РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 8596
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от Т.Ц.Ц.,
Ц.Ц.Ц. и Д.Ц.Ц. срещу Р.С.Б.,
с която са предявени искове с правно основание 108 от Закона за собствеността и
при условията на евентуалност чл. 87,
ал. 1, вр. ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците твърдят, че с
Нотариален акт № 20, т. №, рег. № 335, д. № 19/2017 г. на Нотариус с рег. № 344, наследодателката
им К.Д.Л.е прехвърлила на ответницата Р.С.Б. следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.74.1.4 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес, гр. София,
район Красно село, ул. „*****, ет. 2, ап. 4, находящ се в сграда 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.202.74 с предназначение жилище,
апартамент, брой нива – едно, с площ от 98,60 кв.м., с прилежащи части – таван
№ 15 с площ от 9 кв.м., мазе № 17 с площ от 4,30 кв.м., 5,75% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху земята, при съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж обект с идентификатор
68124.202.74.1.3, над обекта – обект с идентификатор - 68124.202.74.1.21 и
68124.202.74.1.23 и под обекта – обект с идентификатор - 68124.202.74.1.8, предсталвяващ по документ за собственост – Апартамент № 4,
от сграда на ЖСК „Зора“, в гр. София, ул. „20 – ти април“ № 32-34 – ъгъла на
бул. „*******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридори,
тераса и др. с площ от 98,60 кв.м. , при съседи по документ за собственост,
двор, бул. Христо Михайлов, и Д. К., заедно с Таван № 15, с площ от 9 кв.м.,
при граници съгласно документ за собственост Н. Н., Х.и коридор, заедно с
избено помещение № 17 с площ от 4,30 кв.м. при граници съгласно документ за
собственост – Й.Ш., коридор и основи на сграда, заедно с 5,75 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо
по документ за собственост парцел ХХII от кв. 284 по плана на гр. София, м.
„Еврейски гробища“ с площ от 757,70 кв.м., при съседи – улица 20-ти април, бул.
„Христо Михайлов“, Н.В.и парцел I, срещу
поето задължение от страна на приобретателката
да гледа и издържа прехвърлителката като й осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега и докато е жива. Поддържа, че договорът е нищожен, тъй като
приживе К.Д.Л., починала на 26.09.2017 г. е страдала от множество заболявания –
полиневропатия, затлъстяване, есенциална
хипертония, хронична застойна сърдечна
недостатъчност, предсърдно мъждене,
треперене, страдала от деменция при болестта на Алцхаймер. Твърдят, че на 03.08.2015 г. е оперирана от меланом на вулвата с окончателна
диагноза – злокачествено образувание на вулвата, а на
10.01.2017 г. е получила остър трансмуларен инфаркт
на миокардата на предната стена. Твърдят, че в края
на 2016 г. са открити и разсейки на раковото заболяване. В този смисъл,
поддържат, че задравословното състояние и нейната
напреднала възраст е било ясно, ме не й остава много да живее. Твърдят, че това
обстоятелство било известно на ответницата. Поради това договорът за издръжка и
гледане бил сключен без основание, което водело и до неговата нищожност. При
условията на евентуалност поддържа, че здравословното състояние на К.Л.било
такова, че тя не е разбирала свойството и значението на постъпките си, поради
което и подписът и изписването под името й не било изпълнено от нея. Оспорват
автентичността на сключения договор. При условията на евентуалност, твърдят, че
приобретателката Р.С.Б. не е изпълнявала задължението
си по договора за гледане и издръжка. Твърдят, че К.Л.живеела сама в
апартамента си, като за нея се грижели съседите, които й купували храна,
медикаменти, помагали й да поддържа дома си, включително и при извършването на
ремонти. Твърдят, че Л.често посещавала с. Бързия, където живеела в къщата на
ищците. Твърдят, че на 05.09.2017 г. заминала за селото, като не била
придружавана от ответницата. Там също я обслужвали нейни приятели и познати и
починала на 26.09.2017 г. Твърдят, че са
наследници по закон на К.Л., а ответницата владее процесния имот. Молят да бъде признато за установено по
отношение на Р.С.Б., че ищците са собственици на процесния имот поради
нищожност на договора за гледане и издръжка, както и да бъде осъдена да предаде
владението върху имота. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Р.С.Б.
оспорва предявените искове. Твърди, че решението за прехвърляне на имота е
взето от К.Л.с пълното съзнание за акта, който извършва и нейното волеизявление
за сключването му е удостоверено от нотариус С.П., която е изповядала сделката
и подписа, който е положила прехвърлителката. Твърди,
че е изпълнявала задължението си по договора в пълен обем и това не е започнало
със сключването на договора на 24.02.2017 г., а от 2009 г. и основно като цялосна грижа след 2013 г. Поддържа, че отношенията с К.Л.не
били случайни, тъй като тя живеела на семейни начала със сина на първи братовчет да прехвърлителката.
Твърди, че от години за К.Л.са се грижили само тях и мъжът, с когото живее.
Ищците не полагали никакви грижи за нея. Твърди, че е изпълнявала задълженията си за
гледане и издръжка в пълен обем. Когато Л.е била в състояние да се обслужва
сама за нея грижи са полагани в дома й, а след като е на легло и се нуждаела от
постоянна грижа, то тя отишла да живее в дома на ответницата. Когато тя била на
работа в дома й оставала нейната майка. С малки изключения след 27.04.2017 г. К.живеела
в дома на Р.. В целия период на пролетта
и лятото на 2017 г. всеки уикенд Л.пребивавала в с. Бързия. През м. август 2017
г. се почувствала добре и пожелала да отиде в с. Бързия като отседнала в къщата
на Р. и Д., а не в нейната, за да не остава сама. След влошаването на
здравословното й състояние Р. и Д. се редували при нея и тя починала на
26.09.2017 г. Поддържа, че К.Л.имала заболявания, които били типични за
възрастта й, но тя била напълно дееспособна до края на живота си. Твърди, че
към момента на сключване на договора за гледане и издръжка състоянието на прехвърлителката било такова, каквото е било и в
предходните години. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Нотариален акт № 66, т. I, д. №
62/1968 г. на I Нотариус при Сохийски народен съд К.Д.Ц.
е призната за собственик на апартамент № 4, на втори етаж от сграда на ЖСК
„Зора“ – София, ул. „*****– ъгъла на ул. „*******, състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня, клозет, коридори, тераса и др. с обща площ от 98,60 кв.м. при
съседи: двора на сградата, бул. „Христо Михайлов“ и Д. К., с таванско помещение
№ 15 с 9 кв.м. при съседи Н. Н., Х.и коридор, избено помещение № 17 с 4,30
кв.м. при съседи: Й.Ш., коридора и основи на сградата, заедно с 5,75 % от
общата част на сградата и правото на строеж върху дворното място, на което
същата е построена.
С договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 24.02.2017 г.
с Нотариален акт № 20, т. I, рег. № 335, д. № 19/2017 г. на Нотариус С.П.,
вписана в НК под № 344, с район на действие СРС К.Д.Л.е прехвърлила на Р.С.Б.
следния свой собствен недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.202.74.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес, гр. София, район Красно село, ул. „*****, ет. 2, ап.
4, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.202.74 с предназначение жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ от
98,60 кв.м., с прилежащи части – таван № 15 с площ от 9 кв.м., мазе № 17 с площ
от 4,30 кв.м., 5,75% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху земята, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия
етаж обект с идентификатор 68124.202.74.1.3, под обекта – обект с идентификатор
- 68124.202.74.1.21 и 68124.202.74.1.23 и над обекта – обект с идентификатор -
68124.202.74.1.8, предсталвяващ по документ за
собственост – Апартамент № 4, от сграда на ЖСК „Зора“, в гр. София, ул. „20 –
ти април“ № 32-34 – ъгъла на бул. „*******, състоящ се от две стаи, хол, кухня,
баня, клозет, коридори, тераса и др. с площ от 98,60 кв.м. , при съседи по
документ за собственост, двор, бул. Христо Михайлов, и Д. К., заедно с Таван №
15, с площ от 9 кв.м., при граници съгласно документ за собственост Н. Н., Х.и
коридор, заедно с избено помещение № 17 с площ от 4,30 кв.м. при граници
съгласно документ за собственост – Й.Ш., коридор и основи на сграда, заедно с
5,75 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващо по документ за собственост парцел ХХII от кв. 284 по
плана на гр. София, м. „Еврейски гробища“ с площ от 757,70 кв.м., при съседи –
улица 20-ти април, бул. „Христо Михайлов“, Н.В.и парцел. Р.С.Б. поела
задължение да гледа и издържа прехвърлителката като й
осигури спокоен и нормален живот, какъвто води до сега и докато е жива.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-почеркова
експертиза се установява, че подписът, положен от името на К.Д.Л.за „прехвърлител“ в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 20, т. 1, рег. № 335, д. №
19/2017 г. е положен от К.Д.Л., а
ръкописният текст „К.Д.Л.“ е изписан от нея.
Установява се от удостоверение за
наследници № УГ01-7770/28.09.2017 г., че К.Д.Л.е починала на 26.09.2017 г. и е
оставила като наследници по закон Т.Ц.Ц., Ц.Ц.Ц. и Д.Ц.Ц..
Във връзка с установяване на
здравословното състояние на прехвърлителката К.Д.Л.са
събрани писмени, гласни доказателства и е прието заключение на
съдебно-медицинска експертиза. В показанията си свидетелят М.А.Т.– личен лекар
на К.Л.установява, че се познават от нейното село Бързия, а съпругата му била
от там. През зимата живеела в София, а през лятото отивала в селото. Тя имала
дългогодишен захарен диабет, хипертония, исхемична болест на сърцето. В края на
2014 г. установили базоцелурален карционм
на лицето, който тя оперирала и лекувала. Нещата били добре. През 2015 г. бил
установен меланом, за който също била оперирана. В
края на 2015 г. преживяла инфаркт, а в края на 2016 г. започнала да се влошава
здравословно. Имала анемия, което вероятно било свързано с рецидив на меланома. Психическото й състояние било такова като на 80
г. човек. Нямала психически проблеми, да не познава хора. Разбирала какво се
случва. Била адекватна и контактна. Идвала в кабинета, макар и трудно,
по-бавно. Не е приемала лекарства за психическото й състояние. Говорела и
коментирала събития. Последно свидетелят я видял през пролетта на 2017 г. Тя
често лежала в болница, най-вече заради диабета, за анемията накрая, когато
нещата се влошили. За диабета редовно лежала в ендокринологията. Свидетелят
заявява, че е личен лекар на К.от 2010 г. като към този момент тя е имала тези
заболявания. Имала дългогодишен диабет и хипертония. Когато я видял последно,
тя била трудно подвижна. Идвала последно за изписване на лекарства, изследвания,
които стандартно се правят. След това постъпила в болница. Явно нещата
прогресирали, защото й било трудно. След болницата за анемията се виждали на
село веднъж. Движела се трудно. Била придружена от една жена, която свидетелят
не помнел. Въпреки че не можела да се движи, психически била добре. Духът й бил
все още налице. Нямала депресивни или други признаци на психическо нарушение.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на писмени
доказателства, се установява, че на К.Д.Л.са поставени следните диагнози –
исхемична болест на сърцето и на 21.12.2016 г. са имплантирани три стенда след
преден миокарден инфаркт. Установена е артериална
хипертония III ст., дислипидемия, захарен диабет, тип
II, диабетна полиневропатия, хипотиреоидизъм
– тиреоидит на Хашимото,
състояния след радикална вулвектомия по повод на меланом на вулвата (08/2015 г.),
състояние след лъчетерапия на базоцелуларен карцином
на дясна буза, състояние след ендоскопско ригиране на вътрешни хемороиди, подагра, хроничен гастрит и
застойна сърдечна недостатъчност, гастро-езофагиален
рефлукс, ритъмни и проводни
нарушения, както и ангина пекторис с инвазивно
лечение. Вещото лице дава заключение, че при такава тежка патология – комбинация
от злокачествени, сърдечни, ендокринологични и
метаболитни заболявания не се очаква за пациента продължителен живот, а
неблагоприятен изход (настъпване на смърт), без да може да се посочи конкретен
период за настъпването му.
Във връзка с изпълнение на
задълженията на ответника Р.Б. по договора за издръжка и гледане са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.И.Б., Е.И.Н.и И.М.И.. В
Показанията си свидетелката Б.установява, че с К.се познавали от деца. Били
първи братовчеди. Заявява, че докато работела К.не идвала в с. Бързия. Отишла,
когато починал съпруг й. К.имала много болести. Била диабетичка и с високо
кръвно. Последната година, когато идвала в с. Бързия отсядала при брат си
самичка, тъй като е вдовица20 дни преди да почине дошла в с. Бързия.
Свидетелката я срещнала само веднъж. Дърпала количка. Ходила за минерална вода.
При опит да я заговори, К.я попитала защо я закача и си тръгнала по пътя.
Отминала я като пътен знак. Не било ясно дали я е разпознала. Свидетелката
заявява, че не познава Р.Б.. За К.се грижела съседка. Само мрежа ги деляла, но
при нея идвала за сол, за пипер, за захар. Установява, че К.все казвала, че
апартаментът ще е за Ц.. Тя много обичала племенниците си.
В показанията си свидетелката Николова
установява, че е свекърва на Р., тъй като й със сина й живеят заедно и имат
дете. Живеели в едно домакинство. К.Л.била първа братовчедка на съпруга й. Били
близки с нея. Общували, заедно ходели на почивка, на екскурзии, на гости и след
като се пенсионирали на село също си общували, помагали си. К.идвала на гости в
тяхната къща в с. Бързия. Лятото седели на село двете. Есента се прибирали с
колата на сина на свидетелката – М.. Тези отношения продължили до края. С Т., Ц.
и Д. тя не поддържала връзка повече от 20 години. Те въобще не я търсели.
Когато се родило тяхно внуче, Ц. отказал да я покани да види детето. Тя го
питала къде живее, а той отговарял, че е в покрайнините на София и след това
никакви контакти не са имали. В последните години от живота й, за К.се грижела
изцяло Р.. Карала я с кола на доктори и свидетелката като пенсионерка била с
тях. С К.били непрекъснато заедно. В София, когато излязла от болница, грижите
за нея се изразявали в готвене, чистене, пране, лекарства, водене на лекар. За
всичко това се грижела Р.. К.ги търсела непрекъснато. Свидетелката също ходела
при нея, дори спала при нея много пъти. Ходели на разходка заедно. К.имала
наследствена къща в с. Бързия от майка й, където отсядала. Повече от година
обаче била в къщата на свидетелката в селото.
Заявява, че не й било известно Т., Ц. и Д. да са се появявали в къщата в
с. Бързия. Появили се след смъртта й, за да търсят дела си. Последната година от живота си К.решила да
прехвърли апартамента на Р.. Била много привързана към тях. Р.специално й
обръщала много внимание и К.тогава решила те да се грижат за нея изцяло. Р. се
грижела за нея, къпела я, преобличала я, чистела, готвела и не била оставяна в
лошо положение. К.била инициатор на прехвърлянето. Намерила адвокат. Р.и М. го намерили и
свършили работата. Към този момент К.била добре, движела се и била в пълно
съзнание. Била в нормална психически до последния момент, когато починала.
Живеела в техния апартамент. Р.и М. след работа й давали цялото си внимание.
Август месец пожелала да отидат в Бързия Имало събор на селото и тя искала да
остане. В къщата на свидетелката имало двор, разхождали се заедно, спели в една стая. После М. и Р.се редували,
защото детето било в София. К.починала в тяхната къща. Свидетелката била до нея
за храната, за лекарства, за всичко. Лекарствата били приготвени от Р.в чашки.
В показанията си свидетелката
Иванова установява, че живее в село Бързия. Били близки с покойната К.Л..
Другарували в пенсионерския клуб. Познавали се от доста години. Познавала и Р.,
Д. и Е.. Винаги К.казвала, че е близка с тях. След като мъжът й починал почти
цяло лято стояла в с. Бързия. Тя идвала с Е. М. и Р.. От предните години си живеела
в нейната къща, но последните години, когато не била добре отишла да живее при
тях. Свидетелката ги посещавала, споделяли как върви селото, кои са живи и
здрави и т.н. К.винаги казвала, че хората, които се грижат за нея са те и на
други не разчита. Никога пред свидетелката не била споменавала за Т., Ц. и Д..
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
По предявения иск с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
ползва или държи без да има основание за това. Предпоставки за основателност на
предявения ревандикационен иск са ищецът да е
собственик на имота, а ответникът по иска да го владее или държи без правно
основание. Наличието на тези
предпоставки следва да бъде установено кумулативно. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са
собственици на процесния имот на основанията, посочени в исковата молба, както
и че ответникът владее имота. Ответникът следва да установи, че владее на
правно основание.
Принадлежността
на правото на собственост се установява, ако от събраните по делото
доказателства се извежда правното основание, въз основа на което то е
възникнало с оглед въведените от ищците твърдения в исковата молба, а именно,
че са придобили имота по силата на наследствено правоприемство
от К.Д.Л., като процесния апартамент е бил част от наследствената маса към
момента на смъртта й.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищците са наследници по
закон на К.Д.Л.и това обстоятелство не е спорно по делото. Спорът между
страните е в това дали към момента на смъртта й в патримониума
й е било включено правото на собственост върху апартамент – обект с
идентификатор 68134.202.74.1.4. като с исковата молба е въведено възражение от
ищците, че договор за прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от Закона за задълженията и
договорите – поради липса на съгласие и чл. 26, ал. 2, пр. 4 от Закона за
задълженията и договорите – поради липса на основание.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че на 24.02.2017 г. К.Д.Л.и Р.С.Б. са
сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане. Договорът е подписан от Л.като към този момент не се установява, че е
била в състояние, което не е позволило да изрази валидно воля за сключването
му. Следователно направеното възражение за недействителност на договора на това
основание се явява неоснователен.
Неоснователно
се явява и възражението, че договорът е нищожен и поради невъзможен предмет.
Независимо, че от събраните по делото доказателства се установява, че към
момента на сключването на процесния договор наследодателката
на ищците е страдала от онкологично заболяване, както и е била в състояние след
инфаркт, то настоящият съдебен състав приема, че настъпилата осем месеца
по-късно смърт, не обосновава липсата на основание. Това е така, тъй като допускането,
че прехвърлителят по алеаторния
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
може скоро да умре, не е равнозначно на знание за
близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации
от еквивалентност. (В този
смисъл Решение № 420 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 99 / 2011г. по описа на ВКС,
III ГО, Решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на IV ГО на ВКС и
Решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на III ГО на ВКС). Да
се приеме, че договорът е нищожен, тъй като ответницата и прехвърлителката
към момента на сключване на договора са знаели, че ще настъпи скорошна смърт не
се основава на събраните по делото доказателства. Установява се от показанията
на разпитаните свидетели, че след сключване на договора К.Л.е била във влошено
здравословно състояние, което е отговаряло на възрастта и вида на заболяванията
й, но е можела да пътува, да участва в събития (събор в село Бързия през август
2017 г., да ходи за вода – показания на свидетелката Бенова), била е адекватна.
Следователно възражението за нищожност на договора на посоченото в исковата
молба основание се явява неоснователно. Договорът за прехвърляне на процесния
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е породил своето действие
и със сключването му ответницата е придобила правото на собственост върху него.
Към момента на откриване на наследството на К.Д.Л.имотът не е бил включен в
притежаваното от нея имущество.
Предвид
на изложеното, ищците не са собственици на имот с идентификатор
68134.202.74.1.4 и предявеният иск с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността следва да бъде отхвърлен.
По иска
с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като с оглед разпоредбата на чл.
87, ал. 3 от ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен
ред. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка е ненаименован двустранен договор, по силата
на който прехвърлителят прехвърля правото на
собственост върху недвижим имот срещу задължението на насрещната страна да
гледа и/или издържа прехвърлителя до края на живота
му, за определен срок или за вече положени грижи или дадена издръжка.
На основание чл. 154, ал.1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, пораждащи потестативното право за разваляне на двустранен договор, е
възложена на ищцата, която при условията на главно и пълно доказване, следва да
установи сключването на договора и съдържанието на правата и задълженията по
него. По отношение на неизпълнението, като отрицателен факт - липса на дължимо
поведение, е достатъчно въвеждането на твърдение, като в тежест на ответника е
да установи положителния факт, който го опровергава, а именно, че е изпълнил
точно задълженията си съобразно уговореното.
Потестативното право за разваляне на двустранен
договор, се поражда от следните елементи, включени във фактическия състав -
сключен договор и обективирано неизпълнение на задължение, част от съдържанието
му. С осъществяването на този фактически състав в правната сфера на изправната
страна по договора се поражда потеставното право, с
едностранно волеизявление (в конкретния случай по съдебен ред) да предизвика
правна промяна – разваляне на сключения договор. Правото да бъде развален такъв
договор е имуществено право и следователно е наследимо,
което обосновава и правния интерес на ищците в настоящото производство да го
предявят.
От събраните по делото
доказателства се установява, че е сключен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане във формата на нотариален акт, който е породил
правните си последици - възникнало е правоотношение между страните, като
задължението на прехвърлителя по договора – К.Д.Л., е
изпълнено със сключването му на 24.02.2017 г., съгласно разпоредбата на чл.24 ЗЗД. Насрещната престация, съответстваща по волята на страните, на правото на
собственост, се изразява в поемане на задължение издръжка и гледане до края на
живота на прехвърлителката. Характерно за изпълнение
задължението на приобретателя е, че то следва винаги да бъде точно –
непрекъснато и съобразено с нуждите на прехвърлителя,
поради което дори забавеното изпълнение се явява пълно неизпълнение. При
преценка на това дали е налице точно изпълнение на задължението за гледане
следва да се изхожда от обективираната в договора воля на страните. От
събраните по делото доказателства се установява, че ответницата Р.Б. е полагала
грижи за К.Л., като първоначално последната е живеела самостоятелно, но е
подпомагана от семейството на ответницата, а впоследствие са живеели и
съвместно. Осигурявани са както грижи за ежедневното й съществуване, а така
също и съответно лечение. По делото не са събрани доказателства, които да
опровергават тези фактически изводи. Разпитаната свидетелка Б.няма преки
наблюдения относно ежедневието на К.Л.. Показанията й са несвързани, касаят
периоди от детството им. Единствената среща между нея и починалата е през
лятото на 2017 г., като тя не носи информация нито за това къде е живяла в този
момент Ласкина, нито кой и дали е полагал грижи за
нея. Съдът основава изводите си на показанията на другите разпитани по делото
свидетели, като независимо от евентуаланата
заинтересованост на свидетелката Иванова, то установените от нея факти,
кореспондират с показанията на другите свидетели. Следователно съдът намира, че не е налице
неизпълнение на договорни задължения от страна на приобретателя по алеаторния договор за издръжка и гледане и предявеният иск
следва да бъде оставен без уважение.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата сумата
от 5000 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнагражедение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТВРЪРЛЯ предявения
от Т.Ц.Ц., ЕГН-**********,
Ц.Ц.Ц., ЕГН-**********
и Д.Ц.Ц., ЕГН-**********,***
против Р.С.Б., ЕГН-**********,*** с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността за установяване, че са собственици
по силата на наследствено правоприемство от К.Д.Л.,
починала на 26.09.2017 г. на следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.74.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес, гр. София,
район Красно село, ул. „*****, ет. 2, ап. 4, находящ се в сграда 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.202.74 с предназначение жилище,
апартамент, брой нива – едно, с площ от 98,60 кв.м., с прилежащи части – таван
№ 15 с площ от 9 кв.м., мазе № 17 с площ от 4,30 кв.м., 5,75% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху земята, при съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж обект с идентификатор
68124.202.74.1.3, над обекта – обект с идентификатор - 68124.202.74.1.21 и
68124.202.74.1.23 и под обекта – обект с идентификатор - 68124.202.74.1.8, предсталвяващ по документ за собственост – Апартамент № 4,
от сграда на ЖСК „Зора“, в гр. София, ул. „20 – ти април“ № 32-34 – ъгъла на
бул. „*******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридори,
тераса и др. с площ от 98,60 кв.м. , при съседи по документ за собственост,
двор, бул. Христо Михайлов, и Д. К., заедно с Таван № 15, с площ от 9 кв.м.,
при граници съгласно документ за собственост Н. Н., Х.и коридор, заедно с
избено помещение № 17 с площ от 4,30 кв.м. при граници съгласно документ за
собственост – Й.Ш., коридор и основи на сграда, заедно с 5,75 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо
по документ за собственост парцел ХХII от кв. 284 по плана на гр. София, м.
„Еврейски гробища“ с площ от 757,70 кв.м., при съседи – улица 20-ти април, бул.
„Христо Михайлов“, Н.В.и парцел I, както и за осъждането на Р.С.Б. да предаде
владението върху имота като неоснователен.
ОТВРЪРЛЯ предявения
от Т.Ц.Ц., ЕГН-**********,
Ц.Ц.Ц., ЕГН-**********
и Д.Ц.Ц., ЕГН-**********,***
против Р.С.Б., ЕГН-**********,*** с правно
основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен на 24.02.2017 г. с Нотариален акт № 20, т. I, рег. № 335, д. № 19/2017
г. на Нотариус С.П., вписана в НК под № 344, с район на действие СРС, между К.Д.Л.и
Р.С.Б. поради неизпълнение на договорни задължения като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Т.Ц.Ц., ЕГН-**********, Ц.Ц.Ц., ЕГН-********** и Д.Ц.Ц., ЕГН-**********,***
да заплатят на Р.С.Б., ЕГН-**********,***
сумата от 5000 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: