата които я изключват по
смисъла на НК. Освен това дружеството при констатиране на нарушението е следвало
незабавно да уведоми Б. д. „Ч. р.“–Б., вместо да губи време с направени искания и изготвяне
на графици.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, с оглед
изхода на правния спор разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган,
които съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ЮК възнаграждение е
в размера на 80 лева, което жалбоподателят следва да заплати на Б. д. „Ч. р.“-гр.В..
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.1,
предложение първо и ал.3 от ЗАНН, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №16 от 18.03.2025г издадено от
Директора на Б. д. „Ч. р.“-гр.В., с което на „В. и К.“ ЕАД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., и
адрес на управление в кв.... представлявано от изпълнителния директор Ц. М. за нарушение
на чл.48 ал.1 т.11 вр. чл.53 ал.4 т.3 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл.200 ал.1 т.27 от
ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „В. и К.“ ЕАД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., и адрес на управление в кв....
представлявано от изпълнителния директор Ц. М. да заплати на Б. д. „Ч. р.“-гр.В. ЮК
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Б. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5